Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Последното парти" от Клеър Макинтош - триумфалното завръщане на кралицата на психологическия трилър (откъс)

НОВА КНИГА

"Последното парти" от Клеър Макинтош - триумфалното завръщане на кралицата на психологическия трилър (откъс)

Авторката на "Оставих те да си отидеш" с нова детективска поредица

Клеър Макинтош (Издателство "Сиела")

Още

"Модистката от Париж" проследява пътя на една жена от ада на войната до ателието на Кристиан Диор (откъс)

"Модистката от Париж" проследява пътя на една жена от ада на войната до ателието на Кристиан Диор (откъс)

С "Оставих те да си отидеш", "Виждам те", "Игра на лъжи" британската писателка Клеър Макинтош, работила години наред като разследващ полицай, завоюва сърцата на читателите по цял свят, превръщайки се безапелационно в кралицата на психологическия трилър на британската сцена.

Талантът, опитът и въображението на Макинтош се проявяват отново в дългоочакваната история на "Последното парти" - блестящ и диаболичен роман, с който Макинтош дава начало на изцяло нова поредица с главен персонаж - интригуващата и загадъчна детектив Фион Морган.

Никой в Кум Койд - китно селце на границата между Англия и Северен Уелс - не си спомня кога е сложено началото на традицията с плуването в езерото Хлин Дрих, но всяка нова година се посреща с нея. До първи януари след новогодишното парти в дома на популярен местен магнат.

Защото на повърхността на кристалните води на вековното езеро, като че от мъглата, изплува именно трупа на заможния певец и бизнесмен Рис Лойд. И той несъмнено е мъртъв.

Издателство "Сиела"

Въпросът "Кой уби Рис Лойд?" е обгърнат в мистерия и въпреки това заелата се със случая детектив Фион Морган има причина да подозира всички. Ако никой не е пророк в собствената си страна, то това правило важи с пълна сила за бившия популярен изпълнител, който гради своята империя около луксозния комплекс "Крайбрежието" - атрактивно място за туристи и повод за завист и омраза на мнозина жители.

Оказва се че под повърхността на бляскавото вилно селище има опасни течения, в които плуват измами, предателства, тормоз и насилие.

На място с толкова много тайни убийството е само началото на историята. Сред вековните борови гори около Кум Койд витае заплаха. Но Фион Морган може да се окаже "голяма беля" за всички замесени. Дори и ако ѝ се наложи да работи с детектив Лео, с когото са се запознали по необичаен начин...

Още

Убийствен трилър по шведски (откъс)

Убийствен трилър по шведски (откъс)

Защото този, който хвърля камъни, ще уцели опашката на дракона и може би ще го събуди.

На фона на величествени планински хълмове и спиращи дъха гори се разиграват пагубни страсти, а това, което започва като обикновен случай, може да преобърне завинаги пътя на талантливата, но пазеща своите мрачни тайни детектив Морган.

Редувайки сцени от миналото и настоящето, Клеър Макинтош успява да постави читателя пред сложния пъзел на едно престъпление, в което се оглеждат натрупвани с години тайни и лъжи. Тук всички са заподозрени, а невинни сякаш няма.

Многопластов, мрачен и написан със завидна доза чувство за хумор, "Последното парти" от Клеър Макинтош е заплетен, но изкусителен литературен лабиринт и без съмнение най-доброто от авторката, което сте чели до момента!

Из "Последното парти" от Клеър Макинтош

ПЪРВИЯТ ДЕН

ОТ НОВАТА ГОДИНА

Никой в Кум Койд1 не си спомня през коя година е сложено началото на традицията с плуването, но всяка нова година се посреща с нея. Никой не си спомня също така кога Дафид Люис влезе съвсем гол в езерото, единствено с коледна шапка на главата, и кога момчетата от ръгби отбора се хвърлиха от кея и намокриха до кости горката госпожа Уилямс.

Ала всички ще запомнят днешното плуване.

Планинските върхове са покрити със сняг отпреди Коледа и дори закрилата на планината не спомага температурата в селото да се качи над седем градуса. Езерото е още по-студено. "Четири градуса!", оплакват се хората, които са едновременно развеселени и скептични. "Сигурно сме полудели!"

