"Достигнах до извода, че аз не рисувам като живописец или не знам как да се нарека. Рисувам като театрал. И не го крия. Картините ми могат да бъдат погледнати като театрални решения, могат да бъдат погледнати като плакати, могат да бъдат погледнати просто като тема или като идея.

За мен те са идея. Аз смятам, че картините освен цветове и композиция, трябва да имат идея, трябва да имат послание. Това е много важно.

Не мога и не желая да се определям като стил. Говоря много сериозно. Защо? Защото понякога ми хрумват дори неща, които са като графика. Черно върху бяло или бяло върху черно. Няма значение. На мен ми хрумва самата идея.

В главата ми винаги изниква някакъв образ, който изглежда като снимка. Но когато тръгна да го правя, нямам уменията на художниците и не съм правил упражненията, които те са правили, така че не винаги ми се получава това, което е в главата ми. Казвам го с огромно съжаление.

И откакто рисувам, вече четири месеца, когато видя, че на една идея не съм й намерил изразното средство на платното - махам картината. И преминавам на друга идея. Нямам проблем с това. Както казвам на приятели: "Замазвам веднага!"

Васил Василев - Зуека (Снимка: Павлин Даскалов)

В главата ми е населено с много образи. Това е просто въображението ми. Но не е като нещо тягостно, което трябва да излезе. Не, не, не!

Аз вече дори сънувам картини. Нямам проблем с това! А и при мен всичко трябва да е позитивно. Дори да критикувам искам с чувство за хумор, това, което съм правил цял живот", разкрива актьорът и шоумен своето съприкосновение с възкръсналата си любов - рисуването.

И разказва за началото:

В пубертета бях, когато си купих маслени бои и започнах да рисувам. Имам един много добър приятел в Сливен, който рисува много по-добре от мен. Не знам защо не стана художник. Е, той си е художник, рисува си, но работи друго, не кандидатства - това имам предвид. Тани Драгоев се казва. Заедно сме израснали с него. Край мен имаше още доста хора, които рисуваха. Нямам представа кое ме е подтикнало. Може би, защото баща ми рисуваше чат-пат, Бог да го прости. Той беше абсолютен наив. Толкова наивни му бяха нещата, че аз тогава направо се смеех. Докато сега разбирам, че те са били много интересни. За съжаление, въобще не можем да ги намерим къде са.

"Икар от Чекмеджерия" (Снимка: Личен архив)

Може би това е - нещо някъде по гените имам, и е дошъл моментът да ме ритне. Нали знаеш, творчеството като те връхлети, то само си избира формата, под която да излезе.

- Какво рисуваше тогава?
- Скоро ми изпратиха снимки на три неща от 1989-1990-та. Странно ми е, че са оттогава, защото по това време бях във ВИТИЗ и няма как да съм рисувал, нямах никакво време. Подарил съм ги на мои приятели от Сливен и две от тях са абсолютна имитация на Пикасо - едно към едно, а на третата е гнездо, което е много странно като цветове. В общи линии рисувал съм същите неща като сега, което мен ме изненада - това е след 30 и кусур години. Аз бях забравил какво съм рисувал...

Картина от края на 90-те години (Снимка: Личен архив)

Картина от края на 90-те години (Снимка: Личен архив)

Едно време гледахме много репродукции, които излизаха в България, и явно няма как човек да не копира, поне според мен няма как... А пък аз сто процента копирам и сега. Няма значение дали го осъзнавам или не... Често го виждам чак като нарисувам картината. По-скоро е имитиране моето. Но аз не страдам от подобни скрупули. Въобще, при това!

Целият ми живот е минал в това да казвам на хората неща, които смятам, че са полезни. И оттук нататък дали ще го правя с картина или с нещо друго - няма никакво значение.

- А имаш ли картина, която да е "като две капки вода" с някоя на друг художник?
- Имам една, която след като я нарисувах, ми казаха, че прилича на картина на Марк Шагал. Като видях оригинала, бях шашнат. Тя е една от любимите ми. Ако се бях сетил, щях да променя моята, която така и кръстих: "Полетът на Марк Шагал".

