СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Дорина Марков: Добрата публика гледа на ходенето на концерти като на луксозно пътешествие
"Искам учениците ми да знаят че не е най-важното да са най-добрите цигулари, а свестни хора и че музиката винаги седи над тяхното его", казва световноизвестната цигуларка и преподавател
Автор: 851 Прочита 0 Коментара
/ Снимка: Личен архив на Дорина Марков"Има някои неща, които не могат да се купят с пари; за всичко останало има Mastercard" - това просто послание, изречено преди точно 25 години в телевизионна реклама, плени въображението на милиони и насочи кампанията Priceless на Mastercard към глобална платформа. Думата е синоним на Mastercard за създаване на специални спомени и преживявания, които станаха още по-важни през последните години, когато хората се събират отново и преоткриват своите страсти. От телевизионна реклама Priceless се превърна в дългосрочна глобална платформа за преживявания и празнуване на безценни моменти, активно свързвайки хората един с друг.
На 25 март, по повод 25 годни от пускането на първа линия на софийското метро, един различен подарък впечатли стотици хора. Точно в 17:00 ч. в емблематичното за столицата Ларго, десетки минувачи се спряха, за да чуят вълшебната музика от цигулката на световноизвестната българска цигуларка Дорина Марков/Dorina Markov.
Заедно с още няколко изумителни музиканта и по покана на Mastercard, тя изнесе 30-минутен концерт-изненада, който се излъчваше на живо на всички спирки на метрото.
Срещаме ви с този огромен талант, покорил някои от най-големите сцени по света:
- Последното Ви посещение в България беше свързано с концерт-изненада, който подарихте на софиянци. Как се чувствахте на родна земя?
- Почувствах се изненадващо добре. Изненадващо, защото обикновено ние музикантите сме подготвени за една сценична нервност, но на мен ми беше приятно и се чувствах у дома си. Казват, че у дома и стените помагали. Наистина е така. Споделяш еднаква чувствителност с хората по някакъв начин.
Също така, мисля, че българите реагират на честността и качеството във всичко и в този смисъл бях обградена от добри вибрации. И от прекрасни музиканти, мои гости, които също създадоха един празник за мен.
- Има ли сцена, към която пазите най-голям сантимент?
- Ред Рок в Колорадо. Най-магическото място за концерти в света, според мен, говорейки за сцени и за усещането за връзка с публиката и какво те заобикаля.
Като сграда нищо не може да сравни с Операта в Сидни. Местоположението ѝ и архитектурата ти спират дъха, въпреки че и двете сцени в нея са с компромиси. Акустично Сантори Хол в Токио е несравнима. Толкова е впечатляваща, че написах цяла статия за нея.
- Ако можехте да избирате от коя точка на света да наблюдавате изгревите и залезите, къде би било това? И каква музика бихте слушали?
- Бронте бийч в Сидни или Рим. Не слушам музика на изгревите и залезите. Това са най-наситените с прородни звуци моменти в деня и бих слушала океана, вятъра и птиците.
Ние не чуваме природата от шумовете, които създаваме в днешно време. Хората мислят, че трябва да бягат от тишината, а тя е безценна. И никога напълно тиха.
- Преподавате в "Кингс Колидж" в Лондон и може да се каже, че пред Вас и благодарение на вас изгрява цяло ново поколение класически музиканти. Какво учите Вие от тях?
- Не мисля че от моите ученици ще излезнат много класически музиканти. Виждам в тях композитори, диригенти, музикални менаджери... хората, които аз мисля, че са по-важни от само свирачи. Учениците, с които се занимавам са много селектирани, безкрайно умни и дисциплинирани млади хора, които имат много интересни виждания за света.
Моята основна задача е да ги науча да си вадят инструментите от кутиите и да могат да изсвирят нещо във всяка една ситуация. Аз не искам те да дъвчат един огромен цигулков концерт една година и ако някой роднина или приятел им каже:" я изсвири нещо" те да не могат, защото са на първата страница на Сибелиус и това не значи нищо за човека, който ги слуша.
И затова минаваме през всичко. Един от моите ученици свири джаз пиеса на последния училищен концерт. Учихме техника върху аранжимента на Куинси Джоунс.
Те ме учат на доверие. На изключителната важност на това да си отворен към новото и да имаш доверие в бъдещето. Невероятно е напомнянето за красотата на младостта.
- Кои са посланията, които Вие искате да им оставите?
- Опитвам се да ги карам да се чувстват удобно със себе си, с инструмента и любовта им към музиката. Да се смеят и на себе си, и на трудностите. Да намират връзка с това, което ги заобикаля и това, което свирят.
Искам да знаят че не е най-важното да са най-добрите цигулари, а свестни хора и че музиката винаги седи над тяхното его. Държа да четат и да са наясно с историята, времето и значението на репертоара и непрестанно говоря, че трябва да са отборни играчи.
Много малко цигулари стават солисти и е много важно те да разбират, че винаги ще работят с други като тях. Но най-важното: че има живот извън цигулката! Спорт, кино, физика, математика, астрономия... не искам да виждам коне с капаци.
- На какво ви е научила класическата музика? Какво е възпитала във Вас?
- Дисциплина и устойчивост.
