Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Проблемите не винаги са толкова катастрофални, колкото ни изглеждат

СЪВРЕМЕННА ЛИТЕРАТУРА

Проблемите не винаги са толкова катастрофални, колкото ни изглеждат

"Лек за депресията" на д-р Стивън С. Иларди ще ни научи в 6 стъпки да се справим с кризата без антидепресанти

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

От 13-и март на книжния пазар е книгата на д-р Стивън С. Иларди "Лек за депресията" на издателство "Колибри". Тя ще ни даде съвети как да победим депресията без лекарства - ако изобщо се налага.

"Лек за депресията", в превод на Радостин Желев, ни учи, че в голям брой от случаите способността ни да се справяме с трудностите зависи и от начина, по който ги тълкуваме. Понякога нещата не са толкова катастрофални, колкото ни се струва. Добрите психотерапевти са получили висока квалификация именно да помагат на пациентите с депресия да разглеждат подобни стресови ситуации в не толкова проблематична светлина. Но един добър приятел или любим човек понякога може да изпълни подобна роля - като посочи явните и не толкова явните причини, поради които депресията прави дадена ситуация да изглежда по-мрачна, отколкото е в действителност.

Още

"Жажда", или колко сложна може да бъде връзката между майка и дъщеря (ОТКЪС)

"Жажда", или колко сложна може да бъде връзката между майка и дъщеря (ОТКЪС)

Въпреки бързото нарастване на употребата на антидепресанти през последните години, честотата на депресията в САЩ не е намаляла: тя се е увеличила.

По последни данни от научни изследвания всеки четвърти американец - над 70 милиона души - в някакъв момент от живота си ще изпълни критериите за тежка депресия. Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща, грубо казано, десет пъти повече, отколкото преди две поколения.

Как е възможно съвременните хора да са толкова уязвими от депресията? Каква промяна е настъпила?

Американският лекар и популяризатор д-р Стивън С. Иларди е завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика. Понастоящем преподава в Университета в Канзас, автор е на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти.

В книгата "Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства" д-р Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна.

Ето какво казва самият автор за програмата ТЖП:

Още

"Втора градска" - размисъл за човешкия живот и как да го "санираме" (ОТКЪС)

"Втора градска" - размисъл за човешкия живот и как да го "санираме" (ОТКЪС)

"И шестте компонента на програмата ТЖП - омега-3 мастни киселини, ангажиращи ума занимания, физически упражнения, излагане на слънчева светлина, социални контакти и подобрен сън - притежават антидепресивни свойства. Това ни е известно от тоновете публикувани научни изследвания. Но ТЖП е единственият подход, който съчетава тези отделни елементи в цялостен вид - в комплексна програма от типа "стъпка по стъпка", чието действие е много по-мощно от това на всеки от компонентите ѝ, взет поотделно."

А според психоложката Хариет Лърнър, автор на книги с милионен тираж, тази програма не е само за депресията. Всеки може да я използва за свое благо.

Из "Лек за депресията" на д-р Стивън С. Иларди (откъс)

Епидемията и целебното средство

"Не знам какво ми става. Искам само да затворя очи и никога повече да не се събудя. Имам чувството, че целият ми живот изтича през пръстите, а аз не мога нищо да направя. Всички ми казват, че трябва да "се стегна". Не съзнават ли колко жестоко е това? Наистина ли смятат, че искам да съм в това състояние? Понякога просто започвам да плача, без дори да знам защо. Хората ме гледат, все едно съм луд, сякаш казват: "Погледнете го, горкичкия. Клетият, направо да го ожалиш...". Гласът на Фил постепенно заглъхна, той се приведе напред и хвана главата си с ръце. Заби поглед в пода на кабинета и прошепна: "Извинете ме". И започна да го повтаря, без да спира, като мантра.

Още

"Сладък живот" на Федерико Фелини на 24-тия София Филм Фест

"Сладък живот" на Федерико Фелини на 24-тия София Филм Фест

Въпреки че познавах доста добре разрушителния ефект на депресията, беше ми много трудно да си представя как е изглеждал Фил само няколко месеца преди това, преди началото на болестта. Съпругата му, която се беше обадила по телефона, за да му запише първия преглед, го беше описала като "самоуверен мъж, който обича да се забавлява". Беше собственик на успешна фирма, радваше се на здрав брак и обожаваше двете си деца. Жена му ми каза: "Преди, като го погледне човек, би си казал: "Този мъж е успял във всяко едно отношение". Но въпреки това в онзи момент той се намираше в моя кабинет, поразен от депресия в разцвета на силите си. Само за няколко месеца бе изгубил енергията, паметта, либидото, самоувереността, способността да спи през нощта и концентрацията си. Вече не можеше да си върши добре работата. Беше се откъснал напълно от приятелите и семейството си. А напоследък дори бе изгубил желанието за живот.