"Месия" (Снимка: Личен архив)

Една друга моя картина е "по Пикасо". Тя така и се казва: "Пикасо". Не крия и не страдам от тези неща.

- Минавало ли ти е през ума в началото, че можеш да станеш художник?
- Актьорството винаги е било №1 за мен, още от трети клас. Не е имало двоумения, никога. Но рисувах... Помня, примерно, че си вземах фазер и маслени бои от магазина на художниците в Сливен и сам си откривах как се разтварят, как се размазват, "откривах топлата вода" общо взето (смее се) И сега го правя с акрилните бои, защото за пръв път рисувам с акрил.

"Peace" (Снимка: Личен архив)

Но винаги съм искал да стана актьор и това е било най-главното за мен, най-съкровеното, целта ми в живота. След като го постигнах, най-главното стана да бъда най-добър в професията си.

- Никога никой не те е учил, самоук си напълно?
- Не, никога.

- След началото като тийнейджър, кога хвана пак четките?
- Преди 2 години едно лято, в Испания бяхме. И понеже по цял ден почивахме, с боичките на сина ми Стефан започнах да да импровизирам. Но на малки формати. Миналата година бяхме в Балчик цяло лято, пак с боичките на Стефан направих няколко неща.

"Морски пътища" (Снимка: Личен архив)

Подарих 1-2 картини на мои приятели, които си купиха къща. Нарисувах ги, те бяха пак в сравнително малък формат. Точно тези картини видя моята приятелка, галеристката Радост Коцева. Пуснах й ги в нета. След това - много смешно беше, тя ги видяла в Пловдив в едно ателие за рамки. Била в шок. "Картините ти са при мен, направо обезумях!" А те моите приятели от Сливен ги изпратили за рамки в Пловдив...

"Буря" (Снимка: Личен архив)

Тогава Радост ми направи предложение: "Дай да направим една изложба, ако ти се рисува!" Казах й: "Абе, моля ти се, какви изложби ще правим, как ме виждаш като художник?" Но тя упорстваше да пробвам: "Опитай, ако ти се рисува, може да ти дойде музата. Само, че не такива малки формати, трябва по-обемни да бъдат нещата." Беше миналия септември. Предложи да насрочим изложба в Галерията "U.P.А.R.K." в Пловдив около Коледа на 2020 година. Така тръгнаха нещата.

"Гладен" (Снимка: Личен архив)

- И музата ти дойде...
- Условието беше да направя 25 картини за два месеца, което ми се видя много. Още в края на септември обаче имах вече 42 неща! Но затвориха галериите...

- Тогава ли стигна до новата Оптимистична изложба на Онлайн галерия Купиизкуство.бг / buyart.bg?
- Стана много случайно. Като затвориха галериите и изложбата се провали, реших да се регистрирам някъде така, че не само моите приятели да гледат във Фейсбук картините ми. Тогава Гергана Лалова, дъщерята на художника Михаил Лалов, ме посъветва да се регистрирам и да пусна няколко картини да видя как вървят.

"Цветарката" (Снимка: Личен архив)

А аз точно това исках да направя. Да разбера въобще струва ли си това, което правя, да продължавам да го правя. Направих го и още при самата регистрация се свързаха с мен Илиян Урумов и Петко Дурмана.

"Дон Кихот пред мелницата" (Снимка: Личен архив)

Стана дума, че мога да помогна на тяхната инициатива да дадат възможност на художниците да имат свое виртуално пространство, в което да показват картините си, да ги предлагат на хората. Попитах ги няма ли да е тъпо хем да съм участник, хем да помагам като лице, като популярна личност. Те ме увериха, че няма нищо лошо в това. Но и много хора започнаха да пишат, да питат, да купуват.

- Къде рисуваш?
- Вкъщи, до прозореца, в хола. Не съм спирал да рисувам. Освен това от провинцията имам купени картини, трябва да ги пакетирам и да ги изпращам. Картините ми, продадени и подарени са над 50 към днешна дата.

