Певицата Мариана Попова e родена на 6 юни в София. От 1989 до 1991 г. се занимава с народно пеене и народни танци. Завършва гимназия "Филип Станиславов". Следва поп и джаз пеене в Нов български университет. От 1996 до 2000 г. е вокал на "Кокомания", нашумели с песента "Ти не дойде". През 2001 г. побеждава в обявения от "Шоуто на Слави" конкурс за беквокалистки, но остава на работа там само три дни. По-късно печели конкурс за водещи в "БГ радио", а после - в предаването "Пиано бар "Нощни птици" по БНТ.

Мариана Попова е една от петте поп-певици, номинирани за наградите на телевизия "ММ", заедно с Лили Иванова, Белослава, Мария Илиева и Тони. На 18 май 2006 г. представя България на Евровизия в Атина с песента си "Let Me Cry", но не успява да се класира за финала.

Взима участие в благотворителната инициатива на bTV "Великолепната шесторка" в дует с баскетболния треньор Тити Папазов, като печели най-голяма подкрепа на гласуването за любимец на публиката.

Снимка: Личен архив

През 2008 г. издава дебютния си албум "New Religion", в който са включени 11 песни. Между тях има кавър на песента на Паша Христова "Остани", латино-песен с Орлин Горанов с участието на испанския барабанист Пабло Круз, както и баладата "Let me cry". Пее фадо, има дует с Миро от Каризма, в който той пее на иврит, а тя - на английски.

През 2009 г. отново взима участие в конкурса на българската Евровизия с парчето си "Crazy", но не събира достатъчно гласове.

През 2011 г. издава дуетен албум със заглавие "Предай нататък", в който са включени 11 песни (девет дуетни и две със сборни формации). Три от дуетните песни на Мариана са с Орлин Горанов - "Чуй ме", изпълнена за първи път на церемонията на Годишните музикални награди на БГ радио през 2009 г., като в албума е включена и англо-италианска версия на "Чуй ме" - "Can You Hear Me", в която Мариана пее на английски, а Орлин Горанов - на италиански. Песента е по музика на Красимир Гюлмезов. Мариана е автор на българския текст.

Снимка: Личен архив

Песента "Целувай ме дълго" сбъдва една мечта на Мариана - да изпълнява песен, написана от Стефан Димитров, в дует с Васил Найденов. В албума са включени още "Замълчи, замълчи", дует с Дони, "Kadosh" - с Миро, "Губя те" - с Искрен Пецов и "So High" - с Васил Петров. В албума "Предай нататък" са и две песни, изпълнени от сборни формации - "Помощ, обичам те!" и коледната "Бяла звезда" с участието на Мария Илиева, Нина Николина, Орлин Павлов, Любо, Графа, Наско от Б.Т.Р., Дони, Нети, Виктория Керин и Поп Корн.

През 2011 г. Мариана Попова става част от треньорския щаб в лятното шоу на bTV "Гласът на България" заедно с Миро, Ивана и Кирил Маричков, където печели Стелияна Христова от нейния отбор.

С Мариана Попова разговаряме за жестоката подмяна в шоубизнеса, за агресията на бездарните, за предателствата зад всеки ъгъл, за любовта, за която трябва да се узрее, за това как едно малко същество може да изпълни със смисъл живота на двама души...

Снимка: Павлин Даскалов/ Колаж: Юлиян Илиев /Dir.bg

Представяме ви Мариана Попова пред Dir.bg:

- Мариана, наскоро каза, че спираш с пеенето. Вярно ли е това или беше внезапна емоция?
- В почти целия шоубизнес има жестока подмяна. За артисти, които искат да правят истинско изкуство, почти няма място на българската сцена. И това не е защото те не работят и това не е защото те не се развиват, а защото не се налагат по агресивния начин, по който се налагат другите. Това е нещото, което ме ядосва.

