Пътуването до морето в скрибуцащ нощен влак може да се превърне в шеметно приключение, особено когато в купето ти се настани момиче с разноцветни и буйни коси...

Популярният с трилогията "ЛАМЯ ЕООД" и носител на наградата "Перото" за фантастично-образователната комиксова поредица "Роботът Чапек", Марин Трошанов знае това най-добре и ви кани да го придружите в неговото пътешествие в света на "Еми и Крадецът на сенки" - новия му роман, допълнен с красивите илюстрации на талантливата художничка Ралица Мануилова.

Издателство "Сиела"

Тази сърцата, понякога мрачна, но мъдра история ще ви срещне с две деца, идващи от различни светове, но готови на всичко, за да помогнат на хората, които обичат.

Още

"Хора" на Катерина Хапсали - странна смесица от реално и фантазно, от баладично и приказно (откъс)

В софийски квартал някъде между гористия парк, реката и старите гробища живее Виктор. В тесния апартамент, който дели с родителите си, по-малката и досадна сестра Софи, вечно подпийналия чичо и любимата баба Евдокия, той рядко може да остане насаме с мислите си, а книгите са се превърнали в единственото му спасение. Докато на прага на поредната самотна лятна ваканция, прекарана при баба му и дядо му край морето, момчето не се сблъсква с Еми - дъщерята на Радост и Тъга, чиито коси греят във всички багри.

Двамата се оказват въвлечени в опасно приключение из непознати и страшни земи, за да надвият Меркулион - могъщ магьосник, чиято вълшебна флейта издава тъй обсебващи и неустоими звуци, че който ги чуе, бива запленен и безпомощен, а сянката му напуска тялото и става притежание на коварния чародей.

Но могат ли едно неуверено момче и момиче, неовладяло докрай собствената си магия, да се превърнат в герои и да спасят световете, на които принадлежат?

На Виктор и Еми им предстои да се изправят пред най-дълбоките си страхове и да открият, че в сенките освен мрак се крие и светлина. А историята започва именно с нея...

Трошанов създава вълнуваща и причудлива история на порастването, в която най-важното е да следваш сърцето си.

Още

"Френското булчинско магазинче" от Дженифър Дюпий - разтърсващ роман за обичта между майка и дъщеря (откъс)

"Еми и Крадецът на сенки" оживява във всички цветове в книжарниците след 10 май 2021 г. Заповядайте и на премиерата на книгата на 20 май от 19:30 ч. в столичния клуб "Терминал 1" (ул. "Ангел Кънчев" 1), където заедно ще се потопим в един град от светлосенки. Заповядайте, дори и да ви е страх от тъмното, канят от Издателство "Сиела".

Линк към Фейсбук събитието може да откриете тук:

Марин Трошанов е родом от Бургас. Магистър е по Международни отношения в Софийски Университет "Св. Климент Охридски", стипендиант на Шефилдския университет. Има шестнайсетгодишен опит в сферата на информационните технологии. Носител е на престижната награда "Бизнес лидер от ново поколение", присъдена от вестник "Капитал". През 2015-а стига до финала на конкурса за млади мениджъри и предприемачи на България - Next Generation Leaders.

Като блогър, писател и сценарист на свободна практика работи върху различни фантастични и публицистични произведения. Заедно с Евгени Пройков и художника Петър Станимиров създава комикса "Дамга", който в упорита надпревара с 286 претендента от 29 държави печели наградата за най-добър традиционен комикс на международния фестивал в Белград през 2012-а година.

Марин Трошанов (Издателство "Сиела")

През ноември 2016-а издава първия си самостоятелен роман - начало на успешната трилогия "ЛАМЯ ЕООД".

Заедно с художника Петър Станимиров и сценариста Антон Стайков създава поредицата от детски книжки за Робота Чапек и неговите пътешествия в Космоса. Първата е Носител на престижната награда на НДК, Националния център за книгата и литературен клуб "Перото" в категория "детска литература" (2019) и на националната награда "Константин Константинов" в категория Автор (2020). През май 2021 г. "Роботът Чапек на планетата с трите слънца" се появява в луксозно илюстрирано издание и в Украйна.

Из "Еми и Крадецът и сенки" от Марин Трошанов

Първа глaвa,

в която се запознаваме с Виктор и неговото семейство

Тази година лятото се оказа непостоянно като сестрите си - игривата пролет и златокосата есен. Спусна се над София с дъх на опалени пещи през дългите мързеливи дни и свирепи бури в късните следобеди. Виктор не го свърташе вкъщи и пак хукна да мери улиците. Ето че се озова в непознат квартал и очите му жадно поглъщаха всяка гледка - проядените вагони край изоставеното депо, огромния робот, нарисуван върху стената на старото даскало, и малкия денонощен тото пункт с емблема на четирилистна детелина. Минаваше пладне, а той продължаваше да крачи бодро по нагорещения асфалт, търсейки интересни нови местенца.

Бе високо и слабо момче с кестенява коса и сиви очи. Най-много обичаше две неща - да чете фантастични истории и да скита из града. Тогава фантасмагориите оживяваха и го спасяваха от неволите на ежедневието. Безлюдните алеи на парковете му напомняха за дълбоките лесове, които героите от книгите му преброждаха. Сякаш иззад гъстака щяха да изскочат таласъми или да се разкрие входът към бърлогата на ужасяващо чудовище.

Тесните улички в центъра също му бяха любими. Там се спотайваха безброй изненади - антиквариати и малки павилиончета, в които можеше да открие скъпоценни книги-игри, написани преди цели 30 години. Харесваше му да се взира в запустели къщи, навярно обитавани от призраци, караконджули и други нечестиви сили. Въображението му, разпалено от изчетени на нощна лампа хорър разкази, рисуваше какви ли не страхотии.

Още

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

Тъкмо подмина окъпан в зеленина двор, когато му се стори, че оттам го наблюдават. Върна се, обзет от парещо любопитство. Статуите бяха десетки - големи и малки, с груба каменна плът, по която кацаха мушички и пълзяха лишеи: бюстове с вирнати глави, жени, застинали в неумел танц, тъжни гиганти с отпуснати ръце, които приличаха на тролове, изненадани от слънчевите лъчи.

Какви ли тайни криеше тоя буренясал двор, ограден с нисък зид, върху който бе опъната ръждива тел? Тя висеше заплашително - продупчена и обрасла. Отвъд нея статуите се бяха настанили в шумата, а няколко чепати дървета ги засланяха с натежали клони. Подобна находка заслужаваше специално внимание.

Очуканата метална врата не помръдна. Виктор потърси по-широка пролука в оградата и късметът му се усмихна. Само дето разкъсаната тел бе опасна. Момчето се покатери, затаи дъх и се провря. Колкото и да внимаваше, тениската му се закачи на оголен връх и в нея зейна дупка. Стисна зъби. Майка му щеше да вдигне жестока олелия: Къде си ходил? Защо не си пазиш дрехите? Нямаме пари за нови. Но случилото се - случило. Поколеба се за миг и се прехвърли отвъд.

Сякаш попадна в друг свят. Най-напред го усети по хладината. Клоните на дърветата пазеха дълбока сянка и жарките лъчи безпомощно се топяха сред тях. Отдолу дремеха причудливите статуи. Виктор ги оглеждаше - някои бяха горди и ликуващи, а други изразяваха гняв или печал - като същински живи хора, превърнати в неми камъни. Момчето докосна едно от изсечените лица: грапаво и недодялано, ала магнетично и вълшебно. Дали обитателите на невзрачния, обрасъл двор не си шепнеха приказки в дългите нощи под бледите звезди?

- Ей! - проехтя глас.

