Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Габриела Георгиева: Ролята на Норма е акт на свещенодействие, тайнство, история за любов и саможертва

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Габриела Георгиева: Ролята на Норма е акт на свещенодействие, тайнство, история за любов и саможертва

Норма е огромно изпитание за вокалната, емоционалната и психическата издръжливост на всяко сопрано, добавя още певицата

Габриела Георгиева в ролята на Норма от едноименната опера на Белини в Софийската опера и балет (Снимка: Светослав Николов-Чапи )

Габриела Георгиева завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на проф. Руско Русков. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим. Съществена роля за изграждането й като сопран изиграват тенора Калуди Калудов и световната оперна прима Гена Димитрова. Професионалният й дебют е с ролята на Леонора от "Трубадур". Веднага следва и появата й на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от "Бал с маски".

Гастролирала е на много престижни сцени по света, сред които Виенската Щатсопера, Болшой театър, Двореца на музиката в Барселона, Националната аудитория в Мадрид, Оперите в Берн, Цюрих, Грац, Риека, Загреб, Терми ди Каракала в Рим, Театър "Белас Артес" в Мексико Сити и др. Участвала е в гастроли на Софийската опера и балет в Япония с оперите "Княз Игор" и "Турандот" и др.

В репертоара й влизат Вердиевите героини от оперите "Аида", "Набуко", "Дон Карлос", "Атила", "Трубадур", "Реквием", "Силата на съдбата", "Макбет", "Бал с маски", централните сопранови партии от оперите на Пучини: "Тоска", "Турандот", "Манон Леско", "Сестра Анджелика", Джоконда от едноименната опера на Понкиели, Яна от "Янините девет братя" на Пипков.

Има записи с БНР с диригентите Велизар Генчев, Георги Димитров и Григор Паликаров.

Габриела Георгиева е сред любимките на софийската публика и един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас.

Представяме Ви Габриела Георгиева в едно есклузивно интервю за Dir.bg:

Габриела Георгиева (Снимка: Личен архив)

- Как се чувствате като Норма на тази нова открита сцена на Софийската опера, разположена сред декорите на Киноцентъра на Римския площад?
- Все още не сме репетирали на Римския площад и нямам търпение да усетя магията на това място. Специално отидох да видя как изглежда и имам чувството, че се върнах назад във времето.

Мисля, че ще е силно изживяване, защото всичко е много истинско.

Сякаш попадаш в един друг свят.

Чисто технически се надявам да имаме добра комуникация с оркестъра, защото той е поставен в страни от сцената и визуалният контакт с диригента ще е по-ограничен. Оркестровата фактура е много ефирна и това прави Норма още по-трудна за изпълнение на открито. Искрено се радвам на тази нова лятна сцена на Софийската опера. Пожелавам си да имаме много публика и аплодисменти, за да се насладим на плодовете на труда си. За всички нас това е голям празник.

Няма по-голямо щастие за артиста да застане пред публиката и да усети този обмен на енергия, който се получава при живия контакт. Норма е огромно изпитание за вокалната, емоционалната и психическата издръжливост на всяко сопрано. Тя е акт на свещенодействие, тайнство, история за любов и саможертва. Героинята е поставена пред сложни дилеми и тежки решения, което води до едно пречистване и духовно извисяване.

За пръв път ще бъда със сина си на една сцена и това ме изпълва с трепет. (б.р.: 10-годишният й син Александър играе едно от децата на Норма)

Със сина си Александър и големия аржентински режисьор Уго де Ана (Снимка: Личен архив)

- Постановката е на големия аржентински режисьор Уго де Ана. Какво Ви даде работата с него?
- С Уго де Ана имаме прекрасно дългогодишно сътрудничество. Той е един комплексен артист, гениален сценограф, костюмограф и режисьор. Изключителен естет, на който се доверявам изцяло. Каквото и да поиска от мен не го подлагам на съмнение, защото съм се убедила от досегашната ни работа, че знае какво прави и няма по никой начин да ме подведе. Той е много голям психолог, усеща къде е силата на всеки актьор и подхожда към всеки строго индивидуално.

Не робува на щампи, търси начин да провокира всеки от нас така, че да дадем максимума от своите възможности. В негово лице открих един човек, който повярва в мен и както се оказа в последния ни съвместен проект, човек, който ме познава повече от мен самата. Той ме провокира да разкрия своя комедиен талант, нещо за което дори не допусках, че притежавам.

Той явно го е прозрял в мен и в началото беше много плашещо, но в последствие ме накара да се почувствам много удовлетворена и обогатена.

- Една от най-популярните арии "Каста Дива" е именно от "Норма" - любима на публика и изпълнители. А за Вас?
- Дълги години не си позволявах да посегна към Норма именно заради тази ария, защото съм на мнение, че тя или трябва да се изпее съвършено или да не се посяга към нея. За решението ми да пристъпя към Норма решаващо беше, че режисьор на спектакъла ще бъде Уго де Ана.

За тази роля трябва да си готов не само вокално. За тази роля се изисква една емоционална и житейска зрялост, защото в нея има много дълбока психология и мъдрост, за която човек трябва да узрее. Винаги съм изпитвала към нея един пиетет, страхопочитание и огромен респект. И когато разбрах, че Уго де Ана ще режисира си казах, че само той би могъл да ме преведе през този лабиринт и да изляза от другата страна цяла и невредима.

- Животът Ви среща с Гена Димитрова. От нея ли научихте най-ценните уроци?
- Аз лично съм на мнение, че един артист трябва да се учи от всеки и от всичко непрекъснато. Да се учи от живота, да наблюдава себе си и околните, и да анализира.

Безспорно съм една от щастливките, една от късметлийките, които са имали възможността да се докоснат до Гена Димитрова. Тя беше Истински артист с голямо сърце. Не се скъпеше да раздава знанията си, придобити с много труд. Притежаваше една изключителна природна интелигентност щедрост, благородство и мъдрост. Много четеше и се интересуваше от вокална педагогика. Мечтаеше да направи школа, където да предаде на младите своите знания.

Гена беше един непресъхващ извор, от който човек можеше да се черпи с пълни шепи. Не се притесняваше да се раздава, напротив, сякаш имаше потребност да предаде всичко, което е научила на младите. Със сигурност всеки, който се е докоснал до нея е получил знание не само за пеенето, но и за живота. От нея съм научила, че човек трябва да знае да жертва много неща в името на тази не лека професия, която от страни изглежда много бляскава и забавна.

Научила съм, че певеца за да се изгради трябва много да се самонаблюдава и да бъде безпощаден към себе си, да гледа обективно и критично на своята работа.

Габриела Георгиева в ролята на Норма от едноименната опера на Белини на Софийската опера и балет, която можете да гледате на 17 юли от 20.00 часа на "Римски площад" в Киноцентър Бояна (Снимка: Светослав Николов-Чапи )

- А на сцената на Софийската опера с кои имена най-често си партнирате?
- На сцената на Софийска опера освен с колегите, които са щатни артисти, много често ми се случва да си партнираме с Камен Чанев, Кирил Манолов, Владимир Стоянов и др.

Извън Софийската опера съм пяла с Лео Нучи, Хуан Понс, Долора Заджик, Роберто Аланя, Пьотр Бечала, Антонело Паломбо, Франческо Аниле и др.

- Преди две години гастролирахте с постановката на Пламен Карталов "Янините девет братя" в Болшой театър като Яна в операта на Любомир Пипков. Какво беше усещането да сте на тази сцена?
- На цената на Болшой театър съм пяла и преди това, обаче този път беше много вълнуващо, защото отидохме с цялата трупа на Софийската опера, което беше огромна отговорност.

Трябваше да представим България на високо ниво с едно много красиво и непознато българско заглавие. За мен беше много вълнуващо да застана пред взискателната публика на този театър с вековни традиции, която има възможността да слуша най-добрите оперни певци от цял свят. Почти половин година се трудихме, изработвайки нещата много детайлно.

Имахме щастието да работим с нашия голям режисьор Пламен Карталов, знаещ как да мотивира артистите и да подхрани емоциите им, за да ги подтикне да разкрият своите възможности и да се разгърнат максимално. Съдейки по реакцията на публиката ние постигнахме голям успех с това заглавие.

Габриела Георгиева като Яна в "Янините девет братя" (Снимка: Софийска опера и балет)

- В "Бал с маски" във Виенската опера сте имала шанса да пеете с големия френски тенор Роберто Аланя. Какво си спомняте от съвместната Ви работа?
- Във Виена трябваше да спася спектакъла в последния момент. На практика се видяхме с Аланя минути преди началото на представлението. Той се държа изключително мило и тъй като всички знаем какъв стрес е да се влезе така екстремно в спектакъла, той ми каза:

"Не се притеснявай за мизансцена, само пей спокойно аз ще те сладвам, каквото и да направиш". Останало ми е много топло чувство към този прекрасен човек и певец.

- Сцената и публиката, която винаги ще помните?
- Сцената, на която съм се вълнувала най-много и съм имала един от най-големите успехи е в Цюрих - Швейцария, когато ми се наложи спешно да заместя сопраното в "Набуко" от Верди. Това беше няколко месеца след раждането на сина ми и не бях пяла ролята на Абигаил повече от година и половина.

Стресът беше огромен, защото по това време бях в Берн и пеех Тоска, а датата беше 2 януари. Аз не разполагах дори с ноти, защото всичко беше затворено и не можех да си прегледам ролята. Това беше много голямо изпитание за мен, защото на пулта беше великият Нело Санти, а в ролята на Набуко беше Лео Нучи.

След този спектакъл ми дадоха да изпея всичките останали 5 спектакъла и ме поканиха на следващата година за "Бал с маски" на Верди. Спомням си как седях в гримьорната ужасно изплашена и в тоя момент влетя вътре Бойко Цветанов, който беше по-развълнуван и от мен. Чул, че ще пея аз и тичешком дойде да ми пожелае на добър час. Оказа се, че той ще пее Измаил, което много ме успокои.

През целия спектакъл усещах подкрепата и обичта му. Същата вечер Лео Нучи ми сподели, че като ме слуша му напомням на неговата голяма приятелка Гана Димитрова, което ме развълнува неимоверно. Това беше една незабравима вечер за мен.

- Кариерата или семейството? Кое за Вас е по-важно?
- Когато един артист е млад си мисли, че кариерата е най-важното нещо. Дълги години отлагах раждането на детето ни, улисана в търсенето на някаква химерна идея за бляскава кариера. Едва по-късно разбрах, че най-важното за един артист е да бъде спокоен, подкрепян и обичан.

Ние сме като растение, което разцъфва, когато има здрави и силни корени. Мисля, че само семейството може да осигури този корен, без който не може да има нито цвят, нито плод.

Смятам, че когато семейството те подкрепя нещата и в професионален план вървят добре, така че двете трябва да вървят ръка за ръка с малко превес на семейството, но това е нещо което осъзнаваме с годините.

- А ролята, за която все още очаквате покана?
- Ролята, която много обичам е ролята на Лейди Макбет от "Макбет" на Верди. Много си мечтая да я направя на сцена, защото тя ми е много интересна като актьорска задача. Това е ролята, която много ме пали, която ме кара да предизвиквам себе си, да развивам своите възможности и да надграждам.

Интервю на Мая Филипова

Купи билет

Насладете се на операта "Норма" от Винченцо Белини, с участието на Габриела Георгиева на 17 юли, петък от  20.00 часа, на третата лятна сцена на Софийската опера и балет - "На опера в полите на Витоша" на "Римски площад" в Киноцентър Бояна.

Още

Софийската опера триумфира и на Римския площад в Киноцентъра Бояна (галерия)

Софийската опера триумфира и на Римския площад в Киноцентъра Бояна (галерия)

Още

Софийската опера очаква своята публика на сцена "Римски площад" в Киноцентър Бояна

Софийската опера очаква своята публика на сцена "Римски площад" в Киноцентър Бояна

Още

Габриела Георгиева и нейната първа българска Джоконда

Габриела Георгиева и нейната първа българска Джоконда

Още

Софийската опера с "Рейнско злато" от Вагнер на откритата сцена "Музи на водата" - езеро Панчарево

Софийската опера с "Рейнско злато" от Вагнер на откритата сцена "Музи на водата" - езеро Панчарево

 

Коментирай 0

1/1

Габриела Георгиева в ролята на Норма от едноименната опера на Белини в Софийската опера и балет (Снимка: Светослав Николов-Чапи )

Габриела Георгиева в ролята на Норма от едноименната опера на Белини на Софийската опера и балет, която можете да гледате на 17 юли от 20.00 часа на "Римски площад" в Киноцентър Бояна (Снимка: Светослав Николов-Чапи )

Със сина си Александър и големия аржентински режисьор Уго де Ана (Снимка: Личен архив)

Габриела Георгиева (Снимка: Личен архив)

Габриела Георгиева като Яна в "Янините девет братя" (Снимка: Софийска опера и балет)

Календар

Препоръчваме ви

Световноизвестният каскадьор Тодор Лазаров и неговата оперна приказка за любовта

"Мисля, че ще се получи страхотен световен спектакъл. Попаднах в нещо, което и аз точно не мога да обясня", казва артистът за последното си приключение - оперния спектакъл "Opera D`amore"

"Кино за пътешественици": Сърцето на приключенците не може да бъде опитомено

"Понякога филмите дават началото на нови приятелства и сформирането на нови групи за пътувания", споделят Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение "Позор"

Татяна Лолова: Искам да изиграя Фалстаф

Психиката, ведрината и усмивката са по-важни от физическото съществуване, споделя актрисата

Павел Митков: Дигитализация - Да! Но не забравяйте, че изкуството невинаги е на квадратчета!

"Дигитализацията е въпрос, който силно ме вълнува последните 10 години, а в началото предизвикваше противоречиви чувства", коментира художникът

80 години Пина Бауш: Лабораторията на човешките емоции

За Пина Бауш, наричана още "Пикасо на танца", разговаряме с една от най-изявените български хореографки Мила Искренова

Здравка Евтимова: Думите не са просто за утеха, те са сила, действие и кураж

"Щастието на първо място е стабилното здраве в семейството и второ - онова, което си направил да не те кара да се срамуваш, да говори много повече, отколкото твоите думи за него", сподели писателката на събитието She's The One