Не мога да съществувам в един подменен модел, в който всички в хор крещят за някой, който не може да пее: "Той е уникален певец". За мен това е абсурд. Тоест за мен има една огромна лъжа, която са последвали всички. Лицемерно позитивно се лъжем, че предлагаме качество, но ето, виждаме, слава Богу, има и реалитита, които показват реалните възможности на тези звезди... И виждаме в крайна сметка, че наистина моделът e подменен.

- "Като две капки" ли имаш предвид, че разкрива реалните възможности на звездите?
- Аз никога не съм боравила с имена, защото не искам да обиждам конкретно никой. Който иска, ще се припознае в моите думи, и го направиха. Аз имам съответните реакции, имам доста добра обратна връзка на това, което казах.

- Какви са реакциите?
- Ситото преся доста хора, които така или иначе не са били важни за мен. Общувахме си и разбрах, че са се припознали. Щом са се припознали, значи много добре знаят какво правят.

- Остава ли твоето намерение да спреш да пееш?
- Сега съм решила да си събера всички песни от последните години, които изпях, в един хубав албум. И след това ще видим. Аз съм щастлива, че никога при мен музиката и пеенето не са били на всяка цена. Не са били единственото, което ме е занимавало в живота и не искам да съм агресивна и да се налагам по начина, по който го правят съвременниците ми. Така че, когато ми е кеф може би ще пея по една-две песни, когато не ми е кеф, няма да го правя. За мен музиката не е средство за налагане на личността. Не страдам от излишен егоцентризъм, да съм постоянно в полезрението на хората. Така, че - чакам да ми дойде отвътре. Ако имам вдъхновение и енергия и искам да кажа нещо важно, ще направя песен, ако нямам - няма да правя.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Значи това е последно решението ти?
- То не е решение, а вътрешно усещане. Естествено, когато си емоционален, казваш понякога по-силни неща. Но може "Две хубави очи" да ми е последната песен - никой не знае. Но засега оставам на етапа с оформянето и довършването. Има още две песни да довърша, за да направя трети албум. А след това какво ще стане, ще видим.

- Имаше проблем с клипа на песента ти "Две хубави очи", че сте използвали кадри от филма "Дамасцена". Какво се случи?
- Аз съм се разбрала с продуцента на филма. Не познавам тези хора, които крещят, размятат лозунги и не познавам техния проблем. Аз съм абсолютно документално коректна с продуцента на филма, който е реално и авторът на музиката на "Две хубави очи". Негова беше идеята за поезията на Яворов, човекът просто иска да създава красота. Явно това много малко хора го разбират.

- Това е Стоян Стоянов?
- Да. Има много болни амбиции наоколо. Аз не зная какъв е проблемът на тези хора. И не е мой проблем.

- Всъщност, продуцентът излезе с изявление.
- Да, ние показахме документ, в който става ясно, че ако тези хора имат претенции, те трябва да имат претенции към него, а не към мен. Но както често става в този живот, когато има ракета носител, в случая Мариана Попова, се скача на нейните раменe и махаме силно с лозунги: "И ние сме тук, и ние сме живи". Само че аз не ги познавам тези хора. И общо взето техните проблеми не ме интересуват. Аз си имам достатъчно мои.

Снимка: Павлин Даскалов/ Колаж: Юлиян Илиев /Dir.bg

- Важното е, че проблеми с авторските права няма.
- Аз никога не съм имала. Ако те имат, пак казвам, има си продуцент, има си хора, които са работили с него - те си решават, това не е мой казус.

- Мариана, с Веселин Плачков, когато беше още бременна, живеехте до Казанлък, в едно прекрасно място. Сега, доколкото разбирам, са се променили нещата. Ще разкажеш ли?
- Имахме страхотно желание да живеем в Долината на розите, в село Тъжа... Сега мога да кажа името на селото, защото вече не сме там.

