Актрисата Биляна Петринска е една от лекторите в конференцията "She"s the ONE" на Dir.bg, в която екипът на #URBN ще събере на една сцена осем силни жени. Общото между тях е, че изразът "Няма невъзможни неща" ги описва най-добре. Те са съвременни жени, които сами градят своите приказни кралства дори с цената на нощите, преливащи се в дни.

Разноцветна мартенска селекция от 10 интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни момичета, които носят своите послания и орисии. Дамите в проекта "She"s the ONE" светят силно, дори когато прожекторите не са насочени към тях. Те вдъхват животи чрез думите или допира си. Те са самостоятелни и водещи в работата си, а усмивките им, дори по време на натоварен работен ден, оправят настроението и внасят надежда в живота.

Биляна Петринска е една от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Местата са ограничени, но си струва да ги чуете, защото житейските им послания са истински притчи за щастието. Запазете своите места на формата за регистрация тук.

Биляна Петринска е родена на 22 януари в София. По време на средното си образование учи банково дело. През 1994 г. завършва Театрален колеж "Любен Гройс", като оттогава до 2005 г. е асистент на проф. Елена Баева.
Днес работи в Народен театър "Иван Вазов". Има десетки роли в киното и театъра. Снима се и в телевизионни сериали, участва в музикални проекти и озвучава с гласа си множество филми и реклами.

На 9 май 2018 г. се ражда първородният й син Адриан.

 С нея разговаряме за добрия театър, който не търпи "капризи" , а актьорите са като "скачени съдове", които създават магията заедно, за любовта, която не изисква, за урока да се научиш да виждаш реалния мъж, а не мечтата си за него, за гордостта да отказваш да си просто брошка, с която някой ще се закичи.

- Биляна, какво е семейството ти? Някой занимава ли се с изкуство?
- Целият ми род пее и свири, но никой не е превърнал това в професия. Хорове, вокални групи, музикални състави, но винаги като нещо допълнително. Не бих казала, че родителите ми са театрали. Майка ми пее прекрасно, баща ми рисува....Имам брат, който е прeкрасен млад мъж в разцвета на силите си. Емо е артистичен и с чувство за хумор, но и той не е актьор. По-близка му е сферата на търговията.

- От къде тръгна интересът ти към театъра?
- Нямам идея. Посещавала съм всякакви курсове като малка...освен театрален. Въпреки, че навсякъде разигравах всякакви сценки и пиески. Пяла съм, танцувала съм, рисувала съм.. Тренирах гимнастика, фигурно пързаляне, имах отношение към езика и литературата.

Биляна Петринска е една от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Когато станах по-голяма обаче, се запитах - кое ще ми носи щастие. Да опознавам себе си, да съчетая всички мои любими неща, и може би да си организирам отвреме на време малки бягства от нещата, които не ми харесват... Е, това е професията на актьора!

Театърът заобичах по-силно и осъзнато на един по-зрял етап. С Него съм вече 25 години, 20 от които в Народния театър. Градя кариерата си упорито, с труд и последователност.

Винаги съм имала интерес и към неща извън театъра и актьорската професия - фотография, писане, пеене, рисуване, танци - класически и народни... Дори исках да уча арт мениджмънт. Преди време учих и френски във връзка с турнетата във Франция със спектаклите на Диана Добрева.

- Стартът в кариерата ти е през 90-те години, когато театърът ни беше "последна грижа" в държавата. Как се справи?
- Най-младите ми години са в едни от най-трудните времена за театъра - 90-те. Нямаше реклами, сериали и тв игри. Моето име съм изградила основно в театъра. Забавно ми беше по късно, когато наблюдавах как някой току-що станал от скамейката в НАТФИЗ, се приемаше за звезда. ТВ-сериалите объркаха доста хора. /...Театърът е бягане на дълги разстояния не е на 100 метра. От Колежа излязох добре подготвена. Ние от випуск `94 бяхме първите в частното образование и нямахме право на пропуск за да сме конкурентноспособни. Големият шок дойде от това, че нямаше с кого да се конкурираме. Просто нямаше пазар. Нямаше филми, скъпи тв продукции. Аз обичам да се състезавам, да се провокирам, за да се развивам. Учех техниките на Пина Бауш и Марта Греъм благодарение на Мила Искренова... Е, кой имаше нужда от това?... Нямам представа дали трудните времена ме калиха и ми дадоха повече, но дълъг период от време имах чувството, че съм натрупала можене, което никому не е нужно.

