Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дъщерята на Вера Кочовска - Десислава: Ванга смяташе майка ми за своя дъщеря

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Дъщерята на Вера Кочовска - Десислава: Ванга смяташе майка ми за своя дъщеря

"Кръстихме сина ни Владимир на майка. Имам чувството, че е постоянно до него, пази го и го насочва Отгоре", разкрива младата жена

Деси с половината домочадие (Снимка: Личен архив)

За легендарната плевенска лечителка Вера Кочовска, майката на Деси, се твърди, че е притежавала "трето око", с което е виждала в четвърто измерение. Подобни способности се проявяват в 1 на 50 000 души. Капацитети в медицината са заснели светещ ореол над главата й. Рентгенът им открил, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. Ликворът му пък бил близък по състав с този на... делфините.

"Тази жена не принадлежи на човешкия род", категорични били учени от Москва и Токио, които са документирали изследванията си за свръхвъзможностите на плевенската лечителка.

Вера Кочовска (Снимка: Личен архив)

Десислава Кочовска е родена на 21 септември 1981 г. в Перник, живее дълги години в Плевен, а сега с мъжа до нея Ивайло и 10-месечният им син Владимир, кръстен на баба си Вера, са се установили в София. Завършила е "Социални дейности" в Шуменския университет.

Деси през годините е била най-близо до именитата си майка. Допреди 10 години, когато на 11 февруари лечителката си отива от този свят.

- Деси, на 11 февруари се навършват 10 години от смъртта на майка ти, лечителката Вера Кочовска... Как роднини и близки го отбелязахте?
- Понеже се изнася предната събота преди датата, се събраха на панихидата на гроба брат ми с около десет човека най-близки приятели и го отбелязаха. Аз не можах да отида заради детето. От майка ми знам, че бременна жена и дете, докато не е навършило година, не трябва да ходят на гробища. Просто не е хубаво за тях. И от много други хора съм го чувала.

Но сега през април, като стане Владимир на годинка, ще отидем на гроба на майка.

- Поутихна ли поне малко болката ти?
- Не мога да повярвам, че са минали 10 години. Болката не е отминала. Дори от година на година, като че ли става по-голяма. Просто се научаваш да живееш с нея. Много пъти ми се е случвало да се кача в градския транспорт, примерно, да се сетя за майка ми и да започнат да ми текат сълзи. Колкото и човек да иска да го забрави, това не се забравя, остава в подсъзнанието.

Снимка: Личен архив

Казвали са ми: "Роди дете и няма да те боли толкова!" Няма такова нещо. Точно на рождения й ден, на 27 юли, взех детето, излязохме на терасата, а той бебе, дали разбира, дали не, но аз започнах да му говоря: "Днес баба ти има рожден ден, ако беше жива, щяхме да сме в Плевен..." И се разплаках.

- Чувстваш ли я физически по някакъв начин?
- Понякога имам чувството, че е близко до мен. Вървя си по улицата, сякаш е зад мен - и се обръщам. И вкъщи ми се е случвало...

Откакто е починала, съм я сънувала два пъти. А когато почина, го усетих. Стана ми лошо, призля ми, беше петък, брат ми се обади и каза, че вече я няма...

Деси (Снимка: Личен архив)

- В апартамента ви в Плевен запазил ли се духът й?
- По-рядко си ходя, защото ми става още по-тежко. Но всичко, което си е събирала - кукли, часовници, които й бяха слабостта, подаръци, които са й носили, са си там и се пази. Майка приемаше подаръци от хора, които чувстваше много близки, не вземаше от всеки.

Но там чувствам празнота и липса. Безсилна се чувствам. Свикнала бях тя да бъде вкъщи, когато се прибирам. Да отида при нея в спалнята, да я прегърна и целуна и да й кажа колко много я обичам. Дето се пишеше в началото, че нещо се чукало, тропало у нас, няма такива неща!

- Кои са думите й, които си спомняш най-често?
- Майка ми много често казваше, че четириногите, ако можеха да говорят, нямаше да говорят с двуногите. Тогава изобщо не я разбирах. Но в момента, в който си взех куче, осъзнах какво означават думите й. Кучетата са изпратени да научат нас, хората, на много неща. Колкото и думи да изречем хората, не можем да постигнем силата и въздействието на един техен поглед.

Снимка: Личен архив

Ние имаме две кучета, кафявото се казват Елинор, а черното е Деа.