"Ветрове" (Снимка: Личен архив)

- Стига ли ти времето?
- Нямам проблеми, аз съм много организиран човек. Предварително знам какво правя - по часове, минути, дати.

- Коя е последната картина, която завърши?
- Картината, която преди малко завърших и си сложих подписа, още не е фиксирана, се казва "Пълнолуние".

- Галерията "U.P.A.R.K." е създадена от Радост Коцева и художника Кольо Карамфилов. Къде се пресякоха пътищата ви?
- С Кольо бяхме приятели. Запознахме се във ВИТИЗ. С Катя Петрова като асистент на моя професор, правихме "Ние, врабчетата". И Кольо Карамфилов беше художник на постановката. Тогава бях шокиран от начина му на работа, от начина му на мислене. Така се запознахме с него, а с Радост Коцева, която през 90-те години работеше във вестници и организираше прояви, се запознахме покрай моите изяви в Пловдив. След това срещнах и Гроздан Илков - Графа. Те сега двамата държат галерията.

"Адам и Ева" (Снимка: Личен архив)

Много мога да говоря за Кольо. Той беше един от запомнящите се светли мигове в българското изкуство. Много широко скроен. За него нямаше голямо значение дали прави живопис, инсталации, театър или кино.

Последният му проект преди да си отиде, беше късометражен филм за две плувки от въдица, които се носят по водата, а хората, които държат двете въдици и не се виждат, ги озвучихме двамата с Христо Шопов. Успя да направи премиера, това беше последната ни среща с него.

След това влезе в болница. Един ден с жена ми Ани отидохме до Пловдив да вземем Графа с всички необходими материали и да го докараме в София, защото той ни помагаше да "състарим" мебелите си вкъщи. По пътя се обадиха и казаха, че Кольо е починал, върнахме се. И така...

"Принцът идва" (Снимка: Личен архив)

- А Кольо Карамфилов виждал ли е твои картини?
- Не-е-е, никога, не знам дори дали съм му споменавал, че съм рисувал. С него си говорехме за други неща. Какво е искал да каже тук, какво е искал да каже там, тоя пък защо е казал такива работи, като е можел да го каже другият. Говорехме за изкуство, за кино, за музика, за хората си говорехме - кой как се променя, за това кой как се е крил и едва сега показва истинското си лице. Ето, такива работи.

"Тихо" (Снимка: Личен архив)

- Наясно ли си за кога ще бъде отложената ти изложба в Галерия "U.P.A.R.K."?
- Да не се каним, защото не знаем каква ще бъде пандемичната обстановка. Засега сме я насрочили за средата на май.

- Рисуваш ли специални картини, които пазиш за тази изложба или всичко, което направиш, публикуваш във Фейсбук и в "Оптимистичната изложба" в Интернет?
- Не смятам да правя специални неща за тогава. Радост все пак ще има последната дума да нареди изложбата. Освен това от септември до сега толкова съм еволюирал като техники, че по-добре да не казвам кои ще бъдат картините, защото по всяка вероятност няма да бъдат те.

"Клоунът чака за бис" (Снимка: Личен архив)

Непрекъснато рисувам и много се променят нещата, най-различни неща ми хрумват. Скоро си говорехме със Стиляна Узунова и Елена Гаврилова, които са художници и работят при нас в "Капките", за това, че нямам намерение засега да се установявам на един стил. Никой стил, от това, което досега съм правил, не ми е толкова силен, че да остана завинаги с него.

- И все пак, как би се определил като стил в момента?
- Не мога и не желая да се определям като стил. Говоря много сериозно. Защо? Защото понякога ми хрумват неща, които са дори като графика. Черно върху бяло или бяло върху черно. Няма значение. На мен ми хрумва самата идея. В главата ми винаги изниква някакъв образ, който изглежда като снимка. Но когато тръгна да го правя, аз нямам уменията на художниците и не съм правил упражненията, които те са правили, така че не винаги ми се получава това, което е в главата ми. Казвам това с огромно съжаление. В главата ми е населено с много образи. Това е просто въображението ми. Но не е като нещо тягостно, което трябва да излезе. Не, не, не!

