СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Ясен Атанасов: Ивайло Христов ни казваше: "Изтеглили сте "късата клечка"
Попитах Стоян Радев за ролята на Хамлет: "Ти сигурен ли си, че искаш да скочиш точно с мен в тази вода?!"
Ясен Атанасов
Колаж: Петя Александрова/Снимки: Личен архив и Борис Урумов
Режисьорът Стоян Радев разказва "Хамлет" като приказка
"В семейството се опитвахме да си говорим за абсолютно различни неща. Не слагахме театъра директно на масата, но нямаше как. Просто нямаше вариант някой да не запее, да не се разфантазира, да не се разказват някакви анекдоти, истории, вицове...
Често се разказваха едни и същи истории и вицове, но пак ни беше хубаво. Всяко семейство си има своите ритуали.
Гледахме да сме заедно на празниците. Баба ми и дядо ми (Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев) получаваха непрекъснато позвънявания на големите празници, звъняха им стотици хора, те звъняха... Но бяхме свикнали и все пак успявахме да си изградим и нещо интимно, само за нас.
Дядо ми и баба ми често запяваха някоя песен. Пееха много хубаво и поддържаха духа...
Ясен Атанасов
Снимки: Личен архив
Благодарен съм, че не си създадох погрешни очаквания за професията. Знаех, че има и добро, и лошо. Слушал съм само добро за другите, нашите бяха много искрени в това, което правеха. Не съм чувал нито веднъж да се каже нещо лошо за някого. Бяха много спокойни, уравновесени, обожаващи професията и колегите си.
Искам и аз да следвам това", разказва младият актьор.
Ясен Атанасов е актьор в Театър Български Армия и вече има завидни роли зад гърба си в "Жена без значение", "Балдахинът", "Сирано дьо Бержерак", "Маркиз дьо Сад", "Солунските атентатори", "Племе", "Хамлет"...
Той е още младият Ван Гог в Театър "199".
На екрана е Анди в "Петя на моята Петя", Никола в сериала "Алея на славата" и др.
С майка си и баща си пред Театъра на Армията
Снимки: Личен архив
Ясен Атанасов е част от известна актьорска фамилия - негови баба и дядо са актьорите Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, баща му е актьорът, режисьор и преподавател в НАТФИЗ проф. Атанас Атанасов, майка му Десислава е актриса и преподавател в Академията, сестра му също е актриса.
Ясен Атанасов в едно специално интервю за Impressio.
- Каква е тази магична връзка между вас, студентите на Ивайло Христов в НАТФИЗ с него? Какво ви прави този човек?
- Ивайло Христов някак си успява да ни намери и да ни събере в едно пространство, да уцели възгледите ни за това как се прави изкуство. Сплотеността е на първо място. Това, което успява да направи, е да ни накара да бъдем заедно.
Нямахме избор да мързелуваме. Така че първо, той ни е избрал, а след това се оказа, че ни е избрал правилно.
С любимия учител Ивайло Христов
Снимки Личен архив
Просто това е много различна енергия. Ние винаги сме били жадни да сме заедно, да работим нещо заедно, да си помагаме, ако някой има проблем. Винаги си препращаме някакви кастинги, проекти, подкрепяме се.
- Доколкото знам, ти съвсем целенасочено си се стремял към Ивайло Христов като преподавател...
- Да, реално не съм сигурен дали изобщо щях да кандидатствам, ако не беше той. И дали щях да опитам друга година. Аз съм роден една година по-рано от хората, които кандидатстваха при професора.
- Вярно ли е, че по време на изпита си му подсказал, че искаш да бъдеш в неговия клас?
- Цялата ми енергия и всички материали бяха насочени към него, отговарях на въпросите, обърнат към него... Но това със сигурност не е добра тактика. Аз тогава на тези години просто не обмислях някои работи детайлно. Получи се, но по-добре да не се прави така. (смее се)
- Върнал си се от чужбина, за да кандидатстваш?
- Учих в Немската гимназия, и повече от хората след това отиват в чужбина да учат. Реално всички отидохме или в Германия, или в Австрия, или във Великобритания. Бях много объркан, защото след време осъзнах, че въобще нямам какво да правя там. Просто бях тръгнал по течението. И добре, че рано го разбрах.
