Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Петър Дънов: Изкуството е религия и копнеж

ХУМАНИЗМЪТ В ИЗКУСТВОТО

Петър Дънов: Изкуството е религия и копнеж

Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието

Петър Дънов, наричан още Учителя, или с източното му име Беинса Дуно, е личност с ореола на човек-легенда, на мъдрец. Колкото и да е оспорван от православието, той има много последователи както у нас, така и в цял свят. Неговото учение за смисъла на живота, възпитанието, старостта, духовните принципи, таланта и смисъла на изкуството, са космополитни по същност и съдържание, и не се влияят от никое вероизповедание, защото изповядват вечни истини за Живота в неговата цялост.

Ежегодно на 19-и август в Рила планина се събират последователи на Петър Дънов за магическия танц "Паневритмия, с който посрещат Слънчевата Нова година. Дъновистите вярват, че изгревът на 19 август има магически способности - зарежда с енергия, здраве и творчески потенцииал. Според учението на Дънов, духът и тялото са неразривно свързани, и творческите личности трябва да съблюдават да ги държат в себе си в абсолютна хармония.

Интересни са възгледите на Дънов за таланта, изкуството и хората, които са призвани да реализират красотата чрез тях.

Всъщност, Петър Дънов се ражда в семейството на свещеник. Константин Дъновски - неговият баща, служи в църквата на с. Хадърча, Варненско и е един от видните представители на българското Възраждане.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. Завършва средното си образование с диплома от Американското научно-богословско училище в Свищов. Придобива свидетелство за протестантски проповедник и има право да свещенослужи, но избира друг път - заминава за Америка, да продължи учението си в Теологическата семинария на университета Дрю в Медисън, а по-късно изкарва и курс към Богословския факултет към Бостънския университет. Слуша лекции и в курс по обща медицина в Медицинския факултет на същия университет.

Още

Измамница и плагиат ли е била Елена Блаватска?

Измамница и плагиат ли е била Елена Блаватска?

Америка дава житейски урок на младия Дънов - че технологичното развитие може да разтърси из основи старите теории за Познанието, но неминуемо влияе и на човешкия дух. Дънов наблюдава с очите си как западната култура е завладяна от спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология и най- различни форми на идеализма.

Петър Дънов се завръща в България през 1897 г., а една от първите му лекции у нас от Учението, което сам изработва, е от 1898 г. Постепенно той изгражда собствено религиозно-философско учение, което сам кръщава "езотерично християнство", колкото и парадоксално да изглежда съчетанието между двете.

Създава още Паневритмията, система от елементарни физически упражнение с музикален съпровод за хармонизиране на енергиите в тялото с тези на природата и др. практически приложения за усъвършенстване на Духа.

Още

Безкрайната вселена на Дейв МакКийн

Безкрайната вселена на Дейв МакКийн

Много бързо Дънов намира свои почитатели сред интелектуалците, и славата му на мъдрец го сдобива с ореола на Учител по духовност. Според мнозина, Дънов притежавал и пророчески дарби.

Дали е част от митологията за него, но се твърди, че седмица преди да почине през 1944-а, изнесъл публична беседа "Последното слово". Последвал арест на водача на Бялото братство, по обвинение за ръководене на секта.

Още

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

Арестували Дънов рано сутринта, за да се избегне стълкновение с последователите му. Дънов сам отворил вратата на дома си и не изглеждал никак учуден от случващото се. Според очевидци, кротко казал на милиционерите: "Очаквах ви. Дайте ми малко време да се приготвя." След като минало време, а Дънов все още не излизал, служителите на реда нахлули вътре в дома му и го заварили... мъртъв?!?

Много пъти Дънов казвал на учениците си:

"Не се бъркайте в работата на душата!" - Очевидно той е разчитал знаците й, и винаги им се подчинявал.

"Препятствията, които имате, са камъните, от които ще образувате стъпалата, за да се повдигнете", казвал още Учителя.

"Един човек е важен, колкото и една слънчева система".

"Дарбите, талантите се придобиват с усилия, с работа; те не се дават наготово. Ако беше лесно хората да станат ангели, всички щяха да имат ангелски крила. Не е лесно човек да стане ангел!"

"За да стане човек виден поет, писател, философ или музикант, той трябва да се е родил при специални условия. Първото условие за това е любовта. Любовта трябва да влезе като основа в живота на човека." /Из беседата "Доброто сърце", държана от Дънов на 10 Ноември 1926 г. в София/.

"Изкуството е деятелност, която ни сродява с вътрешния смисъл на красотата и хармонията в космоса. Всяко изкуство, откъдето и да произхожда то, и с каквито средства да се осъществява, цели да ни посочи облика на един висш живот, който ние догонваме, но никога не успяваме напълно да достигнем.