"Клоунът Корни" (Снимка: Личен архив)

Аз вече дори сънувам картини. Нямам проблем с това! А и при мен всичко трябва да е позитивно. Дори да критикувам искам с чувство за хумор, това, което съм правил цял живот.

- Допада ли ти да рисуваш с акрилни бои?
- Възнамерявам рано или късно да мина на масло, защото акрилът ми е труден, много бързо съхне. И въобще предпочитам да работя с масло. Но рисувам вкъщи, както ти казах, а терпентинът много вони и за детето ще бъде неприятно.

- Може би трябва да помислиш за ателие...
- Е, трябва, но сега не е най-подходящият момент (смее се)

Васил Василев - Зуека (Снимка: Павлин Даскалов)

- Казваш, че когато пътуваш в чужбина, ходиш непрекъснато по галерии...
- Да, това е самата истина. Смятам, че човек като отиде на непознато място, първото нещо е да види град като архитуктура и след това да се е подготвил какви галерии има, какви музеи, и да иде да ги разгледа... Това за мен са важните неща.

"Надежда" (Снимка: Личен архив)

- Имаш ли си любими художници?
- На първо място Шагал, после Пикасо, последните, но не най-последните му периоди, кубизъм не обичам изобщо, Кандински, някъде средните му периоди, адски ми е забавен, колорит страшен, Миро много обичам... Просто ще спестя някои. Аз много, много, много художници харесвам и ще забравя най-важните. Дали - няма как да пропусна Дали, Модиляни - няма как да го пропусна....

"Ромео и Жулиета" (Снимка: Личен архив)

- Необходимо ли ти е рисуването за твоето себеизразяване? Какъв е процесът при теб?
- Обяснявайки на един мой приятел от Сливен какво рисувам и как рисувам, достигнах до извода, че аз не рисувам като живописец или не знам как да се нарека. Аз рисувам като театрал. И не го крия. Картините ми могат да бъдат погледнати като театрални решения, могат да бъдат погледнати като плакати, могат да бъдат погледнати просто като тема или като идея.

"Неделя сутрин" (Снимка: Личен архив)

За мен те са идея. Аз смятам, че картините освен цветове и композиция, трябва да имат идея, трябва да имат послание. Това е много важно. И откакто рисувам, вече четири месеца, когато видя, че на една идея не съм й намерил изразното средство на платното - махам картината. И преминавам на друга идея. Нямам проблем с това. Както казвам на приятели: "Замазвам веднага!"

- Какво замаза последно?
- Тази картина, която завърших последно - "Пълнолуние". Тя трябваше да бъде съвсем друга, но просто не се получи. И ми хрумна, че по време на пълнолуние, освен че не могат да спят, хората всъщност много се обичат. И нарисувах двама луди, които тичат по покривите един към друг. На фона на една огро-о-о-мна луна.

"Пълнолуние" (Снимка: Личен архив)

- Подари ли картина на съпругата си Ани за 4-годишнината от сватбата ви преди дни?
- Двамата си подарихме една страхотна творба на Вера Пенева. Това е една страхотна художничка от Добрич. Заедно я открихме във виртуалната галерия. Тя използва желязо, пирони, прежда, колажи, всичко, което й падне. Но са много наивни и много цветни творбите й.

2021 г. Зуека и Ани с картината от Дора Пенева, която са си подарили послучай 4-тата годишнина от сватбата си (Снимка: Личен архив)

В нейните картини се оглежда нашето с Ани усещане за света. Ние сме много цветни хора, много щастливи хора, много позитивни хора. Като видяхме нещата на Вера Пенева, за съжаление, не можахме да реагираме, защото нямахме парички да си купим творбите й. Аз така й написах - "ще купим твои неща, но първо аз трябва малко повече да продам от моите, и тогава." (смее се)

Аз съм й голям маняк. Има прекрасни неща върху дърво. Рано или късно и аз ще правя такива.

- Шокиран ли си да виждаш как талантливи художници продават картини, които струват хиляди, за по 100 лева?
- Шокиращо е! Който и да влезе, в какъвто и да е сайт за продажба на картини, ще открие страхотни неща. Говоря с най-искреното си усещане към изкуството. И виждаш как техните автори са готови да ги продадат макар и и евтино, за да си купят бои и нещо да хапнат.

