ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ
"Модистката от Париж" проследява пътя на една жена от ада на войната до ателието на Кристиан Диор (откъс)
Париж, Рио де Жанейро и Ню Йорк оживяват в дебютния исторически роман на Джорджа Кауфман
Редактор : / 1048 Прочита 0 Коментара
Смайващият дебют "Модистката от Париж" на британската писателка Джорджа Кауфман светкавично завладя любителите на историческите романи по света, потапяйки ги в шеметния свят на висшата мода от миналия век (Източник: Издателство "Сиела")
Смайващият дебют "Модистката от Париж" на британската писателка Джорджа Кауфман светкавично завладя любителите на историческите романи по света, потапяйки ги в шеметния свят на висшата мода от миналия век.
Сега този завладяващ роман в духа на творбите на Наташа Лестър, Лусинда Райли и Тейлър Дженкинс Рийд се появява на български език, за да се впусне по дирите на невероятната хроника на един забележителен живот. Този на "Модистката от Париж".
Роза Кусташер се е наредила сред големите имена на световната модна сцена благодарение на умението си да открива перфектния тоалет за всеки повод. Но в навечерието на най-важната среща в живота ѝ обичайната ѝ увереност, че винаги изглежда безупречно, е заменена от колебание. Докато се опитва да избере правилната рокля и подходящия нюанс червило, Роза се впуска във водовъртеж от спомени и започва своя разказ за всичко, което я е довело до този момент.
Родена в планинското градче Оберфалс в подножието на италианските Алпи през 30-те години, Роза ходи на училище, помага в семейната гостилница и още от дете добре познава бедността. Когато войната избухва, а нацистите се настаняват в малкото градче, Роза е принудена завинаги да се сбогува с невинността на детството и да избяга в Швейцария. Далеч от ужасните войници, далеч от баща си алкохолик, но и далеч от единственото място, което някога е наричала дом.
Шеметното ѝ пътешествие ще я отведе в Париж, където страстта ѝ към модата ще впечатли самия "бог на модния свят" Кристиан Диор и ще открехне вратата към бляскавия свят на богатите.
По пътя си към изграждането на глобална дизайнерска империя Роза ще пропътува хиляди километри - чак до екзотичните простори на Рио де Жанейро и мегаполиса Ню Йорк. И докато опознава омаята на амбицията, подводните камъни на успеха и сладко-киселия вкус на любовта, тя ще разбере, че е прекарала целия си живот, бягайки далеч от себе си. И че най-сетне е дошло времето да спре на едно място и да се изправи очи в очи с истината.
Впечатляващ по размах и стил, "Модистката от Париж" на Джорджа Кауфман ни подканва да надникнем зад бронята на дрехите, парфюмите и грима, където прозира животът - в цялата си противоречивост, несигурност и красота.
Из "Модистката от Париж" от Джорджа Кауфман*
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Късно една априлска вечер, когато дните започнаха да се удължават, останах да си шия рокля. Използвах яркочервена коприна, която бях отрязала от рокля отпреди войната, купена от битака.
Беше от тежък, плътен сатен, ушита на верев. Нямаше етикет, затова не можех да кажа дали е "Скиапарели", или само е вдъхновена от нея. За мой късмет беше ушита за едра жена, така че имах достатъчно материя, която да преработвам. Бях я разпорила предишната вечер и тъкмо я разстлах на масата, обмислях и си представях как да я преработя. Когато намислих какво да направя, грабнах тежката ножица, която мадам Фурнел ме научи как да използвам, и започнах да режа.
До ден днешен не съм сигурна какво беше това - като че ли наблизо премина сянка, но определено имах чувството, че някой ме наблюдава. Обърнах се светкавично, но не видях никого, затова продължих с работата си и забравих за случката. Отделих първото парче от предницата и се захванах с гърба. Когато разрязах всички парчета и ги подредих едно върху друго, отстъпих крачка назад, за да оценя направеното, и кимнах от одобрение. Щеше да стане.
