НОВА КНИГА
"Подполковникa и пролетта" от Нил Колефф – считан за мъртъв диктатор се опитва да се върне на власт (ОТКЪС)
Всякакви прилики с действителни лица и събития в този невероятно смешен роман са случайни, непълни и понякога верни
Редактор : / 821 Прочита 0 Коментара
Готови ли сте за една невероятно смешна история, която по нищо не отстъпва на някои от най-великите конспиративни теории?
На пазара вече може да откриете "Подполковника и пролетта" от Нил Колефф - майсторска гротеска, в която абсурдни ситуации се преплитат с подозрително познати събития и факти от близкото минало и в която един диктатор, който се преструва на умрял, се опитва да се върне на власт.
Малва е чудесен остров. Скрит някъде из Средиземно море, той е рай за най-различни познати и непознати герои на деня, месеца, годината и десетилетието дори. Тук от любовта на народите си почиват диктатори, военнопрестъпници в оставка и прокудени олигарси. Търговци на плът, дрога и оръжие живеят в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари. Малва е страна с огромно сърце и дава убежище всекиму.
И неслучайно на този остров убежище е намерил и Подполковника. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но той си е здрав и свеж като репичка, живее в огромна вила с басейн, която се обитава единствено от него и мълчаливия му иконом.
Спокойствието му изглежда непоклатимо, докато един ден на вратата му не почука вестоносец с шифрована покана от човек, готов да направи всичко, за да му помогне да заеме обратно мястото, което му се полага по право, а именно - това на велик диктатор...
В тази съвсем достоверно звучаща измишльотина се оказват замесени съветници, зажаднели за власт наследници, ВИП-ове, журналисти, международни дипломати и българското разузнаване. А един сезон е застрашен от заличаване от календара.
Нил Колефф разкрива ревниво пазени тайни, свързани със световни и родни събития, дребни и големи сблъсъци на интереси, а върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника. Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!
"Подполковника и пролетта" е забавно, но и зловещо предупреждение, което въвежда читателя в свят на политически игри, интриги и конспирации. В него всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и само понякога верни. Четете на своя отговорност.
Из "Подполковника и пролетта" от Нил Колефф*
СЕДЕМНАЙСЕТ
Летището във фезийската столица, където кацна самолетът на Сухуфи, имаше богато минало и мизерно настояще (бъдеще едва ли щеше да има, предвид че от солидната основна сграда днес бяха останали няколко стени, които нямаха допир една с друга - това беше един от печалните резултати от бомбардировките на антиподполковнишката коалиция). За чист късмет на пристигащите (те не бяха толкова много) и на заминаващите, като по чудо бе оцеляла приятна на вид постройка, малко встрани от руините.
Там навремето се помещаваше ВИП-а, който както всеки ВИП по света, беше предназначен да посреща и изпраща само ВИП-гости, в случая тези на Подполковника. Това беше преди, а днес оттам можеше да премине всеки, на когото му хрумнеше да ползва единствения самолет на Фезийските аеролинии, който по една случайност не беше уцелен от разбеснелите се тълпи, които - след като убиха Подполковника (т.е. двойника му, но това нямаше откъде да го знаят), започнаха да се стрелят помежду си, а като косвени жертви падаха сгради, прозорци, автомобили и други движими и недвижими обекти.
Така веднъж след една особено ожесточена схватка в райна на летището, част от стрелците обърнаха оръжията си по посока на паркираните самолети и започнаха да ги целят. Никой не разбра защо бяха разстреляни невиниите фезийски аероплани, но фактът си е факт - Фезия остана с един единствен самолет, който и до днес изпълнява редовни полети тук-там, според летателния си план.
В славните си години ВИП-ът беше забележителен. По изричното настояване на Подполковника, който обожаваше зеления цвят, заради терапевтичния му ефект върху зрението и нервите, парадната зала беше облицована в зелен мрамор. Страничните помещения също бяха пипнати в зелено, но понеже те не бяха толкова важни, стените им вместо с мрамор, бяха покрити със специална италианска мазилка под формата на прах, имитираща мрамор и струваща "майка си и баща си", както се изрази един от вносните инженери, взел пряко участие в построяването на обекта, с което искаше да подчертае, че квадратен метър от мазилката, имитираща мрамор, излизал на поръчителя два пъти по-скъп от същата площ, покрита с истински мрамор.
