На 4 юни авторът на "Човекът, който продаде морето" Николай Ценков се завръща с нов сборник с разкази, който носи предизвикателното заглавие "Жираф в чашата" и е от каталога на Издателство "Колибри". Официалната премиера на книгата е на 10 юни от 19:00 ч. в литературен клуб "Перото".

Историите в "Жираф в чашата", с художник на корицата Дамян Дамянов, приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър.

През нечии слушалки и днес може да се чуе "Нова генерация" около бившия "Кравай". А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в "Малката текила" в Созопол, където звучи "Сайпръс Хил".

Още

"Смъртта на русалката" - Х. К. Андерсен разследва жестоко убийство (откъс)

Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да я спестиш. И че музиката е разказ без разказвач, съвършен и невъзможен. Светнал и изчезнал - в нищета и блясък - като жираф в чаша с "Блъди Мери".

Николай Ценков е роден през 1985 г. в Стара Загора. По образование е юрист; има научни интереси в областта на социалната философия. Работил е в сферата на икономическата дипломация и проектното финансиране. За първата си книга - "Човекът, който продаде морето" (2019), е отличен с наградата за проза на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2020). "Жираф в чашата" е неговият втори сборник с разкази.

Николай Ценков - "Жираф в чашата" (откъс)

Из разказа "Галерия за неудачници"

Има хора, които цял живот по осем часа работят. Това е хубаво, обаче не са направили нищо. Разбира се, и в картините на много хора има провинциалност... Може да се каже друга дума - една некадърност... една полуинтелигентност, и така, има много думи да се кажат за неспособното... Това са провинциалистите в душата си... По едно време бяхме артисти само: цап-цапцап, на бърза ръка драсваш нещо - и казваха: "Брей, к"ва картина направи...". Георги Баев - Джурлата

На Генко му предстоеше да получи в наследство от татко си едно не особено голямо партерно помещение. Беше с размер около шейсет квадрата и се състоеше от просторна светла зала с излаз към улица "11 август", със задна стаичка и тоалетна. В условията на завещанието бе изрично записано, че наследникът може да се разпорежда с имота едва след като навърши двайсет и осем години. Навярно това е била възрастта, до която бащата на Генко се е надявал, че синът му ще стане порядъчен човек, а не пройдоха и пияница като него самия.

В първата сутрин на двайсет и осмата му година бе трудно да се каже еднозначно дали Генко бе оправдал бащиното очакване. Провалите го следваха непрекъснато - няколко пъти бе късан на приемните изпити в Художествената академия, а барът, който беше отворил, просъществува едва двайсет и седем дни. Младежът, чието най-високо постижение в досегашния му живот се изчерпваше с все още ненадминатия рекорд от трийсет и осем текили, изпити за една нощ в бара "Кристал", се събуди насилствено от крясъците на ято мигрирали гларуси. Кой знае какъв лош вятър беше докарал пернатите в София!

Все още полубуден, Генко върна лентата от предишната вечер. Беше отпразнувал паметния си двайсет и осми рожден ден, а на партито дори не бе съумял да подобри рекорда си с изпити текили. "Ебаси, дърт съм вече - бяха първите мисли, които минаха през съзнанието му. - Трябва да направя нещо." Включи телефона си, синият дисплей грейна и го обстреля с канонада от съобщения.

"Не искам да те виждам повече" - от Ася, приятелката му. "Това е телефонът ми. Обади се. Целувки" - от непознат номер. Жоро Вятъра: "Тиня, стигна дъното. Това беше най-якият рожден ден!". Коко, барманът на "Кристал": "Пич, касата не ми излиза с деветстотин кинта. Май ме уволниха. Чакам те на бара". "Гена, отиди до общината. Трябва да приемеш онова наследство от баща си" - напомняше майка му.

Още

"Сътворението" от Гор Видал - несравнимият пътепис за времена, хора и богове с ново издание (откъс)

Генко се зае да нарежда живота си в обратния ред на получените съобщения. Реши да започне с публичните дела. Направи си кафе, наду Оскар Питърсън и влезе под душа. Сложи на още мокрото тяло една риза, за да не я глади, и излезе от квартирата си. Закрачи по "Дондуков", заличавайки мислено спомените от снощи и прелиствайки наум тези от детството си. Никога не беше виждал баща си, но често се сещаше за него. Малкото, което знаеше, бе изтръгнал трудно от майка си преди години. Бил е неук и неуспял художник: "Беше футболяга, рисуваше си ей така, от Бога".

Опитал да върти кръчма. Умрял от цироза три месеца след раждането на сина си. Ала преди това много настоявал да го кръстят с името Генко - на един малко луд и посмъртно признат български художник. Затова с каквото и да се захванеше младежът, сякаш преповтаряше неудачите на покойния си баща. А на хората често даваше следното обяснение: "Бях твърде зрял за Академията, прекалено добродушен за собственик на бар и съм живял достатъчно дълго с майка си, за да прекарам остатъка от дните си трезвен".

След няколко пресечки Генко влезе уверено в административната сграда на столичния район "Оборище", където, въоръжен с папка с документи, заяви гордо пред гишето със злокобна табела "Местни данъци и такси", че се явява, за да приеме завещаното наследство от баща си.

Още

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

- Ааа, добре, господине - дори не го погледна лелката зад стъклената преграда. - Първо обаче трябва да платите данъка. Върнете се на касата на долния етаж.

- Защо да плащам данък? Какво лошо съм извършил? - недоумяваше Генко.

- Ами наследник сте, господине, трябва да си платите.

Генко опипа джоба си и се сети за съобщението от бармана Коко.

- Няма да ви дам нищо - заяви решително той и си тръгна.

