СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Ив Тошайн - знамена, вериги, гилотини и... поетична съблазън
"В това интересно време ние сме на първия ред в "киното". Ако трябва да действаш трябва да е сега! И аз действам с тази инсталация!", казва визуалният артист и художник за последния си проект "Erewhelse" на сградата на столична галерия
Автор : / 3084 Прочита 0 Коментара
Последният визуален проект на Ив Тошайн "Erewhelse" на фасадата на столичната One Gallery (Снимка: Ивайло Петров)
"Какви ще са трайните последици от пандемията? Има ли риск заплахата от Корона вирус да доведе не само до глобална икономическа криза, но и да се окаже сериозна опасност за демокрацията, свободата на словото и печата, както и да повлияе на европейската и международната солидарност? Защото в екстремни ситуации дисбалансът между обществото и властта се оказва огромен.
СЕГА с помощта на изкуството е критично да се изследват нововъзникналите процеси и да се задават отворени въпроси. Трябва да създадем нужните условия за културно-политическа ангажираност и отворен политически дебат. Трябва да се ангажираме и да се борим за това СЕГА", коментира Ив Тошайн последният си визуален прокет "Erewhelse", чието представяне се състоя на 15 октомври в София.
Австрийската художничка, родена в България, Ив Тошайн, показа три монументални знамена-гилотини между колоните на фасада на сграда, проектирана от арх. Овчаров в София.
Това е първата самостоятелна изложба на автора у нас, организирана от новата галерия MОNEV Contemporary като за целта One Gallery предоставя пространството си и може да бъде видяна там до 30 октомври.
Един километър вериги се превърнаха в два национални флага (България и Австрия) и едно знаме на Обединена Европа. Оглавени от три гилотини, символ на революцията, те са художествена провокация от автора в отговор на глобалната криза Ковид-19, която постави под въпрос издигането и събарянето на всевъзможни национални, политически и психологически граници в световен мащаб.
Художничката наруши правилата за "традиционното" използване на галерийното пространство като изнесе огромни седем метрови експонати на показ извън него, където те ще могат да бъдат видяни не само от хора с интереси в сферата на изкуството, но и от случайни минувачи. Авторката остави вътрешното пространство на галерията празно, без осветление и без персонал. Единствено три от неоновите й постулати, които изричат нейни съкровени мисли просветват като пътеводители в тъмната галерия.
Вернисажът може да бъде видян до 30 октомври на ул. Иван Вазов №12, вход откъм ул. "6-ти септември" в столицата.
Идеята на новия визуален проект на Ив Тошайн "Erewhelse"* се заражда отдавна, но катализатор за реализацията му се оказва кризата с Ковид-19, която я "заключва" в България. Тук тя преживява изолацията, социалната дистанция и ограниченията на противоепидемични мерки в световен мащаб. Осъзнава, че забраната за излизане от вкъщи всъщност надскача физическото ограничаване на индивида. Както здравословните, така икономическите последици от пандемията Ковид-19, а и рестрикциите на основните права на индивида в резултат от налагането на държавните мерки за неразпространението на пандемията, се явяват основните въпроси за либералния субект в световен мащаб.
*Името на изложбата е анаграма на думата "ELSEWHERE". Аналогията идва от романа на Самюъл Бътлър "EREWHON" - повествование едновременно за измислена утопична земя и сатира на викторианското общество, в чието заглавие авторът "скрива" думата "НИКЪДЕ" назад.
Ив Тошайн пред част от "Erewhelse" на фасадата на столичната One Gallery (Снимка: Ивайло Петров)
Разговаряме с Ив Тошайн не само за първата й изложба в България и символите, агресията и балансът, но и за социалната сензитовност на твореца, за идентичността и лесното слагане на етикети, и как се задават "неудобни въпроси":
- Ще ни разкажеш ли повече за последния си визуален проект "Erewhelse" - три монументални знамена-гилотини между колоните на фасада на сградата на Военното издателство в София? Казваш, че носи силен подтекст?
- Тази идея не се е зародила сега заради Ковид-19, a две години по-рано. Просто не усещах точното време за да я реализирам. Забавях нещата и се оказа, че имало защо. Ако я бях реализирала по-рано тя нямаше да бъде разбрана от повечето хора... Кой преди девет месеца би повярвал, че в Европейския съюз отделните държави ще започнат да затварят границите си?