Виктор подскочи и се озърна. Сърцето му заподскача, като да се качи в гърлото. Буренакът прошумоля от нечии стъпки и мъжка ръка безцеремонно разтвори завесата надвиснал листак. Появи се възрастен мъж с широка жълта тениска и рошава бяла брада.

- Как попадна тук?

- Аз... - смотолеви Виктор, - просто исках да разгледам статуите.

- И какво? - запита по-меко мъжът. - Харесват ли ти?

Момчето оживено кимна.

- Много! Ти ли си ги правил?

По брадатото лице заигра хитроумна усмивка.

- Създаде ги песента на длетото. И душичката ми остана в тях.

Още

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

Внезапен повей на вятъра раздвижи клоните и сред сладкия шум на листата лъчи и сенки затанцуваха по каменните лица. Виктор бе сигурен, че се кискат и кривят в необичайни гримаси.

- Като живи са.

- Нима се чудиш? Такъв живот водят - на безвремие и мъдрост. Суетата им е чужда. Наблюдават света, но споделят мислите си едва с малцина.

- А общуват ли с теб?

- Иска ли питане?

Погледът на Виктор се мъчеше да обхване всички скулптури, но винаги изникваше нещо, което досега му бе убягвало.

- Толкова са много! Как изобщо си успял да ги направиш?

- С магия - отвърна мъжът все едно бе съвсем очевидно. - Ами ти? Как се казваш?

- Виктор.

- Хубаво име... на победител. Е, приятно ми е. Аз съм Петър.

Мъжът се подсмихна, почеса брадата си и накрая махна с ръка.

- Ела да ти покажа нещо!

В единия край на двора, досами къщата с напукани стени, стърчеше малък фонтан, гравиран с виещи се ластари. Ухилени лица с щръкнали езици бяха издълбани под ръба на съдината, в която имаше локва застояла вода. На дъното се блещеха няколко дребни монети.

- Какво е това?

- Този градински фонтан направих много отдавна. Оказа се твърде различен и необикновен за времето си. Тогава някои хора се опитваха да поставят в рамки изкуството, да го оковат. Но тях вече ги няма, а камъкът устоява. Така и не пожелах да се разделя с фонтанчето. Докато работех по него, загубих любим човек. Жена. Беше потно и жежко лято както сега. Но било каквото било... Казват, че изпълнявал желания.

- Да бе! Майтапиш се, нали?

- Защо не провериш сам? - подхвърли Петър. В погледа му, изпод рунтавите вежди, припламна искра. - Имаш ли дребни монети?

Виктор прерови джобовете си, но бяха празни. Заби поглед в земята.

- Хм! Явно и за това трябва да се погрижа - рече мъжът и му подхвърли една ситна монета.

Момчето я улови във въздуха.

- Изчакай! - предупреди го Петър. - Нали знаеш каква е процедурата? Затвори очи, намисли си желание, без да го споделяш, и пусни монетата! Трябва ези да е на дъното, а тура да гледа към небето.

- Не бях чувал за това последното. Задължително ли е?

- И да не е, казват, че помагало.

Виктор не обмисля своето желание.

Виктор не обмисля своето желание. Знаеше какво иска - да бъде герой също като смелчаците, за които четеше в любимите си книги. Отдавна копнееше да преживее истинско приключение. Но гадостите в училище и разправиите вкъщи го задушаваха, а приключението все не идваше. Потрепери, подхвърли монетата и след кратък пирует тя цопна във фонтанчето. Момчето напрегнато се надвеси над ръба, докато мътилката не се поизбистри. Тура отразяваше слънцето. Магията трябваше да проработи.

Още

"Архив на изгубените деца" от Валерия Луисели (ОТКЪС)

Още

"Играта на солта" - за противоположностите, обречени да се обединят (откъс)

Още

"Човекът, който плаче от смях" от Фредерик Бегбеде (откъс)

Още

"Подполковникa и пролетта" от Нил Колефф – считан за мъртъв диктатор се опитва да се върне на власт (ОТКЪС)