Когато кандидатствах в Академията, имах различни варианти, вече подготвени за чужбина. И си казах: "Хайде, ако не стане, ако не вляза, ще се върна в чужбина, имах дори платен семестър в Холандия." Но ето че се получи, завъртя се цялата въртележка и въобще не съм помислял да напускам.
- Какво научи от Ивайло Христов?
- Научих се да имам уважение към всеки, с когото работя, независимо с какви характери се срещаш, независимо каква е ситуацията, да спазваш добрия тон, да не гледаш отгоре на никого. Той самият е супер човечен като присъствие и мисля, че това също много опитвахме да вземем от него. А и да сме любопитни - той много ни насърчаваше да наблюдаваме децата. Да запазим изненадата от всичко, което се случва около нас, да съхраним детското в себе си.
С любимия учител Ивайло Христов
Снимки: Личен архив
- Какво ви казваше, че е най-важно за един актьор?
- Той ни е казвал, че сме изтеглили "късата клечка", като сме избрали актьорството. Защото е много трудна професия. Защото актьорството е прекрасно нещо, но е много тежко.
А за един актьор най-важното е да има енергия. Той много често казваше, че ако има енергия човек всичко ще си потече по правилния начин.
- Ти си от голяма актьорска фамилия, как протичаха в детството, или по-късно в тинейджърските ти години, събиранията във вашето семейство? За какво си говорехте?
- Ние се опитвахме да си говорим за абсолютно различни неща. Не слагахме театъра директно на масата, но нямаше как. (смее се) Просто нямаше вариант някой да не запее, да не се разфантазира, да не се разказват някакви анекдоти, истории, вицове... Често се разказваха едни и същи истории и вицове, но пак ни беше хубаво.
Всяко семейство си има своите ритуали.
Със сестра си в компанията на баща им, майка им и Виолета Бахчеванова
Снимки: Личен архив
Със семейството
Снимки: Личен архив
Гледахме да сме заедно на празниците. Баба ми и дядо ми получаваха непрекъснато позвънявания на големите празници, звъняха им стотици хора, те звъняха... Но бяхме свикнали и все пак успявахме да си изградим и нещо интимно, само за нас.
Дядо ми и баба ми често запяваха някоя песен. Пееха много хубаво и поддържаха духа...
С дядо си Васил Стойчев пред елхата
Снимка: Личен архив
Благодарен съм, че не си създадох погрешни очаквания за професията. Знаех, че има и добро, и лошо. Слушал съм само добро за другите, нашите бяха много искрени в това, което правеха. Не съм чувал нито веднъж да се каже нещо лошо за някого. Бяха много спокойни, уравновесени, обожаващи професията и колегите си.
Ясен - в детството
Снимки: Личен архив
Искам и аз да следвам това.
Но съм чувал и за по-негативните страни. За това, че семейството понякога страда, когато ти си в тази лудница. Понякога нямате много време един за друг в тази професия.
- Казват, че приличаш на сцената на баща си като млад...
- Казвали са ми, че като гледали него като млад на сцената и сега мен, смятат, че имаме един и същ език на тялото.
Може би е кодирано в мен, защото не съм го гледал по това време...
Баща и син
Снимки: Личен архив
- Кога гледа баща ти за пръв път на сцената?
- Най-ранният ми спомен е от "Живот по три" на Явор Гърдев в Театър 199 около 2000-та година. Мисля, че това беше първият ми досег изобщо с театъра. Бях викнат да казвам някакви реплики като дете. Едва сега се замислям, че тогава съм бил част от някакъв процес с баща ми. Много късно разбрах, че това ще е моята професия.
"Страх" на Ивайло Христов е претендентът ни за "Оскар"
Занимавал съм се с театър като хоби, забавлявал съм се. Ката дете в Младежкия театър участвах в постановки.
Едва години по-късно осъзнах какъв шанс съм имал да съм на една сцена с Тодор Колев в "Оливър Туист", появявал съм се заедно със Стефан Мавродиев. Добре, че са запазени снимките и плакатите, за да си спомня, че съм се срещал с такива величия на сцената.
