ОТВЪД
Кино, сладкиши и едно щуро хрумване преди 14 години
Разговор със Здравко Григоров за 14-ото издание на фестивала за кино от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка - SOFIA MENAR 2022
Редактор : / 2216 Прочита 1 Коментара
Здравко Григоров открива едно от изданията на SOFIA MENAR (Снимка: Личен архив)
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски са известен тандем. Не само заради страстта им към киното от по-далечни държави, които благодарение на тях стига и до нас като публика, а също така и заради невероятните им пътеписи от безбройни пътешествия из далечни страни, с които ни подсказват, че човек е човек, когато е в движение, когато среща опита на другите и най-вече, когато умее да споделя добре.
Тази вечер за 14-и път Здравко и Ангел от сдружение "Позор" откриват поредния фестивал SOFIA MENAR, в който ще ни представят най-доброто от киното на Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка. Говорим си за акцентите тази година, силната иранска програма на фестивала и сладките изкушения и рецепти, с които ни запознават редовно и които нерядко ни представят преди прожекции.
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" в Аржентина (Снимка: Личен архив)
- Здравко, 14-о издание на Sofia Menar започва на 14-и януари. Това е вашето число тази година. Кажи ми след 14 пъти, как този фестивал се наложи в културния календар на страната ни и каква е публиката, която успяхте да създадете?
- Вече 14 години първото събитие в кинокалендара за годината е Sofia MENAR. От едно щуро и рисковано хрумване преди 14 години, когато показахме десетина филма на доста отбрана публика до тази година, когато вече хиляди очакват поредната селекция от около 40 премиерни заглавия от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка.
С годините зрителите се увеличаваха постепенно, а миналата година имаше голям прилив от нови почитатели, благодарение на онлайн излъчването и това, че достигнахме до хора извън градовете, в които има кина.
- Вие създадохте общност около себе не само на хора, които се интересуват от киното на Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка, а и хора с отворени към света сърца, любопитни и дружелюбни. Това е изключително важна кауза.
- Ние контактуваме със зрителите целогодишно. Благодарение на фестивала се запознаваме с много хора, с които след това ставаме приятели.
Отворени сме за всякакви съвети, приемаме похвали и порицания. Често зрители ни насочват към дадена кинематография или определени имена, които след това присъстват в афиша на MENAR. Контактът с публиката ни е много ценен и допринася за изграждането на фестивала.
- Откривате с филма "Между рая и земята" на режисьорката Наджуа Наджар, който е палестинското предложение за "Оскар". Доколкото знам, филмът е базиран на реални политически събития.
- Сценарият на филма е много силен. Няма как да не засяга конфликта в региона, но историята е преплетена през много други перипетии и точно това прави филма ценен. Не е поредната поучителна история, а просто показва действителността там.
Предишният филм на Наджар "Нарове и смирна" също беше част от фестивала и се прие много добре от българската публика. Саундтракът на "Между рая и земята" също допринася за незабравимото преживяване, включва изпълнения на звезди като Наташа Атлас, Таня Салех и Суад Маси.
- За разлика от миналата година, когато бяхте изцяло онлайн, тази година ще имате и физическо издание по кината. Какви са предимствата и недостатъците на онлайн гледането на филми, сякаш това вече е настоящето (и бъдещето) на киното.
- Приемаме онлайн формата изцяло положително. Благодарение на него миналата година се сдобихме с много нови зрители. Както вече казах така покрихме районите, в които няма киносалони и стигнахме до хора, които не се бяха сблъсквали с кино от географията на MENAR.
Ще запазим онлайн формата и занапред, паралелно с физическите прожекции в кината. Все пак част от филмите е по-добре да се гледат на кино. Неописуемо е да преживееш на голям екран "Египет отвисоко" на Ян Артюс-Бертран с магичната музика на Арман Амар или да изходиш най-известните поклонническите маршрути от "Пътищата на пилигрима".
- Кои акценти от програмата не трябва да пропускаме?
- Фокусът върху Централна Азия е много любопитен. Включихме региона преди няколко години и се опитваме постепенно да проправим път на филмите до зрителите. Тази година решихме, че сме подготвили публиката и селектирахме 8 филма от Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, които да оформим като акцент в програмата.
Препоръчвам комедията "Пещ", която ще се стори много близка на българските зрители: имаме зает баща, който работи на две места, за да изхранва семейството, ангажирана майка, която е бременна с трето дете и продължава да работи, защото парите все не стигат, намусена тийнейджърка, на която й е крив света, малка калпазанка, която винаги иска да е център на внимание и сърдит дядо, който къта пенсията и не иска да помага за семейния бюджет - една картина, която може да видим често и у нас.
Поднесена е със солидна доза хумор и много забавни ситуации. За любителите на плътните и сериозни драми препоръчвам несподелената любов в "Зере" и тъжния край на един талантлив писател в "Пътят към края".
- Истинска звездна селекция от ирански филми можем да видим тази година, традиционно иранската част ви е много силна. Разкажи за иранските продукции и това, което ти направи особено впечатление в тази селекция?
- Иранската селекция е най-голямото предизвикателство при програмирането всяка година. Получаваме десетки филми и е трудно от тях да изберем най-добрите, защото повечето ирански филми са на много високо ниво. Личен фаворит ми е филмът "По принуда" на Реза Дормишиян.
Този режисьор го следим изкъсо, показвали сме и предишните му филми "Не ме е яд" и "Лантури". "По принуда" е смазващ, за живота на хората от улицата, за немислимите начини, които намират, за да съществуват и за това как в един момент живота така те променя, че човешкото в теб изчезва.
Много харесвам и "Без нищо", където пак се стига до едни нетипични човешки отношения заради сплетни и лишения.
Много сме горди, че световната премиера на новия филм на Али Мозафа "Костенурката и охлювът" ще е в рамките на MENAR. На 17 януари в Дома на киното ще направим едно приятно събитие, където ще почерпим хората с ароматен чай и традиционни ирански сладкиши по повод премиерата.
Кадър от иранския филм "По принуда" на Реза Дормишиян (Източник: Pozor Company)
- Кои сладкиши вървят най-добре с филмите, които ни предлагате? Знам, че си страстен кулинар, аз тъкмо току-що направих сладкиш по твоя рецепта.
- Покрай пандемията измислихме формата кино+сладкиш. И редовно изненадваме зрителите със сладости от региона. Ще запазим в тайна сладките угощения, но може да издадем едни специални дати, когато прожекциите ще имат и комплимент към зрителите - 14 януари, 17 януари, 22 януари и 26 януари.
А пък аз понякога чисто спонтанно решавам да се развихря в кухнята и да почерпя зрителите, така че може да има и още изненади.
- Доколко гледането на филми се допълва с готвенето и отношението към добрата храна?
- Честно казано не обичам да ги съвместявам. Преди филма може да подгрея с нещо малко, след филма с нещо по-стабилно, особено ако филмът е имал кулинарни изкушения, но по време на самия филм - гледам съсредоточено. Иначе съм много щастлив, когато хората оценяват подобаващо сладкишите, които им предлагам преди прожекциите.
Веднъж организирахме японска вечер с презентация, филм и малка почерпка, и една възрастна дама дойде и през смях ми каза:
"Ама вашият сладкиш беше много по-хубав от традиционните японски сладкиши, техните изобщо не са сладки!"
При което аз също през усмивка й казах: "Знаех си, че хората няма да останат доволни от несладките японски сладкиши, затова сиропирах по балкански тортата с матча."
Та така важното е хората да гледат хубави филми и да им е сладък животът, пък дори и да не е по оригинална рецепта.
Интервю на Юлия Владимирова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}