Всяка държава сякаш "вдигна котва" и който се спаси, спаси се. Такова развитие на нещата беше напълно немислимо преди пандемията.
Ние творците на съвременно изкуство в днешно време не сме водени от декоративна тематика, тоест не създаваме произведения за да украсяваме пространството просто така, а работейки концептуално усещаме промените в обществото, настроението, посоката накъде тръгват нещата. Това идва още от Гоя, Леонардо и редица други майстори.
Изведнъж удари тази криза и вече няма как да не се разбере инсталацията ми - тя е моментът - сега. Всъщност аз изобразявам момента (ако мога да го нарека изобразяване) чрез символа на знамето и символа на гилотината - нарочно плакативно и оттам провокативно. Няма шанс как да се тълкува по друг начин - то просто те удря.
- Не е ли малко страшно като послание?
- Не е страшно, а е немислимо. Човек го е страх да си го помисли, но изведнъж се оказа че е така. Тази глобализация, в която всички се кръстиха, изведнъж за момент се оказа невъзможна, свободата на придвижване и не само от държава в държава, а да излезеш от къщата си, вече стои под въпрос.
Аз винаги съм гледала критично на общество, на система, задавала съм отворени въпроси. Ние творците, както вече споменах, гледаме малко в бъдещето.
- Мислиш ли, че може все пак да останеш неразбрана?
- Ако бях направила инсталацията преди една година щях да бъде неразбрана на 1000 процента. Сега в този момент това няма как да се случи. Моята инсталация е в един ясен формат, за което съдя дори и от реакциите на хората които минават. Вчера мина един човек и го чувам как си говори: "Това май са знамена и гилотини" и после ме пита какво е това, а аз казвам: "това са знамена и гилотини.", а той: "найстина ли?"
Т.е. няма как да видиш нещо друго, от това което е...
- Ситуацията с Ковид кризата обаче продължава, може ли според теб да стане още по-страшно от "гилотината" на затварянето?
- По-страшно нещо от затварянето няма. Ние се връщаме с него десетки години назад. Това ни катапултира назад в историята. Всеки ме пита: "Какво искаш да кажеш с тази работа?" Аз го казвам като творец с моите изразни средства.
В случая веригите, металът и гилотините. Не мога да го тълкувам. То е ясно.
- Къде премина твоята изолация и кое ти бе най-трудното като творец по време на нея?
- Аз бях тук в България през цялото време. За всеки беше страшно в началото, защото не знаеш какво ще се случи. Всеки предполагам е минал през етапа на дезинфектиране на дръжки на врати и ключове за лампи, незнаейки колко е заразен Ковид-19. Ние си представяхме някакво цунами, което ще ни връхлети и не е ясно кой и как ще се спаси. Бяхме готови за тотален апокалипсис. От гледане на новини, четене в Интернет на всякакви информации, за да си навреме подготвен, изведнъж се оказахме сковани от страх.
Ала в един момент ми просветна, че времето да действаш е сега. Сега е времето, за което ще говорят след 300 години. Сега е интересното време. Знаеш поговорката "Проклятие е да живееш в интересни времена". В това интересно време ние сме на първия ред в "киното". Т.е. ако трябва да действаш трябва да е сега!
И аз действам с тази инсталация!
- Мислиш ли да я представиш и някъде другаде извън България?
- Да. В Австрия. Но след като вече един път е представена между колоните на тази сграда, която прилича на институция, човек може да има много интерпретации. Сградата на архитект Овчаров напомня точно на държавата и нейната институционална сила, което се вписва точно за инсталацията. Но тя може да бъде представена и в музей, и в затворено пространство и пак ще има силата на този изказ. Не е задължително да бъде представена пак точно по този начин.
Една друга идея ми се зароди по време на пандемията за тази инсталация - да се превърне в аugmented reality (добавена реалност). Защото, когато те затворят на едно място вкъщи, или в твоята държава, ти няма как да отидеш да видиш изложба в Лондон, Америка..., но можеш да я видиш интерактивно чрез APP на телефона си.
Идеята е да се направи АРР, върху който сега работим, и когато застенеш пред някаква култова сграда като Райхстаг, Пентагона и т.н. и погледнеш през телефона си - между клоните се появяват знамената от вериги с гилотините, които се сменят постоянно на случаен принцип.
