Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Реквием за Ванга - самотно зрящата в други светове

НАРОДНИ ИКОНИ

Реквием за Ванга - самотно зрящата в други светове

110 години от рождението на пророчицата

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Ванга е една от най-легендарните личности сред нашия народ. И не само. Славата на сляпата пророчица отдавна е преминала пределите на страната ни. В Русия я смятат за светица, пророчествата й се публикуват и до днес от различни издания в цял свят.

Мнозина претендират, че са били близки с нея, други - че дори им е "предала" дарбата си. Образът на Ванга е изкушение за киното и литературата. И гузна съвест за онези, които са злоупотребявали със слепотата и прошката й.

Ванга живя живота на страдалка, "осъдена" да живее за другите. Самотно зряща, сред сенките на други светове.

Още

Ванга - такава, каквато я познавахме всички, и... никой

Ванга - такава, каквато я познавахме всички, и... никой

Какъв човек беше Ванга? - Никога няма да узнаем тайната на душата й, но всеки, който се е заровил в дебрите на нейната съдба, е оставал с едно тягостно чувство на тъга. От Ванга лъхаше дълбоката й самота. Това е един от парадоксите на живота - самотата, която човек изпитва въпреки гъмжилото от хора около себе си. Тази особена самота е присъща на различните хора. Като Ванга. Тя никога не е оставала сама - постоянно е била сред хора, опашки от чакащи са се извивали около къщата й, но дълбоко в себе си пророчицата винаги е била сама - самотно вглъбена в онези измерения, където разстоянията се измерват с хилядолетия. Одухотворявала е невидимия свят на куклите си, защото видимият не беше достъпен за нея.

С племенницата си Красимира Стоянова / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Божи дар, или проклятие на Силата беше нейната слепота? Никога няма да узнаем, защото не притежаваме дарбата й, но едно е безспорно - Ванга никога не е искала нещо лично за себе си.

До главата й е имало Библия, а спастрените си пари пазела, за да изгради три църкви - освен построената, и още две - "Св. Никола" и "Св. Георги". Това дава отговор на онези, които я смятат за "обсебена от зли духове".

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Археолози търсят античен град, предсказан от Ванга

Археолози търсят античен град, предсказан от Ванга

Ванга обичаше хората, обичаше България, обичаше Русия и вярваше в Бог като една космогонна сила, която обединява с любов всички хора по света. Много пъти е коментиран въпроса, че бившите соцвелможи са злоупотребявали с нея - че е била нещо като държавен служител и "печатница за пари" за държавната хазна. Но тя самата не се е чувствала като "заложница", защото алчността й беше чужда, а и считаше за свое призвание да помага на народа си. Факт, че дори когато онази власт вече не можеше да я задължи с каквото и да е, в годините на т.нар. демокрация, тя по своя воля завеща всичко свое на държавата.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Австрийско издание публикува пророчества на Ванга за коронавируса и 2021 г.

Австрийско издание публикува пророчества на Ванга за коронавируса и 2021 г.

Ванга не се считаше за материално ограбена от когото и да е, нея я нараняваха други неща - лошите думи и "слепотата" на зрящите за личността й. Пророчицата имаше своите пристрастия към определени хора и когато някой ги нападаше, тя приемаше това като лична обида. Така засвидетелстваше своето приятелство, че никой да не може да му противоречи.

Сред митологията за близостта й с големци в миналото, остана и "оня" разговор с Людмила Живкова, който и двете отнесоха като "мълчана вода" в гробовете си.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Върви като мит и историята с проф. Шипковенски, който на шега казал на Ванга, че след като умре, ще постави мозъка й в стъкленица, за да го изследва. Ванга никога не говореше за смъртта и най-вероятно не я считаше за край на съществуването, защото виждаше в Отвъдното и вярваше в извънземните, но шегата очевидно я е наранила, защото отвърнала, че професорът няма да може да направи това.

Шипковенски умря преди нея. Явно е "видяла" смъртта му сред живите. Едно от най-неизследваните и тайнствени неща в човека е неговият мозък. Според езотериците, именно там била човешката душа - не в сърцето.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Срещи с Ванга в новия епизод на Втори поглед

Срещи с Ванга в новия епизод на Втори поглед

Какво се е случило в онзи вихър, който преобръща живота на Ванга, какви сили е придобила тогава, за сметка на слепотата си, и каква карма е трябвало да изплати в служба на хората, едва ли ще узнаем някога. Ние познаваме само онази Ванга, която помним от филмите, снимките и кратките записи. Виждали сме я усмихната, весела, тъжна, разочарована, дори гневна - тя живееше с емоциите на всеки обикновен човек. А не беше обикновена - носеше нещо, което малко хора по земята са притежавали някога, и всеки от тях е признавал, че дарбата му е била тежък товар.

Ванга компенсираше тъгата в себе си с някаква детска, почти инфантилна, привидна веселост. И също като децата, рязко сменяше "регистъра" - от радост към тъга. Натъжаваше се с наглед безизразно лице, или хокаше невидимия свят за жестоките картини в главата си. Съзнанието й постоянно е било измъчвано от тях, а хората са очаквали да им даде надежда.

Стенописи в църквата на Рупите / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Висарион: Ванга е нещастна жена, жертва на тъмни сили

Висарион: Ванга е нещастна жена, жертва на тъмни сили

Поради диалекта си и странния си начин на общуване, Ванга често оставаше неразбрана. Вероятно това е част от Тайнството, което е забранена територия дори за хора като нея. И днес 14 института в света разгадават центуриите от виденията на Нострадамус. Не всичко може да бъде казано на човека, твърдят езотериците. Има обет за тайнства, които не се дават наготово, не се казват "в прав текст", човекът не бива да знае всичко. Съвсем сигурно това е проява на благородството на Небето, защото ако човек знаеше всичко, което му предстои, какъв би бил смисълът да живее, без да упражнява свободната си воля?!

Ванга знаеше много и казваше само една част от него. Затова като всички "осъдени" с дарбата й, си остана загадка - някак на границата между реалността и другите вселенски светове. Ако питате свещениците - "между бялото и черното", "между Бога и Дявола". Те така и не отдадоха голямо значение, че сред вещите й на особена почит беше Библията. Висарион не се поколеба да я нарече "нещастна жена, жертва на тъмни сили".

Църквата на Рупите / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Неизвестни предсказания на пророчицата Ванга в нов документален филм

Неизвестни предсказания на пророчицата Ванга в нов документален филм

Според църковния канон не бива да надничаме Там, където не ни е дадено, и колкото по-малко знае човек за идното, по-добре за него и за другите, казва канонът. Но хората ходеха при Ванга не само за да узнаят бъдещето си, но предимно, за да получат лек за душата си, за болестите си. Те не бяха невярващи, а силно вярващи в Чудото, което може да твори Бог. И отиваха при нея като при Негов посредник на земята, като при майка.

Ванга говореше на "ти" на всеки, и също както една майка може да окрилява децата си, и в същото време да ги хока, ако са лоши - и тя така се държеше с всеки един, стигнал до прага на къщата й.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е"

Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е"

Ванга страдаше с всяка болка, изпитваше болка с всяка своя дума, с която трябваше да назове лошо предсказание, защото нито можеше да го изрече, нито да го промени!... Измъчваше я безсилието на човека пред съдбовно предопределеното. Понякога можеше да помогне, друг път - не. Хората изискваха от нея, и не си даваха сметка, че тя не беше бог, а човек като всички нас! Надявахме се на повече, отколкото й бе разрешено. Ето това забравяха всички, които пътуваха до Рупите, и обратно.

И до днес хората продължават да пътуват така - към гроба й. Вярват, че и от Отвъдното, тя е способна да им помогне със знамение, или в съня им. Приживе, скромният й начин на живот беше затрогваща картина. Който е ходил при нея, пази спомени. Мнозина се чудеха как тази жена, която можеше да има всичко, никога не искаше нищо. А можем ли да си представим как е заспивала нощем с преживяното през деня от човешките неволи? Уморена от тревогите на другите, е заспивала свита като малко дете в леглото си, и смирено е потъвала в онези светове, където никой от нас не е бил нито наяве, нито на сън, а мъртвите и куклите й могат да говорят.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Руско издание: Ванга предсказа ядрената катастрофа в Япония

Руско издание: Ванга предсказа ядрената катастрофа в Япония

Ванга беше като майка за обикновените българи. Кой откъдето го беше срещнала Неволята, хукваше първо при нея, да му даде кураж. Затова днес сме малко гузни - че тази наша майка - на всички българи, си отиде от тоя свят тъжна и разочарована от нас; че си отиде с болката от укорите покрай зографисването на църквата й, че според някои е погребана там, дето преди е имало... клозет; че след смъртта й посегнаха на вещите й, че в Рупите имаше протести заради минералните води, и какво ли още не... Дали и днес вижда как живеем ние, българите?!

