Технологията е равна на прогрес, а прогресът е равен на по-добър живот за всички нас. Това знаем ние, но има и една напълно различна гледна точка. Технологичните постижения невинаги са били добри за мнозинството, дори обратното. Особено когато навлизаме в ерата на изкуствения интелект, пред нас стои въпросът дали прогресът ще бъде инструмент за силните или наистина може да даде възможности за всички нас? Каква е ролята на създадените от човека институции в този процес? Как те превръщат нациите в бедни или богати?

Още

Нобелистът и един от най-влиятелните икономисти на нашето време идва в България

В двете си епохални книги - "Власт и прогрес" и "Защо нациите се провалят?" (бел.авт. - изд. "Изток-Запад"), професорът от Масачузетския технологичен институт Дарон Аджемоглу дава отговори в съавторство със Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън. През 2024 година тримата получават Нобелова награда за икономика "за изследвания на това как институциите се формират и влияят върху просперитета".

По покана на Dir.bg и Green Transition Forum проф. Аджемоглу пристига в България, за да проведе публична лекция на 17 юни 2025 г. от 17:30 ч. в Sofia Event Center.

Запазете своето място още сега!

Проф. Дарон Аджемоглу и двамата му съавтори посочват два типа институции, които определят дали ще затънеш в бедност, или ще имаш шанс да просперираш - включващи и изключващи. Включващите разпределят властта, защитават правата на хората, улесняват стартирането на бизнес, насърчават иновациите, създават равни условия, при които всеки има шанс да успее, превръщат успеха, продуктивността, инвестицията в система. Изключващите институции концентрират властта и богатството в ръцете на малък елит, който извлича колкото се може повече от мнозинството. Богатите стават по-богати, бедните - по-бедни, няма възможности, няма стимул за иновации и цялото общество стагнира.

Представяме творчеството на нобеловия лауреат в разговор с проф. Иво Христов, един от изявените български умове. Някъде мненията им се пресичат, на други места се разминават диаметрално. Именно тук се крие и желанието ни да ви срещаме по-често с автори, които се гмуркат в дълбоките пластове на познанието. Такива, които стимулират остротата на мисълта, тренират мозъчните клетки и превръщат ума в щит срещу изкушението от бърза консумация на готови обяснения за света около нас.

Още

Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

"Основният мотив на капитализма, както произтича от самата дума, означава да преследвате самонарастващата стойност - печалбата. Големият американски социолог Имануел Уолърстийн го нарича цивилизация, аз съм съгласен с него. Капитализмът няма за задача да произвежда, няма за задача да изобретява, няма за задача да организира. Единствената му хипер задача е прочутото пари-прим, печалбата. В нейно име той може да извърши и чудеса, и чудовищни престъпления. Историята на света в последните 500 години показва и едното, и другото едновременно. Там където капитализмът, за да може да осъществи печалба, той примерно развива презморска търговия, комуникации, образование, индивидуализма, свободата като клише, обаче като условие за печалба, той го прави. Със същия успех той въведе плантационното робство, крепостничеството, геноцид на огромни маси от хора."

Така проф. Иво Христов отваря един от ключовите акценти във философията на проф. Дарон Аджемоглу - как естествената цел на елитите е да облагодетелстват първо себе си във всяки етап от развитието на човечеството. С едно пътуване назад във времето, Аджемоглу посочва различни технологични скокове, които не само не са подобрили живота на всички, а дори са увеличили експлоатацията.

Паноптикумът - проектирането на затвор, в който малък брой надзиратели могат да следят голям брой хора, в повече използван за контрол над хората във фабриките, отколкото в училища и болници. По-голямата ефективност е била в извличането на повече труд от работниците, без непременно да се увеличава заплащането им.

Ранната индустриализация във Великобритания води до разцвет на текстилната индустрия. Огромни фабрики никнат навсякъде. И въпреки че не всички са били буквално построени като паноптикуми, този основополагащ принцип на постоянен надзор е бил много силно застъпен. Всички квалифицирани тъкачи, които са усъвършенствали занаята си с години, изведнъж биват заменени от машини, които могат да бъдат управлявани от почти всеки, без да са нужни години обучение. Познайте кой често е заемал тези роли? Жени и деца са вършели повтаряща се, често опасна работа по 12-14 часа на ден, под зоркия поглед на тези надзиратели, срещу много ниско заплащане. Механизираните станове са били невероятни изобретения, но за работниците, особено за квалифицираните тъкачи, това е било пълна катастрофа. В знак на протест те са трошели машините. Лесно е да го наречем ирационална технофобия, по-трудно е да се гмурнем в много по-дълбоките води на обяснението. Да прозрем колко дехуманизираща е станала индустриализацията. Въпреки че технологията е увеличавала производителността, реалните ползи са били насочвани към много малък кръг от хора, а животът на огромното мнозинство от работниците е ставал по-труден. Прогресът не е облагодетелствал всички поравно. И това неравномерно разпределение често се свежда до власт - кой я притежава и как я използва.