"Главата ми е пламнала" (Снимка: Личен архив)

Има и такива, които не си свалиха цените. Може би са намерили друг начин да преживяват. Тъжна е ситуацията, просто е много тъжна.

- Мислил ли си, че може да дойде един момент, в който би се отделил от цялата суета на шоубизнеса и би седнал само пред бялото платно?
- Естествено, дори е планирано... Само това ще ти кажа.

- А Стефан рисува ли?
- На прощъпулника си изтегли боите. А сега като започне да рисува, не бих казал, че е много щастлив. Но е много доволен като каже: "Да бъркаме бои!"

"Семейство" (Снимка: Личен архив)

- Как ще коментираш участието си в късометражния филм на Девина Василева "Хлад" на NO BLINK?
- О, аз съм толкова щастлив и с най-голяма гордост го казвам като баща, и като човек, който се занимава с тези неща.

Дъщерята на Зуека - Девина направи първия си късометражен филм "Хлад"

Дъщеря ми ми даде сценария още лятото някъде. Честно казано, изобщо не съм й помагал. Обсъждали сме много неща, но всичко си е измислила тя. При самото заснемане може би сме й помогнали, но с всичко останало тя успя да се справи абсолютно сама. Хора, тя е на 21 години, аз на 20 не бях още във ВИТИЗ! А сценарият беше на ниво последна година кинорежисура в НАТФИЗ!

На мен ми беше любопитно да участвам като актьор с млади хора. Аз за приятелите на Девина съм: "Ауу, Зуека!" Опитвах се да бъда полезен, а те са в началото на кариерата си, и затова се шашкат!

- Какво завършва Девина?
- Девина завършва тази година драма и английска литература в Университета "Куин Мери" в Лондон. Ще представи там филма си "Хлад", това е нейн проект, така мисля.

Голяма гордост е за мен! Това тя го е искала от цялото си сърце - да пише, да режисира, да играе! Благородно им завиждам!

"Някъде в Африка" (Снимка: Личен архив)

- На 22 февруари започва шоуто "Като две капки вода", с Геро продължавате...
- С Геро ще водим, разбира се. Просто си се наложихме, това, което се пише в нета, няма никакво значение. Утвърдихме се в "Маскираният певец-2", супер двойка сме, много добре се разбираме...

С Геро в "Маскираният певец 2" (Снимка: Facebook страница на шоуто)

- А Ани поддържа ли те в новото ти амплоа на художник?
- Е, как да не ме поддържа! Ани е човекът, който изцяло ме подкрепя, Ани е човекът, който отглежда нашия син, което й струва много. Много й благодаря за това. Ани е човекът, който вижда картините ми в техния процес и понякога ми дава наставления, съвети, път... Аз й се доверявам, защото тя има много наивно усещане за всичко наоколо, за което й благодаря. Ани е човекът, който най-много обичам на света ...

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: Личен архив

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Известният актьор и телевизионен водещ Васил Василев - Зуека е роден на 30 април 1965 година в Сливен. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Илков през 1992 г. Участва в студентското предаване от началото на 90-те "Ку-ку", както и в наследника му - "Каналето". Водил е предаването "Господари на ефира" и е участвал в сериалите "Полицаите от края на града", "7 часа разлика", във филмите на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Съдилището", "Посоки" и "В кръг", във филма "Ятаган" и др.

Лице и водещ на "Като две капки вода" и "Маскираният певец."

"Нашият Ангел спасител" (Снимка: Личен архив)

С актрисата Нина Димитрова основават театър "Кредо". Първата им постановка - "Шинел" (по Гогол) - има повече от 500 представления, играят я на сцената на Театър 199 и по света на осем езика. Двамата с Нина имат дъщеря.

Получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България - Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008).

"За цял живот" (Снимка: Личен архив)

На стената на славата пред Театър 199 са и неговите отпечатъци.

През 2017 г. сключва брак с Ани Вичева, с която имат син - Стефан.