- Вашите намесиха ли се в твоя избор на професия?
- Никой никога не ме е спирал за нищо. Ако искам да си чупя главата, да си я чупя сам. Никога не съм бил спиран да правя, каквото поискам или да пробвам, каквото пожелая. Много нерви съм им късал, дигал съм им кръвното. Притеснявали са се супер много и за мен, и за сестра ми.
Ясен
Снимки: Борис Урумов
Но мисля, че това е правилен подход да отглеждаш децата си - да им даваш свобода, да даваш своя принос като ги съветваш, да посочваш негативните страни на това, с което са се захванали, но да не им налагаш своята гледна точка.
- Имаш шанс да изиграеш големи роли на толкова млада възраст. И самият Хамлет сред тях...
- Щастлив съм, че имах възможност да изиграя такъв текст, такава роля, защото много хора могат само да мечтаят да им се случи това.
Снимки: Борис Урумов
Стоян Радев е режисьорът, с когото започнах пътя си в театъра, за което съм много благодарен. Той ме потърси през 2019 година, когато бях трети курс за неговото представление в Театъра на Армията "Жена без значение".
"Хамлет" беше много различен процес. Стоян е много интелигентен и взискателен човек. Искаше в представлението да има любов, да се усети душата на самото представление - да е интимно, да е чувствително. Самият Стоян просто е много деликатен.
Ясен в ролята на Хамлет в,"Хамлет" реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимки: Борис Урумов
Имаше моменти, в които аз прегрявах. Много се радвам, че баща ми беше част от този процес, защото той ме успокояваше много често. Казвах си, че съм в сигурни ръце, защото имам и Стоян, и баща ми. Беше някаква хубава симбиоза.
Марин Янев и Ивайло Христов с почетните награди "Аскеер"
- Какво искаше Стоян Радев от твоя Хамлет?
- Той не искаше да е Хамлет, който ще коли и беси от първата сцена. Той искаше наистина да покажем Хамлет, който не иска да отмъщава, но му е "спуснато отгоре." Той не е такъв човек. Хамлет трябва да приеме, че е част от кралско семейство и трябва да се бори, въпреки че това не е в неговия характер.
Той има други възгледи за живота и се опитва да преследва друго. Този Хамлет не е с меч в ръка. Даже в един момент се говори, че той трябва да е негативният герой. Всички около него са добрите, а той се оказва лошият.
Хамлет не е супер героят, който ходи тежко и ще избие всички, а едно несигурно, плахо момче, на което просто му се струпва всичко на главата.
Ясен в ролята на Хамлет в,"Хамлет" реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимка: Борис Урумов
Затова е толкова трудна дилемата "да бъдеш или да не бъдеш". И в последния момент, той успява да направи своя избор.
На финала Хамлет става герой, но искахме да избягаме от клишето за героичното.
- В сцената с бащата на Хамлет, даде ли ти някакви съвети твоят баща, който е в ролята?
- Нищо не ми е казвал. С баща ми бяхме равни на сцената, не ми даваше специални съвети. На сцената има един водач - режисьорът. И трябва да разберем неговата визия, неговата идея. И да ги приложим в нашия възглед за нещата. Затова ние двамата с баща ми слушахме. Баща ми е и артист, и режисьор, но не се бъркаше.
Ясен Атанасов и Атанас Атанасов в "Хамлет", реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимки: Борис Урумов
Имаше един момент, в който една от най-важните сцени в началото на спектакъла не се получаваше и аз си говорих с баща ми. Той ми даде два съвета. Но на следващата репетиция положението беше сложно, защото от единия съвет стана малък спор с режисьора. Другият съвет беше изключително добър и ние го запазихме.
Имахме изключително добри отношения с режисьора, просто стигнахме до малък спор, след което се помирихме.
Ясен Атанасов и Атанас Атанасов в "Хамлет", реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимки: Борис Урумов
- Смяташ ли, че след години би изиграл Хамлет по различен начин?
- Най-вероятно по-късно ще имам други умения, друг житейски опит. Баща ми също е играл Хамлет. Той ми каза, че неговият е бил много по-различен. Концепцията на режисьора е била различна. На него му беше много интересно как ще е при мен сега. Но въобще не е привнасял някакви негови идеи.