Още

"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?

Изобретяването на памукочистачката е символ на прогрес и ефективност, което би могло да облекчи труда, да подобрява живота на всички, но е облагодетелствало робовладелците, а за робите е останала само работата в още по-тежки условия. Технологичната ефективност не означава автоматично социална справедливост. Тя може да направи съществуващите несправедливости още по-лоши. Ако властовите структури вече са изкривени, технологията може просто да засили тези дисбаланси.

В началото на 20-и век Фриц Хабер е разработил изкуствени торове - огромен пробив за селското стопанство. Абсолютно съществен за изхранването на нарастващото население. Но същите тези научни принципи, които са в основата на тези торове, са били използвани от Хабер и други за създаването на барут, динамит и химически оръжия. Технология, предназначена да поддържа живот, е използвана за масово унищожение.

Не става въпрос за самата технология, а за изборите, които правим с нея. Затова в контраст на описаните негативни примери Дарон Аджемоглу предлага и положителните.

Голяма част от възхода на железниците във Великобритания се дължи на начина, по който иноватори като Джордж Стивънсън са навигирали властовите динамики. Той е бил не само визионер, но и прагматик. Знаел е как да работи в рамките на системата, да изгражда коалиции срещу съпротивата - земевладелци, традиционалисти, дори някои учени. Стивънсън е бил фокусиран върху решаването на реални проблеми, като подобряване на безопасността за работниците. Той е съчетал техническата експертиза със социална осъзнатост. Това е било ключово за успеха му. В крайна сметка той е изградил мрежата от железници, която преобразила Великобритания. Улеснила търговията, свързала общности, създала нови възможности. Това показва как технологията може да бъде сила за добро, но не е било автоматично. Нужен е бил някой като Стивънсън, за да го осъществи.

Работодателите могат да изберат да споделят част от печалбите си със своите служители. Като Хенри Форд. Когато решава да въведе минимална заплата от 5 долара през 1914 г., той не е бил просто щедър, а е мислил и за крайния си резултат, намалявайки текучеството, поддържайки работниците си доволни. Бизнес стратегията му е била служителите да участват в успеха на компанията. Тази готовност за споделяне на дял е от решаващо значение, за да се гарантира, че технологичният прогрес се превръща в по-широко социално благополучие. И обратно, когато тези на власт трупат ползите, започвате да виждате неравенствата да се разширяват.

Че рационалният подход може да обвърже личния прогрес с общия успех, потвърждава и проф. Иво Христов. Но това може да стане само в рамките на големите ползи за този, който управлява напредъка.  За пример той посочва Великите географски открития.

"Най-дългата фаза на капитализма е била търговската. Той възниква като система, в която взимате продукт от точка А, това е т.нар. дистанционна трансконтинентална търговия. Взимате пипер от Индонезия, който струва, да речем, един гулден, а на лондонската борса - 100 000. Само заради тази норма на печалбата се задвижва цялата мощна машина на презокеански пътувания. Не от любов към към презокеанските пътувания. От любов към печалбата. 300 години тази норма на печалба непрекъснато се стеснява поради увеличаването на обема на познание, интензификацията на трафика, включването на повече играчи. Географските открития не произтичат от това, че хората били много любопитни. Хората са били много алчни.

Принципа на парната машина не го е изобретил Джеймс Уат, както разказва селската клюка. Принципът на действие на парната машина е открит още във високата античност в Египет, когато по времето на Птолемеите са били изобретени такива устройства - пневматични, за отваряне и затваряне на вратите на храмовете. Но когато имате 100 000 роби, нямате стимул да развивате каквато и да било автоматизация, механизация на каквото и да било производство.