После изведнъж всички започнаха да стават звезди още преди завършването си... А доста от тях не можеха да говорят на сцена. Сега няма нищо по лесно от това да станеш известен. Но затова е и така обезценено. Аз бях асистент на проф. Елена Баева веднага след завършването си - 10 години. Това беше още една инвестиция в мен и поколенията след нас. Години след това доста хора отвориха школи. Винаги съм искала да се проверявам.. И до ден днешен не спирам. Благодаря на Господ.

- Пееш прекрасно. Защо се размина с кариерата на певица?
- Така е било писано. Може би е за добро, всъщност, оказва се, че не се разминавам съвсем - това е прекрасно допълнение към професията ми. Моят глас има естествена оперна постановка. Операта е прекрасно бутиково изкуство, но е доста затворено. Като актриса мога да имам повече изяви, но не това ме е водело при избора. Родителите ми не са имали възможност да ме водят редовно на пеене и така се е случило, че съм се отделила от тази среда. Като малка си играех доста често "на певица", но все ми се струваше, че няма да ми е достатъчно за професия, смътно исках и нещо друго...

Затова сега имам една различна "боя в палитрата си". Актрисата, която пее, винаги има един коз повече, както казва и моят ментор Дарина Такова."Улесняваш се", защото това е свързано с музикалност, ритъм и усет за динамиката на ролята`да бъдеш различен дори като звук. Това, че озвучавам филми също е свързано с музикалността и ритъма. Сбъднах моя стара малка мечта да пея в театърален спектакъл и във филм. Успях и в двете и не смятам да спирам.

Преди време моята колежка Ани Вълчанова не ме разпознала в "Калигула" и решила, че са поканили професионална певица... Какво по-хубаво от това, да разбереш, че си вършиш работата професионално? Нещото, за което малко съжелявам, е че не съм посещавала уроци по пиано като малка, въпреки че по едно време исках. Но никога не е късно. Миналата година започнах с това и смятам да продължавам. Също така нямам търпение вече да подновя уроците си при страхотната ДаринаТакова. Липсва ми размаха, наставленията и изискванията й към мен. Към всичките си ученици е много раздаваща се... Но и не всеки може да учи при нея. Чест е да си нейн ученик.

- Влюбваш ли се в героините си, или просто се мъчиш да ги защитиш пред зрителите?
- Защитавам ги пред себе си. Това е важно. Няма тотално отрицателен или положителен герой. Животът е пъстър и работата на актьора е да разплете характера и постъпките на героя спрямо обстоятелствата и неговото мислене. А защо мислиш така - за това има милион причини и поводи. Там е интересното. И то често е различно от теб...Но ти разбираш причините и разказваш за този герой на публиката.

Гардероб: магазини Collective

- А откъде черпиш "материал", за да изграждаш характерите на героините си?
- От живота. Това е като психотерапия. От всеки герой има по нещо у всеки един от нас. Понякога се оглеждаш в героинята си, учиш се от нея... И това обогатява особено много. Взаимодействате си. Някой беше казал, че накрая се губиш. Ами не, не се губиш, просто си по-богат. Нищо не е само черно-бяло.

- По принцип актьорите предпочитат отрицателните герои... Ти към кои твои героини си пристрастена?
- Те на пръв поглед са по-интересни. Правят, каквото си искат. Тази "безотговорност" е някакъв вид свобода на сцената в работата на артиста. И в живота, като че ли е така. Доброто винаги е подложено на изпитания.

