СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Лило Петров: Държавата не просто неглижира, тя отхвърля ролята си на защитник на авторските права
"Ситуацията у нас е изключително мрачна и докато другите държави се "въоръжават" с актуално законодателство, съобразено с динамиката дори на ИИ, България все още не може да уреди базисни проблеми като авторовите възнаграждения", коментира сценаристът, драматург и продуцент
Автор : / 667 Прочита 4 Коментара

Лило Петров е сценарист, драматург и продуцент, носител на ИКАР за драматургичен текст за пиесата "Ботушът" и Наградата за нова българска драматургия на НБУ за пиесата "Добролюб".
Член на УС на Филмаутор и Българската Асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи (БАФТРС).
- Г-н Петров, през изминалата седмица Филмаутор се среща с г-н Росен Желязков заради проблеми, свързани със спазването на правата у нас. Какви са основните послания на авторите към премиера на България и управляващите изобщо?
- За съжаление срещите с властта са наложителни най-вече поради необходимостта от постоянно напомняне, че авторските права не са излишна тежест, тъкмо обратното - те са двигател за икономически растеж и културно развитие.
В нормално функциониращите общества, авторските права са адекватно защитени в законовата рамка и представляват основен механизъм за финансово обезпечаване на цял сектор с жизненоважно значение. В България това не е така.
У нас правата са бреме, с чието справедливо уреждане почти никой управляващ не се е нагърбил. Проблемите са много и от различно естество, но могат да бъдат сведени до липсата на добре функционираща законова рамка.
На срещата на CISAC - Международната конфедерация на авторите и композиторите.
Източник: ФИЛМАУТОР
- Европейските директиви за авторски права бяха транспонирани със сериозно закъснение. Какви са реалните последствия за авторите?
- Директиви 2019/789 и 2019/790 имаха за цел уреждането на справедливи възнаграждения на авторите. За съжаление, у нас те бяха транспонирани само частично, като голяма част от проблемите не бяха решени.
Освен това въвеждането на промените бе извършено със сериозни закъснения, което доведе до осъждането на България в Европейския съд. Страната ни трябва да заплати глоба от два милиона евро, плюс съдебни разноски, плюс, забележете, 10 000 евро на ден при забава на плащането на глобата.
Мрачната ирония тук е, че авторите, които трябваше да се бенефициенти на промените, сега подпомагат плащането на глобите в качеството си на данъкоплатци.
- Как усещате Вие разликата за авторите у нас спрямо положението на авторите в другите държави от ЕС?
- Струва ми се, че такъв абсурд съществува само у нас - България е единствено изключение в ЕС по отношение на директивите, а отклоненията от техните добри практики са сериозни.
Все по-често работя с колеги от чужбина и разликата в заплащанията и правната уреденост на авторството са фрапантни спрямо нашата система и незавидното положение на българските автори.
На срещата на CISAC - Международната конфедерация на авторите и композиторите.
Източник: ФИЛМАУТОР
- Законът формално съществува. Къде е проблемът в прилагането му?
- Проблемите са много и различни.
В закона бяха оставени множество врати, през които може да бъде заобиколено адекватното боравене с авторски права и съответното им заплащане.
Продължава да съществува член в ЗАПСП, по силата на който правата възникват в полза на възложителя, съответно авторът няма такива, а това е правен абсурд. Ако аз като автор откажа да подпиша договор по този член, този след мен веднага ще го подпише, защото няма друг шанс за авторово възнаграждение.
Друг фундаментален проблем е липсата на функциониращ механизъм за уреждане на тарифите за препредаване, чрез който ОКУП могат да събират съответните авторови отчисления.
През годините Филмаутор многократно е посочвал този проблем, а той е изцяло в ръцете на властта и съответната законова рамка. Правната невъзможност да бъде установена тарифа блокира цялата "верига" на възнагражденията, като потърпевши са, разбира се, единствено авторите.
Така се стига до грозната ситуация, в която ежедневно се излъчват български, а и европейски и международни филми, чиито автори не получават и стотинка. Това освен правно нарушение е и морален упадък на обществената ни система.
В крайна сметка авторите заслужават справедлива компенсация за употребата на труда и авторството им, а отказът на законодателната власт да уреди това е основната спънка в процеса.
На срещата на CISAC - Международната конфедерация на авторите и композиторите.
Източник: ФИЛМАУТОР
- Какво казахте на европейските представители от CISAC по време на срещата?
- С колегите обсъдихме проблемите по региони и конкретни страни.
Прави силно впечатление, че държави от африканския континент имат по-адекватно функциониращи системи от България, която е член на ЕС, но не имплементира директивите на общността с необходимата прецизност и в пълнота.
Ситуацията у нас е изключително мрачна и докато другите държави се "въоръжават" с актуално законодателство, съобразено с динамиката дори на ИИ, България все още не може да уреди базисни проблеми като авторовите възнаграждения.
- Какви според Вас трябва да са следващите стъпки? Как самите автори могат да съдействат на своите организации?
- Авторите и техните ОКУП-и са в добре функциониращи и уредени отношения, проблемът не е там.
Държавата не просто неглижира, тя отхвърля ролята си на защитник на авторовите права и опитва да затегне контрола си върху ОКУП. Необходимо е окончателно уреждане на правната рамка и прилагането ѝ в полза на авторите, а не на ползвателите. Както е по цял свят, впрочем.
- Все пак - има ли светлина в тунела?
- Проблемите са толкова много, а ОКУП са занимават с всеки от тях поотделно, че сякаш се губи цялата картина, която в крайна сметка е проста - авторите заслужават възнаграждения за употребата на труда и правата им.
Струва ми се, че "раздробяването" на тази истина на по-дребни проблеми води до загуба на енергия, което може би е и целта.
Смятам, че е необходимо генерално решение и прекрояване на системата в името на авторите, защото ЗАПСП би следвало да урежда именно това.
Светлина в тунела има, макар и много бледа. На места започват да се появяват добри практики, но те са по-скоро изключения.
На срещата на CISAC - Международната конфедерация на авторите и композиторите.
Източник: ФИЛМАУТОР
- Лично Вие като автор какви промени очаквате, реалистични ли са тези очаквания от страна на творците у нас?
- Реалистично ли е за трудещ се човек да очаква справедливо възнаграждение? Разбира се, че да.
Фундаменталният проблем е, че е необходимо "припознаване" от страна на държавата, нужно е желание за уреждане на проблемите в сектора. Защото той е основен двигател на културно развитие, като това към настоящия момент се случва по-скоро въпреки държавните структури, а не благодарение на тях (с изключения, естествено).
Авторите трудно ще блокират транспорта или цели градове или ще успеят да привлекат достатъчно внимание върху себе си чрез "силови" методи. Но какво ще се случи, ако телевизиите, радиата и интернет бъдат изпразнени от съдържание? Биха ли реагирали потребителите и аудиториите? Иска ми се да вярвам, че биха.
Гладът за култура е голям и винаги ще бъде такъв. Стига да има достатъчно автори, които не са умрели от глад в буквален и преносен смисъл, простете за израза.
- Какво Ви предстои в творчески план?
- Част от мъждукащата светлина в тунела е все по-честата реализация на български аудиовизуални автори и творби в чужбина.
След успеха на сериала "Майките" в България, предстои световното му разпространение чрез един от най-влиятелните дистрибутори - Beta Film - като интересът вече е сериозен.
Продължаваме с реализацията на следващите си проекти, подкрепени от ИА НФЦ чрез добре работещия (и адекватно уреждащ авторските права) механизъм за подпомагане на сериали.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