Открива се в един момент, че масовият пазар е не просто да вземете пипер от Холандия, от Холандските Индии, и да го докарате в Лондон, а производството на много неща тук може да ви гарантира много по-големи печалби. Възниква идеята за масов пазар, за масово производство, което може да бъде осигурено само първоначално чрез концентриране на работна сила на едно място, а след това машинизиране на това производство. Оказва се, че за машинизиране е нужно да имате образование. Трябва да имате платежоспособно търсене. Не от любов към човека. Изведнъж се оказва, че работникът бил личност и било хубаво да получава заплата. А било пък хубаво след това да вкараме и жените в тази работа, защото в един момент се оказа, че бизнесът страда, защото една грамадна маса от хора си стои вкъщи, това са жените. Наричали са ги суфражетки, тогавашната форма на феминизъм. Да вкараме жените за борба за граждански права. Напротив, искаме да ги вкараме да станат потребители, да плащат на пазара, да участват на пазара, да работят на пазара. След това откриваме в Съединените щати, че негрите изведнъж са хора. Значи, ние го открихме това с гражданската война в Съединените щати, макар че това не е основната причина за тази война, това е идеологическо клише, но чак до 60-те, 70-те години на 20-и век. Защо? Защото се оказва, че едно огромно малцинство, поради наложени ограничения, също не е в състояние да излезе на пазара. Следователно, капитализмът, както казва Маркс, се явява уникален и генерален изравнител на хората в много отношения. Но не от любов към човешката природа. От любов към парите. Със същия успех създаде концлагерите, със същия успех създаде двете войни, в които се избихме в мащаби, които даже не можем да си представим. Със същия успех създаде, както френската Декларация за правата на човека и на гражданина, и със същия успех унищожи една камара хора. Въведе робството, крепостничеството в Източна Европа вторично, гигантска експлоатация на две от най-големите нации в света - китайската и индийската. Да не говоря за Африка, за Латинска Америка.

Тази история има и черна, и бяла страна, и те винаги трябва да се разказват. Не можем да си позволим запалянковско отношение. За, против, някакви такива... Историческият процес е многопластов. Той трябва да се гледа в неговата пълнота".

Сложността на процесите личи и от начина, по който проф. Дарон Аджемоглу поглежда на същата ранна индустриализация на Великобритания, за която вече е доказал, че е дехуманизираща. Но от друга страна я оценява и като успешен продукт на социална среда, която сама по себе си е предпоставила възможността държавата да се превърне в глобална суперсила. Не е било въпрос само на ресурси или селско стопанство. И други държави са ги имали. Ключов фактор е бил дългият процес на социална промяна, създала голяма средна класа с амбицията и възможността да се издигне чрез предприемачество и технологични иновации. Отворено към промяна общество. То е разбило закостенелите социални йерархии, където статусът е бил определен още при раждането на индивида.

Всички тези хора, които са били готови да поемат рискове, да опитат нови неща, да предизвикат статуквото, са плодородната почва за иновации, наричана от проф. Аджемоглу "социална среда". Не е ставало въпрос само за самата технология, а за социалния и културен контекст, който е позволил технологичния скок.

"Пазарът, държавата, правото, социалните регулатори. Те възникват в конкретен социален контекст", потвърждава и проф. Иво Христов. И дава своя пример:

"Защо българското общество не може да бъде правово? По определение не може да бъде правово. Поради простата причина, че правото е възникнало като инструмент още от Високото Средновековие в Европа, Западна Европа. Западна Латинска Европа, не коя да е, и германска Европа - тази, която наричат романо-германска. Западноевропейското средновековно общество е юридизирано по негов си особен начин. При него правото се явява средството, с което се създава и възпроизвежда системата на феодалната йерархия, реализацията на съответните привилегии. Ние никога не сме имали такава. Тук светът функционира по друг начин. Той не е лош или добър. Друг е. Когато след Освобождението на България от турско робство, при създаването на държава хващаме и преписваме западноевропейското законодателство, европейското законодателство тогава, по същия начин, който го направихме сега при влизането в Европейския съюз. Това, че си преписал купчина от думи, които се наричат закони, е само потвърждение на онази велика максима на Хегел, който казва така: "Законът не действа. Само човекът действа."

Затова и при нас институциите са в по-особена ситуация спрямо западни. Но днес и те, и нашите, се срещат с водещото предизвикателство на съвремието, с експлодиращото развитие на изкуствения интелект. Като един от най-изявените световни икономисти, проф. Дарон Аджемоглу закономерно анализира и този нов етап на технологично развитие.

Ако ранният интернет е усещане за свързаност, отвореност, сътрудничество, нещо като хакерската етика между първите просветени, съпричастност, вяра, че индивидите могат да получат безгранични възможности, с комерсиализирането днес тази визия е отдавна избледняла. Появиха се огромните технологични компании, като "Гугъл" и "Фейсбук", с бизнес модел, изграден върху данни, оптимизиране на ангажираност, таргетирана реклама. И интернет вече се усеща по-малко като инструмент за овластяване на хората и повече като система за контрол.