С верните приятелки Елинор и Деа (Снимка: Личен архив)

- Какво друго те съветваше?
- Искаше да съм човек преди всичко, все казваше, че не трябва да гледаш в чуждото канче, а в своето собствено.

- Какво щеше да каже на хората, ако беше жива сега, по време на пандемията?

- Както беше преди, щеше да им вдъхва сили и да се мъчи да им разкрие истината, по нейн начин щеше да ги успокоява. Така си мисля...

- Преди 10 месеца стана майка, синът си кръсти на майка си, Владимир...
- Жълтите сайтове веднага измислиха, че е наследил дарбата на баба си. Не знам такова нещо. Той е толкова малък...

Кръстихме го на нея. Имам чувството, че е постоянно до него, пази го и го насочва Отгоре какво да прави. Имам такова чувство. Дали е от мъката, дали е от желание да е наистина така, не знам, но и с баща му сме коментирали...

С мъжа си Ивайло (Снимка: Личен архив)

- Деси, Вера Кочовска е предричала бъдещето. Разкажи конкретни случаи, на които си била свидетел?
- Бяхме в Русия и на следващия ден трябваше да си тръгваме за България. Седяхме и вечеряхме. Имаше хора от посолството. Както си говорехме, нейното лице се промени, стана друг човек, присви очи все едно слънце светеше в тях - както винаги, когато има видения. Каза: "Чувам детски плач, ще има много смърт!"

Всички замлъкнаха. Тя се успокои, все едно нищо не е било. След 2-3 дни по новините съобщиха за удавените деца в р. Лим.

Деси Кочовска (Снимка: Личен архив)

Друг случай. Майка видя, че американската совалка ще падне. Изрече го вкъщи, пред доста хора, нейни приятели. Минаха часове, някой пусна телевизора и съобщиха за совалката. За катастрофата на лейди Даяна също предупреди. Беше дошла у нас някаква жена от английското посолство. Майка ми й каза да предаде на когото трябва. Но жената отговори, че не може да си позволи такова нещо, страхува се.

- Как майка ти придобива невероятните си способности?
- Като била 13-годишна, си играла с децата навън и я блъска камион. Закарват я в пернишката болница. Два месеца е била в кома, цялата в гипс. Когато излиза от комата, започва да вижда вътрешните органи на лекарите, които са около нея, и да им казва какво ще им се случи в бъдеще.

В началото не й вярват. Тя започва да крие, че има такива способности, защото това не се е приемало добре по това време.

- Какво се случва по-нататък?
- Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми заминават за Съветския съюз да работят, за да изкарат някой лев. Там майка ми е била в строителство, управлявала е тези машини, които разбиват земята. Била е шеф на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях малка, когато баща ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и баща ни, докато живеехме заедно, защото той беше все без работа.

Деси Кочовска (Снимка: Личен архив)

- Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?

- Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше много студена, а другата - гореща. Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200. Сърцето й беше в състояние на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на практика означава клинична смърт.

- Какво се случи след като се разболя?
- Това, което говореха, че Господ я бил наказал и тя не вижда вече, не е вярно. Тя имаше много по-голяма сила, когато беше болна! Но не искаше хората да я виждат в това безпомощно състояние. На малко от приятелите си дори даваше да идват.

- Не е приемала и пациенти...
- Но те не я оставяха на мира! През 2005 година майка ми падна в банята и си счупи крака. След инсулта единият й крак леко се беше изкривил долу и го замяташе - спъна се и падна.

Идва вкъщи някаква жена. "Добър ден - добър ден! Искам да вляза при г-жа Кочовска!" Казвам й: "Не може, тя е със счупен крак! А жената избухна: "Ти каква си, че ще ме лъжеш?! Отговарям й: "Дъщеря й! Тя нахълта, а у нас имаше доктори. Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция! Мислят си, че ги лъжа! Дори бях сложила на външната врата бележка "Реанимация"... Защото постоянно някой звънеше и искаше да влиза... Докторите ми бяха дали една престилка и маска и така излизах на вратата.

Снимка: Личен архив)

- Искаше ли нещо майка ти от тези хора, които са били на позиции и са били нейни пациенти?
- Не, никога. Гледаше тя да даде от себе си, отколкото да вземе.

- Казваш, че не е приемала подаръци от всеки?
- Отказваше подаръците, казваше - на църква да се занесе! Само от по-близките си приемаше подаръци. Не обичаше да взема от всеки. И мен ме научила да не вземам от всеки. Не съм я питала защо. Тя си знаеше най-добре.

