Пред световната оперна сцена, избрала да учителства на село

Тя беше такава легенда, че нямаше човек по времето на соца, който да не знаеше името й. Гласът й достигаше чрез радиото до всяка радиоточка в най-малкото селце на родината ни. "Омиле ми, Ягодо...", "Хей, поле широко... - помним тези песни. На 10-и ноември т.г. се навършиха 50 години от нейната смърт през 1971-ва.

Да си спомним за великата трънчанка, която живее в сърцата на много поколения родолюбци от цяла България.

Читалището в Трън организира през 2018-а година постоянна изложба с картини, снимки, филми и записи на певицата, част от които са дарени от личния архив на нейните наследници

Името и гласът на Гюрга Пинджурова са едни от първите, полетели в ефира на Българското национално радио. Наричаха я "славея на шопската и трънската песен". Съвременниците й пък й викали свойски Гуга - била е земен човек, готов да запее и без сцена, за да зарадва всекиго с песен и мили думи. Малцина от почитателите й, обаче, знаят, че тя завършва оперно пеене.

Народната певица Гюрга Пинджурова

Трудно е да се повярва как дъщерята на дюлгерин, шесто дете на Гюро Пинджуров и съпругата му Тонка, ще стигне до такива висоти на певческото изкуство. Всъщност, зидаринът Гюро бил изкусен гъдулар и известен със свирнята си в родния край. Може би оттам тръгва и голямата любов на кръстената на него Гюрга към българския фолклор.

Първи забелязват таланта на момичето нейните учители в основното школо. А после съдбата й праща звезден миг - среща я с голямата оперна прима Христина Морфова. Възхитена от гласа на Гюрга, Морфова настоява пред родителите й, да я "пуснат" да учи в София. С нейна помощ девойката става ученичка в току-що откритото Държавно музикално училище. Талантът й поразява професорите. Гюрга спечелва стипендия и заминава да учи оперно пеене в Пражката консерватория. След завършването й, веднага получила покани да участва в постановките на "Трубадур" и "Продадена невеста". Нашето момиче, обаче, тъгувало за родината.

Пред голямата световна оперна сцена, избира да стане селска учителка в трънското село Лялинци. По онова време до селото се стигало единствено с езда на кон, и то за няколко часа път. Гюрга не се оплаквала. Била щастлива да дава на малките си ученици онова, на което я научили нейните добри учители. Омъжва се за голямата си любов - аптекаря и самоук цигулар Иван Тричков. Двамата заживяват щастливо. Раждат им се две деца.

Една от първите плочи на Гюрга Пинджурова

А съдбата все иска да я измъкне от селския живот. От София пристигат в Трън високи гости: директорът на Българското национално радио - Сирак Скитник, в компанията на Петко Стайнов и Ана Каменова. Чуват Гюрга на един селски сбор и веднага й предлагат да започне работа като солистка в радиото. По онова време песните се изпълнявали на живо пред микрофон в радиото. Гюрга пак се колебаела - за кой ли път не можела да реши, как "да подели" в сърцето си любовта към родния край и перспективите за кариера в "голямото село". Но, през 1935-а, решението е взето - цялото семейство се премества да живее в София.

Гюрга Пинджурова става глас на радиото. Изпълнява песни от родния си трънски край, обработени от самата нея с народно и с... оперно звучене. Акомпанимент при живите изпълнения пред микрофона й прави фолклорната група "Тракийска тройка". Отделно от това певицата всяка неделя участвала в Детския час на радиото, за да пее за децата. Всяко българско дете знаеше песента "Кукувичка кука, на зелена бука...".

В това време започват да се правят и първите радиозаписи у нас. Националното ни радио съхранява над 80 записа на певицата. Започват да излизат и първите й плочи. Първият запис на песни на Гюрга Пинджурова на плоча датира от 1939-а година. Сред най-популярните й музикални произведения остават: "Гугутка гука в усое", "Попей ми, Янке ле, невесто", "Омиле ми, Ягодо", "Чича рече да ме жени", "Море, Рада носи кован колан", "Страхил войвода", "Стоян през гора вървеше", "Казвай, хайдут Велко", "Хей, поле широко", "Взехме се две сирачета", "Пушка пукна", "Ой, Димитро ле".

След Девети септември 1944-а, заедно с други народни изпълнители, певицата изнася концерти в цялата страна. Концертрира и в Москва и Белград. Навсякъде е извиквана на бис.

През 1951-ва година Гюрга Пинджурова получава "Димитровска награда" - най-високото държавно отличие по времето на соца. И макар тя отдавна в сърцата на хората да е "народен артист", получава и официално това звание през 1969-а година. Гюрга Пинджурова не дочака "демократичното" време, в което тези звания бяха отнети от най-големите артисти на България, допринесли за културното израстване на народа си. Премахването му бе горчива обида в сърцата на доживелите го. Това звание, обаче, остана да свети в сърцата на хората. Там, където неговата сила е недосегаема и непреходна.

Гюрга Пинджурова е живяла в скромен дом на ул. "Иван Асен" в София. До края на дните си тя не се разделя с родния си диалект, който създавал такъв уют и атмосфера на доброжелателност в дома й, че много хора обичали да я цитират. Нейното "Сбрамо се, съга да попоемо", остава като рефрен на мил спомен в сърцата на съвременниците й и на всичките й ученици.

Стоп-кадър от филм за певицата

Гюрга и съпругът й живеят в разбирателство - неразделни "като гълъбите". Смъртта на "нейнийо Иван" я съкрушава до такава степен, че душата й иска бързо да отлети "при него". Не доживяла и година от смъртта на съпруга си, Гюрга Пинджурова умира внезапно от инфаркт. Според близки на певицата, с последния си дъх, прошепнала тихичко "Омиле ми, Ягодо"...

Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй
Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне.

Гюрга Пинджурова си отиде от този свят, "венчана" за песента и за обичта си към близки и далечни. Тя се раздаде докрай, като "говореше" с песен на хората.

А сега някои ще попитат: А кога всъщност е пяла опера? - През далечната 1921-ва се състоява първият концерт на певицата, на който тя изпълнява... арии от опери. Но, както се казва - изборът е бил неин.

Днес на името на певицата се провежда песенен конкурс "С песните на Гюрга", който датира съществуването си от 1994-а година. Общинският читалищен дом в Трън носи името й, а признателните й съграждани изградиха уникален паметник на своята знаменита любимка, на който винаги има цветя.

Паметникът на Гюрга Пинджурова в Трън, скулптор: Спас Киричев / Снимка: БТА

През 2015-а година 31 фолклорни групи от София, Благоевград, Пазарджик и Перник изнесоха грандиозен концерт в Трън, по повод 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова. 470 участници от различни краища на България се събраха на площада в града и запяха песните на "трънския славей".

Споменът за певицата е жив и се съхранява, за да остане във времето, като пример за талант и родолюбие. Българският фолклор оцеля, благодарение на паметта ни за ето такива хора, като Гюрга Пинджурова, и техните последователи.

Еми МАРИЯНСКА