Ивици мъгла се извиват над повърхността сякаш в протест срещу ясното небе, а отражението им създава дезориентиращото впечатление, че небесата са обърнати на обратно. Въздухът над мъглата е яркосин, а ехото от снощната луна е увиснало над гората.

От най-високия връх на планината Пен-у-Драйг2 Хлин Дрих прилича повече на река, отколкото на езеро. То е дълго и се вие като змия - всяка извивка е част от драконовата опашка, която олицетворява. "Дрих" означава "огледало" и когато вятърът утихне, а водата се успокои, повърхността блести в сребро. Отражението на планината се простира до средата на Хлин Дрих и изглежда толкова истинско, че човек може да се обърка и да стъпи върху него, без да заподозре за тъмните и неизмерими дълбини.

По пътеката, която се вие нагоре от южната страна на планината - от гърба на дракона до главата му, - се разхождат туристи, които от време на време се навеждат, за да вземат някой камък. Изправят се, претеглят го в ръка и се оглеждат глуповато, преди да го хвърлят във водата. Легендата гласи, че драконът в Хлин Дрих ще се надигне, ако опашката му бъде уцелена - малцина са посетителите, които устояват на изкушението да проверят дали тази легенда е истина.

Още

Психологически мистерии и фин хумор от Хосе Карлос Сомоса (откъс)

Психологически мистерии и фин хумор от Хосе Карлос Сомоса (откъс)

В края на езерото се издигат пазачите на това място, високите борове, които са толкова нагъсто разположени, че един ако падне, ще повлече след себе си всички останали. Дърветата закриват гледката към Кум Койд, но също така спират ветровете - на жителите на селото това им се струва разумна сделка.

От другата страна на водата, в подножието на планината - на около километър и половина от мястото, на което в момента се събира тълпата, - са сгушени няколко сгради. Дърветата там са били изкоренени, а дървеният материал е бил използван за облицовка на хижите и за направата на огромния знак в края на дългата частна алея - всяка от буквите му е висока колкото човек.

"Крайбрежието".

Засега хижите са пет. Те представляват двуетажни правоъгълни къщи, с дървени покриви и надвиснали над езерото големи веранди, крепящи се на подаващи се от мъглата греди. Металните им стълби проблясват на зимното слънце, а понтоните им са лишени от лодките, завързани за тях през лятото.

"Луксозни хижи край езерото", гласи лъскавата брошура.

"Carafanau ffansi", ги нарича майката на Фион3, което означава "Модерни каравани". Превземки.

Повечето от жителите на селото са съгласни, че тези хижи са голяма грозотия. При това на такава висока цена! За място, в което не можеш да живееш целогодишно. Според уебсайта на комплекса, на собствениците не им е позволено да ползват "Крайбрежието" за свое постоянно жилище. Сякаш Северен Уелс се нуждае от още почиващи.

Скоро ще построят още една редица хижи зад първата. После още една. Със спа, фитнес, магазини, външен басейн.

- Само Бог знае защо им е басейн, а не плуват в езерото. - Седнала на багажника на колата си, Кери Джоунс сваля долнището на анцуга си и настръхналите ѝ бели бедра се открояват на мръсната броня.

- Защото е адски студено, затова.

Още

Любовта се крие "Под всяко друго име" в новaта романтична история от Лорън Кейт (откъс)

Любовта се крие "Под всяко друго име" в новaта романтична история от Лорън Кейт (откъс)

Смехът е силен и непринуден, той е подсилен от снощното новогодишно парти, изпълнено с вино и лишено от сън, и от студа, който си проправя път през хавлиените халати чак до костите.
- Вечерта беше чудесна.

Мнозина подкрепят това изказване.
- Chwarae teg. - Така е. Онези хора в "Крайбрежието" знаят как да се забавляват. Най-важното е, че поканиха местните. Винаги любопитството надделява над недоволството.

Замръзналите плитки локви на брега на езерото се напукват под тежестта на босите крака.
- Остават още десет минути. Ще замръзнеш.
- Дори не чувствам студа.
- Надявам се това да ми помогне с махмурлука... Тъстът и тъщата ще идват за обяд и само при мисълта ме заболява още повече главата.
- Или ще умрем, или ще се оправим.
- Нямам претенции кое от двете ще е.

