Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дамян Дамянов - реквием за болезнената потребност да обичаш и да бъдеш обичан

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ

Дамян Дамянов - реквием за болезнената потребност да обичаш и да бъдеш обичан

20 години от смъртта на поета

Дамян Дамянов /Колаж: Юлиян Илиев/

На 6 юни 1999 г. спря да бие сърцето на един от най-обичаните български поети - Дамян Дамянов. Няма българин, който да не знае историята на този човек, белязан от млада възраст да търпи страданието на една лирична душа, затворена в болно тяло. Тази болка преследва дните му и в най-щастливите моменти от живота му.

Още

Заветът на Дамян Дамянов:  Загубил всичко, не загубвай себе си!

Заветът на Дамян Дамянов: Загубил всичко, не загубвай себе си!

Дамян Дамянов намираше своето удовлетворение в писането - той беше призван да пише и да пресъздава онези постоянно бликащи в него образи и символи, които бяха способни да галят нежно като перце на птица и да заковат пирон в сърцето.

Дамян Дамянов "изпя" в стихове собствената си душа!

Той изля в лирика "затворничеството" на своята свободна душа. Тя сякаш искаше да излети от болното му тяло, да се рее в простора и да дири Любовта във всичко живо... Съдбата го бе орисала на друго....Но дори "оковите" на болестта не сломиха силната му воля за живот и стремежа му за щастие.

В кабинета /Снимка: Архив Dir.bg/

Още

Поетът Дамян Дамянов: Ела, като безсмъртие ела!

Поетът Дамян Дамянов: Ела, като безсмъртие ела!

Възможно ли е щастието?, е въпросът, който човек си задава винаги, когато чете поезията на Дамян Дамянов. В нея прозира някаква неистова потребност от "постоянна Любов". И разочарованието от изначалната й невъзможност. Любовта в поезията на Дамян Дамянов е капризна и неразгадана сила от антиподни чувства - на огън и лед, на въодушевление и страдание, на радост и болка. Достатъчно е само да се взрем в заглавията на стихосбирките му, и те "казват" това сами по себе си: "Живей, измислице любов", "Молитва в полунощ", "До следващата смърт", "Душа на възел", "Минава тъжния човек", "Иска ми се да живея", "Още съм жив", "Остани тази нощ", "Обича ме, не ме обича", "Когато те измислих", "До себе си ме възнеси", Обичам те, живот" и др.

Както се изразява един наш критик, животът на Дамян Дамянов е изцяло проявление на "болезнената нужда да обичаш".

Снимка: Архив Dir.bg

Много хора са споделяли спомени с него, много хора са разказвали живота му, тълкували са чувствата и настроенията му, анализирали са стиховете му. Но всъщност, вероятно никой - дори най-близките му приятели, не могат с абсолютна точност да изразят душевния мир на един толкова специален човек като Дамян Дамянов - сякаш едновременно "наказан" и възнаграден Свише.

Уникалната му дарба да изразява чувствата със заряда на думите, е тази огромна въздействаща сила, която го прави знаменит класик на словото, не по нечия заръка, или партийно признание, а директно от сърцата на хората.

Дамян Дамянов е самобитно и неповторимо явление в българската литература. Затова всичко, което трябва да знаем за него трябва да търсим в стиховете му - в неговата безсмъртна поезия.

От ляво на дясно: Станко Михайлов, Дамян Дамянов и Георги Йорданов - приятели от младини /Снимка: Снимка: Архив Dir.bg/

Още през 60-те години на миналия век той е "избран" от читателите. Един от най-близките му приятели - писателят Станко Михайлов, разказва в спомените си как на един негов поетичен рецитал в Клуба на културните дейци на столичната ул. "Раковски" 108 нямало място дори "да се хвърли карфица".

Паметна била и първата среща между Станко Михайлов и Дамян Дамянов:

"Седеше сам зад бюрото си вляво от вратата, потънал в цигарен дим. Пое свитъка, погледна ме през очилата си с големите си красиви очи, после се взря в мен и започна да чете, издавайки тежко и шумно дишане", пише Михайлов.

Дамян Дамянов и Станко Михайлов /Снимка: Архив Dir.bg/

Най-любопитен е следващият паметен момент от тази първа среща в живота на едно дълго и предано мъжко приятелство. Дамян Дамянов повдигнал поглед над запотените си очила и попитал: "Защо сте толкова тъжен?"

- "Никой не можеше да ме "прочете" по-вярно от него в онзи момент. И в много други след това! Дамян усещаше скритото в душата на човека! Не съм срещал у други хора подобна сензитивност", отбелязва Михайлов, който е автор на книга, на филм и на много отделни спомени и интервюта за поета.

Изгарящи любовни чувства към различен тип жени, Дамян Дамянов изпитвал още от 19-годишен. Любовта не спряла да го "връхлита" през целия му живот, но жената, която остава до него до последния му дъх е една - също талантлива, също любяща и всеотдайна, майката на децата му - поетесата Надежда Захариева.

С Надежда и децата /Снимка: Архив Dir.bg/

"Каза ми да съм търсел музика за сватба, кумове, и започна да се смее щастливо, какъвто не бях го виждал никога досега", разказва Станко Михайлов в спомените си за онзи щастлив миг в живота на Дамян Дамянов, когато вечно влюбеният поет среща избраницата си Надежда, по онова време - студентка.