Затова изкуството е религия и копнеж по нещо, което няма начало и край!

За изкуството е говорено и може да се говори твърде много, но то е същевременно и такова нещо, за което може и никак да се не говори, защото неговото възприемане става непосредствено, както кислорода от въздуха, който и без да бъде анализиран и дефиниран, опреснява и поддържа огъня на живота във всяка клетка на организма. Като спонтанно вътрешно изживяване, изкуството ни подсказва съществуването на една световна хармония, към която с копнели душите на човеците през всички епохи на съществуванието си. Стремежът към творба чрез красота, или направо създаване на изкуство, произлиза от едно вътрешно духовно осъществяване, което търси форма. Изкуството е сбъдване в един вътрешен свят, което дири проектиране и материализация на земята, в материята, в грубата й инертност.

Погледнато от друга точка изкуството е призрачност, търсене реалността на невидимото и осъществяване на една художествена неистина, която води в дверите на истината.

Преди да проследим пътищата на отделните изкуства, ще кажем, че всички те си приличат по това, че един върховен миг, който е просветление и пророчество, намира сбъдване през личния живот и битие на художника. Всеки човек има свои собствени насоки в мисълта. Творческите търсения и постижения се сбъдват тъкмо в тия насоки, където лежи и самата житейска философия на твореца.

Изкуството, което се създава с грубата материя на триизмерния свят, носи в себе си както огъня на едно емоционално изживяване, така и облика на тая житейска философия. В тоя смисъл няма "изкуство за самото изкуство". Това е само едно хрумване, виснало в сухия свят на теориите — без смисъл и без основа.

Изкуството е за човека, за неговия вътрешен растеж, за неговото пресъздаване и прераждане. То е лост в ръцете на напредъка; магията, която преобразува живота с алхимичната мощ на красотата.

Още

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

В творческия огън на изкуството човешките пет възприятия променят своята мощ, разширяват границите си и виждат света в друг аспект. "Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството. Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори.

Преди да се прави какъвто и да е по-обстоен анализ на познатите изкуства, трябва да споменем нещо, което често се забравя: Изкуството е тогава изкуство, когато се опира на два полюса: на твореца създател и на твореца приемник.

Казано с други думи, изкуството е движение, жизнен процес между душата, която проблясва — душата на художника и оня другия художник, който го възприема и го прави елемент на своето съзнание. Защото, както е майсторство да се въплътява неземното в земни материални форми, така е майсторство да се превърне отново земното в някакъв проблясък на душата.

При тоя процес зрителят, слушателят или четецът опознават и приемат в себе си душата на художника-творец. Макар, че не всички са надарени да се приобщят изцяло към вътрешния смисъл на изкуството, все пак не са малко тия, които изживяват вътрешния процес на творчеството, докосвайки се до художествената творба. Един композитор, един художник, един писател или създателят на една художествена изложба не знаят, колко много са тия, безмълвните човешки души, на които е подадена ръка в името на едно вътрешно опознаване, в името на красотата, чрез която ние влизаме във великото единство на живота.

Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: "Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране, като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател, и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения.

Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота.

С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние.

Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт. Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека.

Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства "живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието.

Кой определя тоя вътрешен модел, към който се стреми ръката на твореца? И за тоя отговор трябва да споменем за две неща: художественото чувство заедно с придобитата сръчност и умение от една страна, а от друга — нравствено-философския поглед към света и живота. Национално, поради формата в която се обличат идеите, изкуството е общочовешко и вечно, защото засяга незагасващи проблеми, вечно свежи и жизнени, неповяхващи от това, че край тях се изнизват като мълчаливи шествия хилядолетията и епохите.

Още

Изкуството среща танца в ATOM ХОРЕОГРАФСКИ СЕРИИ #1

Изкуството среща танца в ATOM ХОРЕОГРАФСКИ СЕРИИ #1

Много рядко ние прехвърляме границите на своята родина, за да дирим из някой чужд бит градивните елементи на своите идеи. Понятно е, че битът, средата, етнографската, географската и психологическата обстановка на националния ни живот е единственият, които използваме за изграждане на своите творения.

Истинското изкуство, следователно, пресътворява със средствата на един народностен бит някакъв всечовешки вечен проблем". / Из беседа на Петър Дънов за таланта и изкуството/.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Пласидо Доминго за Соня Йончева: Гласовете ни звучат хубаво заедно. Тя е изключителен колега

Документален филм разказва за съвместния им концерт в София през 2021 г.

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите