Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вокалистът на "Тото" Боби Кимбъл: Загубих в катастрофа човека, който ме запали по музиката

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Вокалистът на "Тото" Боби Кимбъл: Загубих в катастрофа човека, който ме запали по музиката

Тогава бях просто едно дете с хубав глас, спомня си легендарният музикант в ексклузивно интервю пред IMPRESSIO

Пълно раздаване пред феновете в Ямбол (Снимка: Николай Михайлов)

На концерта на празника на града (Снимка: Николай Михайлов)

Носителят на 7 награди "Грами" с група "Тото" Боби Кимбъл е роден на 29 март 1947 г. в Уинтън, Луизина. Започва да се занимава с музика от дете. На 4 години вече свири майсторски на пиано. Разнородните му интереси го насочват и към медицината. Но се отказва от кариерата на лекар в името на музиката.

През 1977 г. се среща с "Тото" и става вокалист на групата.

След няколко съвместни албума и турнета, пътищата им се разделят. След 17-годишно отсъствие обаче Боби Кимбъл отново се завръща в "Тото".

На 2 юни в Ямбол култовият музикант изнесе грандиозен концерт на празника на града.

Ето какво каза в специално интервю за IMPRESSIO:

 

- Боби, кой ви запали за музиката в началото?
- Тенър ме запали. Това е името на един страхотен чернокож музикант. Както знаете аз съм живял в Луизиана, точно на границата с Тексас. Обожавах музиката от малък и свирех на пиано. Един ден видях пред един магазин въпросния Тенър. Явно той ме беше чул някъде как пея и затова ме извика. Каза ми: "Боби, искаш ли да видиш един нов ритъм. И той потропа с ръцете си. Получи се ритъм, който никога не бях чувал дотогова - блус ритъм.

Всеки ден след това ходех при него, за да го слушам. Вървяхме заедно, но не прекалено близо заради сегрегацията и тактувахме. Аз се учех. По-късно започнаха и участията с него и останалите членове на бандата. Бях просто едно дете с хубав глас. Дори все още не бях и тийнейджър. Бях наистина дете. Ходехме в близките клубове.

Снимка: Николай Михайлов

Имам една история за вас, която остави неизличим спомен в живота ми. Един ден майка ми ме помоли да отида с колелото за хляб и мляко. Трябваше да пресека ЖП-прелеза, който беше неохраняем. Отдясно имаше една голяма сграда и видимостта беше ограничена. Когато се приближих с колелото, чух свирката на влака. Не можех да го видя, но го чух. В този момент чух и мотор на кола, която с висока скорост се приближаваше към прелеза. Видях Тенър и останалите в колата. Осъзнах, че те не могат да видят влака. Засилих се, за да ги спра, но не се получи. Те минаха покрай мен като аз чух силната музика от колата им. Затова и не чуваха влака.

Влакът ги удари. Разстоянието между вратите беше около 20 см. Сякаш някой беше изсипал няколко кофи с кръв. Години по-късно председателят на Залата на Славата на Луизиана ме покани, за да ме удостоят с почетната награда и аз тогава написах песента за Тенър.

Снимка: Николай Михайлов

- Детството ви как изглеждаше?
- Музика. От 12-годишен ходя по клубове. Не искаха да ме пускат там заради ограниченията, свързани с алкохола. Аз казвах на съдържателите, че не искам да пия, а само да пея.

- От кои музиканти сте се учил?
- Рей Чарлз. Моят ментор. Иначе съм работил с най-големите имена и от всички съм се учил - Елтън Джон, Ерик Клептън, Лучано Павароти, "Джърни", Лу Грам ("Форинър"), "Чикаго".

  С кмета на Ямбол Георги Славов (Снимка: Николай Михайлов)

- Какво е група "Тото" за вас и кариерата ви?
- Всичко. Обичам ги много. Аз изпях едни от най-големите хитове на групата - онези, които бяха наградени със 7 награди "Грами". Имам много спомени с тях...

- Вярно ли е, че преди години сте тръгнали на турне в Япония без още да знаете добре текстовете на песните. Трудно ли ви беше?
- Не беше много трудно. Японските фенове са може би най-големите. Знаеха всички нови песни на групата, които все още не знаех на 100%. Четях устните им и така ми помагаха. Беше много, много смешно.

- Как преминава един ваш ден, когато не пътувате?
- Почти нямам такива дни. Сега заминавам обратно за Лос Анджелис за голям концерт и след това ще направя 15 концерта в Латинска Америка. Всяка година имам между 200 и 250 участия.

Снимка: Николай Михайлов

- С пианиста Ясен Велчев, с басиста Ивайло Звездомиров и с една от беквокалистките ви тук, Преслава Пейчева, се познавате от предишни проекти. Как се срещнахте?
- Всъщност познавам всички участници. Само едно мога да кажа за тях. Не знам какви други музиканти има в България, но те са на световно ниво. Могат да свирят с всеки световен изпълнител. Без изключение.

Снимка: Николай Михайлов

- Какви проекти ви предстоят в най-близко време?
- Издадох нов албум в 126 държави, включително България. Казва се "We are not in Kansas anymore"! Изключителен е, казвам ви! Очаквам големи успехи с него.

- Какво е в състояние да ви въодушеви днес?
- Вие. Феновете. Обичам ви. Българите сте толкова слънчеви хора. Хм. Ами да, само вие!

Поклон пред феновете (Снимка: Николай Михайлов)

 

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Дечко Узунов: Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа

Днес отбелязваме 125 години от рождението на именития ни художник и интелектуалец

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите