ВХОД СВОБОДЕН

Анет Розен представя дебютния си роман "Морето си отива" (откъс)

Издателство "Библиотека България" и Gramophone Life&Event Club ни канят на премиерата на книгата на 12 януари от 19.00 часа

Редактор : Impressio / 11 януари 2023 / 14:29 458 Прочита 0 Коментара

Източник: Издателство "Библиотека България"

С питие и добро настроение издателство "Библиотека България" ще представи дебютната книга на Анет Розен, "Морето си отива" на 12 януари от 19.00 часа в Gramophone Life&Event Club в столицата, а входът е свободен.

В тази първа среща за 2023 година, организирана от издателството, ще се насладите на актьорската интерпретация на откъси от романа, в изпълнение на прекрасните Боряна Маноилова и Николай Владимиров.

Редакторът на книгата, Ива Спиридонова, ще сподели своята гледна точка за текста, а авторът, Анет Розен, най-сетне ще се срещне със своите читатели в България.

"Морето си отива" е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес.

Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот.

Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето - някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри.

Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.

"Ако морето в тази книга е метафора на щастието и свободата, то всеки от нас трябва да се стреми да го опази в себе си, въпреки времето и обстоятелствата и да не позволява да си отива, за да е пълноценен и силен човек. За да е жив.

За нашето вътрешно море, за бурите и тайните в него, за любовта и избора, за пречистването и плаването през живота разказва тази новела. И ако всички ние сме песъчинки в дланите на времето, то само вълните на морето могат да ни отведат до нашия бряг, до пристана, където ни очаква любовта, в която най-сетне да сме себе си.", казва редакторът на книгата Ива Спиридонова.

Източник: Издателство "Библиотека България"

Из "Морето си отива" на Анет Розен

ШЕПОТ В СИНЬО

Първият поглед към морето, така дълго чакан, ме изпълни с първична радост и благоговение. Стоях на брега, а вълните си играеха върху него и изкушаваха нетърпеливите ми пръсти. С отминаването на десетилетията те бяха оставили по кожата слоеве от прашно, солено покритие, направили ме по-мъдър, по-опитен и богат.

- Румене, идваш ли? Трябва да обсъдим докрай плана.

Още

"Мистериите на Алис. Вълшебната гора" - влезте в една приказка от Вели Константинова на 20 декември

Драмата на модерния човек е в многообразието от избори. Потискащо изобилие на алтернативи. Може би аз трябваше да стана поет, а не адвокат. Ето пак, скрито във вятъра, това настойчиво ехо от младостта. В началото имах странни сънища, бях палав и се бунтувах, с ясни представи за добро и зло, съчетани със смелост, дързост, непокорност и чар. Всеки разговор бе предизвикателство, всяка усмивка - тайнствена покана. Животът бе пъстър килим и многоцветна загадка.

Вероятно залезът ще ми разкаже дали я разгадах или попаднах в безкраен лабиринт. Вълните шептят смирено, искат да споделят нещо, само днес и тук. А на фона на жаркия пясък ме гледат строго моите най-стари приятели.

- Румен пак мечтае. Няма да дойде скоро.

Още

Людмила Капитанова представя "Да пътуваш с Роберто"

Вятърът като че ли бе отшумял за днес и аз замислено тръгнах обратно към чадъра. Бяхме решили да подготвим пикник на плажа - една от идеите, които ни хрумнаха в дълъг разговор предишната вечер. Темата му беше дали още сме млади, но дори да не сме, дали още сме такива в сърцата си. Замислихме се какво сме правили навремето, дори неща в излишък, които днес веднага инстинктивно бихме отхвърлили. С оправданието, че вече няма за кога, че сега сме уморени, рисковано е или някой би ни го забранил.

Едната идея беше да останем будни до полунощ или до рано сутринта - първото предизвикателство - и да приготвим достатъчно ядене и пиене за един пикник директно на морето. Нищо сложно. Не толкова удобно като да вечеряме в ресторанта и да влезем после в бара, но тъкмо затова особено. Все с нещо трябваше да започнем. Явор, психологът в компанията, заяви:

- Младостта си отива, когато започнеш да се обръщаш повече назад отколкото напред. И ставаш пленник на спомените. Който гледа напред, е още млад.

- Това ако не е стимул, здраве да е - без да плащаме за час в твоята практика. Дай да запишем сега какво ни трябва утре, после ще мислим за по-нататък - каза Летисия по учителски навик, като на дете.

Още

Психологическият роман "Отвъд карамела на залеза" с премиера в Пловдив

Разпределихме бързо задачите. В този момент още не знаехме, че само след няколко дни всеки от нас ще бъде принуден да потърси отговор на въпросите, които никога не си задаваше и не си представяхме как събитията щяха да поставят под въпрос приятелството ни, което бе издържало десетилетия. Колкото и различни да бяхме, орбитите ни неизменно се пресичаха. Изабела, като илюстратор, се стремеше да изтълкува книгите, така както съпругът ѝ Явор - да чете човешките души. Калоян, собственик на софтуерна компания, оцеляваше с помощта на Нина, в ролята на бек офис, домакиня и емоционална котва на семейството. Самият аз намирах с Летисия, моята учителка по любов, а в живота - преподавател по български език, най-често общо четиво - с това ме беше запленила през студентските години, когато аз всекидневно потъвах в безкрайните томове по право. Отсъстваха Сашо и

Нели, лекар и проджект мениджър, съученици и приятели, нашата гордост и добър пример. Това лято ние не предполагахме, че животът на поне един от нас вече виси на косъм.

* Откъсът се публикува с любезното съгласие на издателство "Библиотека България"

Още