"Извисена над него почти с две глави, тя бдително и неотклонно го следваше навсякъде и с жертвена преданост вършеше съпружеските си задължения. Много от общите ни приятели и колеги с Дамян, приемаха като знак на висша добродетел и обич постъпката й, приемайки да се омъжи за Дамян с неговото тежко и невъзвратимо телесно увреждане. Но тъй или иначе, макар и вече семеен, Дамян непрекъснато изпитваше болезнена нужда да бъде понякога сам и далеч от денонощното си родителско и съпружеско опекунство, пък макар и само за час, или броени минути.

Вероятно търсеше усамотението, за да бъде насаме с онази мечта, която ни кара постоянно да търсим Любовта. Дори, когато смятаме, че сме я намерили. Дамян болезнено изпитваше потребността да обича, и да бъде обичан!", казва за своя непрежалим приятел Станко Михайлов.

Дамян Дамянов и Станко Михайлов /Снимка: Архив Dir.bg/

Днес и самият Станко Михайлов е болен, полусляп и лишен от възможността да твори. По думите му, изпитва нараняващото чувство на "непотребен и изоставен" човек.... Такъв, според него, е бил и Краят на Дамян:

"Самотен и изоставен - от приятели, от съидейници, дори и от близките си. И тогава видях един друг Дамян Дамянов. Не големия поет, а големия човек, който умееше да оцени и най-малкия жест, въпреки болката в душата си. Когато усетиш, че неистовото ти желание да получиш обич от близките си, се превърне в някакво бреме за тях - в нещо като тяхно задължение да декларират обичта си към теб - това е най-жестоката болка в живота на самотника!... Знам го от опит!... Дамян сигурно също го усещаше по този начин... Самотата на душата е много прозорлива!", казва Станко Михайлов.

Въпреки душевните си терзания, почти непрестанно съпътстващи живота му, обаче, Дамян Дамянов остава в стиховете си силна личност, която винаги успява да превъзмогне мъката, да се пребори с нея. Вероятно и стиховете му са били някаква форма на сугестия, която е целяла непременно да го изправи, когато се почувства "паднал":

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си!

През 1986 г. излиза документалният филм "Обичам те, живот", посветен на Дамян Дамянов, и създаден по повод неговата 50-годишнина. Сценаристи са писателите Станко Михайлов и Диана Димих, които са и негови близки приятели, режисьор е Станко Михайлов.

Днес, 20 години след смъртта на Дамян Дамянов, за кой ли път ще си кажем, макар и наум, "Поклон!"

Поклон пред човека, който винаги намираше пътека към другите и респектираше не само с талант, но и със силата да бъде себе си! Бог го бе надарил с невероятната дарба, със слово да рисува "цветовете" на човешката душа; да пресъздава нюансите на човешката чувствителност с болката на собствената си душа; да ни даде пример колко важна е потребността да обичаш, но и колко е важно да се чувстваш обичан.

Колко важна, в крайна сметка, е цялата съвкупност от онези наши потребности, които ни карат да изпитваме жаждата за Живот!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Ах, каква, ах, каква синева, сме забравили някога тука

Ах, каква, ах, каква синева, сме забравили някога тука

Още

За Джагаров родината бе мироздание, а тя му отне дома

За Джагаров родината бе мироздание, а тя му отне дома

Още

Петя Дубарова: "И цяла нощ бих гледала дървета като вилици и есенна луна..."

Петя Дубарова: "И цяла нощ бих гледала дървета като вилици и есенна луна..."

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Още

Владимир Пенев: Няма да честваме смъртта на баща ми, но ще се поклоним пред паметта му

Владимир Пенев: Няма да честваме смъртта на баща ми, но ще се поклоним пред паметта му

Още

Теодор Траянов - съдбата на "епохалния" символист на българската литература

Теодор Траянов - съдбата на "епохалния" символист на българската литература

Коментирай 2

1/1

Дамян Дамянов /Колаж: Юлиян Илиев/

В кабинета /Снимка: Архив Dir.bg/

Снимка: Архив Dir.bg

От ляво на дясно: Станко Михайлов, Дамян Дамянов и Георги Йорданов - приятели от младини /Снимка: Снимка: Архив Dir.bg/

Дамян Дамянов и Станко Михайлов /Снимка: Архив Dir.bg/

Дамян Дамянов и Станко Михайлов /Снимка: Архив Dir.bg/

Дамян Дамянов /Колаж: Юлиян Илиев/

С Надежда и децата /Снимка: Архив Dir.bg/

Календар

Препоръчваме ви

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

Сравняван с незабравимия Висоцки, той е сред първите, които превръщат т.нар. "апашки" романси в истинско изкуство

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Майсторът на мюзикъла започва работа на Бродуей на 21

Салвадор Дали живял под знака на покоен брат-съименник

Знаменитите мустаци на художника - плод на подражателство и детска мечта

Почина художникът-изследовател на цветовете в движение

Карлос Крус-Диес умря разочарован, че картините не могат да променят социалната действителност

"Димитър Димов в писма и спомени"

До 7 юли може да бъде посетена, обогатената с оригинални експонати, изложба на Националния литературен музей

Кой купи револвера на Ван Гог за 162 500 евро?

Най-известното оръжие в историята на изкуството е открито през 1960 г. в полето край Овер сюр Оаз, където художникът се прострелва на 27 юли 1890 г.