Първият от два клаксона проехтява през хладния въздух и се надига весела глъчка.

- Готов ли си?
- По-готов няма как да стана!
Палта и халати се хвърлят настрани и се подготвят кърпи и бутилки с гореща вода за завръщането. Всички бързат към брега - превръщат се в плетеница от крайници, бански костюми, бикини и вълнени шапки - и говорят развъл-нувано и толкова силно, че се чудят дали ще успеят да чуят втория клаксон. Ала няма грешка, когато прозвучава. Всички закрещяват Blwyddyn Newydd Dda!4, докато бягат към езерото, и се разпищяват, когато стигат ледената вода.

Навлизат достатъчно навътре и се потапят. Скриват се под надвисналата над повърхността мъгла. Студът стиска като в менгеме гърдите им и устите им се отварят в шок, останали без дъх. "Продължавайте да се движите, продъл-жавайте да се движите!", крещят ветераните, а допаминът ги кара да се усмихват. Хората се движат в различни посоки и около тях се надигат вълни, а вятърът се усилва и захапва раменете им.

Мъглата започва да се разсейва и една жена пропищява.

Писъкът ѝ се отличава от веселите викове и вълнението и кара хората на брега да настръхнат. Онези в езерото се изправят на пръсти в опит да видят какво става, кой е ранен. Спасителната лодка потапя гребла във водата и се насочва към суматохата.

От мъглата изплува мъж.
Лицето му е потопено във водата и той несъмнено е мъртъв.

Издателство "Сиела"

Из "Последното парти" от Клеър Макинтош

ПЪРВА ЧАСТ

ЕДНО

ПЪРВИ ЯНУАРИ

Фион 

Фион Морган проверява дали легналият до нея мъж все още диша. Той е висок, широкоплещест и с късо подстригана черна коса. Отзад на врата му - на мястото, което принципно се закрива от яките на дрехите, - е татуирано име. Харис.

Тя си прочиства гърлото - тихо и предпазливо, - сякаш смята да изнесе реч, която не знае как да започне. Мъжът не помръдва. Това прави нещата по-лесни.
С изключение на малкия проблем с ръката му.

Ръката му е голяма. С гладка тъмнокафява кожа, изпъната върху бицепс, каквито Фион много обича да хапе, макар че сега не е най-подходящият момент. Ръката е легнала диагонално на корема ѝ, а китката ѝ виси над хълбока ѝ. По навик проверява безименния пръст на мъжа и изпитва облекчение, че на него няма пръстен. Поглежда часовника си. Осем часа сутринта. Време е да си върви.

Първо премества краката си, движи ги милиметър по милиметър, преди да свие колене и да стъпи на пода, като през цялото време е стегнала тялото си, подобно на акробатка, влизаща в кутия. Изчаква известно време, след което притиска гръб в матрака, докато се плъзга бавно към края на леглото. Тази маневра е добре тренирана и усъвършенствана през изминалата година заради този странен ген, който кара мъжете да протягат собственически ръка в съня си.

Собственикът на тазсутрешната изсумтява. Фион преброява до петдесет. Той ще ѝ предложи закуска - или поне кафе, - ако се събуди, макар че никой от двама им не го желае. Или поне не един с друг. Тя вини Поколение Z5. Всички тези чувства. Имаше времена, когато мъжете ти показваха вратата още преди да са завързали презерватива, но сега се мислят за пробудени. Това я вбесява.

Още

С роман за Хитлер млад македонец влиза в голямата европейска литература (откъс)

С роман за Хитлер млад македонец влиза в голямата европейска литература (откъс)

Фион се опитва да си спомни на кого принадлежи ръката. Харис не ѝ говори нищо. Сигурна е, че започваше с М. Майк? Макс? Опитва се да изрови късчета от спомените си от предиш-ната пиянска вечер и на повърхността изплуват хубави бели зъби, срамежлива усмивка и желание да ѝ угоди, което намира едновременно за приятно и необичайно.

Марк?
Къса парченце кожа от вътрешната страна на горната си устна. Мамка му, мамка му, майка му стара. Вбесява се, когато не си спомня имената им. Чувства се като... уличница.
Маркъс!

Фион се ухилва и се замайва от облекчение. Правило номер едно - знай с кого си прекарваш нощта.
Маркъс.

Споменът за името му отключва останалото и новогодишното парти се разкрива пред нея с цялата си пиянска и славна прелест. Маркъс Някой си (фамилиите не са важни) е инструктор по скачане с парашут (Ще уредя теб и приятелите ти с безплатни билети), който пи шот след шот заедно с нея и я прегърна през кръста, когато се наведе над него, за да го чуе, докато се опитваше да надвика врявата в бара. Искаш ли да отидем на някое по-тихо местенце? Например в моя...

Фион затваря очи и се отдава на спомена как палецът на Маркъс - толкова обещаващо - гъделичкаше голата ѝ кожа. За миг се чуди дали да не се обърне в леглото, за да го събуди и да...

Правило номер две е да няма втори рундове.

От спалнята на Маркъс остава с впечатлението, че жилището му е под наем. Стени в цвят магнолия, вертикални щори и груб килим, който пращи от статично електричество. Плъзга десния си крак по килима и попада на панталоните си. С левия си крак закача чорап и докато дишането на Маркъс се успокоява, се измъква изпод ръката му и стъпва на пода с грацията на тюлен.

Синята тениска, която беше облякла предишната вечер, е до гардероба, а дънките ѝ на няколко стъпки по-назад. Класическа диря от дрехи - Фион е изключително предсказуема. С малко повече късмет ще намери обувките си в коридора, а суитшърта си в локва до предната врата.

Тя се облича набързо, пъха чорапите си в джоба на дънките, за да не губи време в обуването им, и търси безуспешно сутиена си, преди да го отпише. Отива да се изпишка и надниква в тоалетното шкафче (кутия с презервативи и наполовина изстискана тубичка крем за хемороиди). Намира си ключовете за колата и офейква. Улицата е заледена и Фион си закопчава палтото. То е бежово-зелено и я предпазва от брадичката до глезените. Топлината и практичността му обаче си имат цена - с него прилича на спален чувал с крака. Докато върви към колата си, прави обичайните изчисления относно изпития алкохол и изминалото време и решава, че може да шофира, без да си навлече неприятности.

* * *

Минава девет часът, когато се прибира у дома. Майка ѝ приготвя овесена каша. Два бански костюма висят на радиатора.

- Досега не си пропускала плуването по случай новата година.

Елън Морган говори безразлично, но Фион разполага с трийсетгодишен опит в разгадаването на техниките за разпит на майка си, а и начинът, по който държи дървената лъжица, не вещае нищо добро.

Още

Ингмар Бергман: Изкуството (не само киното) ми се струва безсмислено (откъс)

Ингмар Бергман: Изкуството (не само киното) ми се струва безсмислено (откъс)

Шестнайсетгодишната Серен6 се измъква изпод купчината с одеяла на големия фотьойл до прозореца и казва:

- Намерили са...
- Остави сестра си да закуси, преди да засегнем тази тема - прекъсва я рязко майка ѝ.
Фион поглежда Серен.
- Какво са намерили?

Шестнайсетгодишното момиче завърта очи зад гърба на майка си.
- Видях те.

- Господи, много си добра, мамо. - Фион взема чайника от печката "Ага"7 и го разклаща, за да провери колко вода има в него, преди да го сложи върху горещия котлон. - Не си ли се замисляла да започнеш работа в тайните служби? "Очите на гърба ти", заедно с джиу-джицуто и добрият ти руски ще са много полезни. - Тя включва телефона си да се зарежда, тъй като батерията му падна още снощи. - Как беше плуването, между другото?

- Нямаше такова. - Серен поглежда предизвикателно майка си. - Едва бях нагазила до коленете, когато накараха всички ни да излезем.
- Защо?

- Е, ако беше дошла, щеше да знаеш - отвръща сопнато Елън.
- Успах се.
- В Мия?

Фион изсумтява уклончиво. Серен, на която много ѝ сече пипето, поглежда майка си и сестра си, които са напът да изпаднат в поредната драматична ситуация.
- Чух, че останала до късно на партито.

Мия Уилямс. Тя беше с две години по-голяма от Фион - тази разлика бе огромна, когато бяха ученички, но не и сега, десетилетие по-късно. Те са приятелки по принуда, а не по свой избор; така де, с кого другиго могат да пият, ако не заедно?
- Мамо, аз съм голяма же...
- А и Кери си тръгнала по-рано и видяла колата ти да излиза от селото.

