МАЙСТОРИ НА ОБЕКТИВА
Ани Лейбовиц - очите, които видяха много повече от всичко
Историята на една от най-талантливите фотографки
Автор: / 6313 Прочита 0 Коментара
Ани Лейбовиц и Джесика Частейн като Мерида от анимацията "Смело сърце" във фотосесия за компанията "Уолт Дисни" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
"Фотографията е 1% талант и 99% местене на мебели. Понякога си мисля за моментите, когато имаме фотосесия и трябва да преместим всичко - светлините, фона, мебелите, вентилаторите - отново и отново. В началото пътувах сама и носех сама цялата апаратура. Ако ми трябваше лампа, трябваше сама да си я сложа." Това пише легендарната фотографка в обновената си книга "Annie Leibovitz At Work"
Ана-Лу Лейбовиц свиква да гледа на света през рамка. Това е прозорецът на колата на баща й, докато пътуват от една военна база към друга. Самюъл Лейбовиц е офицер от Въздушните сили на САЩ и заради службата си на него, Мерилин и шестте деца постоянно им се налага да пътуват. Тези пътувания ще дадат и началото на фотографската й кариера. Когато е на 18 години, Ани постъпва в Института по изкуства в Сан Франциско, където учи изобразително изкуство.
По това време баща й работи на Филипините - в най-голямата американска военна база зад граница. През лятото след края на 1 курс, докато е със семейството си в базата, Ани решава да посети Япония. Когато пристига заедно с някои от братята и сестрите си, първото нещо което прави, е да вземе първия си фотоапарат - Minolta SR-T101 - и да изкачи с него планината Фиджи. Въпреки огромното двудневно усилие, тя успява да стигне до върха и да заснеме изгрева на слънцето. Като типичен фотографски дилетант обаче, Ани забравя да вземе още филми и разполага само с 2-3 пози, които са останали в апарата...
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Следващото лято тя се записва на вечерни уроци по фотография и тогава решава, че именно това е нещото за нея. Снимането е доста по-бързо от рисуването, а освен това я кара да излезе в реалния свят и я запознава с нови различни хора. Това се харесва на младото, нетърпеливо и жадно за живот момиче.
На изложбата си "Жени: Нови портрети" в Ню Йорк през 2016 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
В ранните си дни списание Rolling Stones, издавано в Сан Франциско, се посвещава изцяло на рокендрола. Ани не разбира нищо от музиката, но ѝ харесва да снима и да вижда снимките си публикувани. По това време тя ползва 3 апарата с 3 обектива (35 мм, 55 мм и 105мм), за да не губи време в сменяне на обективите. Никой от хората, за които работи в списанието, не й казва какво да прави - на никой дори не му хрумва, че може да я наставлява.
Въпреки че пропуска да снима Джими Хендрикс и Джанис Джоплин, които умират през есента на 1970 година, един ден в редакцията на Rolling Stones влиза Хънтър С. Томпсън. Той влиза, носейки шест бири, и иска да предложи история за изборите на шериф в Аспен. По това време Хънтър създава т. нар. гонзо журналистика. Той е толкова харизматичен, че Ани просто се качва с него в колата и двамата пътува заедно. Той обича да работи сам и единственият път, когато й казва да извади апарата си, е в една красива, лунна вечер, когато двамата се возят по магистралата без фарове. Спира ги пътен полицай и дава на Хънтър тест за алкохол.
Тогава той казва на Ани да излезе и да снима, а когато тя изпълнява, полицаят ги пуска. Работата с Мик Джагър е много по-различна, но не по-малко трудна. Веднъж Ани има идея да снима групата Rolling Stones в Кадилак и за целта намира златен такъв, собственост на актрисата Тюсдей Уелд. Когато музикантите се появяват обаче отказват снимките, защото "Колите са като виното - има добри години и лоши години", а златният Кадилак се оказва от лоша година. Лейбовиц пътува с тях на турне, за да ги снима на сцена - работа, която не ѝ се харесва особено, защото "не сваляш очи от фотоапарата и трябва да разчиташ за светлина на осветителите, коит обикновено са друсани". През годините на турнета с Rolling Stones Ани снима стотици ленти, от които обаче се публикуват едва няколко снимки.
Самата тя казва "Научих много за силата. Мик и Кийт влезеха в стаята като млади богове. Открих, че близостта ми с тях ми дава от тази сила." Първата снимка на Джон Ленън, която Ани прави, е и първото ѝ сериозно задание от списанието. Докато измерва светлината върху лицето му с фотоапарата си, той спира разговора и я поглежда - Ани просто натиска копчето и корицата е готова. 10 години по-късно Джон и Йоко издават албума "Double Fantasy", на обложката на който двамата се целуват и именно тя дава на Ани чудесна идея за фотосесия.