- Има ли нещо, което те нараняваше от това, което си чувала за майка ти?
- Че се е занимава с черни магии!

С верните приятелки Елинор и Деа (Снимка: Личен архив)

- Как се отнасяше към материалното?
- Тя не беше от този тип хора, които трупат пари. Даже раздаваше пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо...

Спомням си нещо тягостно от детството ми. Портмонето на майка винаги беше пълно с визитни картички, с листчета, на които имаше записани телефони. Ставаше дебело, не можеше да се затвори. Една съученичка се засякла с нея в някакъв магазин. Отивам в училище, а тя: "На майка ти портмонето беше препълнено с пачки!"

- Злобата към нея, към семейството ви, е била голяма...
- В училище много ми завиждаха. Бях в 8 клас някъде. Идват две съученички при мен: "Майката ти какво се прави, че лекува хората?! То човек, когато си въобрази нещо, се оправя сам! След няколко дена едната идва и реве: "На майка ми най-добрата приятелка е много зле, нека майка ти да я приеме!" Тогава й казах: "Нека си въобрази, ще се оправи!"

И не я свързах с майка. Като почина мама, разни доброжелатели пък започнаха да ни питат с брат ми: "Вие сега не мислите ли да почвате да работите? Страшно се учудих и им казах: "Ние с брат ми не сме спирали да работим!" Намекваха, че майка ни е издържала, а ние сме едни безделници... Та аз 8 години съм я гледала, а след това започнах да уча и да работя. Брат ми също.

- Говореха също, че с брат ти сте се карали за жилището на Вера...?
- Никога не сме имали спорове за жилището или за каквото и да било. Малко след като майка почина, ходихме при нотариуска да си изкараме пълномощни, а тя ни попита, ще делим ли апартамента. Брат ми със сълзи на очите каза: "Колко повече да го делим? Нали е на мен и на сестра ми. Какво има повече да делим?!"

- Вярно ли е, че Ванга смятала майка ти за своя дъщеря?
- Когато мама отиваше при нея, Ванга не приемаше никой друг. Ванга много я обичаше и й казвала: "Ти си моята дъщеря!" Казвала й още, че е много силна. Не съм присъствала на техните срещи, но знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея.

Говорели са си за техни си неща...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Реквием за Ванга - самотно зрящата в други светове

Реквием за Ванга - самотно зрящата в други светове

Още

Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е"

Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е"

Още

Ванга към Латинка Петрова: Оти не стана учителка, море?!

Ванга към Латинка Петрова: Оти не стана учителка, море?!

Още

Неизвестни предсказания на пророчицата Ванга в нов документален филм

Неизвестни предсказания на пророчицата Ванга в нов документален филм

 

Коментирай 27

Календар

Препоръчваме ви

Ара Маликян пред Dir.bg: Беше ми писнало да обяснявам, че в калъфа си нося цигулка, а не картечница

Като дете се е укривал в малки подземни скривалища докато Бейрут е бил бомбардиран, там се учи на музика, а това е единственото, което го спасява от ужасния шум на разрушението

Писателят Александър Мануилов: Новата ни драматургия е изтикана в кьошето и не се подкрепя от театрите

"Театралният живот, завещан ни от няколко предишни поколения, така е поставил нещата - ти можеш да "влезеш" в "храма", само ако си победител", споделя младият автор

За албанското съвременно изкуство и артиста без извинения

Разговор с албанската кураторка Адела Деметя за изложбата „А или без извинение“ в галериите „Васка Емануилова“ и „DOZA” част от инициативата "NEXT Balkan"

Оскарите - "един неуспешен експеримент": Кинокритикът Владислав Апостолов пред Dir.bg

"Хората не гледат вечните филми на Бергман, за да познаят за кой е гласувал Бергман. В сегашните филми е трудно да не откриеш как на 15-ата минута режисьорът ти показва с пръст какво трябва да мислиш"

Веселина Сариева: Съвременното изкуство търси красотата, то не я подменя

"Само една гъвкава, малка, готова на промяна галерия може да отговори на вибрациите на днешния ден и да бъде наистина "съвременна", казва двигателят на фондация "Отворени изкуства" и "Форум Колекционери"

Борислав Велков: НДК е не само дворец на културата, но и дворец на обществото

Разговор с председателя на Съвета на директорите в НДК Борислав Велков за 40-ата годишнина на НДК – за миналото, бъдещето и настоящето на тази емблематична сграда