Знамената за инсталацията, която показвам сега в София, идват от моята много лична история свързана с Австрия и България. Родена съм в България, но съм с австрийско гражданство и вече 20 години живея там. Австрия-България и Европейски съюз са част от моята лична история и затова избрах да покажа точно тези знамена тук в София, но на практика мога да покажа и всяко друго знаме изтъкано от вериги с гилотини. И когато тези знамена във виртуалната апликация се сменят на случаен принцип, естествено ще стане още по-интересно, защото моята цел е не да издигна някое знаме, за да го изтъкна, или да скрия друго. Всичките са на пангара. Затова и са еднакви по големина, гилотините им са еднакви - те са абсолютно еднакви отвсякъде.
- Ако трябва да се изкрещи нещо, след като си видял инсталицията, какво ще бъде според теб?
- Свобода! Тези вериги, от които са изградени знамената са вид окови. А гилотината пък сама за себе си е символ на революцията. Двата символа са доста контрастни и спорни, за да има баланс.
- Как се определяш като артист, чиито вътрешен свят в творбите ти, имат и силно социално звучене?
- За всеки има място под слънцето и всеки трябва да знае, какво иска да каже на себе си и на останалите. Не искам да съм в ролята на тълкувач и да казвам, какво е добро и какво е лошо.
Моята роля като е артист е да задавам въпроси, а не да давам отговори. Отговорът си го дава човек сам. Аз мога само да разбуня духовете и да поставя, може би, неудобни въпроси.
- Готова ли е България за "неудобни въпроси" и намираш ли разлика от Австрия?
- Готова е да. Не намирам разлика. Но докато бях в изолация в България, следях паралелно новините и тук, и в Австрия - какви мерки се вземат, как реагира обществото, какво се случва. Интресното беше, че мерките които се взимаха в Австрия, веднага моментално биваха подложени на критика. Стигаха дори до Върховен съд, дали или под каква форма са съвместими с човешките права, дали са правомерно взети.
Тук ми направи впечатление, че се взимат мерки и хората мълчат. Аз не чух тук някакви мерки да са били официално дискутирани, да са стигнали до върховна инстанция и да се обсъжда тяхната правомерност.
- "Erewhelse" е инспирирана от пандемията, но представянето й се случва в момент и на обществени протести. Как ти изглежда България през сензитивността на твореца, който има и поглед и отвън, и чиито творби винаги са социално говорещи ?
- Винаги ми е било странно, как тук никой нищо не казва и изведнъж започнаха протестите, и си казах явно на хората започна да им прилива. Дали тази пандемия бе катализатора, не ми е ясно, не искам да взимам страна по въпроса.
Но изведнъж хората кипнаха. Човек трябва да знае сам за себе си за какво се бори и с каква цел. За мен винаги е положително, когато хората поставят под въпрос дали нещо е направено правомерно, дали трябва да е точно така и защо е така. Хората трябва да имат реакции и липсата на такива е тревожна. Не реакцията, а липсата й е тревожното. Реакциите са обратната връзка, те пораждат развитие и промяна в системата.
Веригите от които са направени знамената в "EHREWELSE" (Снимка: Ивайло Петров)
- Как си настроена към джендър идеологията, джендър идентичността и изкуството?
- Аз работя и в един арт колектив, арт лейбъл - с Анна Цеен, моя колежка художничка от Русия, която също живее и работи в Австрия. Ние сме се занимвали с джендър и феминистки теми, дори името на колектива ни беше такова - FEM IN i̶s̶m̶ TC.
Интересното беше, че в момента, в който започнахме да се занимаваме с феминистки теми, изведнъж започнахме да се котираме много добре за определен вид проекти. Все едно покривахме чудесно някакви квоти. Хората решиха, че ние сме тези, които се занамаваме с феминистките проекти, тоест ясни сме им точно какви сме, и сме супер че го правим.
Но това ни затвори в една твърде конюнктурна рамка и затова изведнъж сменихме името на арт лейбъла на - FUCKi̶s̶m̶ TC, и се концентрирахме върху нова тема като йерархията в света на изкуството, след което направихме нелегален пърформанс по темата в Кунстхале Виена. И изведнъж всички бяха в шок! А след това новата тема беше за свободата и направихме пърформанс за мир на Червения площад в Москва.
