Разговор с кинокритика Владислав Апостолов за тазгодишното издание на наградите "Оскар" - за победителите, победените и политическия натиск върху Холивуд, който бавно, но сигурно отблъсква почитателите на Седмото изкуство.  

- Какви са впечатленията ти от изминалата церемония по връчването на 93-ите награди "Оскар"? Сякаш имаше опит отново да се върне блясъкът върху това събитие?
- Тази година пандемията сякаш ускори един процес, който може да бъде окачествен в краен случай като бавната агонизираща смърт на Холивуд и на наградите на Академията. Разбира се, това може би е твърде крайна оценка. Може пък да видим ренесансово завръщане на холивудската стилистика и наградите на Академията да станат пак нещо, което приковава очите на света в себе си. Това днес не е така.

Още

Сър Антъни Хопкинс е най-възрастният актьор, отличен с "Оскар", и още акценти от наградите

Хората тази година не се интересуваха от филмите, а още по-малко се интересуваха от опитите да се върне някаква нормалност върху шоуто. То беше стерилно, а блясък, шоубизнес, забавност, хумор не са думи, които могат да бъдат приложени към него, а по-скоро морални лекции, политика, още политика и накрая още малко политика. И то една и съща политика. По време на церемонията нямаше сблъсък на различни идеи, а едни и същи опорни точки, които чуваме до безкрайност от медиите, всички организации.

Така че това беше едно политическо шоу, някои даже се пошегуваха, че станахме свидетели на поредната конференция на Демократическата партия. Събитието се очаква да има много нисък рейтинг. Рейтингите на церемонията по връчването на наградите "Оскар" падаше стремително през последните години, а сега заради пандемията може би ще удари нов рекорд по негледаемост.

Хората, които се интересуват от кино, не разпознаха повечето филми като нещо, което си струва да се гледа цяла нощ, като нещо събитийно и извънредно. И в крайна сметка въпреки шокиращия и много интересен обрат в края на церемонията, тя ще отплува в историята като един неуспешен експеримент.

Сър Антъни Хопкинс, който стана най-възрастният носител на награда "Оскар" - той спечели наградата за най-добра мъжка роля за изпълнението си във филма "Бащата" на Флориан Зелер (Снимка: Getty Images)

- Имаш предвид факта, че в края на церемонията беше връчена наградата за главна мъжка роля и всички очакваха да отиде посмъртно за Чадуик Боузман, но за голяма изненада (а може би не), я взе Антъни Хопкинс?
- Да, церемонията беше изменена и за първи път наградата за най-добър филм беше изтеглена преди актьорските награждавания, защото идеята беше да завърши с наградата за най-добър актьор. Доста сантиментален и политически момент - посмъртното връчване на Чадуик Боузман, но явно журито все пак е гласувало другояче. Титаничният Антъни Хопкинс спечели, макар да не присъстваше на живо на събитието. Финалът на тази церемония обаче увисна в нищото. Коефициентите за Антъни Хопкинс бяха минимални, а той все пак спечели и наградата БАФТА. В социалните мрежи от страшно много медии се изля голямо количество отблъскващи коментари срещу Антъни Хопкинс.

- Така е. И на мен ми направи впечатление, че има голямо недоволство по отношение на неговото отличие, защо става така Антъни Хопкинс да не е удобен победител?
- Именно защото това беше шокиращ обрат, всички се бяха подготвили за големия, хубав, сантиментален момент да се говори за Чадуик Боузман - всички вече имаха за даденост неговата награда. Вече не се толерира добре да спечели един възрастен бял мъж, макар и легенда в киното.

Много медии бяха предварително форматирали цялото събитие, като казваха предварително, че е много вероятно тази година всички категории да бъдат спечелени от т.нар. цветнокожи, тук включват и азиатците. Но това не стана. Франсис Макдорманд също влезе в историята и изравни Даниъл Дей-Люис - той за мъжка, тя за женска - с три награди "Оскар" за главна роля.

Той ги има отпреди, но това са двамата актьори, които единствени имат подобен подвиг. Джак Никълсън има три Оскара, но не за главна. Мерил Стрийп също. Франсис Макдорманд има Оскари за "Фарго", абсолютният шедьовър на братята Коен, "Три билборда извън града" на Мартин Макдона и сега за "Земя на номади" на Клои Чжао.

Клои Чжао, чийто филм "Земя на номади" спечели цели три награди "Оскар" (Снимка: AP/БТА)

Още

За първи път в историята жените властват на Оскарите

- Все пак, ако гледаме на всичко това като обичащи киното хора, ти кое изпълнение на роля би определил като по-впечатляващо - тази на Антъни Хопкинс в "Бащата" на Флориан Зелер или тази на Чадуик Боузман в "Ма Рейни: Майката на блуса"?
- Като човек, който гледа преди всичко киното и художественото изразяване, без каквито и да било политики на идентичността, не може да има сравнение между великия Сър Антъни Хопкинс като актьор и наистина трагично загиналия страшно симпатичен Чадуик Боузман.

Те са две различни вселени, категории, но пък и Оскарите вече са изцяло погълнати от политиката, заради което и аз очаквах, че той ще вземе, просто защото почина. Надявам се, че никой не си прави илюзиите, че ако Боузман не беше починал толкова трагично и млад, щеше да бъде фаворит за наградата.

Антъни Хопкинс е един от най-големите актьори на нашето време, името му ще се помни с великите му роли много след, надявам се, тази временна фиксация по цвета на кожата в киното. Той също влезе в историята като най-възрастния актьор с "Оскар". В крайна сметка това беше един от малкото случаи, в които явно членовете на Академията са оценявали чистия талант и актьорската игра, а не са се съобразявали политически.