"България ке страда, ке страда, ке страда, оти вси се обезвериха!... Земя и небо ке се слеят!... Много люде ке умрат! Без причина! На България не й е нужна война - в мирно време ке се изтепат! Ама, Отгоре ке се намесят!".

Още

Вестник Еxpress свързва победата на Путин с баба Ванга

Вестник Еxpress свързва победата на Путин с баба Ванга

Така хем ни подготвяше за бъдещето, хем ни окуражаваше. Ванга обичаше България, обичаше народа си и му желаеше доброто, молеше се за него в храма на собствената си душа. Поповете не вярваха във вярата й, смятаха я за грешница. Наричаха я "вещица", без да вникнат в думата "вещер", която народът е дал на "вещите в занаята" - в този особен "занаят", който от праисторическите времена е будел респект. Вещерството е било "звание", в смисъл на признание за онези, които са го упражнявали за доброто на племето си. А Ванга, това правеше през целия си живот. Нейният "занаят" беше даден от Оня, комуто свещениците се кланят, но малцина от тях имат нейната милост да помагат на миряните. А тя се вълнуваше за съдбата на всеки един и я болеше от фалша на онези, които разчитаха на слепотата й, като се криеха зад лъжите си, оти "она не види".

Октомври 1994 г. Светлин Русев изографисва "неканоничната" църква в Рупите/ Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Ванга към Латинка Петрова: Оти не стана учителка, море?!

Ванга към Латинка Петрова: Оти не стана учителка, море?!

В последните години от живота си Ванга някак се примири с неблагодарността. От записите, в които се моли на свещениците да осветят църквата й в Рупите, личи и а великодушието й, и примирената болка. Преглъщаше обидите с кротост, но от това още повече личеше, колко голяма е обидата й. Ванга си отиде тихо, като по майчински ни даде прошката си. А народът казва, че прошката е най-голямото наказание. Иска се голямо великодушие да дадеш прошка на човек, който не я е заслужил, а онзи комуто такава прошка е дадена даром, тежко му и горко ако не разбере смисъла й. Ванга често казваше "Они ке отговарят Горе", но жадуваше хората да станат по-добри още тук - на земята, докато са живи.

С племенницата си Красимира и актрисата Невена Коканова/ Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Новото време я уплаши - тя не искаше да приеме лошотията на човеците, която се развихри с пълна сила из целия Божи свят. Ако проследите кадрите с нея от миналото и последните преди смъртта й, ще забележите колко променена си отиде тя. Не само от старостта, а главно от разочарованието в душата си.

Бавно, като пелена през годините, се е наслоявала тъгата в нея. От неразбирането на човеците, от бездуховността, предателството, завистта, алчността и всички други грехове на хората. Тя ги "виждаше" и си отиде оболена от хорските грехове, все по-чужда на новия свят и "новия" човек - все по-самотна. Както казва един поет - "сама, върху сърцето на земята".

Ако беше жива, днес пророчицата щеше да навърши 110. Поклон пред паметта й!

Родена е като Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова на 31 януари 1911 г. в Струмица. Остава без майка още като невръстно дете, а баща й заминава на фронта. Живее при съседи, докато чака баща си да се върне от войната. Бай Пандо Сурчев оцелява и се задомява повторно, а малката Ванга помага на мащехата си в домакинството, гледа по-малките си братя и сестри. По нищо не се отличава от другите деца. Животът в родното село става все по-труден и баща й решава да заведе семейството в неговото родно Ново село. Именно там ослепява Ванга. Там се издига бурята, там я грабва вихърът, и я връща на земята, затрупана с камъни и пръст в нивата.

Още е само на 12. Трудно е да си мижал срещу слънцето, да си усещал светлината му в зениците си, и в един миг да осъзнаеш, че повече няма виждаш тази светлина. Силата й я отнема, но й дава една друга - вътрешна и неземна светлина - светлината на други светове, невиждани от човешките очи. Ако погледнем под друг ъгъл нещата, Ванга е била хем избрана, хем пожертвана в дар на хората.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Три години прекарва в дом за слепи в Земун, за да се научи на нови умения като незряща. Когато и втората й майка умира, Ванга се грижи за цялата челяд в семейството. Не се оплаква, но отвреме-навреме я чуват да си мърмори нещо, като че разговаря с някого. Един ден баща й загубил овца от стадото си и Ванга му описала двора, в който е запряна. В селото се разчува, че притежава дарба. От дума на дума, и в околните села хората научават за сляпото момиче, дето "вижда".

Идва Втората световна война. Отчаяни хора търсят близките си, страданието ги кара да търсят упование и надежда при Ванга. Цялата страна научава за нея.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Останалото, всички го знаем, или сме чували за него. Всеки втори може да разкаже някаква своя история, която го е завела при Ванга, или историята на близки и познати, които са ходили при нея. Ние сме малък народ, и заради това, почти не остана нищо неразказано за Ванга.

Но макар и да знаем много за нея, тя си остана все така непозната загадка за нас.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

През последните години от живота си Ванга построи параклиса "Св. Петка Българска" в местността Рупите, Петричко. Църковниците се опънаха и не осветиха храма, но това не попречи на хората да вярват, че там една друга космогония обединява Божествената сила, а Ванга, някъде от невидимото за нас, "гледа" и "вижда" всичко.

След посещение на гроба й в Рупите, мнозина си лягат с надеждата, че пророчицата ще им се яви насън и ще им "каже" нещо, ще получат помощ от нея.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 5 май 2008 г. в Петрич тържествено бе открит за посетители домът-музей на Ванга. Така се изпълни нейната воля, отразена в завещание от 1984 г., открито след кончината ѝ през 1996-а. Около 3000 са запазените лични вещи на ясновидката. Сред тях са снимки, дрехи, подаръци от хора, на които е помагала, документи, предмети, с които си е служила приживе.

Скрийншот: oe24.at

Ванга умря на 11 август 1996 година, а ние все още я чувстваме така, сякаш е жива. Гласът й някак се е запечатал в паметта ни, а слепите й очи, като че ни гледат... Вестници и списания в цял свят тиражират пророчествата й, видеа с нея обикалят сайтовете в необятната Русия, в Англия и чак в Япония и Австралия. Ванга е легенда. Легенда, наричана "българската пророчица". И ние трябва да се гордеем с това и да вярваме в нейното, че "ке се оправим", че "България ке пребъде". То ни дава детската надежда, че това ще стане, защото една майка никога не лъже децата си. Дано!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Петър Дънов: Изкуството е религия и копнеж

Петър Дънов: Изкуството е религия и копнеж

Още

Музика на Петър Дънов ще звучи в Националната галерия на фона на картини на Васил Иванов

Музика на Петър Дънов ще звучи в Националната галерия на фона на картини на Васил Иванов

Още

Върнаха вещите на баба Ванга след 17 години

Върнаха вещите на баба Ванга след 17 години

Още

Издигнаха Дом на доброто в родното място на Пророка на народа дядо Влайчо

Издигнаха Дом на доброто в родното място на Пророка на народа

Коментирай 46

Календар

Препоръчваме ви

За Сервантес, рицарството на духа и "санчизмите" на живота

405 години от смъртта на великия автор на "Дон Кихот"

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Изложбата "Няма го вече Наполеон" в парижкия музей "Инвалидите" разказва за усилията му да опази паметта за приноса си като веонен гений и лидер от нов тип

Откриха неизвестно есе на Реймънд Чандлър с иронични съвети към секретарката му

Творбата е открита в кутия за обувки в Бодлиевата библиотека на университета в Оксфорд и показва една по-мека страна на автора, свързван обикновено с по-мрачен светоглед

Питър Устинов - англичанинът с руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв

100 години от рождението на световноизвестния актьор, драматург и продуцент

Индустрия на мечтите

Кратка история на бодибилдинга и влиянието на фитнес културата сред българите днес

В памет на Татяна Лолова - специално издание на последната й биографична книга

"Че какво по-сериозно от шегата, радостта, ласката, признанието... празник след толкова делници", казва голямата актриса