Опитахме се, но - по селата няма инфраструктура. Няма лекари, няма специалисти, няма добри училища. Факт е, че вече 80 процента от населението, това с огромна тревога го казвам, е от ромски произход. И някак си, си дадохме сметка, че като че ли ни е рано с Веси да отидем да живеем на село. Децата ни са в активна възраст, трябва да се обучават по най-добрия начин. Роди ни се бебенце, което има нужда от лекари и от консултации постоянно. И решихме, че на този етап ще останем да живеем в София. Отказахме се засега от идеята за живот на село. Но продължаваме да работим за комплекса "Дамасцена" и за Стоян Стоянов.

Мариана и Веселин (Снимка: Личен архив)

- Имахте идея да създадете ново пространство за изкуство там, какво става?
- Амфитеатърът съвсем скоро ще бъде готов, за 1000 - 1500 души, с огромен ресторант, страхотен звук, осветление... Направили сме всичко така, че да е удобно и комфортно за артистите. Там ще се случват големи неща. Мечтите на този човек са безпределни. Аз се възхищавам на смелостта и на енергията му да създава в България такива красиви неща, наистина красиви. Този амфитеатър в завършен вид, гледан отгоре, ще изглежда като кошница с рози. Много красиво.

- Ти ли ще редиш програмата на амфитеатъра?
- Аз ще подготвям музикално-артистичната програма. Ще взимаме решения кой кога да идва. Имаме идея да направим нови музикални награди, нови театрални награди. Винаги е хубаво да има една друга гледна точка.

Да се върнем пак на това, за което говорихме - подмяната на модела... Аз искам да дам награди на едни други музиканти, които съществуват и наистина са гениални в таланта си. И на тази цена най-вероятно няма да имам място за шоубизнес, но ще има място за изкуство и за истински артисти - и в театъра, и в киното, и в музиката.

Въобще, имаме доста красиви идеи. Подготвяме откриването на театъра.Той ще бъде по времето на Празника на розата, който започва реално от края на май и продължава до към 10-ти юни. Постоянно ще имаме събития там.

Снимка: Личен архив

Точно тези дни уговаряме как точно да открием амфитеатъра. Защото естествено всичко е свързано с финанси. И големите идеи, които имаме, са много скъпи. Защото истинското, тежкото, смисленото, философското изкуство, струва пари. Което е хубаво. В момента се колебаем между три-четири неща за откриването, и точно в момента преговаряме да видим кой ще е. Когато стане, ще ви кажем веднага.

- Идеята да направиш песен по стиховете на Яворов "Две хубави очи" идва заедно с другите идеи за амфитеатъра, доколкото знам?
- Идеята е на Стоян Стоянов. Всъщност, аз присъствах в комплекса "Дамасцена" и той каза: "Имам една много красива мелодия в душата си, която върви заедно с осъществяването на мечтите ми, заедно с филма, заедно с анфитеатъра. Просто вървя из комплекса и си я тананикам нон-стоп."

Показа ми мелодията, изсвирка ми я буквално, и ме попита дали е възможно върху тази мелодия да звучат "Две хубави очи" на Яворов. Отворихме компютъра, опитахме, и то стана. Обадих се на Дани Милев. Той направи изключително красивия аранжимент. И така се роди песента "Две хубави очи".

Една много красива идея на един човек, който никога в живота си не композирал, не е свирил на инструменти. И виж какво вдъхновение и каква енергия!

Между другото, толкова красив е и филмът му. Този филм, в който той хвърля невероятен ресурс, енергия, емоция, за да разкаже цялата философия на живота си, в който има много тежки периоди. Но е искал да разкаже колко е важно да да не се отказваш. Той е прототип на героя на Веселин Плачков, който изпълнява главната роля. Филмът е за философията на един българин - през какво е минал, за да постигне всичко.

- Как изглежда твоето ежедневие? Как малката Екатерина промени живота ви с Веселин?
- Представяме "Две хубави очи", отделно работя в студио и довършвам още две песни, както казах. Подготвям вече обложка, разпечатвам третия ми самостоятелен албум, обмислям как ще го промотираме. Работим за амфитеатъра в "Дамасцена". Отделно си гледаме Мария - Магдалена, моята дъщеря. Всеки свободен миг сме с малката Екатерина.