Защото за да останеш добър, се изисква усилие на душата, а да си лош - просто се пускаш по течението. Във всеки има тези две противоположности. Въпросът е, коя ще подхранваш.

- Кои са най-важните ти учители в актьорството?
- Моята професорка Елена Баева. Изключителен педагог, който учи студентите си да мислят самостоятелно, а не да са подвластни на модата "звездите на деня". Затова нейните студенти след години, когато отидат в професионален театър, играят всякакъв жанр и се вписват във всякакъв стил на работа. Всички мои преподаватели от Театралния колеж са мои пътеводители в театъра. Те и в момента са едни от най- големите имена в сценичните изкуства.

- А кои са твоите любими партньорства?
- Аз се стремя да се сработвам с колегите си, защото добрият театър не търпи "капризи". "Зад кулисите" на професията може да има всичко. Но винаги си личи, когато отношенията са обтегнати. Това не си го позволявам. Зная къде да сложа граници за да са ми чистоплътни отношенията. И не е задължително всички да сме приятели. Всички сме различни и професионализмът изисква да има дистанция, за да сме обективни в работата. Не обичам двуличието. Имам добри отношения с колегите си. В този ред на мисли, изключителен джентълмен е Христо Шопов...

Гардероб: магазини Collective

- Може ли един лош актьор да провали добрия?
- В нашата професия сме като "скачени съдове". Това е магия, която се създава заедно. В диалог не можеш да отсъстваш.

Добрият актьор ще се "измъкне". Но това винаги е компенсаторно и "общият продукт" страда. Един лошо написан сценарий също може да те "удави".

- Може ли един лош човек да бъде прекрасен професионалист, актьор или режисьор, и всички да забравят лошотията му?
- Не вярвам на приказките за някой, който бил "лош човек, но велик талант". Чарли Чаплин е бил такъв. Но аз гений като него по нашите ширини не съм виждала.. Така че... нека не се главозамайваме, а да надвиваме егото и характера си в името на нещо по-голямо от нас, а именно - спектакълът или филмът. При всички положения големият артист е Личност.

- Режисьорите, с които си работила с най-голямо вдъхновение?
- О, с всички работя с вдъхновение... Просто обичам работата си... Но веднага мога да отделя Александър Морфов, Диана Добрева, Явор Гърдев...

- 150 представления на "Идеалният мъж" и на "Животът е прекрасен" в Народния театър празнувахте наскоро. Какво ти дадоха героините ти в двете постановки?
- Коренно противоположни героини, истории, живеене... Лудост, щуравост, пъстрота и музика - в едната постановка и морал, предразсъдъци и егоизъм - в другата. Това е част от живота на всеки от нас...

- Разкажи за проектите ти с маестро Йордан Камджалов? Как се срещна с него?
- Преди години видях обява за пеещи хора. Явих се на кастинг. Случайно разбрах, че подготвя проект с музиката на Бетовен - "Симфония №9"...Това беше мечта.

След това работихме Моцарт - "Реквием" и сега Дънов, проект, с който бяхме във Виена, а на 25 май сме в Пловдив като част от програмата на града като Европейска столица на културата.

Изключителен професионалист, взискателен до лудост. Определено предпочитам да се съизмервам с такива личности, които те водят и развиват. Общуването там е на съвсем друго ниво. По нашите ширини плюенето и завистта са повсевместни! За да оправдаеш собствената си посредственост - започваш да омаловажаваш направеното от другите... С такива дребни души не ми се общува.

- Биляна, какво са ти носили любовите ти? Коя е Голямата?
- Срещите са със самия себе си. Това, което търсиш, те намира, както е казал поетът философ Руми. Когато осъзнаеш кои са добрите неща за теб и че трябва да ги търсиш - срещаш точните хора. Ако имаш проблем за разрешаване вътре в себе си, съдбата изпраща точно такъв човек, който да е проводник на това. Понякога доста боли. Няма случаен човек по пътя на всеки от нас. Всички се учим един друг.

- Твърдиш, че винаги се влюбваш в грешния мъж...
- Предоверявам се... Доста дълго време съм се срещала не с реалния човек, а с мечтата си за него. Винаги съм отказвала да съм просто брошка, с която някой да се закичи.

- Какво си правила и би могла да направиш за любовта, за любимия човек?
- Любовта не изисква. В момента, в който се питаме колко и какво даваме, значи започваме да "мерим". Такива мерки няма в любовта. Човек живее и постъпва така, както и колкото е собственият му аршин за обич и емпатия. В любовта трябва консенсус, а не компромис.

- А колко от свободата си би преотстъпила в името на любовта?
- Любовта не ограничава, тя дава свобода. Всяко ограничение не е любов. Въпрос на зрялост е да знаеш границата между това да си свободен и това да си безотговорен...

Биляна Петринска е една от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

- Била ли си предавана?
- О, кой не е бил.....Но почти винаги е в резултат на очакванията ми. Научих си урока.

- В какви моменти си позволяваш да си поплакваш, ако го правиш?
- Винаги си го позволявам, щом ми се прави. Аз съм доста емоционална. Особено след като родих сина си.

- Кой е най-щастливият период в живота ти?
- Този, в който съм.

- Чувстваш ли се реализирана, пълноценна жена?

- Пълноценна жена на 100%. Обичам и харесвам себе си, женствеността си и си я нося с гордост, без това да задължава някого да ме харесва на всяка цена. Но имам още да реализирам от себе си. На човек му се случват нещата тогава, когато е готов. Научих се и да не се сравнявам. Да оставя нещата да се случват, без да контролирам, е най-важният урок.

- Страхуват ли се мъжете от силни жени с високо самочувствие, които са с добра кариера?
- Зависи за кои мъже говорим. Не мога да си представя, а и няма как да съм с толкова тесногръд човек до себе си. Другите нямам идея как да коментирам.

- Какво прибави в живота ти твоят син? Как събра смелост за него на 44?
- Никога не съм разглеждала възрастта като пречка за нещо. Разбира се, има го фактора време... Но не, никога не съм се вкопчвала в "идеи фикс", за каквото и да става въпрос.

Така нещата има по-голяма вероятност да се случат. Срещата на човек с подходяща за теб енергия е ключова за това Божие творение.

Благодаря на Бога, че това ми се случи и че се чувствах прекрасно през цялата бременност. Всичко мина благополучно и със Стилян имаме най-прекрасното бебе.

Ако знаеш с колко глупост се сблъсквам - как, ако кърмиш, разваляш бюста си, как наедрява талията... Боже! Синът ми ми даде още повече красота, нито грам не е прибавил към теглото ми, напротив, косата ми се сгъсти, кожата ми се изчисти... И съм във форма повече от всякога.

Биляна Петринска е една от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Прекрасно е да си родител в по зряла възраст. Толкова си по-осъзнат, толкова повече можеш да обогатиш детето си още в пренаталния период... Нямаш съжалението, че нещо изпускаш или, че детето ти пречи. Притеснението, че ти вече няма да си център на внимание, е върховен егоизъм и огромен страх от отхвърляне. Може би корените му трябва да се търсят в детството...

- Какво прибави към характера ти майчинството?
- Аз съм позитивен човек, но сега наистина ценя малките моменти много повече. Усещам крехкостта на мига и искам да го изживеем пълноценно. Синът ми се променя ежесекундно и аз използвам всяка минута да съм до него. Сега това му е много нужно. Синът ми ми даде красота, която никой пластичен хирург не би могъл за сътвори. Тя е в душата, в очите, в усещането на Света.

- А какво прибави към актьорската ти палитра?
- Голяма доза сетивност!