Ясен в ролята на Хамлет в,"Хамлет" реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимки: Борис Урумов
Минало е време и всичко е различно. Най-вероятно неговият Хамлет е бил абсолютно различен.
Аз изпитвах съмнения и попитах Стоян: "Ти сигурен ли си, че искаш да скочиш с мен в тази вода?!" А той: "Да, да! И Хамлет не е искал да му се случат тези неща, но ако трябва да се случат - те ще се случат." И аз нямах какво да кажа, трябваше да се съглася с него. (смее се)
Ясен в ролята на Хамлет в,"Хамлет" реж. Стоян Радев, Театър на Армията
Снимки: Борис Урумов
- Кои твои ментори ще споменеш освен Ивайло Христов?
- Аз съм много благодарен на няколко поколения, с които съм общувал или имал възможността да работя. На първо място, това е семейството ми - баба ми, дядо ми, баща ми, майка ми, сестра ми, леля ми - всички тези хора, които се занимават с театър.
После професорът ми и екипът, който той беше събрал - всички бяха изключителни педагози и много интересна комбинация.
И след това Камен Донев, който е за мен изключителен артист, а не е просто актьор. Стоян Радев. Ася Ингилизова, която ме забеляза и беше казала на Стоян: "Абе, виж, тук има едно момче, което може да ти свърши работа" - за първото представление, което играх, "Жена без значение".
Орце в "Солунските атентатори", реж. Иван Урумов, Театър на Армията
Снимка: Борис Урумов
Благодарен съм на Меглена Караламбова, Елена Райнова, Иван Налбантов, светла му памет, Петър Димов. Всички колеги от този театър са като голямо семейство, с което имаме много добри отношения.
Работил съм с режисьорите Васко Дуев, със Зафир Раджаб. И двамата с абсолютно различен начин на представяне на един текст пред публиката. Изключително интелигентни, можеш да учиш максимално много от тях. Срещал съм се с доста хора и гледам да попивам от всеки.
Сцени от една от любимите му постановки - "Племе", реж. Зафир Раджаб
Снимка: Борис Урумов
- Кои партньори би откроил досега?
- В много представления си партнираме с Луизабел Николова. От младите - с Ели Колева, със Симеон Дамянов, с Владимир Матеев. Ася Ингилизова, тя ми беше първата партньорка, майка ми в "Жена без значение", Иван Радоев...
Като партньор се изграждам с все повече хора от театъра, създавам връзки с всяко ново представление.
В Театър 199 за първи път пиеса за Ван Гог от Никълъс Райт
- С толкова много роли, успешни, големи роли, имаш ли самочувствие, че си избрал правилно посоката?
- Аз доскоро се съмнявах: "Дали е това, дали трябва да се занимавам с театър?" Дали си заслужава? Аз съм много самокритичен и много трудно приемам комплименти. Като ги получавам, чувствам, че трябва да давам още повече.
Но сега все по-често си казвам, че това е работата, с която си заслужава да се занимавам.
- Какво те накара да промениш мнението си?
- Не знам, може би, когато идват проекти, с които се справям, или позитивните отзиви, които получавам, или шансовете, които ми се дават - те доказват, че може би върша добре работата си.
- Къде се виждаш след 5 години? Чужбината още ли е на дневен ред?..
- Имам агент в чужбина и се радвам естествено да работя и там, защото това обогатява. Не на всяка цена, но защо да не се случи? Имаме възможности, които са отворени и можем да правим, каквото поискаме...
- Благодаря ти много, успехи ти желая!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Ясен Атанасов
Колаж: Петя Александрова/Снимки: Личен архив и Борис Урумов
"Суматоха" от Радичков - с класа на Ивайло Христов
Звездна галапремиера на "Петя на моята Петя" в София предизвика вълна от емоции
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/interview/yasen-atanasov-ivaylo-hristov-ni-kazvashe-izteglili-ste-kasata-klechka&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F05%2F09%2F2873798%2F800x480.jpg%3F_%3D1747026616&description=Ясен Атанасов: Ивайло Христов ни казваше: "Изтеглили сте "късата клечка"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}