Едно бебе се обгрижва почти през цялото време. Спокойно, спокойно и емоционално. Първи звуци, първи стъпки, първи емоции. Хубаво е, хубаво е, спокойно е. С децата е много по-спокойно, отколкото в работата.

С любимия Веселин и с дъщерите им - Екатерина, Мария Магдалена и Андреа (Снимка: Личен архив)

Малката Екатерина (Снимка: Личен архив)

Eкатерина - дете на любовта (Снимка: Личен архив)

Екатерина е олицетворението на нашата любов с Веси. Колкото и клиширано да звучи. Едно сладко бебе. На почти 7 месеца. Аз съм й много благодарна, че е много разбрано дете. Много е кротка, нямаме проблеми, нямаме капризи, нямаме някакви тежки нощи, в които да не спим. Тя едно добро дете. Много добро дете. Напълни ни живота със смисъл. Отново.

- Бабите помагат ли?
- Да, Баба Руми постоянно е с нея. Екатерина често стои в Плевен. И ние, понеже се движим по-лесно от нея, всеки свободен миг сме там.

- Като че ли винаги с Веселин се движите в комплект. Помага ли ти за бебето?
- Стараем се винаги да сме заедно. Това звучи много странно на много хора. Даже доста приятели ни обвиняват в това, че сме били залепени като кламери. И на нас ни е хубаво да сме заедно. Хубаво ни е да преживяваме нещата заедно. Всеки един свободен миг сме заедно. Ето днес няма да е така, защото аз имам събитие довечера, а Веси играе с Тони Димитрова в Бургас. Тази вечер ще бъде тъжна за нас, защото обичаме да сме заедно.

Мариана, Веселин и малката им дъщеря Екатерина (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

- И няма и намек за появата на досада от това?..

- Няма, и дай, Боже да продължава да е така. Пожелавам на всеки да изпитва тази необходимост да бъде постоянно с най-любимия си човек.

- Ще те върна малко по назад. Малко хора знаят, че ти в началото си се занимавала с народни песни?
- Да, това беше един много романтичен период. Израснах с моята първа братовчедка, и нейната леля беше певица в ансамбъл "Пирин." И това бяха нашите първи стъпки с Мими, тя се казва Мария, в пеенето. Пеехме двете народни песни. Играехме в танцов състав, Княжевския, и между танците, ние пеехме. Докато другите си почиваха, ние пълнехме програмата. (смее се)

Беше доста интересно, доста наивно, разбира се, по детски.

След което вече в училище имаше вокална група. Там се записах и се запознах с Лили Ватева, жената, която е виновна аз да съм певица сега. Тя ми каза, че пея добре и мога да се занимавам професионално с музика, ако реша някой ден. И то така и стана. Даже години по-късно, когато бяха ментор в "Гласът на България", трябваше да си извикаме помощници и аз, разбира се, си повиках моята учителка по музика Лили Ватeва. Много я обичам. После вече се появи група "Кокомания", така и тръгнах.

- Кой те покани в групата?
- Един мой приятел от детството, Емил, беше вкъщи на купон и си спомням, че бяха пуснали "Нека бъде светлина" на Васко Кръпката. И аз пеех между фразите. И Емил ми каза: "Бе, знаеш ли, едни момчета събират група. Искаш ли да се опиташ да пееш с тях?" Отидох, послушаха ме. И така стана.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Всъщност "Кокомания" ли ти донесе популярността?
- Не бих казала... Популярността ми я донесе "Евровизия" чак през 2006-та година, но опитът с "Кокомания" шест години по клубовете е безценен. Всъщност аз там се научих да да пея като хората, там се научих да общувам, там станах човек, реално...

- Но нали си учила "Поп и джаз пеене" в Нов български университет...
- Издържах два семестъра. Не ми хареса методиката, не ми хареса подхода.

