Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

КИНО И ЛИТЕРАТУРА

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

Автобиографията на живата легенда на британското кино е вече на книжния пазар

Майкъл Кейн, 1965 г. (Снимка: Getty Images)

"Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички."

Така започва автобиографията с ексцентрично заглавие "Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци" (превод: Надя Баева, 264 стр., цена: 20 лв.), подписана от холивудската легенда и британско национално съкровище сър Майкъл Кейн.

Той участва в над 150 филма, сред които се открояват "Алфи", "Романтичната англичанка", "Да образоваш Рита", "Тихият американец", "Перфектният обир", "Младост" и много други.

Кейн е в стихията си в абсолютно различни роли, той добре познава цената на успеха - достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Както самият той признава: "Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза."

5 януари, 1968 г. - Майкъл Кейн на премиерата на "Here We Go Round The Mulberry Bush". ' (Снимка: Getty Images)

Още

Майкъл Кейн в нова адаптация на "Оливър Туист" със сина на Джуд Лоу

Майкъл Кейн в нова адаптация на "Оливър Туист" със сина на Джуд Лоу

Сър Майкъл Кейн е жива легенда на британското кино - кариерата му обхваща повече от шест десетилетия. Носител е на награда "Сателит", две награди БАФТА и три награди "Златен глобус", номиниран е за три награди "Еми". Награда Оскар печели два пъти: за най-добра поддържаща мъжка роля в "Хана и нейните сестри" (1986) на Уди Алън и за "Правилата на дома" (1999) на Ласе Халстрьом.

Сега, от висотата на своите 85 години, Кейн иска да сподели всичко, на което го е научил животът. Разкриваща удивителен талант, тази книга представя Майкъл Кейн като мъдър човек и неустоимо забавна личност.

Майкъл Кейн - "Трябваше да взривим проклетите врати...и други житейски уроци", изд. "Колибри":

УВОД

При първото ми посещение в Съединените щати, след като току-що бях направил Алфи, седях сам във фоайето на хотел "Бевърли Хилс" и чух шума на хеликоптер, кацащ в отсрещния парк. Това, както ме осведоми портиерът, било абсолютно забранено. С него стояхме на вратата, за да видим кой така нагло бе престъпил закона - вероятно президентът, ако не на САЩ, то поне на хотела. На отсрещната страна на Сънсет Булевард сред облак прах, изпъстрен с искрици от слънцето, се появи с ръста си от 1,95 м и в пълна каубойска премяна Джон Уейн - не можеше да го сбърка човек. Стоях там със зяпнала уста, а той улови погледа ми, кривна от посоката си и дойде при мен.

16 март, 1967 - актьорът Майкъл Кейн в ролята на тайния агент Хари Палмър във филма "Мозък за един милиард" на Кен Ръсел. (Снимка: Getty Images)

- Как ти е името, малкият? - попита.

- Майкъл Кейн - успях да изграча.

- Точно така - съгласи се той и наклони глава. - Играеш в онзи филм, Алфи.

- Да - отвърнах, без да успявам да поддържам моята половина от разговора.

- Ти ще бъдеш звезда, хлапе - провлечено изрече той и преметна ръка през раменете ми. - Но ако искаш да се задържиш звезда, запомни следното: говори тихо, бавно и не казвай много.

- Благодаря ви, господин Уейн - отвърнах.

- Наричай ме Дюк.

- Той ме потупа по ръката и се отдалечи с поклащаща се походка.

Още

Тайната на 43-годишния брак на Майкъл Кейн

Тайната на 43-годишния брак на Майкъл Кейн

Беше зашеметяващо холивудско мигновение за амбициозен млад актьор при първото му посещение в Града на мечтите. Също така бе отличен съвет за всеки, който се кани да играе в уестърни и да произнася репликите си, яхнал кон. Говориш тихо и бавно да не подплашиш конете и казваш възможно най-малко, преди добичето ти да е хукнало. Но не беше чак толкова полезна препоръка за някой като мен - актьор, който щеше да играе всякакви персонажи с тонове приказки и, слава богу, стъпил с двата крака на земята.