- Изглеждате много уверена, мадмоазел, в това, което правите - каза глас от сенките. Не само се стреснах, но и ужасно се притесних, като разбрах чий беше гласът. Загледах се към дъното на ателието, докато различих силуета на глава, после рамене и накрая цялата фигура се показа иззад шивашкия манекен на поставка, облечен с пола в набор. Фигурата изглеждаше ниска и когато се приближи към мен, светлината разкри гладката повърхност на главата му. Беше мосю Диор.
Замръзнах. В няколкото месеца, откакто работех на авеню "Монтен", Диор се бе трансформирал от неизвестен дизайнер в новия бог на модния свят. Сградата не беше просто сърцето на бизнеса му, но и нещо като храм на новия бог. Изпълнявахме дизайните му, следвахме инструкциите и желанията му до точката и запетайката, но не контактувахме с него. Замръзнах и неувереност скова ръцете ми, щом разбрах, че той ме е наблюдавал. Обаче изражението на лицето му ми подсказа, че е пове[1]че заинтригуван, отколкото ядосан.
- Не направи никакъв чертеж? - попита той.
- Не - отвърнах аз с разтуптяно сърце. Бях едновременно ужасена и развълнувана, решена да не се изложа. - Обичам да си играя с плата, докато... не мога точно да го обясня - докато не усетя как да го режа. Съжалявам, господине, сбърках ли нещо?
Той се разсмя и се приближи.
- Госпожа Фурнел те нае, нали?
- Да, господине.
Дойде още по-близо.
- И тази ли направи ти? - попита ме той и посочи роклята, с която бях облечена, която бях направила от останали парчета плат. Кимнах, а той погледна към палтото ми, метнато на стола до мен. Вдигна го, огледа го от всички страни с голямо внимание.
- И това?
- Да, господине.
Той хъмкаше под носа си, докато го разглеждаше.
- Забелязах те. Знаеш как да се движиш и да носиш дрехи, но не знаех, че дори си ги правиш сама.
- Обичам да го правя. Обичам да си измислям идеи, да си представям как една дреха ще пада или ще стои на фигурата. И разбира се, не мога да си позволя да си купувам дрехи, не и такива, които ми харесват. - Думите се лееха от мен като водопад. Той ме загледа с любопитство и въодушевлението ми пресъхна.
Тънка усмивка бавно се появи на лицето му.
- Интересно - каза той замислено. - Кроиш и шиеш като вълшебница, обличаш се като кралица, но не и с моите дрехи. Ползваш идеите на "Баленсиага", платовете на "Скиапарели" и през цялото време гъделичкаш носа ми с цветния аромат на "Коко Шанел". Никакво впечатление ли не съм ти направил? - Той млъкна и размести парчетата плат по масата. - Така. Не можем да си позволим предател в екипа. Au revoir.
Той се обърна и си тръгна. Бях загубила шанса си, златната си възможност. Беше ме нарекъл предател. Налагаше се да събера скромния си багаж и да си тръгна. Щеше да е трудно да намеря друга такава работа. Може би мадам Фурнел ще ми помогне, тя имаше контакти.
Наблюдавах го как изчезва през отворената врата и звукът от стъпките му заглъхна. Избърсах една търколила се сълза. Тогава внезапно той отново се появи и ми подвикна:
- Няма да търпя някой от персонала ми да смърди на "Шанел № 5", ясно ли е?
След което се обърна и си тръгна.
*Откъсът е публикуван със съдействието на издателство "Сиела
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Fmodistkata-ot-parizh-prosledyava-patya-na-edna-zhena-ot-ada-na-voynata-do-atelieto-na-kristian-dior-otkas&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F08%2F24%2F2388741%2F768x432.jpg%3F_%3D1661325563&description="Модистката от Париж" проследява пътя на една жена от ада на войната до ателието на Кристиан Диор (откъс)', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}