Снимка: Личен архив на Дорина Марков
- Какви качества притежава един добър музикант?
- Хаха, аз съм в кюпа и мога да говоря повече за недостатъците. Ето това само по себе си е демонстрация за нашата непрестанна самокритичност. Ужасно трудолюбие. Работиш постоянно, без почивни дни и празници. Концентрация. Умението да си сам без това да те притеснява. Смелост. Не е лесно да се изтъпаниш пред хората и да се показваш.
Вижте, изобщо не е лесно да си класически музикант и понеже започва от рано, може да се сравнява само със спорта. Професионалният музикант е като професионалния спортист, само дето кариерата не спира когато си на 40, а тепърва започва. Но както и спорта, така и музиката носи неимоверна радост.
Със синовете си (Снимка: Личен архив на Дорина Марков)
- А един добър слушател?
- Добрата публика е тази, която седи в концертната зала. Хората, които отиват на концерт вече са направили избор как да прекарат свободното си време и за нас, изпълнителите, това значи много! Особено когато водят и децата си. В днешно време ние сме обгърнати със звуци и визуални стимулации буквално нон-стоп.
Отивайки на концерт, хората стават активни участници в едно музикално-визуално съпреживяване. Невероятен лукс в днешно време е да "изключиш" за два часа и да се отдадеш на една активна медитация без да трябва да ходиш до Индия.
Добрата публика оценява това и гледа на ходенето на концерти наистина като на луксозно пътешествие.
- Вашата цигулка звучи в някои от най-популярните филми на нашето съвремие, като The Black Panther, The Avengers, The Hunger Games, Star Wars, The Beauty and the Beast, Lord of the Rings, Aladdin, Interstellar и песента Skyfall с гласа на Адел, която печели "Оскар", "Златен глобус", "Грами" и БРИТ. Коя е най-важната награда, която Вие сте печелили досега?
- Аз съм една малка част от голямата група хора участващи в създаването на един филм или албум. Ние чуваме едно име, което благодари от сцената на съпруга/съпругата/ майка/баща и господ, но зад него стои цяла армия от хора, без които нищо не би било възможно.
Аз не съм голям фен на наградите. Те са един маркетингов механизъм в пазарната икономика. Пък и тоалетите на звездите вече за нищо не стават. Истинската награда за мен е да седя в тъмното кино и да споделям емоцията с двеста непознати.
Със синовете си (Снимка: Личен архив на Дорина Марков)
- Как навлязохте във филмовия свят и какво е да се работи с композитори като Хауърд Шор, Джон Уилямс, Джеймс Нютън Хауърд и Ханс Цимер?
- Това е свят на селектирани музиканти. Музиканти с много сериозни професионални репутации и с необходимите персонални и интелектуални качества. Случайни няма. Същото се отнася и до големите композитори. Всички те са безкрайно добре образовани музиканти, които разбират важността на музиката като изразно средство. Те далеч не са "втора ръка" творци или артисти. Напротив. Често са далеч по-ерудирани и знаещи от много "класици".
Цимер има пиперливо чувство за хумор и особено след Брезкит не пропуска възможност да се пошегува. Шор работи много последователно и детайлно, а Томас Нюман е експедитивен и много енергичен. Деспла̀ е аристократичен по френски, има изключителен слух и не търпи неточности. Всички тези изключителни музиканти обичат да работят в Лондон и нищо чудно - нивото е изумително!
Със синовете си (Снимка: Личен архив на Дорина Марков)
- Каква би била музиката, която най-добре ще пасне на Вашия живот, ако един ден го гледаме на филм?
- Хаха, моят филм безспорно ще е доста интересен и многоезичен. Мелодраматичен без съмнение, в гръцкия смисъл на думата.
И в този ред на мисли, Александр Деспла̀, с неговия гръцки произход, музикален език, разбиране на носталгията, Мишел Льогран, Джон Уилиамс, киното, джаза, акордеона, инструменталните традиции и тн. би бил моят избор.
Виж с пилотната песен работата би била по-трудна: от акустичните версии на Cure, през Чет Бейкър до After the rain has fallen на Стинг... море от възможности.
- Ще има ли още изненади за българската публика?
- Българската публика е добре дошла да чуе една френска програма, в която ще се разходим из Париж и френската приемственост и традиция в музиката. За тази френска история от три краища на света се събираме с моите приятели Надежда Влаева (пиано) и Александър Сомов (чело).
Концертът ни е на Аполония в Созопол на 01 септември. Заповядайте!
Интервю на Десислава Олованова
Снимка: Личен архив на Дорина Марков
Дорина Марков е виртуозен български цигулар със световна кариера и признание. Стартира като концертмайстор на Софийската опера и балет и заема ключово място в най-престижните оркестри в света - Лондонската филхармония, оркестъра на Би Би Си, Academy of St Martin in the Fields, Britten Sinfonia.
Дорина е единствената българка, поканена за водач на група цигулки в двата оркестъра на Операта в Сидни. Нейната цигулка е част от саундтрака на много блокбъстъри, сред които холивудските хитове - Skyfall, The Black Panther, The Avengers, The Hunger Games, Star Wars, The Beauty and the Beast, Lord of the Rings, Aladdin и Interstellar. Едновременно с това Дорина преподава в "Кингс Колидж Лондон".