Често ме питат какво бих посъветвал начинаещите актьори. От дълги години отговорът ми беше: "Никога не слушайте ветерани като мен". И това е, защото преди Джон Уейн да ми поднесе мъдрото си напътствие, все питах по-възрастни актьори как да постъпя, а единственото, което чух от тях, бе, че е най-добре да се откажа.

29 юли, 1965 - Майкъл Кейн позира докато чете The Evening News. (Снимка: Getty Images)

Но с напредването на възрастта ми започнах да размишлявам над живота си, както е обичай на старите хора. Осъзнах, че през шейсетте ми години във филмовия бизнес и 85 години живот съм получавал немалко полезни съвети - от Марлене Дитрих, Тони Къртис и Лорънс Оливие сред много други, - и си взех поука както от бляскавите си успехи, така и от катастрофалните провали. Взех да си мисля, че не е чак толкова разумно никога да не следваш съвети. Всъщност съветът ми би бил: не слушайте именно този съвет.

Книгата е резултат от всичкото това размишление. Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички.

Още

Легендата Жан-Жак Ано и животът в киното (ОТКЪС)

Легендата Жан-Жак Ано и животът в киното (ОТКЪС)

Няколко от "поуките" ми са конкретно насочени към актьорската игра в киното. Все пак се надявам, че като цяло ще намерят отклик у повечето от вас. Не на всички ви предстои да се явявате на прослушване за роли, но в някои отношения животът винаги си е едно прослушване: всеки има своя момент, в който трябва да даде най-доброто от себе си, за да получи желаното. Няма да ви се налага непременно да учите реплики, но на някакъв етап всеки трябва да се погрижи да е добре подготвен. До един ни се налага да общуваме с мъчни хора и трябва да се научим да балансираме професионалния и личния си живот.

Нужното, за да бъдеш звезда в киното, не е толкова различно от нужното да бъдеш звезда във всяка друга сфера (просто се изисква малко повече късмет).

13 октомври, 1964 г. - Майкъл Кейн позира с куп оръжия по време на снимките на "The Ipcress File". (Снимка: Getty Images)

Ами ако изобщо не ви е грижа за тъй наречената мъдрост на този старец? Е, надявам се все пак да е развлечение за вас. Междувременно разправям истории от живота си - някои нови, други вехти, - все с присъстващи в тях знаменитости и до една забавни. Надявам се чрез тях да съм успял да предам по-обхватната картина как започнах и докъде стигнах, какви грешки направих, каква веселба изживях и какво научих по пътя си.

Онова, което е действало при Джон Уейн, на мен не би ми свършило работа. Така че не си въобразявам как моите рецепти непременно ще са полезни за вас. Светът, в който аз влязох като актьор, е много различен от днешния и битките ми на млад бял мъж от работническата класа, пробиващ в киното през 50-те и 60-те години, няма да са същите като вашите.

Още

Британският писател на шпионски романи Джон льо Каре e носителят на "Улоф Палме" за 2019

Британският писател на шпионски романи Джон льо Каре e носителят на "Улоф Палме" за 2019

Знам, че животът ми бе благословен с повече от обичайната доза късмет и с благоприятно уцелване на точния момент. Като хлапак през 60-те се озовах на правилното място във вярното време. Знам това. Имаше хиляди актьори, не по-лоши, че и по-добри от мен, които не получиха своя пробив. И това ми е известно. Наясно съм също как внезапно през 60-те години масово се пишеха роли и се отваряха шансове за момчета от бачкаторските среди като мен, докато за жените и цветнокожите щяха да отминат десетилетия, преди да изгреят благоприятни възможности. Отне ми дълги години да схвана битките - и не само за роли, а за човешко достойнство, - които жените водеха в света на киното и в много други сфери, и още се уча.

Бях невероятен щастливец и в личния си живот, задето срещнах жена си Шакира и имах прекрасен живот с нея в продължение на 47 години. Благословен бях с две изумителни дъщери, три скъпоценни внучета и група близки, подкрепящи ме приятели. Никой не може да успее нито в киното, нито в друга област без късмет. Но мен той не ме е съпътствал постоянно, много пъти съм бил и лишен от късмет.

Никога не съм лежал на лаврите си. Работих здраво, изучих си занаята, грабнах шансовете си и упорствах, когато мнозина се предадоха. Никой не разполага с универсална тайна формула за успеха. Никой не може да ви обещае богатство и слава - всъщност аз и не препоръчвам да ги желаете. Много актьори знаят колкото мен за филмовия бизнес, повече дори. Но ако ви е интересно как един щастливец е пробил в него, преодолял е лошия късмет и е изцедил до капка добрия, правил е тонове грешки, но се е опитвал да се поучи от тях, вършил е онова, което обича, и същевременно безкрайно се е забавлявал, тогава да поемаме!

Актьорите Брит Екланд и Майкъл Кейн в прегръдка, заснета по време на снимките на филма "Get Carter", 20 юли 1970 г. (Снимка: Getty Images)

Първа част: НАЧАЛОТО

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ОТКЪДЕ ЗАПОЧВАШ

Не виждаш дори богатствата, върху които стъпваш с краката си. Уолтър Хюстън към Хъмфри Богарт в "Съкровището на Сиера Мадре" (1948)

Когато се оглеждам около себе си днес и се обръщам назад към мястото, откъдето тръгнах, налага ми се да се втренча отново във видяното, за да се уверя, и все пак понякога си мисля: Какво? Аз? Не. Занасяте ме. Все още продължава да изглежда като невъзможна мечта.

Още

"Английският пациент" - най-добрият роман сред наградените с "Ман Букър" за последните 50 г.

"Английският пациент" - най-добрият роман сред наградените с "Ман Букър" за последните 50 г.

Роден съм преди около милион години, през 1933-та, посред най-тежката депресия, сполитала тази страна, и шест години преди да ѝ бъде сложен край от още по-голяма катастрофа - Втората световна война. Майка ми беше чистачка и чак след смъртта ѝ узнах, че вече имала един син, когото обичала и за когото се грижела тайно. Баща ми беше интелигентен, но напълно необразован - или недостатъчно образован, което бе типично за работническата класа по онова време - и работеше като носач на риба на пазара "Билингсгейт".

Живеехме в тесен двустаен апартамент в преустроена викторианска къща в Камбъруел - тогава един от най-бедните райони на осаждения и пълен със смог Лондон, - на три нива над улицата и на пет над единствената тоалетна в двора. Страдах от рахит, болестта на бедните, която причинява отслабване на костите, и тропах нагоре-надолу по онези стълби с медицински обувки.

Три години след мен се роди друг син - Станли, а три години след Станли дойде Втората световна война. Тъй като германските бомбардировачи се опитваха да изравнят Лондон със земята, с брат ми на възраст три и шест години бяхме евакуирани и останахме на милостта на различни и твърде разочароващи нови семейства. Моето ме хранеше с една консерва сардини на ден върху препечен хляб, а когато заминаваха за уикенда, ме заключваха в шкаф под стълбите. Майка ми дотича и ме спаси, целия покрит с гнойни рани, веднага щом германците престанаха да бомбардират железопътните линии, но не и преди да развия клаустрофобия за цял живот и абсолютна непоносимост към каквато и да било жестокост по отношение на деца. Завърших училище на 16 с посредствен успех, работих в няколко офиса като разсилен и неизменно бях уволняван, а на 18 бях мобилизиран в армията и най-напред бях пратен с окупационните войски на Съюзниците в победена следвоенна Германия, а после - в Корея, където комунистите да гърмят по мен.

5 юли 1965 г. - част от актьорския състав на филма "Алфи". (Снимка: Getty Images)

По онова време Великобритания бе една от страните с най-рязко класово разделение в света, а аз, както всекидневно бях информиран, се намирах на дъното на пирамидата. То се знае, милиони хора по света водеха по-лош живот от моя, но аз не знаех нищо за това. Знаех само, че съм беден и от работническата класа. В много отношения не беше добър старт - за каквото и да било, камо ли за звездна слава в киното. Но за своя главен герой - Морис Джоузеф Микълуайт, както аз (горкичкият!) бях известен тогава - детството ми никога не е създавало усещане да е печално. Друг живот не познавах, бях обичан, майка ми и баща ми бяха чудесни родители и дори най-лошите времена ми носеха нещо хубаво.