Двамата музиканти нямат нищо против да се снимат без дрехи - тя предлага и двамата да легнат чисто голи, да се сгушат един в друг и това да е новата корица. Йоко обаче отказва да се съблече и Ани я оставя изцяло с дрехи, докато Джон е абсолютно гол и увит около нея. След заснемането на прочутият вече кадър, той казва: "Улови връзката ни абсолютно точно". Сесията се случва в апартамент, директно гледащ над Сентръл парк. Същият ден те трябва да се видят отново, за да обсъдят снимките, но вечерта, когато Джон се прибира от звукозаписното студио, е застрелян от свой фен.
(Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Изложбата "Ани Лейбовиц: Животът на фотографа, 1990-2005 г." (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
За 13 години работа в Rolling Stones, Лейбовиц прави две свръхдози, което я изпраща директно на рехабилитация. Когато излиза чиста през 1983 година Vanity Fair ѝ предлагат позицията на главен фотограф. Целта е списанието да смени Едуард Стейчен с някой, който умее портретната фотография и има малко по-бунтарски дух. Бюджетът на Vanity Fair е доста по-голям от този на Stones, а списанието й дава пълна творческа свобода.
Така известни личности, които са избягвали обектива, сега искат да се снимат, само за да са част от нещо интересно. Снимките на Ани бързо се превръщат от прости черно-бели кадри в режисирани и екстравагантни портрети пълни с цвят и драма. В случая с Арнолд Шварценегер - и с форма. По време на фотосесия на плажа бодибилдърът, а вече и актьор, казва на Ани, че има кон. Тя веднага се съгласява да го доведе без да има някакви очаквания. "Когато доведе коня, не можах да повярвам - двамата изглеждаха напълно еднакво. Арнолд, гол до кръста и в бял клин, изглеждаше точно като белия кон."
По същото време - края на 80-те години - пулярната писателка и политическа активистка Сюзън Зонтаг има нужда от снимки и кани Лейбовиц. В резултат на срещата им двете бързо развиват дълга интимна връзка. Въпреки 16-годишната им разлика и изключително контрастни характери, Ани и Сюзън се допълват чудесно. Лейбовиц запознава Зонтаг със света на известните, а Зонтаг споделя опита си във фото и видео критиката. Двете никога не живеят заедно, но апартаментите им в Ню Йорк са един до друг. Именно благодарение на Сюзън през 1991 година Ани получава възможността да направи изложба в Националната портретна галерия в Лондон и така става първата жена постигнала това.
През 90-те години Ани се връща към войната. По това време Сараево е в руини, няма храна и лекарства. Тя пристига в града на един от самолетите на ООН, които доставят помощи. Първият ѝ проект е заедно с момиче, което току-що е спечелило конкурс за красота - Мис Обсадено Сараево. Докато пътуват заедно минохвъргачка стреля пред колата им и улучва малко момче с колело като оставя огромна дупка в гърба му. Те бързо го качват в колата, за да го закарат в болница, но то умира по пътя.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
По време на снимки за "Уолт Дисни"(Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
С Дженифър Хъдсън по време на снимки за "Уолт Дисни" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
През 2001, на 51 години, Ани ражда първото си дете - малката Сара. По това време Сюзън се бори с левкимия и за жалост няколко дни след Коледа почива. Няколко седмици по-късно офицер Самюъл Лейбовиц същу губи борбата с рака, а само 3 години по-късно майка ѝ също си отива.
Ани Лейбовиц, вече утвърдено лице сред фотографите, взима шестцифрени суми за работата си. Тя за жалост е много зле с управлението на парите си и след смъртта на майка й тя има натрупани дългове на стойност 24 милиона долара. Когато не успява да изплати задълженията си, бива съдена за права върху снимките ѝ.
Съдебната борба е дълга, но след като обявява банкрут и продава няколко от именията и творбите си, успява да погаси дълговете. Въпреки че този период е изключително турболентен, той също е изпълнен и с невероятни постижения. Ани Лейбовиц е обявена за жива легенда от Библиотеката на Конгреса, получава медал и почетна стипендия от Кралското фотографско дружество и дава живот на две момичета близначета, които кръщава Сюзън и Сам - в чест на Зонтаг и на баща си.
На изложбата си "Жени: Нови портрети" в Ню Йорк през 2016 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}