Кери Джоунс, пощальонката. Ето заради това Фион предпочита да се социализира далеч от дома? Човек не може да пръдне в Кум Койд, без новината да се появи на първа страница във вестниците.

- Трябваше да свърша нещо. - Чайникът започва да свири - пронизително и настоятелно, - сякаш за да изобличи Фион в лъжа. Тя намира чиста чаша и пуска пакетче чай в нея.

Издателство "Сиела"
- Точно на Нова година?
- Мамо, спри да...
- Тревожа се за теб. Престъпление ли е?

- В пълна безопасност съм.
- Не това имах предвид. - Елън се обръща към голямата си дъщеря. На лицето ѝ се чете безпокойство. Казва ѝ тихо: - Това няма да те направи щастлива, Фи.
Фион задържа погледа ѝ.
- Всъщност ме прави.

Майка им се беше задомила прекалено рано и в това бе проблемът. Била на седемнайсет, когато се запознала с баща им, и на деветнайсет се оженили. Нямала сексуални взаимоотношения с други мъже, дори по срещи не ходела. Поради това нямаше откъде да знае колко е хубав сексът без обвързване. Колко освобождаващ.

- Както и да ееее... - Фион сменя темата и се обръща към Серен в търсене на сестринска солидарност. - Защо не ви е било позволено да плувате?

- Някакъв проклетник умря, ето затова! - Новината се излива от устата на момичето като вода от язовир.

Майка ѝ я плясва с кърпата.

- Мери си приказките.
- Ох!
- На твое място щях да стоя с наведена глава, млада госпожичке. Много добре знаеш, че не трябваше да ходиш на онова проклето парти.

Фион хвърля поглед на Серен.
- Била си в "Крайбрежието" снощи?
Момичето вдига отбранително брадичка.

- Всички бяха там.

Издателство "Сиела"

- Не ми пука дори Савската царица да е ходила на партито... Казах ти да стоиш далеч от онова място! - Майка им е повишила тон и Серен е напът да се разплаче.

- Някой се е удавил? - бърза да смени темата Фион.

Елън откъсва вниманието си от малката си дъщеря и кима.
- Господи. Кой?

Майка ѝ сипва овесената каша, в която е сложила задушена ябълка и малко сметана.
- Някакъв мъж, само това знаем. Носеше се във водата по лице, така че...

Телефонът на Фион оживява и дисплеят му се изпълва със съобщения и пропуснати повиквания. Тя прехвърля набързо новогодишните честитки, докато стига до едно съобщение от тази сутрин.

Чу ли за тялото в езерото?
Знаеш ли на кого е?
Къде беше снощи???

Фион натиска мигащата икона, за да прослуша гласовата си поща. По всяко друго време на годината би се обзаложила, че удавеният е посетител, външен човек. Някой, който не е свикнал със студа и с плуването по това време; някой, който не е израснал край вода. Кум Койд се пълни с такива всяка година, изсипват се от лагерите и се струпват на брега на езерото, все едно е плажът в Борнмът. Хвърлят се от кея и оставят хлапетата си да се носят свободно на евтините си надуваеми играчки.

Плуването на първи януари обаче е запазено само за местните. Никой не желае външни хора, които са шофирали по час и повече само за да се похвалят след това във фейсбук. Няма реклами, тениски и спонсори. Нито пък официален организатор.

Още

Незрящ учител предизвиква истинска революция в образованието в "Проверка по име" от Алесандро д'Авения (откъс)

Незрящ учител предизвиква истинска революция в образованието в "Проверка по име" от Алесандро д'Авения (откъс)

Няма също така предпазни мерки, мисли си мрачно Фион. Една част от селото им е против плуването, защото счита, че е опасно, и днешната трагедия е потвърждение на опасенията им. Цялото това бягане, смях и хвърляне - водата е толкова студена, че чак дробовете ти замръзват. А и всички са пияни от предишната вечер. Въпрос на време е някой да се удави.

Гласовата поща на Фион е пълна с пиянски обаждания от Мия и Кери, които крещят, за да надвикат фойерверките, и едно от майка ѝ от тази сутрин:

- Тръгваме за плуването - lle wyt ti8?