Владислав Апостолов и "Големият Лебовски" (Снимка: Личен архив)

- Казваш, че се надяваш да отмине тази "мода". Според теб ще отблъсне ли наистина тя кино зрителите или тази идеологическа либерална линия ще се задълбочава с цедки и правила за расови и сексуални идентичности, които все по-малко ще ни говорят за кино съдържание?
- Със сигурност тази идеология и фиксация в раса и джендър ориентация ще се задълбочава, но парадоксално - едно допълнително екстремно задълбочаване може да доведе до по-бърза имплозия на цялото събитие. Тоест колкото по-крайни стават в Холивуд, толкова по-бързо отблъскват нормалните киномани. Хора, които искат да гледат филми заради естетика, художествено изразяване, заради разкриване на човешката природа, човешкото състояние, а не заради разкриване на партийната природа и временното партийно състояние.

Хората не гледат вечните филми на Бергман, за да познаят за кой е гласувал Бергман. В сегашните филми е трудно да не откриеш как на 15-ата минута режисьорът ти показва с пръст какво трябва да мислиш.

Франсис Макдорманд и Клои Чжао - големите победители на тазгодишната церемония на наградите "Оскар" (Снимка: Getty Images)

- В крайна сметка не е лошо наистина всякакви хора да печелят тези американски награди - от Европа, от Източна Европа, от Азия, Африка, цветнокожи и хомосексуални. Но сякаш не квотният принцип създава условия за по-добрата им работа. Това дори изглежда като расизъм по отношение на тях. Някаква милостиня от господаря.
- Точно така, това е расизмът на ниските очаквания.

Безбройните талантливи разнообразни хора във филмовата индустрия никога няма да бъдат сигурни дали тяхната работа е оценена, защото реално е качествена, както много пъти е, или е защото вече има тези задължителни квоти и това се диктува с официален институционален мандат. За себеуважаващите се членове на разнообразието в Холивуд това в някакъв смисъл е дори по-голяма обида и може би в един момент те ще започнат да го осъзнават.

"Земя на номади" на Клои Чжао (Снимка: АР/БТА)

Още

В Китай посрещнаха сдържано и с цензура "Оскар"-ите на Клои Чжао

- Изненадан ли си от трите награди "Оскар" за филма на Клои Чжао "Земя на номади" - той беше безспорният ми фаворит извън категорията за чуждоезичен филм.
- Да, "Земя на номади" много рано се очерта като големия фаворит за награди и беше почти сигурно, че Клои Чжао ще спечели за режисура заради своя талант, но трябва да го кажем, че и заради това, че ще има заглавия, че е втората жена в историята и първата азиатка с тази награда.

Самият филм е много експериментален, там професионални актьори играят с непрофесионални и наистина е поглед към реално маргинализирани групи. Това са хора, наистина отвъд и по границите на обществото - отритнати, забравени, странни, ексцентрични. "Земя на номади" обаче не е масов филм, той няма никакъв шанс да се превърне в мейнстрийм екранно явление и събитие.

Клои Чжаш получава поредната своя награда (Снимка: Getty Images)

Клои Чжао е вече в историята, но тук нямаше изненада. Изненадата беше наградата на Франсис Макдорманд, просто защото тя има две награди и в тази категория също се търсеше политика, но Холивуд избра да канонизира с исторически "Оскар" една от най-талантливите актриси. За мен тя е най-смелата, най-безрезервна, най-лишена от суета актриса на своето поколение, най-неконвенционалната голяма световна актриса. "Земя на номади" може би няма да е филмът, който ще искам да гледам много пъти, но от тези кандидати наистина е най-доброто заглавие.

Филмът "Минари", за участието си в който корейската актриса Юн Йо-Джон спечели награда "Оскар" в категорията за най-добра поддържаща роля

- Мария Бакалова се размина с "Оскар" в голяма конкуренция с все гранддами на киното. Очаквано ли беше това за теб?
- Да, така е, но самата Юн Йо-Джон се беше очертала като много сериозен претендент, беше спечелила вече наградите БАФТА и наградите на Гилдията на екранните актьори, които са двата силни предизвестители на това кой ще спечели "Оскар".

Тя беше огромният фаворит на букмейкърите и за мен там нямаше изненада. Тя е разкошна голяма актриса, легенда на корейското кино, но естествено допълнителният бонус е медийното заглавие "Първата азиатка с "Оскар" - то също се вписва идеално в общото явление, за което говорим.

Още

Флориан Зелер: Сбъднах мечтата си да работя с Антъни Хопкинс

- Според теб имаше ли някой ощетен от тазгодишните награди "Оскар"?
- Не бих казал. Наистина една закономерно бедна година, в която е трудно да говорим за истински ощетени, аз лично нямах някой филм, режисьор, актьор или оператор, който да не е получил награда и да смятам, че това е несправедливост.

По-скоро цялата концепция на наградите е базирана на демонстративното отричане на меритокрацията, на заслугите, на труда и е ориентирана и базирана изцяло около политиките на идентичността и това е по-скоро несправедливото. Самата идея за Оскарите е вече извратена.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Антъни Хопкинс благодари за "Оскар"-а от Уелс

Още

Мария Бакалова без Оскар, но с мили думи от Брад Пит, вижте всички победители (снимки)

Още

Оскари на политкоректността

Още

Часове до Оскарите: Мария Бакалова чака да чуе: "И победителят е..."