НОВА КНИГА
"Сътворението" от Гор Видал - несравнимият пътепис за времена, хора и богове с ново издание (откъс)
Най-емблематичната книга на писателя в луксозно издание за ценители
Редактор : / 2273 Прочита 3 Коментара
Гор Видал (Снимка: Getty Images)Със своите мащабни романи ("Калки", "Вашингтон", "Уилоу" и др.) Гор Видал успява да завоюва прозвището "любимия писател на интелектуалците". Превеждан на десетки езици, той оставя неоспорима следа в световната литературна съкровищница.
На български в ново луксозно издание за ценители се появява "Сътворението" - може би най-емблематичната творба на Видал и смайващ имагинерен пътепис за времена, хора и богове.
Кир Спитама е внук на пророка Зороастър (Заратустра), създателя на една от най-разпространените и важни религии в Древния свят. Съдбата му отрежда ролята на посланик, търговец и шпионин на Великия цар, а това го отвежда на шеметни пътешествия из Персия, Индия и най-далечните земи на Китай.
Оказал се в края на дните си в Атина на Перикъл, някогашният вестител на Дарий и приятел на Ксеркс ще разкаже на своя млад племенник Демокрит за необятни пътешествия и приключения, които рисуват с размах света от V-VII век пр.н.е., а сред спомените му ще оживеят някои от най-великите гръцки мислители, Буда, Лао Дзъ и Конфуций.
В тази наглед невъзможна история, събираща под едно небе хора, които живеят в различни времена, Гор Видал проследява по блестящ начин разнообразието от идеи, религии и култури, оформило Древния свят.
Редувайки житейски ситуации с философски възгледи - от монотеизма на Зороастър, през будистката нирвана до учението на Конфуций - и през спомените на своя герой писателят представя от различни гледни точки идеята за Сътворението, която продължава да вълнува и до днес човечеството. Без да ги противопоставя или отрича, той успява да докаже, че често именно тези вярвания са се оказвали най-могъщото оръжие на владетели и господари.
Така постепенно читателят става свидетел на грешките и чисто човешките страни на именити личности, чиито имена знае от учебниците по история.
Майсторски разказана, вълнуваща и всепоглъщаща, "Сътворението" е историята на един свят - много различен, но и същевременно опасно близък до съвремието ни.
Гор Видал (Снимка: Getty Images)
Из "Сътворението" от Гор Видал
Сляп съм. Но не съм глух. Поради непълнотата на нещастието си вчера бях принуден да слушам близо шест часа един самозван историк, който с изопачения си разказ за "Персийските войни" - на атиняните, естествено, им отърва да ги наричат "Персийски" - така ме възмути, че да бях по-млад и по-влиятелен, щях да се надигна от мястото си в Одеона и да внеса смут в цяла Атина, като го оборя.
Все пак аз знам причината за Гръцките войни. А той не. Пък и кой грък би могъл да я знае? Прекарах по-голямата част от живота си в персийския двор и дори сега, вече седемдесет и пет годишен, още служа на Великия цар, тъй както служих и на баща му - моя любим приятел Ксеркс, - а преди това и на неговия баща, герой, известен дори на гърците като Дарий Велики.
Когато досадното четене най-сетне свърши - между другото, въпросният "историк" има слаб, монотонен глас, който поради твърдото дорийско произношение звучи още по-неприятно, - осемнайсетгодишният ми племенник Демокрит попита дали не искам да остана и да поговоря със злословника, хулещ Персия.
- Добре ще е да го направиш - каза той, - защото всички са вперили поглед в теб. Знаят, че навярно си много ядосан.
Демокрит учи философия тук, в Атина. Следователно препирните му доставят удоволствие. Запиши и това, Демокрите. В края на краищата именно по твое искане диктувам разказа си, от който ще научиш как и защо са започнали Гръцките войни. Няма да пощадя никого - включително и теб. Докъде бях стигнал? Да, до Одеона.
Усмихнах се със страдалческата усмивка на сляп човек - така един ненаблюдателен поет, говорейки за нас, невиждащите, описва изражението ни в подобни случаи. То и аз самият навремето, когато виждах, не обръщах особено внимание на слепците. От друга страна, съвсем не съм очаквал, че ще живея до старини, а още по-малко, че ще загубя зрението си. Това се случи преди три години - изведнъж белите облаци, които от известно време се спускаха пред очите ми, станаха непрозрачни.
Последното нещо, което видях, бе размазаното изражение на собственото си лице в едно огледало от полирано сребро. Това се случи в Суза, в двореца на Великия цар. Отначало помислих, че стаята се изпълва с дим. Но беше лято и нямаше огън. За миг се зърнах в огледалото, после вече не виждах. И оттогава насам не виждам нищо.
В Египет лекарите правят някаква операция. Твърдят, че разпръсвала облаците. Много стар съм да ходя чак до Египет. Освен това видял съм предостатъчно. Та нали съм видял свещения огън, който е лицето на Премъдрия господ, Ахура Мазда. Видял съм Персия и Индия, и най-далечните земи на Китай. Няма човек на този свят, който да е пътувал повече от мен.
Ето че се отклонявам. Това е белег на старостта. Помня, че дядо ми, когато беше на седемдесет и пет години, говореше с часове и съвсем неочаквано преминаваше от една тема на друга, при това без каквато и да било логика. Но не бива да забравяме, че той бе Зороастър5, пророкът на Истината, и както Единият бог, комуто служеше, възприема едновременно безкрайното многообразие на целия свят, който сам е сътворил, така бе длъжен да го възприема и той, неговият пророк.
Демокрит иска да разкажа какво се случи на излизане от Одеона. Нямам нищо против. Твоята ръка ще се измори, Демокрите, не моята. Гласът никога не ми е изневерявал, нито пък паметта... поне досега.
Когато Херодот от Халикарнас завърши своето описание на персийското "поражение" при Саламин преди трийсет и четири години, избухнаха проглушителни аплодисменти. Между другото, акустиката на Одеона е ужасна. Вероятно не само аз съм разочарован от новата музикална зала.
Гор Видал (Снимка: Getty Images)
Дори лишените от музикален слух атиняни са наясно, че нещо не е наред с техния скъпоценен Одеон, неотдавна издигнат за небивало кратък срок по заповед на Перикъл, който плати за построяването му с парите, събрани от всички гръцки градове за общата им отбрана. Самата сграда, макар иззидана от камък, е копие на шатрата на Великия цар Ксеркс, случайно попаднала в гръцки ръце в настъпилата суматоха по време на последния персийски поход в Гърция. Нали уж ни презират, а ето че ни подражават.
Докато Демокрит ме извеждаше от музикалната зала, от всички страни се чуваше: "Персийският посланик! Персийският посланик!". Гърлените срички се набиваха в ушите ми, подобно на онези чирепи6, върху които атиняните периодично записват името на всекиго, който с нещо ги е засегнал или подразнил. Онзи, който спечели най-много гласове в тези избори за непопулярност, бива прокуден от града за срок от десет години. Има хора, родени с късмет!
Предавам някои от забележките, които стигнаха до ушите ми, докато вървях към изхода.