Биатрикс Потър си плаща сама първия тираж на "Зайчето Питър"

Биатрикс Потър /Helen Beatrix Potter/ е английска художничка и писателка, автор на много книги за деца, между които и на култовата детска книжка "Зайчето Питър". Тя публикува творбата си, когато е на 35, въпреки че от малка рисува и пише. Родителите й не одобрявали тези нейни занимания и ги считали за несериозни. Предпочитали дъщеря им да не си "губи времето" с писане за деца.

Биатрикс, с баща си и брат си. Снимка: Wikimedia Commons Public Domain

Биатрикс Потър е родена на 28 юли 1866 г. в Лондон в заможното семейство на адвокат и светска дама - дъщеря на богат търговец. Момиченцето, обаче, расте като без родители. Родителското внимание в богатия дом е заменено от грижите на гувернатка, а удоволствията са свързани предимно с игрите на малката Биатрикс с голям брой домашни любимци. Така тя от малка свиква да "разговаря" с животните и по този начин съвсем естествено одухотворява животинския свят. Ваканциите й минават сред красивата природа на Шотландия и Лейк Дистрикт. Там се вдъхновява не само да си фантазира истории, но и да рисува.

Биатрикс, на 8

Родителите й не одобряват, обаче, нито едното, нито другото. Биатрикс от ранна възраст е наясно с хладното им отношение към всичко, което иска да прави, и затова скрива от родителите си дори толкова съществен житейски момент като годежа си с Норман Уорн - нейния първи издател.

Сватбата не се състоява - Уорн умира в самото й навечерие. Младата Биатрикс преживява тежко смъртта му и се концентрира изцяло в писането. Скоро придобива финансова независимост именно чрез високите продажби на книгите си, които не само написва, но и илюстрира сама.

Купува си ферма в Лейк Дистрикт, където са най-хубавите й спомени от детството. Започва да отглежда овце. През 1913 г. се омъжва за тамошен адвокат, и вече като омъжена ,съчетава писането с фермерството и домашната работа.

Илюстрация към детската книжка „The Tale of Jemima Puddle-Duck“ (1908)

Умира през 1943 г., като оставя цялото си наследство на съпруга си. Сред него са 23 книги за деца под нейно авторство, които и до днес се тиражират, превеждат и интерпретират в различни форми на изкуството, като балетни постановки, игрални и анимационни филми.

Снимка:Wikimedia Commons Public Domain

Сред домашните любимци на детството й, наред с жаби, порове, прилеп и тритони, има и две зайчета, едното от които се казва Питър, а другото - Бенджамин. Любимец й става Питър. Биатрикс дори се разхожда с него. Зайчето Питър е и първото й вдъхновение за рисуване на животни.

Илюстрация към детската книжка „The Tale of Peter Rabbit“ (1902)

Любовта на Биатрикс към животинския свят се превръща и в отдаденост за опазване на природата като цяло. За тази идея я запалва един свещеник от Лейк Дистрикт, който основава National Trust - организация за опазване на околната среда. Благодарение на това запознанство Биатрикс осъзнава като свой граждански дълг бунта срещу индустриализацията в региона. Тази идея тя ще съхрани до края на живота си.

Илюстрация към детската книжка „The Tale of Johnny Town-Mouse“ (1918)

Как започва историята с писането: През 1893 г. Биатрикс Потър изпраща като подарък на 5-годишния син на своята гувернантка една от своите истории. Обратно й връщат освен благодарности, и окуражаващ отзив за написаното. Така през 1901 г. Биатрикс Потър решава да публикува със собствени средства "Зайчето Питър" в скромния тираж от 250 бройки. Тиражът се изчерпил веднага ибил повторен с още 200 бройки. Именно този успех спечелил доверието на издателя Норман Уорн, който сключва договор с Биатрикс и в края на следващата година книгата излиза в 28-хиляден тираж. Късната писателска кариера на Биатрикс не попречва тя да се превърне в знаменитост.

Биатрикс Потър през 1893 г.

За разлика от майка си, обаче, Биатрикс не харесва светския шум и приемите, и предпочита да се уедини в Лейк Дистрикт, където закупува ферма и открива втори шанс в живота си - омъжва се за местен адвокат.

Домът на Потър в Хил Топ, Кумбрия

В Лейк Дистрикт Биатрикс Потър намира хармонията, която й е нужна, за да твори. Именно там написва и илюстрира книгите си: "Зайчето Питър", "Катеричето Лешничко", "Глостърският шивач", "Бебо Бенджамин", "Двете лоши мишки", "Мисис Тиги-Мигъл", "Джеръми Рибаря", "Котето Томи", "Зайчетата Каламбичета", "Джемайма Патравата патица" и др.

Снимка: Wikimedia Commons Public Domain

В едно интервю самата тя казва:

"Какъв рай може да бъде по-реален, отколкото този, в който можем да запазим духовния свят на детството си, балансиран от знанието и здравия разум на възрастния човек?!?"

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Wikimedia Commons