Гостите на Подполковника, в качеството си на много ВИП, бяха виждали какви ли не чудеса по света, но прекрачвайки за пръв път прага на зелената мраморна зала, стъпили върху зеления килим, те обикновено онемяваха. Какво иначе се очаква да направиш, когато съзреш върху зелените мраморни стени старателно щамповани мънички камилчета - десетки и стотици кафяви камилчета с размери на детско юмруче - и всяко камилче истинско произведение на изкуството с щампите. Изискан вкус имаше Подполковника и му личеше.
Като стана дума за ВИП-а, тук май е мястото да разкажем и за посещението във Фезия на най-високата делегация от родината на Сухуфи преди много, много години. Подполковника имал слабост към тъповатия си, но хитър колега-диктатор, който тогава беше начело на най-високата делегация и за да го посрещне, се бил изтупал в любимата си снежнобяла подполковнишка униформа със златни лампази, диамантени копчета и закачливи шнурчета, които падаха по диагонал от пагона към колана с цвят на дъга. Като цяло видът му бил внушителен и никой не помислял да му се присмее.
От двете страни на зеления килим стояли дипломатите, други служители от посолството и техните семейства, които били инструктирани щастливо да веят знаменцата на двете братски държави и да се радват на двамата диктатори. И хората щастливо веели и старателно се радвали, а сред тях била съпругата на един от дипломатите - красавица с черна коса, подстригана като Лайза Минели във филма "Кабаре", с огромни очи и удивително тяло, обвито в строго бяло костюмче с права пола един пръст над коленете.
Забелязвайки я сред щастливите посрещачи, очите на Подполковника се окръглили и заприличали на очите на филипинския дългопет (малко напомня на памуковото хумяче, но не съвсем) - животното с най-големите очи на света. И понеже трябвало да върви редом до госта си и да не изостава, а не можел да отлепи погледа си от видението в бяло, Мукаддам започнал да си извърта главата назад, достигайки до забележителните 168 градуса (филипинският дългопед може до 180, а някои сови - до 270 градуса), за да може до последния момент да се наслади на красавицата в бяло костюмче с права пола един пръст над коленене.
Говорят, че от тази среща гардът на Подполковника така бил паднал, че когато неговият гост му предложил да му даде заем от 50 милиона долара, Мукаддам без много да му мисли, приел, въпреки, че изобщо тези пари не му трябвали, защото Фезия винаги се е славела като една от най-богатите държави, заради петрола си и също била известна като страните с най-голям кешов резерв.
Години по-късно, по време на процеса срещу дузината външни специалисти, един министър - сънародник на задържаните и с деликатен за региона произход (да, същият дето донесъл оня злополучен макет с правителствения самолет), казал на Подполковника, че страната му няма да си иска отпуснатия някога от колегата му диктатор заем и нека той (заемът) да се счита като жест на добра воля от страна на родината на вносните специалисти, която - между нас казано - изобщо не била много богата, да не кажем направо, че била бедна и продължава да е, като още държи първото място отзад-напред в списъка на богатите държави.
Подполковникът се изнедал, първо защото изобщо бил забравил за тези 50 милиона долара, но когато министърът с деликатния произход го подсетил, си казал: "Ей, че хубаво!" и повече не отворил дума за случката. Така и министърът с деликатния за арабския регион произход минал метър, защото никой в родината му не се сетил да го попита от какъв зор ще подарява 50 милиона долара, които с лихвите, натрупани за много, много години, вече били станали повече от 50 милиона, на държава, за която 50 милиона долара са си жълти стотинки - това първо и второ - за какво трябва да се опрощава дълг, при положение, че задържаните вносни специалисти са абсолютно невинни по обвиненията за производство на домашна ракия, както и за всички други обвинения.
*Откъсът е любезно предоставен от издателство "Сиела"