Велислав Минеков: Трудният разговор за развитието на България минава през езика

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света".

Целта на форума, който събира известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и български медиевисти, е да постави акцент върху българския принос за спасяването на делото на Кирил и Методий и техните ученици, създаването и разпространението на кирилицата в славянския свят, предава БТА. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Събитието се провежда в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК). На снимката: министърът на културата Велислав Минеков (Източник: БТА/ Цветомир Петров)

Трудният разговор за развитието на България като държава минава през езика, каза министърът на културата проф. Велислав Минеков на откриването на международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света". Той подчерта, че събитието получава подкрепата и на президента, и на църквата, и на научната общност. 

Министерството на културата подкрепя усилията ви за утвърждаване на българския език по света, каза Минеков в обръщение към участниците във форума.

Той припомни, че форумът започва в година, в която отбелязваме 300-годишнитата от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години на неговата "История славянобългарска".

Вярвам в интелектуалната мощ на българина и способността му да гради мостове на съзидание във времето, каза още проф. Минеков

Мястото на кирилицата сред останалите азбуки е един от акцентите по време на първия панел - "Кирилицата като графична система".

Неизбежната постепенна промяна на глаголицата с кирилицата в България е процес, започнал в края на 9-и век и продължи вероятно през целия 11-и век, ако не и по-късно. Това каза проф. Аксиния Джурова на международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света".

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Събитието се провежда в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК). На снимката: министърът на културата Велислав Минеков (Източник: БТА/ Цветомир Петров)

По думите й този процес свидетелства, освен за континуитет, осъществен с традициите характерни за завареното християнско население, но и определя модела, в който попада славянския кодекс въобще.

"България: Кирилицата - избор или неизбежност. 9-и век" бе темата на доклада, изнесен от проф. Джурова.

Международният форум за кирилицата "… И ний сме дали нещо на света" започна в Националния дворец на културата. Конференцията се откри с приветствия на президента Румен Радев (Източник: БТА/ Цветомир Петров)

Езиковеди от България и чужбина изложиха свои доклади за появата на кирилицата, за нейното съхранение и утвърждаване. Те засегнаха теми за графичните знаци върху паметници.

Беше откроено и значението на кирилицата за славянските народи. Проф. д-р Светлина Николова разви темата "Значението на кирилицата в контекста на средновековната писмена култура". Необходимо е ясно и категорично да се отговори какво е било значението на кирилицата за славянската писменост и култура, посочи тя. Езиковедът открои, че няма лесен отговор на този въпрос, но по думите й е ясно, че приносът на кирилицата е огромен.

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Събитието се провежда в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК). На снимката: министърът на културата Велислав Минеков (Източник: БТА/ Цветомир Петров)

Проф. Николова подчерта, че кирилицата отговаря на съвременния на нейната поява основен принцип, възприет за азбуките на всички европейски и семитски езици по това време тогава - да се обозначават звуковете. Кирилицата е свързана с гръцката азбука и с глаголицата, добави тя. По думите й има приемственост.

Кирилицата съхранява връзката си с предходните писмени системи, използвани в нея, при това, запазвайки отразяването на всички особености на старобългарския език, започнало още чрез глаголическата азбука, коментира проф. Николова. Тя добави, че тази приемственост не означава само подражание.

Взаимовръзките между кирилицата и глаголицата представи в своя доклад българистът от Германия проф. д-р Роланд Марти.

Според него в страната ни кирилицата е абсолютизирана. Той даде два съвременни примера. Първият бе с българската декларация относно използването на кирилицата в ЕС. Този текст, доколкото аз знам, е единственият случай на подобна декларация в договори с ЕС, каза Марти и допълни, че не е имало нищо подобно при присъединяването на Гърция през 1981 г.

Абсолютизирането на кирилицата не е в полза на самата кирилица, смята ученият. Тя винаги трябва да се разглежда в контекста на гръцкото и глаголическото писмо, тъй като е тясно свързана с тях, отбеляза проф. Марти. По думите му особено важни са връзките и между кирилицата и латиницата.

В заключение той отбеляза, че и глаголицата, и кирилицата са славянски азбуки; и двете са свързани с България; и двете са взаимосвързани. Поради това смятам, че е необходимо в културната политика да се подчертае не само кирилицата, но и нейната по-голяма сестра глаголицата, каза проф. Роланд Марти.