Доминиращата визия сред много технологични лидери сега е много силно фокусирана върху автоматизацията, надзора и събирането на данни в огромен мащаб. И докато това генерира огромно богатство за малцина, може да подкопае споделения просперитет и да отслаби демократичните институции.

Разпределението на печалбите е силно повлияно от това кой държи властта. Този исторически контекст е ключов в разбирането на предизвикателството с изкуствения интелект. Проф. Аджемоглу подчертава, че не водим просто разговор за алгоритми. Водим разговор за власт.

Във "Власт и прогрес" той отново прави паралел с ранната индустриална революция, при която автоматизацията измества квалифицираните занаятчии. Доминиращата визия, която движи голяма част от развитието на изкуствения интелект, рискува да повтори някои от същите грешки. Фокусът върху постигането на машинна интелигентност може да изостри икономическите различия, облагодетелствайки малък елит, докато оставя много хора изоставени.

Тук проф. Дарон Аджемоглу и съавторът на книгата Саймън Джонсън въвеждат идеята за "полезността на машините". Вместо просто да се стремим към изкуствен общ интелект, където машините могат да правят всичко, което хората могат, да се съсредоточим върху това как машините могат да подпомагат хората, допълвайки нашите умения, разширявайки нашите възможности, генерирайки нови, правейки ни по-продуктивни и креативни. Един много по-човекоцентричен подход.

Аджемоглу и Джонсън предлагат своите идеи за борба с неравенствата.

Правителствата могат да стимулират изследвания и разработки, които приоритизират човекоцентриран изкуствен интелект. И технологии, които допълват работниците, а не ги заменят. Вместо да финансираме изследвания, които водят до повече автоматизация и изместване на работни места, можем да инвестираме в технологии, които наистина правят работниците по-продуктивни, подобряват уменията им. Инструменти, които помагат на учителите да персонализират обучението, на лекарите да поставят диагнози. Все неща, които овластяват хората.

Второто предложение е за съюзи за данни по модела на синдикатите - собственост върху данните. Според него трябва да намерим начини да дадем възможност на хората да контролират и да се облагодетелстват от собствените си данни. Вместо технологичните гиганти да печелят от всяко наше движение, бихме могли да опитаме колективно да договаряме с компаниите това как се използват данните ни, как сме компенсирани и дори да печелим от това. Това би изисквало фундаментална промяна в начина, по който тези платформи работят.

Третото предложение е платформите да отговарят за това, което хостват. Да реформираме Раздел 230 - законът, който защитава платформите от отговорност за съдържание, публикувано от потребители. Целта е да създадем по-силни стимули за тях да премахват вредно съдържание, да приоритизират истината и точността. Това повдига въпроси за свободата на словото и цензурата, за деликатния баланс между истината като идеал и Министерството на истината на Оруел. Но това е разговор, който трябва да водим.

Четвъртото предложение е данък върху дигиталната реклама. Вместо таргетирани реклами, да видим повече модели, базирани на абонамент. За сметка на това бихме могли да насърчим алтернативни модели, които не разчитат толкова силно на извличането на данни. Вместо да бъдем бомбардирани с таргетирани реклами, може да видим повече модели, базирани на абонамент, повече платформи, които приоритизират качественото съдържание. Това би могло да помогне да се измести фокусът от ангажираност към предоставяне на реална стойност на потребителите.

Проф. Иво Христов намира предложенията за разумни. Но палиативни.

"Отсреща имате един октопод, дълбоко фундиран с не многомилиардни, с трилионни печалби. Той е създал една контролирана от него среда, в която това, което се нарича потребител, не е нищо друго освен жертва, която бива употребявана по всички възможни начини.

Няма нищо по-невярно от клишето за свободния пазар. Такова нещо първо никога не е имало в историята, а пък още по-малко има сега. Когато казах, че основната цел на капитализма не е да продава, да произвежда, да ви храни, да ви облича, да ви обуе, това, което Адам Смит казва още в "Богатството на народите", че хлебарят, месарите не си продават продуктите, за да ви нахранят и облекат и обуят, а за да спечелят. Ако можеха да спечелят по друг начин, бъдете сигурни, че нямаше да направят нищо от това, което правят в момента.

Капитализмът е дълбоко антипазарен. Той няма нужда от пазар. Той няма нужда от свободна конкуренция. Това тъповато клише също никога не е съществувало.

Монополизацията на капитализма е естество на тази социална система. Поради простата причина, че ти искаш да минимизираш максимално, колкото е възможно, разходите и да получиш цялата възможна печалба.