Да повторя пак - хората лесно слагаме етикети. И точно с тези джендърски или феминистки определения се оказа е супер лесно да влезеш в някакви квоти и да ти сложат етикет. После от теб се очаква нещо определено. Дори Black lives matter се превръща в същото.
Изведнъж всяко движение започва само по себе си да се институционализира и става един - ..."изъм". Например комунизъм.. В момента, в който станеш ..."изъм" трябва да започнеш да задаваш въпроси, иначе се превръща в нещо тоталитарно, според мен. Примерно движението "Дада", никога не са искали да ги наричат дадаизъм или дадаисти, точно защото са били срещу този ..."изъм".
Искам да излизам от рамката. Тя трябва винаги да бъде счупвана, и после се формира друга нова.
- Да те върна към инсталацията "Erewhelse", която може да бъде видяна до 30 октомври. Кое ти направи особено впечатление на откриването? Изненада ли се от нещо?
- Събра се публика, която беше с много силна и добра енергия. Това беше много красиво и изпълващо.
Изненадах се, що се отнася до инсталацията, че тя на живо е дори с една идея повече от това, което съм си представяла. Аз знам, че идеята вериги, знамена, гилотини е много тежка и може дa се приеме за силно агресивна. Обаче на живо, тъй като веригите са праховобоядисани с много специални пигменти, които са полупрозрачни и блестят, това им предава едно много женска и различна нотка.
Изведнъж тези агресивни символи се превърнаха в нещо съвсем различно. Т.е. идеята за агресията се измести и все едно гледаш новогодишни играчки. Има някакъв вид съблъзняване в това. На живо видях, колко масивен е този търсен ефект и това страшно ми хареса. Успяла съм да постигна някакъв баланс, който мога да нарека дори поетичен.
Веригите от които са направени знамената в "EHREWELSE" (Снимка: Ивайло Петров)
- Мечтата?
- Аз си ги живея мечтите. Това, което правя са те. Както този проект ми бе мечта и въпреки че изпълнението му беше много сложно от инженерна гледна точка с тези носещи конструкции, и цялата тежест, която е повече от половин тон алуминий, така и продукцията като цяло беше изключително трудоемка.
Изключително се радвам, че с галериста Валентин Монев бяхме в състояние да реализираме тази изложба и то по един перфектен начин. Щастлива съм!
*Проектът "Erewhelse" е подкрепен от посолството на Австрия в България, както и от "Stadt Wien" в Австрия.
Интервю на Тина Философова
Ив Тошайн пред "Erewhelse" на фасадата на столичната One Gallery (Снимка: BulFoto)
Ив Тошайн е родена в България, живее и работи от 20 години в Австрия и провокира както с мултижанровото си изкуство, така и чрез своята арт-label група FXXXism (www.fxxxx.me) - арт платформа за институционална критика.
Ив Тошайн е родена е през 1980 г. в София. След като учи в Accademia delle Belle Arti di Brera в Милано, Италия, в Националната художествена академия в София и завършва магистърска степен в Академията за изящни изкуства във Виена, Австрия в майсторския клас на Франц Граф, тя участва в многобройни групови и самостоятелни изложби в САЩ, Дания, Чехия, Румъния, Полша, Австрия, България, Италия, Германия и др.
От 2012 г. тя е съ-основател на арт-label групата FXXXism (Виена - София - Санкт Петерсбург), кoято се изразява чрез критичната си позиция към световни идеологии.
Творби на Ив Тошайн са представяни в Музея за приложни изкуства MAK, Виена, Австрия; Белведере Музей, Виена, Австрия; Лентос Музей в Линц, Австрия, Център за съвременно изкуство Лазния в Гданск, Полша; Kunstraum Инсбрук, Австрия; Kuenstlerhaus, Виена, Австрия; Кунстхале, Виена, Австрия; Museo della Permanente, Милано, Италия; Арт Експо/ MNAC в Букурещ, Румъния; Музей Sammlung Friedrichshof, Австрия; Градската Галерия, София, България, Галерия Райко Алексиев, София, България и други.
През 2012 г., Ив Тошайн е удостоена с наградата MIA AWARD 2012, за изключителни постижения на жените с чуждестранен произход, които живеят и работят в Австрия в категория "Изкуство и култура".
Всичко за творчеството на Ив Тошайн можете да видите: www.fxxxx.me | www.toshain.com | Facebook
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}