- Чух, че бил старият Диуин Джоунс - казва Серен.

- Със смокинг? - учудва се майка ѝ. - За четиресет години никога не съм виждала този човек без жилетката му. - Тя снишава глас, когато се обръща към Фион: - Накараха всички ни да се отдалечим от тялото. Той беше... - Елън млъква разстроена. - Беше в лошо състояние.

- Някой каза, че лицето му било размазано. - Серен ококорва очи като вампир. Косата ѝ е по-червена от тази на сестра ѝ и има същите упорити къдрици, за които нищо не може да се направи. Фион се справя със своите, като ги връзва на конска опашка, а Серен пуска нейните на свобода върху раменете си, подобно на голям джинджифилов облак. Тя е бледа, а гримът от снощи се е размазал около очите ѝ.
- Спри да клюкариш, Серен, и си яж закуската. Костите ти ще замръзнат до обяд.

- Влязох само до коленете.
- Имаш кости и в краката, нали?
- Скоро ще съобщят, че някой е изчезнал, така че със сигурност... - започва Фион, но стига до последното съобщение в гласовата си поща и пулсът ѝ се ускорява. Откача телефона си от кабела. - Трябва да вървя.
- Току-що се прибра!

- Знам, но... - Тя става, за да си вземе чиста тениска от простора и се чуди дали може да отмъкне сутиен, без майка ѝ да забележи. Няколко чорапа падат от шкафа, като един от тях успешно се приземява в тенджерата с овесена каша.
- Фион Морган!

Трийсетгодишна, с един брак и ипотека зад гърба си, Фион все още се страхува от несравнимата сила, с която Елън Морган удря с кърпата. За втори път през последните няколко часа се изнизва набързо.

Тя потегля с колата си, която се прокашля недоволно. Набира телефонния номер с една ръка, като подпира телефона си на съседната седалка. Излиза от селото и сече пътя на някаква кола - семейство от двама възрастни и три отегчени деца на задната седалка, което е тръгнало на посещение при близките си. Шофьорът натиска клаксона и се залепя за задницата ѝ, за да ѝ покаже недоволството си.

- Мия? - казва Фион, когато се включва гласовата поща, и натисна педала на газта до долу. - Фи е. - Слепоочията ѝ туптят. - Кажи на мама, че съм била с теб снощи, ако те пита.

 

Още

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Още

Звездата от "Игра на калмари" Ли Джун-дже представя шпионски трилър в Кан

Звездата от "Игра на калмари" Ли Джун-дже представя шпионски трилър в Кан

Още

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

Още

"Вдовиците" - безапелационен бестселър на британската кралица на трилъра Линда Ла Плант

"Вдовиците" - безапелационен бестселър на британската кралица на трилъра Линда Ла Плант

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке в превод на Кирил Кадийски

През зимата на 1912 г. Рилке започва да пише поетическия цикъл "Дуински елегии" в замъка "Дуино", който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика

Необичаен ръкопис на романа "Чужденецът" на Албер Камю беше продаден за 656 000 евро на търг в Париж

Прочутият роман на Камю е написан през пролетта на 1940 г. в Париж и е коригиран до септември 1941 г., преди да бъде издаден от "Галимар" през май 1942 г.

102-годишният философ Едгар Морен, публикува роман, написан през 1946 г.

Видният творец пресъздава автобиографията си, за да може най-накрая да бъде прочетена от широката публика

НДФ "13 века България" ще проведе наново конкурса за български роман на годината

Управителният съвет на Фонда анулира процедурата по конкурса и реши повторното му провеждане до края на годината – с жури в същия състав, без доц. д-р Борис Минков

Алеко Константинов. Das Wunderkind: Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение!

"Das Wunderkind. Биографията на Алеко Константинов" на Иво Милев е много сполучлив опит за изследване и тълкуване от гледната точка на съвременника на жизнения, политическия, научния и творческия път на Алеко Константинов

Обвит в мистерия ръкопис на романа "Чужденецът" на Албер Камю се предлага на търг

Ръкописът, който ще бъде предложен за продан от аукционна къща "Тажан" на 5 юни, донякъде е обвит в мистерия, тъй като се смята, че се е появил след издаването на романа