Подобно на голяма част от пациентите, които лекувам, преди да дойде при мен, Фил вече приемаше антидепресанти от няколко месеца. За съжаление, лекарствата не му бяха помогнали кой знае колко - нещо, което се случва по-често, отколкото повечето хора осъзнават.

Въпреки че в някои случаи медикаментите безспорно помагат, те се оказват полезни за по-малко от половината пациенти с депресия, които опитват да се лекуват с тях. (А мнозина, така или иначе, се отказват от лекарствения прием поради тежки странични ефекти като сексуална дисфункция или напълняване.)

Въпреки бързото нарастване на употребата на антидепресанти през последните години честотата на депресията в САЩ не е намаляла: тя се е увеличила. По последни данни от научни изследвания всеки четвърти американец - над седемдесет милиона души - в някакъв момент от живота си ще изпълни критериите за тежка депресия.

Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща, грубо казано, десет пъти повече, отколкото преди две поколения. Как е възможно съвременните хора да са толкова уязвими от депресията? Каква промяна е настъпила?

Очевидно не става дума за генетика, тъй като геномът на хората не може да се промени толкова бързо. Причината трябва да се крие в нещо друго. И това друго нещо, убеден съм, е начинът на живот. Помислете върху следните факти

В американското общество има само една група хора, които не са засегнати от съвременната епидемия от депресия: амишите. Честотата на депресията сред амишите, чиито общности продължават ревностно да се придържат към начина на живот през осемнайсети век, е драстично пониска, отколкото сред останалото население на страната.

В развиващите се страни (в т. нар. трети свят) честотата на депресията в рамките на цял живот често пъти съставлява само малка част от тази на Запад. Само че в онези държави, в които хората преминават от по-традиционен към по-американизиран начин на живот, разпространението на депресията започва да нараства.

През последните години честотата на депресията расте неумолимо във всяка от т.нар. индустриално развити страни (като Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея). Така че не е изолирано американско явление.

Западни изследователи са проучвали групи от хора в съвременния свят, чийто начин на живот включва лов и събирачество на плодове и ядивни растения - например племето калули в планините на Папуа-Нова Гвинея, - за наличие на психични заболявания. Забележителният извод, до който достигат, е, че клиничната депресия почти не се среща сред тези групи, чийто начин на живот е близък до този на нашите далечни предци. Въпреки че животът им е много труден - напълно са лишени от материалните удобства или напредъка на медицината, които ние приемаме за даденост, - те са "имунизирани" срещу бича на депресията, който разрушава живота на много хора пред очите ни. (Може би най-показателен в това отношение е примерът на антрополога Едуард Шифълин, който живял сред племето калули в продължение на почти десетилетие и внимателно разпитал над две хиляди мъже, жени и деца относно начина, по който преживяват скръбта и депресията; той открил един-единствен човек, който се доближавал до пълните диагностични критерии за депресията като заболяване.

Още

"Четене и живот" на Цветан Тодоров - за първи път на български

"Четене и живот" на Цветан Тодоров - за първи път на български

Тези кроскултурни изследвания показват съвсем ясно следното: колкото по-"модерен" начин на живот води дадено общество, толкова по-голяма е честотата на депресията в него.

Може да ви се стори изненадващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е било създадено за съвременната постиндустриална среда. Допреди около дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и започнали да опитомяват животни, всички жители на Земята се препитавали с лов и събиране на различни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история.

А нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все така прекрасно настроени към околната среда от древността и все още продължават да изграждат - на практика - тела на хора от каменната ера. За жалост, когато човешко тяло от каменната ера се сблъска със съвременната околна среда, последиците върху здравето могат да бъдат катастрофални.

Още

Писателят Христо Стоянов пред Impressio: Псувах, биех, бях бунтар - и в стиховете, и в живота

Писателят Христо Стоянов пред Impressio: Псувах, биех, бях бунтар - и в стиховете, и в живота

Да разгледаме стремително нарастващата епидемия от затлъстяване. Цели 65 % от възрастното американско население страдат от наднормено тегло с клинични последствия. Защо? Защото нашият апетит все още е настроен спрямо особеностите на човека от каменната ера. Предците ни ловци събирачи са разполагали с променливо и вариращо според сезона количество и вид храна, като във всеки момент ги е дебнела опасността, че може да останат гладни за ден-два или за по-продължително време. Затова е съвсем логично, че са имали желание за повече сладко, скорбяла и мазнини - източниците на най-много калории - и са се тъпчели с тях всеки път, когато са имали достъп до тези рядко срещани, богати на различни съставки храни.

Мозъците ни все още са програмирани по този начин. И ние също буквално не можем да устоим на импулса да се натъпчем с висококалорийни храни. Когато ни се дояде парче чийзкейк например (сладко, скорбяла и мазнини: "три в едно"), нашите мозъци на хора от каменната ера радостно регистрират съхраняването на толкова много калории за черни дни - независимо от факта колко енергия може да сме скътали до този момент под формата на запаси от мазнини.

Още

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Обаче през последните няколко десетилетия за първи път в човешката история висококалорийните храни станаха достъпни по всяко време. И тъй като мозъкът не е бил създаден да регулира апетита при наличие на такова постоянно изобилие, дневната консумация на калории е достигнала невъобразимо високи стойности. Виждаме храната и мозъците ни просто "не могат да я откажат". А по-лошото е, че тази хранителна вакханалия съвпада с рязкото намаляване на броя калории, които хората изразходват всеки ден, тъй като съвременни удобства като автомобила, електрическите уреди и телевизията постепенно са ни превърнали в нация от залепени за дивана хора. Резултатът? Съвременна епидемия, която може да се обясни напълно с неотдавнашните промени в начина на живот.

Но нека да насочим вниманието си отново към амишите, прословути със съпротивата си към промените в начина на живот през последните две столетия. Каква е честотата на затлъстяване при тях? Наскоро едно проучване показа, че е едва 4 %. Що се отнася до ловците събирачи в съвременния свят, при тях процентът на затлъстяване е приблизително нулев.

Възможно ли е обаче съвременната епидемия от депресия наистина да бъде обяснена с промените в начина на живот на хората, подобно на затлъстяването? Съществува цяла камара научни доказателства, че това е възможно, като не става дума само за кроскултурни изследвания. Както ще видим след малко, от тези данни следват сериозни изводи, които могат да променят завинаги нашето разбиране за депресията и начина, по който тя се лекува.

*Текстът е публикуван със съгласието на Издателство "Колибри".

Още

Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Още

"Изгубени връзки" - скритото послание на депресията

"Изгубени връзки" - скритото послание на депресията

Още

"Ленинград. Живот под обсада"  - "фреска" на мъченичеството на един град

"Ленинград. Живот под обсада" - "фреска" на мъченичеството на един град

Още

Абсурдният живот на съвременния човек, отчуждението и кризата в общуването - в "Кралят умира"

Абсурдният живот на съвременния човек, отчуждението и кризата в общуването - в "Кралят умира"

Още

Картините-илюзии на всички времена

Картините-илюзии на всички времена

Още

Картини на Леонардо оживяват под музиката на италианския музикант Mаrtux_M и група Vjit в НДК

Картини на Леонардо оживяват под музиката на италианския музикант Mаrtux_M и група Vjit в НДК

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Въпреки протестите мемоарите на Уди Алън вече са на пазара в САЩ

Издателство "Аркейд" публикува автобиографичната книга от 400 страници

Най-скандалната книга в новата американска класика (откъс)

Сравняват "Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс с "Гроздовете на гнева" на Стайнбек

Валерия Луизели спечели литературната награда "Ратбоунс Фолио"

Говорейки от дома си в Ню Йорк, писателката сподели, че гледа на отличието като знак, че хората запазват вярата си в книгите дори в странни и тревожни времена

"Любов" от Елен Делфорж - книга, (с) която да обичаш

Окачествяват илюстрациите на Кантен Гребан с "бляскав химн на любовта и влюбените"

Историческият сайт "Сторник" безвъзмездно ще популяризира затворените музеи, архиви и библиотеки

Музеи, научни архиви, галерии, библиотеки, училища и университети могат да заявят участие в инициативата

"Сърцето с девет стаи" - разказ за любовта, въпреки... (ОТКЪС)

Авторката - Джанис Париат е едно от най-обещаващите имена в съвременната литература