В момента интернет пространството е комбинация от две неща. Организирани свръхмощни няколко монопола, това е олигополия, директно да го кажем, плюс двама или трима подпрени от мощни държави играчи на терена. Говоря основно за Китай.

За никаква свободна конкуренция и всякакъв такъв тип идеологически алибализми не става дума. Контролът на интернет пространството е въпрос на геополитическа доминация. Дори когато става въпрос за реклама на гащи. За геополитическа доминация. Като се започне с английския език и се мине към това, че основните контрольори са две или три корпорации, базирани в Съединените щати. И техният контрабаланс, който в момента едва сега се засилва към Китай. Той пък е подпрян от държавата, директно.

За никаква свободна конкуренция не става дума. В този смисъл декларации, че те трябвало да ползват или да не ползват, и как да не ползват данните, това е последното нещо, което ще ги впечатли. Вече има много опасна тенденция на сливане на властта на големите технотронни олигополии с реалната финансова и политическа власт. Нещо повече, те доминират вече в значителна степен. Последните американски президентски избори ясно го доказаха.

Битката между финансовия капитал и това, което се нарича технотронния капитал. В Америка технотронният капитал надделя над финансовия за първи път в цялата човешка история, в историята на капитализма в частност. За първи път. Вижте кой стои на първия ред зад Тръмп. Това не са демократи, републиканци и всякакви други пълнежи. Няколко души от Силициевата долина. Това стои зад него и това не е никак случайно.

В този смисъл, потребителите на тези т.нар. услуги имат много малки шансове. Да не кажем никакви. Те не могат да се изправят. Това вече създава една среда, една медия, в която, за съжаление, тя създава илюзии за свобода. Тя лишава огромни маси от хора от възможността да бъдат продуценти, да имат собствено въображение и да произвеждат свят.

По този начин в една дългосрочна перспектива това, което уж се нарича индустриална, технотронна революция, ще отреже, грубо казано, клона, на който седи самата тя. Защото, в крайна сметка, това нещо е продукт на човешкото въображение, на човешката иновация. Когато имате едни електронни бройлери, които не са в състояние да изобретят каквото и да било, сами да измислят, те могат само да комбинират данни.

Взимам пример с дискусиите за изкуствения интелект. 99% от хората говорят с клишета, сложени в устата им, без да го осъзнават. Модели, матрици, а не собствени техни продукти на мисленето, във всяко едно отношение. Това е изключително опасно от гледна точка на иновативността. А може би това е целта. Да няма вече такава иновативност. Да няма вече такова въображение. Да няма алтернативни идеи. Всичко да бъде контролирано вътре в матрицата, в случая в електронното поле".

А проблемът за липсата на въображение, след като обсъдихме творчеството на един от най-влиятелните икономисти в света, по естествен начин кара нашия събеседник да завърши с важно послание:

"Когато четях "Илиада", една от любимите ми книжки като дете, юноша, това беше огромно удоволствие да си представям. В момента, в който четеш текст, една книга, ти не просто виждаш героите, ти ги създаваш. Ти създаваш Ахил с ресурсите на собственото си въображение. Хектор, Патрокъл, ти виждаш боговете, виждаш Троя. Ти създаваш светове с въображението си. Сега създаваш илюзорния свят на въображението си от книга, а утре ще започнеш да създаваш и реални неща. Ти ставаш творец. Четейки, залагаш в себе си възможността да бъдеш творец, да създаваш алтернативни светове, включително физически. А това е гигантското предимство на книгата. Има пряка връзка между човешкото въображение, иновативност и това колко си прочел. И какво четеш. Това е от огромно значение".

Затваряме разговора с това, че има книги, които трябва да прочетем на точно определена възраст, в точно определен момент. Но има и такива срещи. Шансът за тях е рядкост, трябва да бъде грабнат смело и при първа възможност. За мен това беше срещата с проф. Иво Христов.

А за тези, които днес запознахме с творчеството на проф. Дарон Аджемоглу, това е възможността да го видят на живо. По покана на Dir.bg и Green Transition Forum носителят на Нобелова награда за икономика през 2024 година ще проведе публична лекция на 17 юни от 17:30 ч. в Sofia Event Center.

Запазете своето място!

Още

Стефан Аликс: "Смъртта не съществува"

Още

"Тревожното поколение" – преходът от "детството на играта" към "детство в екрана"

Още

"Някой друг" от Гийом Мюсо: Има три истини - моята истина, твоята истина, истинаТА

Още

Носителят на "Букър" Шехан Карунатилака: Призраците и забравените истории на войната