Вече пет десетилетия Гидон Кремер поддържа световна репутация на един от най-оригиналните и завладяващи музиканти на своето поколение. Свирил е на почти всяка голяма концертна сцена. Работил е с най-известните оркестри на Европа и Северна Америка и с много от най-големите диригенти от последния половин век.

Сред водещите цигулари в света Гидон Кремер може би е с най-нетрадиционната кариера. Той е роден на 27 февруари 1947 г. в Рига, Латвия. Започва да учи цигулка на четири години при баща си и дядо си - и двамата отлични музиканти. На 7-годишна възраст постъпва в Музикално училище, където постига бърз напредък, а на шестнадесет години получава Първата награда на Латвийската република. Две години по-късно започва обучението си при Давид Ойстрах в Московската консерватория. Гидон Кремер печели поредица от престижни награди, включително награди в конкурса "Кралица Елизабет" през 1967 г. в Брюксел и Международния музикален конкурс в Монреал през 1969 г., първа награда както в международните конкурси "Паганини" и "Чайковски".

Снимка: Софийска филхармония

Репертоарът на Гидон Кремер е необикновено широк и поразително разнообразен. Той обхваща пълния обхват от класически и романтични майсторски творби за цигулка, заедно с музика от водещи композитори от ХХ и XXI век. Кремер подкрепя работата на живи източноевропейски композитори и изпълнява много важни нови композиции от тях, няколко от които са посветени на него. Името му е тясно свързано с имена като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Едисон Денисов, Джон Адамс, Виктор Кисин, Филип Глас, Астор Пиацола, чиито произведения той изпълнява по начини, зачитащи традицията, като същевременно са напълно живи, свежи и оригинални. Едва ли има друг солист с подобна международна слава, който е направил повече, за да популяризира каузата на съвременните композитори и новата музика за цигулка.

"Да си музикант е задължение. Длъжен си да разшириш хоризонтите си и да пренасяш послания, написани от други хора. Аз съм просто интерпретатор, но без интерпретаторите мястото на партитурата би било в музея ... ", казва той.

Купи билет

Големият цигулар пристига в София с две програми, които ще представи на 1 и 4 октомври със Софийската филхармония. В първата вечер под диригентството на маестро Найден Тодоров и с участието на Гиедре Дирванаускайте от "Кремерата Балтика" ще чуем "Тиха молитва" - за цигулка, виолончело и струнен оркестър от ненадминатия Гия Канчели, а във втората - Вторият концерт за цигулка на Шнитке под палката на маестро Джеймс Джъд.

Снимка: Софийска филхармония

Представяме ви Гидон Кремер в блиц интервю за Impressio:

- Бихме искали да започнем нашия разговор с нещата, които ви вдъхновяват и ви правят различен? Можете ли да споделите какво ви отличава от останалите цигулари?
- Изпитвам голямо уважение към всички мои колеги и затова няма да мога да кажа какво ме прави "различен". Доколкото те служат на музиката и не я използват за собствена самореклама, те, като "интерпретатори", принадлежат към едно и също семейство с мен.

- Веднъж споменахте, че вашето призвание е да правите, да създавате неща, които са по-големи от вас. Какво е нещото, което все още не сте създали и за което мечтаете?
- Бих искал да намеря правилен отговор на Вашия въпрос, но, вижте, "творчеството" като такова е непредсказуемо.

Щастлив съм, че от десетилетия успявам не само да бъда в помощ на много композитори, но и създадох преди почти 25 години "Кремерата Балтика", който се превърна в един от най-добрите камерни оркестри в света и все още е в състояние да изненадва хората с репертоара и изпълненията си.

- Спечелихте толкова международни награди, включително Praemium Imperiale, който се счита за Нобел за музика. Коя е най-ценната? Има ли награда, която все още нямате и бихте искали да имате?
- Животът ми никога не е бил и никога няма да се превърне в "лов" на награди. Оценявам всички признания, но във всички случаи бих искал да гледам на тях не като на "резултат", а по-скоро като на вид подкрепа за моите идеи и дейност.

С благодарност за всички тях бих казал, че най-голямата ми "награда" е да продължавам да мога да откривам ценна музика от миналото и днес.

Снимка: Софийска филхармония

- Кое е любимото ви за изпълнение произведение?
- Всяко произведение, което чувате, докато го изпълнявам на сцената. Моментът, в който "споделям звуците" е това, което обичам. Това е най-важното за мен, независимо дали ще го наречем всеотдайност или стремеж.

Купи билет

- Бихте ли ни разказали повече за произведенията, които ще изпълните в зала "България" на 1 и 4 октомври?
- И двамата композитори - Алфред Шнитке и Гия Канчели - бяха мои близки приятели. Всеки от тях ме е вдъхновявал и се гордеех, че сме работили заедно.

Животът на всички ни е много кратък, но създадената музика ни надживява и предстоящите концерти трябва да ни напомнят за две прекрасни души, които обогатиха репертоара и оставиха следи в историята на музиката.

- Какво ви накара да създадете "Кремерата Балтика"?
- Исках да изградя мост между моето минало, прекарано в Латвия, (моята родина) и Балтийския регион, трите балтийски държави, най-после постигнали независимост от Съветския съюз - Латвия, Литва, Естония. Това ме мотивира да инвестирам енергията си в бъдещето на ново поколение талантливи балтийски музиканти.

- Работите рамо до рамо с много млади музиканти, на които помагате да се развивате професионално. Какво лично научавате от тях?
- Да бъда отворен и ангажиран. Те ме вдъхновяват, докато се опитвам да споделя с тях моя опит, като същевременно поддържам любопитството си живо.

- Ако не бяхте цигулар, какъв щяхте да бъдете?
- Вероятно... щях да правя филми или да бъда театрален режисьор.

Билети за концертите 1 и 4 октомври: ТУК и ТУК

Интервю на Мина Такова 

Още

Звезден есенен полусезон на Софийската филхармония

Още

Звездата на Метрополитън опера Диана Дамрау: В София слагам корони на три кралици

Още

Световната прима Диана Дамрау събра възторжени овации на откриването на новия сезон на Софийската филхармония

Още

Маестро Павел Балев: Не съм срещал досега публика, която да може да бъде излъгана и Слава Богу, че е така!

Още

Музиката на Дан Браун - само със Софийската Филхармония

Още

Маестро Найден Тодоров: Какво ме спасява? Винаги музиката