Не се чувствах добре. Чувствах се добре в клуба с музикантите. имах усещането, че там уча много повече. И съм била права Моето музикално училище беше "Кокомания", казано в едно изречение. Там се научих да пея, там се научих да общувам с хората, там се научих да се чувствам толкова спокойно на сцената.

- Кой е любимият ти дуетен партньор?
- Всички са ми любими, но предпочитам да съм на сцената с Орлин Горанов. Казваш името и няма какво повече да добавиш. То говори само за себе си.

- Какво пространство заема любовта в твоя живот? Какво си правила от любов какво би направила от любов?
- Много съм съгласна с това, че човек трябва да узрее за любовта. Да я премисли, да помъдрее. Като че ли сега съм я срещнала наистина и всичко бих направила за любовта. Всичко.

Любовта няма его в себе си. Няма излишно самочувствие. Просто искаш да си полезен на другия и той да се чувства добре. И смятам, че ако срещнеш отсреща също такъв човек, със същите мисли и усещания, това е любовта.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Какво те прави истински щастлива?
- Когато чуя истински талантлив човек. Когато си отвори устата и запее. Тогава съм много щастлива.

- Срещала ли си предателството?

Много пъти...

- Как се отърсваш? Как продължаваш?
- О, свикнала съм, дори не се учудвам вече. Не е нещо, което може да ме разтърси... Предателствата са зад всеки ъгъл, за съжаление. Живеем в такъв свят.

- Как се опазваш от срещите с хора, които могат да те наранят?
- Станах малко по-мъдра и гледам да не вярвам толкова на хората. Защото, не знам, аз по природа съм много наивна. Тръгвам с цялата си душа, сърце, и обич да помогна, да направя всичко. И доста често предателството е налице. Но сега, като че ли се посъбрах. По-предпазлива съм станала.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Чувстваш ли се реализирана? Какво ти е самочувствието?
- Чувствам се изключително щастлива и мъдра, че съм намерила истинската любов, че със сигурност знам как да я опазя. Естествено с фактори, които не са свръхестествени, с нормалните средства. С това, което зависи от мен мога да си пази любовта, мога да си пазя семейството, мога да си гледам децата.

Относно кариерата... Аз даже не обичам тази дума "кариера". И тези клишета - "великата", "невероятната", "изключителната" - тези квалификации. Чувствам, че много хора ме обичат. И това ми е много по-важно, отколкото да кажа: "аз реализирах своята кариера, аз съм една изключителна, невероятна певица. Нямам това самочувствие.

Чувствам се изключително изграден човек и правилен, доколкото е възможно. А музиката, тя си идва отвътре и според мен се прави с цел да събира хората и да им дава някакъв страничен смисъл.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Не смяташ ли, че много малко пееш, за да изявиш таланта, който имаш?
- Може би е така, но когато се отдадеш на семейство, на дечица, на грижи, ти е по-трудно да правиш повече. А и на този етап, аз пак казвам - не виждам смисъл, и в мен няма самоцел. Когато нещата се променят и когато хората истински започна да търсят ценностите и смисъла в изкуството, тогава за мен ще е по-комфортен период. Сега за повечето артисти е период на оцеляване, на нагаждане, на нещо, което в никакъв случай не е свързано с изкуството.

- А имаш ли мечти?
Разбира се, че имам мечти. Първата основна е, да сме живи и здрави. Определено мечтая за това, защото вече и това е трудно в света, в който живеем със всичките вируси, стрес и лудост.

След това - да имаме време да пътуваме много. Да имаме време да ни пораснат децата. Когато пораснат, да можем да избягаме с Веси на най-различни места, които сме си набелязали.

Мечтая, разбира се, за едно прекрасно турне, мечтая да работя със смислени, качествени хора. Пожелавам си да ги срещам тепърва. Общо взето, реалистични мечти.

- Благодаря ти! Пожелавам ти да имаш всичко това!

Снимка: Павлин Даскалов/ Колаж: Юлиян Илиев /Dir.bg

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА