ЛИТЕРАТУРНИ ОТЛИЧИЯ
Талантливи млади поети завладяха журито на Националния литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"
Двеста и единайсет автори изпратиха своите поетични текстове на тема: "Монолог на хвърления камък"
Редактор : / 401 Прочита 0 Коментара
Източник: Издателство "Библиотека България"
Издателство "Библиотека България" обяви резултатите от литературния конкурс "Вие пишете, ние четем". Конкурсът е с национален статут и се провежда за шеста поредна година.
Двеста и единайсет автори изпратиха своите поетични текстове на тема: "Монолог на хвърления камък".
Авторите на оценяваните творби бяха анонимни за тричленното жури в състав: поетесата и председател Камелия Кондова, поетесата Ива Спиридонова и поетът Симеон Аспарухов.
Големият интерес към конкурса запазва тенденцията си за поредна година, като отново подчертава необходимостта от стойностна литература, която да вдъхновява, свързва и променя. Инициативата вече има авторитет на едно от най-престижните литературни събития в България и предоставя възможност на млади автори и дебютанти да се срещнат с председателите и членове на журито през годините в лицето на емблематични автори като: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова, Камелия Кондова, Маргарита Петкова, Димитър Гачев, Георги Бърдаров.
Наред с предметните награди, "Библиотека България" осигурява представяне на селектираните автори, публикуване на текстовете в литературни сборници или издаване на книги на отличените.
"Щастлива съм, че като част от журито на тазгодишния конкурс "Вие пишете, ние четем" на издателство "Библиотека България" имах възможност да прочета толкова много талантливи автори и изпитвам изключително удовлетворение, че все повече млади хора пишат поезия и то прекрасно, доказателство за което са тримата ни лауреати", сподели Ива Спиридонова.
"Всяко литературно откритие през годините, в които имам честта да бъда част от конкурса, е едновременно доказателство, че младият човек има отношение към изкуството най-общо казано и истинска радост за хора като нас, че не всичко на тази сцена представлява комерсиален интерес, а най-вече духовна потребност.
Едновременно за читателя в наше лице и за писателя в лицето на съвременните пишещи хора", категоричен е Симеон Аспарухов.
Източник: Издателство "Библиотека България"
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Резултатите от конкурса бяха обявени по традиция на рождения ден на издателство "Библиотека България" на 25 януари:
1. Първо място - Никол Панкова от София - награждава се с плакет, грамота и издаване на стихосбирка през 2025 г.
2. Второ място - Гергана Борисова от София - награждава се с плакет, грамота и 300 лв.
3. Трето място - Мартин Лазаров от Варна - награждава се с плакет, грамота и 200 лв.
Ето и отличените творби:
НИКОЛ ПАНКОВА - 1 МЯСТО:
крайъгълен камък за туристи
ела и ми отвори библията си
разкажи ми житейската си философия,
от която мечтая да получа главоболие
ще направим камерен концерт -
любов през първата седмица на август
знай, че ще остана точно три дни
ще те изчета приблизително до пета страница
и прахта от обвивката ти
ще полепне по потните ми изгорели
от юлското слънце длани
ще те наричам любов
докато не ми загорчиш
не тихо като в онова
стихотворение на Вапцаров,
а буреносно и с искри ще си тръгна
у теб ще оставя само трепет
и сок от сладък бъз
няма да оставя и листо съмнение,
че сърцето ми няма да се втвърдява
всеки ден и изгарящите лъчи на юли
ще успеят да го разтопят, любими мой
прилича много на крайъгълен камък за туристи
я, виж, онова там на дървото бъз ли е
враг
консервирах сърцето си
със сол добита от множество пробойни
разклони се на четири камери и предсърдия
издялкани от камък
по-стар от Египетските пирамиди
останките ми ще ги положат
не в ембрионална поза,
а с гръб към сърцето
на могилата над гроба ми
ще има надпис "ползва разклоненията си за
защита срещу нахлуващите неканени гости.
умря преди да осъзнае, че не всеки ѝ е враг".
черешова задушница
изплюх костилката върху гроба ти, дядо
подредих белите камъчета в кръг
заравних почвата с острите си нокти
чудя се как се прави семейство
когато никой не ти е дал рецептата
и как да стоя на гроба ти права
без да плача със събути кръстени крака
поливам костилката с вишновка
от твоята домашната от мазето
стои на хладно както си и ти
и затова успява да опиянява вечно
от вишновката и изплютата костилка
поникна класура - дърво на живота
вече разпознавам плодородната почва
където никне уют след като засееш
дори мъртъв ме научи
как се прави семейство
по-добре от живите
***
ГЕРГАНА БОРИСОВА - 2 МЯСТО:
Хронично
Камъни.
Заседнали са
надълбоко-
в белите ни дробове.
Накъде да отиде цигареният дим?
Не дишаме,
поне отвсякъде е светло,
нали живеем в София.
Те не са просто парчета,
а останки от паметници.
Паметници на хора,
за които не говорим,
които сме замразили,
които сме обичали.
Но са се превърнали в звезди
и още си водят монолозите.
Докато бързо бягат от слънцето,
с камъни в обувките.Не искаме камъните да ни спънат,
мятаме ги на другия тротоар.
Вечерта се прибираме,
лягам
и ги завиваме.
Грайфери
Малки сиви камъчета,
променят следите на целия свят.
Срещат се между грайферите
и се влюбват.Преживяват локви, киша,
пресен асфалт.
Намерили са убежище.
Време е да се слеят с пръстта,пътят отново трябва да порасне.
Камък, ножица, хартия
Да започнем оттам,
където приключихме вчера.
Още в началото усещам,
че губя,
защото тук няма място за слабите пешки,
прочитаме щастието си
на касовите бележки.
Играем роли,
а сме същите.Заровете ти се търкалят в различни посоки,
пак печелиш точки.
Напрежението се реже не с ножица,
а с ножове.
Мислите ми си подават камъни.
Залагаш любовта си като чипове.
Ръцете ти са кървави -
лъжите ти са шипове.
После се забравяме
и сме същите.Дали ще замеряш с камъните,
с ножиците,
с хартиите...
опитай с думите -
те са същите.
***
МАРТИН ЛАЗАРОВ - 3 МЯСТО:
В себе си
да вдигна камък срещу себе си
и да го омекотя
да послушам как мълчи
как ще предскаже всички думи
които някой ще забие с капка
с милиони капки
до истината в полираното му сърце
да го прибера във джоба
за последен път
както смъртта се сбогува със стъпките и счупените обещания
както животът се здрависва със забравените разкаяния
Монохромен следобед
стоим на маса
ти на земята
аз на луната
бялата пустиня
сънува чадъри
някой е говорил
аз съм слушал като черен кактус
и сега усещам всеки сблъсък
всяко засмукване
кратерите ще ме създадат
ударите ще издълбаят отговори
на които съм способен да дам тежест
същата тежест с която бучка захар
се разтваря в черното кафе
същата тежест, с която трохите от кекса
гъделичкат мушамата, стола и пода
същата тежест, с която камъкът потъва
след бъбривите стъпки по повърхността на водата
Аз
не усещам гравитацията
нима има нещо по-силно
сигурно е омразата
някое цвете би казало любовта
но аз познавам цветята
те са мили
не искат да режат и да наказват
да палят и да събуждат села от безлунната дрямка
нима има нещо вярно
в справедливото желанието да руша
там където липсва любов и омраза
нима накрая
ще се превърна в рамо на поет
след като отрежат главата му
и я забучат на тежък ръбат спомен
ако стане така няма да е края
и ще бъде от любов
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Ftalantlivi-mladi-poeti-zavladyaha-zhurito-na-natsionalniya-literaturen-konkurs-vie-pishete-nie-chetem&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F01%2F28%2F2844831%2F768x432.jpg%3F_%3D1738053862&description=Талантливи млади поети завладяха журито на Националния литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}