Излезе от потискащата сграда и зави покрай канала. Сетне, без да иска, кривна по една малка уличка, която го изведе пред БГ бара, където се разиграваше пореден сердикийски комикс с Роза Карамфилова в главната роля. Набързо се скри в подлеза на Орлов мост, за да не го разпознаят, и продължи покрай Университета. Още един подлез, няколкостотин метра жълти павета и се озова в градинката пред "Кристал". Барманът Коко отдалеч разпозна с възпалените си очи поклащащия се Генко и се обърна към вече бившата си колежка от дневната смяна:

- Йо, бръмбарче, ще черпиш ли две текили?

Генко и Коко захапаха шотовете от плота, чукнаха чашките и ги обърнаха с извити назад глави. Йо им доля от своя коктейл, който предстоеше да влезе в менюто.

- Свинщина беше снощи - обърса с ръкав мустака си Генко.

- Щом ме уволниха... - склони глава над бара Коко.

- Споко, брат, намислил съм феноменална комбинация. Ще работим заедно.

- Какво?

Генко посвети бившия барман в плана си. Ще отворят галерия. Картини ще продават. А печалбата ще делят поравно. Някой бил казал - и Генко бе съгласен с казаното, - че всички непотребни вещи в страната се трупат в София. "Щом в моловете не продават картини, значи това е бизнес за такива като нас."

- Само гледай. Ела с мен. - И Генко дръпна Коко за тениската.

Още

"Френското булчинско магазинче" от Дженифър Дюпий - разтърсващ роман за обичта между майка и дъщеря (откъс)

Двамата станаха и прекосиха градинката. Пресякоха "Раковски" и продължиха по улица "Аксаков" - срещу служебния вход на Министерството на отбраната живееше майката на Генко. Влязоха във входа и се закатериха нагоре по стълбите. Подминаха площадката пред апартамента на Генковата майка и продължиха към таванските помещения. "Пич, к"во правим тук?" - попита Коко. "Ще видиш" - загадъчно отвърна Генко. Изкачиха се до покрива и с лек напън отвориха една ниска скърцаща врата вляво. Обраха паяжините под свода, огледаха внимателно стаичката и в дъното ѝ откриха около двайсет картини, прашни и вехти. "Баща ми ги е рисувал. Хайде, хващай" - изкомандва Генко и започна да подава платната на Коко.

Излязоха навън и прекосиха градинката пред "Кристал", всеки хванал по пет картини в ръка. Стигнаха до малката уличка "11 август" и намериха номер 7.

- Ей това ще е галерията.

Генко отключи старата порта. Влязоха, оставиха картините струпани в ъгъла и се огледаха.

- Харесва ли ти?

- Харесва ми, как да не ми харесва! А как ще я кръстим, Гена? Мислил ли си?

- "Бургас". Баща ми е от Бургас.

- Щом казваш.

Коко започна да размества картините, нареди ги една до друга и ги подпря на стените. Бяха морски пейзажи. Разни импресии. Бившият вече барман ги съзерцава известно време и след това се осмели да попита:

- Гена, ще ме прощаваш, ама ти сигурен ли си, че тези картини стават за нещо? Гледам ги и нищо не виждам. Едни размацани хора, едно мъгляво море...То не че аз много разбирам от изкуство, ама...

- Като не разбираш, трай си! - сопна се Генко. - Хайде, изчезвай, утре в 10:00 отваряме. И гледай да си точен.

Коко си тръгна, а Генко продължи да нарежда живота си. Извади телефона и написа няколко съобщения. "Вятър, отварям галерия. Ул. "11 август" № 7. Докарай хора. Утре в 19:00" - гласеше първото делово съобщение. "И аз теб" - написа стегнато Генко в отговор на непознатия номер, а след кратък размисъл изпрати и финалното си послание без капка въображение: "И аз теб" - на Ася, вече бившата му приятелка. Беше отговорил на всички, интересуващи се от него. Удовлетворен, изключи телефона и се върна в квартирата си на "Дондуков" да поспи. На другия ден беше на работа.

* * *

Още

"Тъмна гора" на Лиу Цъсин - научнофантастичен шедьовър с монументална визия (откъс)

На следващата сутрин новото арт пространство бе официално оповестено пред софийската публика - с тебешир, който Генко използва, за да изпише "Галерия "Бургас" над входната врата. Двамата с Коко домъкнаха отнякъде един изтърбушен диван, няколко стола и стар грамофон. Жоро Айляка дари бира за церемонията, собствено производство, а Цън Цон, най-големият притежател на лозови масиви в Северозападна България - първокласно розе.

Сума ти нахилени безделници от "Кристал" се изсипаха за откриването на галерията и това официално бе регистрирано - десетки сигнали по повод шума бяха подадени до полицията. Двама улични философи си спретнаха приличен боксов двубой, който събра бая публика. Беше извършен и един арест по Указа за борба с дребното хулиганство. Генко дари една картина като сватбен подарък на двама непознати, които се ожениха насред галерията. А едно случайно изпуснато същата вечер конопено зрънце с времето незабелязано щеше да се разлисти до първокачествен храст марихуана в градината на посолството на Светия Престол от другата страна на улица "11 август". Точно срещу галерия "Бургас".

Откъсът се публикува с разрешението на Издателство "Колибри".

Още

"379 дни с Милен Цветков - Историята на една чакана любов" (откъси)

Още

Антиутопия от автора на "Портокал с часовников механизъм" - за пръв път на български (откъс)

Още

"Човекът, който плаче от смях" от Фредерик Бегбеде (откъс)

Още

"Работа с агенти на терен" - последният шпионски роман на Джон льо Каре (откъс)