Още

Стихотворенията на Йосиф Бродски излизат за първи път на български език

Стихотворенията на Йосиф Бродски излизат за първи път на български език

Втората световна война бе едно от най-ужасяващите и трагични събития на двайсети век. Но за мен тя бе едно от най-страхотните неща, които са ми се случвали. За кльощавия шестгодишен обитател на бордей тя означаваше евакуация и бягство от бомбардировките - като втория път бях заедно с брат ми и майка ми. Бяхме транспортирани от задушения от пушеци Лондон до блажената идилия на провинцията в Норфък, където можех да тичам на чист въздух, да си късам ябълки направо от дървото и да имам като домашен любимец едър впрегатен кон на име Лоти. Като всички останали бях принуден да ям органична храна в продължение на пет години: в почвата и храните не се слагаха химикали, защото всички те се използваха за експлозиви и муниции.

Имаше много малко захар, никакви бонбони и газирани напитки, затова пък изобилстваха натуралният портокалов сок, рибеното масло, малцовият екстракт и витамините. За повечето хора системата на дажби бе ужасна, но за такива като мен военновременната диета се оказа голямо подобрение. Рахитът ми се излекува и избуях на ръст като плевел.

Благодарение на войната получих възможността да положа така наречения "единайсет плюс" изпит, с който си осигурих място в добра класическа гимназия - крайно необичайно по онова време за момче с моя произход. Баща ми оцеля след Дюнкерк, Ел Аламейн и освобождението на Рим - още пазя картичката, която ми изпрати за шестия ми рожден ден от Дюнкерк, и броеницата, която папата му дал за благодарност през 1944 г. - и се върна при нас по-уморен и по-тъжен, но като всекидневно напомняне какви късметлии бяхме: телеграмата, от която се плашехме през всичките шест години на войната, така и не дойде.

Когато се върнах в Лондон след войната, все още слаб, но пък с ръст 1,82 м - вече с 10 см по-висок от баща ми, - се преместихме да живеем в панелна сграда в квартала Елефънт енд Касъл. Там имаше електричество, топла вода и истинска вана, хладилник и - най-хубавото от всичко - вътрешна тоалетна. За пръв път се радвахме на такива придобивки и ги възприемахме като лукс.

Много рано научих, че всичко, без значение колко е трагично, може да има своята добра страна за теб лично. Научих се да откривам положителното в ужасни ситуации. В ретроспекция бих добавил още една поука, която нямаше как да съм знаел тогава (а ми се ще да бях): след като аз мога да го постигна, има надежда за всички нас. Без значение откъде започваш в живота си, можеш да се издигнеш и измъкнеш.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Гийом Мюсо отново е най-четеният автор във Франция

Гийом Мюсо отново е най-четеният автор във Франция

Още

Алек Попов на 55: Самоиронията е за предпочитане пред самоомразата

Алек Попов на 55: Самоиронията е за предпочитане пред самоомразата

Още

Патриша Хайсмит и тъмната половина на човешката душа

Патриша Хайсмит: Всеки човек може да убие

Още

Жаклин Вагенщайн: Животът е най-непредвидимият сценарист, а реалността понякога надминава и най-смелото въображение

Жаклин Вагенщайн: Понякога реалността надминава и най-смелото въображение

Още

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

Още

"Каузата на юношите" - фундаментален труд на последователка на Фройд (откъс)

"Каузата на юношите" - фундаментален труд на последователка на Фройд (откъс)

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

"Еми и Крадецът на сенки" - шеметно приключение в света на мечтите (откъс)

Необичайният роман на Марин Трошанов ще ви направи част от история за смелост, свободолюбие и всеотдайност в духа на творбите на Урсула Ле Гуин и Роджър Зелазни

Българските книги пътешестват из Франция до хиляди нови читатели

Тази пролет, новата мащабна кампания на Българския културен институт в Париж популяризира съвременната ни литература в над 50 френски библиотеки

"Времеубежище" на Георги Господинов стана "роман на годината"

Той е първият автор в историята на конкурса, организиран от Националния дарителски фонд "13 века България", спечелил наградата два пъти

Физика на тъгата" на Георги Господинов ще се изучава във Варшавския университет

Тя застава редом с признати класики като "Името на розата" на Умберто Еко и "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес

"Френското булчинско магазинче" от Дженифър Дюпий - разтърсващ роман за обичта между майка и дъщеря (откъс)

Горчиво-сладък разказ за бягствата от реалността, които никога не носят спасение