ИСТОРИИ НА КИРИЛИЦА
Велислав Минеков: Трудният разговор за развитието на България минава през езика
Вицепрезидентът Илияна Йотова организира международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света"
Редактор : / 842 Прочита 0 Коментара
Вицепрезидентът Илияна Йотова организира Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Събитието се провежда в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК). На снимката: министърът на културата Велислав Минеков (Източник: БТА/ Цвет
Вицепрезидентът Илияна Йотова организира международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света".
Целта на форума, който събира известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и български медиевисти, е да постави акцент върху българския принос за спасяването на делото на Кирил и Методий и техните ученици, създаването и разпространението на кирилицата в славянския свят, предава БТА.
Трудният разговор за развитието на България като държава минава през езика, каза министърът на културата проф. Велислав Минеков на откриването на международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света". Той подчерта, че събитието получава подкрепата и на президента, и на църквата, и на научната общност.
Велислав Минеков пред Dir.bg: Мисля си да кажа край. Имам позиция, но тя не се оказа толкова полезна
Министерството на културата подкрепя усилията ви за утвърждаване на българския език по света, каза Минеков в обръщение към участниците във форума.
Той припомни, че форумът започва в година, в която отбелязваме 300-годишнитата от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години на неговата "История славянобългарска".
Вярвам в интелектуалната мощ на българина и способността му да гради мостове на съзидание във времето, каза още проф. Минеков
Мястото на кирилицата сред останалите азбуки е един от акцентите по време на първия панел - "Кирилицата като графична система".
Неизбежната постепенна промяна на глаголицата с кирилицата в България е процес, започнал в края на 9-и век и продължи вероятно през целия 11-и век, ако не и по-късно. Това каза проф. Аксиния Джурова на международния форум за кирилицата "... И ний сме дали нещо на света".
По думите й този процес свидетелства, освен за континуитет, осъществен с традициите характерни за завареното християнско население, но и определя модела, в който попада славянския кодекс въобще.
"България: Кирилицата - избор или неизбежност. 9-и век" бе темата на доклада, изнесен от проф. Джурова.
Езиковеди от България и чужбина изложиха свои доклади за появата на кирилицата, за нейното съхранение и утвърждаване. Те засегнаха теми за графичните знаци върху паметници.
Беше откроено и значението на кирилицата за славянските народи. Проф. д-р Светлина Николова разви темата "Значението на кирилицата в контекста на средновековната писмена култура". Необходимо е ясно и категорично да се отговори какво е било значението на кирилицата за славянската писменост и култура, посочи тя. Езиковедът открои, че няма лесен отговор на този въпрос, но по думите й е ясно, че приносът на кирилицата е огромен.
Проф. Николова подчерта, че кирилицата отговаря на съвременния на нейната поява основен принцип, възприет за азбуките на всички европейски и семитски езици по това време тогава - да се обозначават звуковете. Кирилицата е свързана с гръцката азбука и с глаголицата, добави тя. По думите й има приемственост.
Кирилицата съхранява връзката си с предходните писмени системи, използвани в нея, при това, запазвайки отразяването на всички особености на старобългарския език, започнало още чрез глаголическата азбука, коментира проф. Николова. Тя добави, че тази приемственост не означава само подражание.
Взаимовръзките между кирилицата и глаголицата представи в своя доклад българистът от Германия проф. д-р Роланд Марти.
Според него в страната ни кирилицата е абсолютизирана. Той даде два съвременни примера. Първият бе с българската декларация относно използването на кирилицата в ЕС. Този текст, доколкото аз знам, е единственият случай на подобна декларация в договори с ЕС, каза Марти и допълни, че не е имало нищо подобно при присъединяването на Гърция през 1981 г.
Абсолютизирането на кирилицата не е в полза на самата кирилица, смята ученият. Тя винаги трябва да се разглежда в контекста на гръцкото и глаголическото писмо, тъй като е тясно свързана с тях, отбеляза проф. Марти. По думите му особено важни са връзките и между кирилицата и латиницата.
В заключение той отбеляза, че и глаголицата, и кирилицата са славянски азбуки; и двете са свързани с България; и двете са взаимосвързани. Поради това смятам, че е необходимо в културната политика да се подчертае не само кирилицата, но и нейната по-голяма сестра глаголицата, каза проф. Роланд Марти.
Велислав Минеков: Остров "Св. св. Кирик и Юлита" може да се превърне в световен център за култура
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}