- Как се справя една жена с изявена кариера като теб, която трябва да се грижи и за бебето си?
- Някъде четох, че не трябва да се дели личния от професионалния живот. Тоест не трябва да се търси "баланс". Балансът винаги предполага някакво напрежение да стоиш "на везната" в средата.

Трябва всичко да е едно. Това, което работиш, е част от теб, от живота ти. И веднъж се получава добре - имаш повече време за него, друг път не...

- Как изглежда един твой ден?
- Събуждане от Адриан. Закуски, игри, песни... Понякога се случва да съм на запис в студио - смяната свършва в 14.00...и пак същото...Това е спорадично, тъй като изисква организация от страна на майка ми, за да ме замести при Адри. После пак разходка, сън, пюренца, игри, песни...и представление - вечерите, в които имам. Тогава го гледа баща му, с когото се забавляват много добре.

Аз го водя на плуване и той много се радва. Адриан е социален и обича да е сред хора. Сега съм и в още един музикален проект, който набира скорост, и ще се чува все повече за него, така че дните ми са пълни с радост.

Програмата ми е гъвкава, но може да се случи само благодарение на майка ми и Стилян. Благодаря им, че са така плътно до мен, за да мога аз да реализирам професионалните си ангажименти и цели.

Гардероб: магазини Collective

- Как си почиваш?
- Ако искаш ми вярвай, почивам си в театъра... Разтоварвам се, когато съм на сцената и най вече, когато пея. Знаем,че музиката е лек. Синът ми взима цялото ми внимание и е "отдих", когато съм в театъра или в дублажното студио. Истинска почивка за мен е да посетя кинезитерапевта си в масажното студио.

- С какво те завоюва мъжът до теб?
- Умен и чувствителен мъж, без да парадира с това. Никога не можеш да скучаеш с него. Винаги има тема. Това бе впечатлението ми в началото. После разбрах, че този човек е отговорен. Джентълмен, внимателен. Не използва слабостите ти, за да доминира. Винаги е отворен за диалог, чувството ми е, че дори ме балансира. Може да те "води", без да притиска. Можеш винаги да разчиташ, без да се натрапва...Сеща се от какво имам нужда, още преди да съм изрекла желанието си... Това изключително облекчава. Той е земен знак и това ме прави спокойна и защитена.

- В твоята професия изкушенията са доста. Ревнува ли те бащата на Адриан?
- Никога не ми го е показвал. А и нито той има от кого, нито аз. Аз имам свободата на света. Той също.

- Как се справяш с желанието на хората да се намесват в личното ти пространство?
- Подминавам го. Нека си го имат това желание. Но то тежи на тях. Те нямат живот. Аз си имам.

Гардероб: магазини Collective

- Какви са мечтите ти?
- Да сме щастливи и синът ми да е здрав. Щастието е успехът, който си заслужава.

- Имаш ли все още сценична треска, какво правиш преди да излезеш на сцената? Имаш ли някакъв ритуал?
- Не бих казала ритуал, по-скоро загрявка. Особено на гласа и говора. Иначе винаги има сценична треска, слава Богу. Тя не ми пречи, а напротив, държи ме "будна" и с отворени сетива.

- Вярващ човек ли си? Кога се обръщаш към Господ?

- Да, и се обръщам към него винаги, не само в трудни моменти. Благодаря всеки ден. Благодаря, че съм здрава, благодаря за мъжа до мен, благодаря за най-прекрасния дар, с който ме дари - Адриан. Благодаря за възможността да съм на сцената...

Винаги, когато осъзнаваш и цениш нещата, които имаш, ти си на мястото си.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

    Гардероб: Магазини COLLECTIVE

    Снимки: Студио КАРЕ за #URBN

    Стилист: Сирма Маркова

    Грим: Росина Георгиева

    Фризьор: Димитрина Колева

    PM: Йорданка Вълчева

Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор: НДК Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени. Своите места може да запазите ТУК