Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

ПРАЗНУВАМЕ КНИЖОВНОСТТА

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

"Само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина", каза поетът, поканен да изнесе традиционното слово за празника пред Националната библиотека

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност. Събитието бе организирано от Столична община, а за да изнесе традиционното слово за празника тази година бе поканен поетът Иван Ланджев.

Следва цялото слово, изчетено от своя автор пред паметника на светите братя Кирил и Методий:

Иван Ланджев (Снимка: БТА)

Дами и господа, Скъпи деца, Уважаеми съграждани,

Нека си представим паметника и пространството около него рано тази сутрин. Или която и да е сутрин. Не е започнала подготовката за празненството, няма ги официалните гости, все още не са дошли медиите. Градинката е пуста. С няколко изключения, разбира се, но и те не се заседяват - минувачите, които бързат за работа и пресичат по диагонал, говорейки нещо на умния си телефон; или пък ранобудните кучета, които са извели сънливите си стопани на разходка.

По брой те превъзхождат ранобудните читатели, изкачващи стълбите на Националната библиотека (читалните отварят в 8:30). Случва се да има и няколко човека, избрали да изпият първото си кафе на пейките от двете страни на Светите братя. Но и те не остават дълго.

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

Всички ние просто минаваме оттук, нарамили своето несъгласие по най-различни въпроси.

През последните години се караме за какво ли не. Положението е такова, че като не останат повече теми за препирни в делника ни, започваме да спорим и за празника.

Не можем да се разберем дори кога и какво да празнуваме. Караме се за религиозните и за светските си празници, за патриотичните също - колко и достатъчно ли са патриотични, за тези, които идват отвън, за своите и чуждите, за нашите и вашите...

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: БТА)

И само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа - към светла бъднина.

Тук сме заедно, не защото някой ни е накарал, а защото само днес сме така неволно единодушни. 24-ти май е най-безспорният ни празник. В календара ни няма друг толкова категоричен, несъмнен повод за споделена радост.

Защо се получава така? Защото днес празнуваме най-устойчивото нещо около нас и вътре в нас. Технологиите може и да улесняват, но не осмислят живота. Машините ще се счупят, желязото ще ръждяса. Но същият този език, на който се караме, ще остане и ще ни сдобрява.

Езикът е по-голям от държавата.

В този факт няма нищо патриотично, нито пък антипатриотично. Става дума за проста аритметика - говорят го повече хора, отколкото има в държавата, освен това е по-възрастен от нея, а и живее по-дълго.

Езикът надживява всяка империя. Дори когато го наричат "мъртъв", той остава след гръмкия провал на последните режими и тогава... отива да живее в университетите. Не го е страх от високото, настанява се на ония етажи, които са любими на гълъбите. Намига ни от класиката или ни се репчи изпод научната лексика. Езикът е жилав старец.

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

Нашият също. Неведнъж е имало съвсем реални предпоставки българският да изчезне. Но е останал. Когато България е липсвала на картата, той пак е оставал.

Трудно ми е да говоря за него без емоции - не защото днес е празник и трябва да звуча тържествено. А защото българският език е причина за всичко хубаво, което ми се е случило. Срещите с най-интересните и умни хора в живота си дължа на езика. Прехраната си също. Любовите си.

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: БТА)

Благодарение на българския изобщо видях света и излязох от България. Пак благодарение на него билетите ми са двупосочни и не заминавам окончателно, а се връщам тук. Дори не толкова при мястото, колкото при нашите букви и думи. Всички тези идилични картини, които карат човек да потръпва и традиционно се свързват с родното място, с планините, горите и полята - аз ги свързвам с думите за тия неща. Споменът за планината няма да ме трогне толкова, колкото музиката в самата българска дума, това ехо при " - а н и н а", което няма как да не е от песен. Може да е приспивна, самодивска, а може би Балканът действително пее хайдушка песен и това не е метафора, щом се съдържа в думата. Какво излиза? Нашата планина е невъзможна без песен.

Езикът ни го казва сам. И кара човек да заобича Ботев, но не плакатно, без да се бие в гърдите. Просто му е благодарен, че е дал имена на нещата, които сякаш винаги сме знаели. Те са били на върха на езика ни. И веднъж назовани от поета, те си остават връх на езика ни.

Да, ние сме слушали как гарванът грачи грозно, зловещо, но не сме го чували наистина, тези г-та и р-та никога не са отеквали така силно в главите ни преди Ботевата алитерация. А уж са просто някакви букви.

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: БТА)

Цялата природа може да е могъща колкото си иска, но без ключа на езика това е самоцелно, декоративно могъщество. Вали си, но като в преспапие - затворено е и аз не съм вътре. Само езикът ме допуска.

Като малък замервах небето с поглед и то хем беше безкрайно, хем нещо все му липсваше. Докато не чух за пръв път от Фурнаджиев:

"Гърмят на небето големите, тъмните тъпани". Тогава разбрах, че на небето винаги са биели тъпани и че облаците са "като крави, от блясък окъпани". И всичко това е безспорно, и не може да не е така.

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

Не се сещах, че изворът е "чаша за мъдреци и птици" преди Иван Теофилов да ми каже.

Не бях виждал Витоша, докато не прочетох у Смирненски, че тя е като "теменужен остров в лунносребърни води". И от този момент нататък тя си остана такава. Погледайте я довечера, обещавам ви, че ще е загадъчна и нежна.

Когато поетът ожени думите, се ражда истина. А нещо може да не е било истина само защото не е било казвано досега. Някой трябва да го каже. Езикът чака.

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: BulFoto)

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

И въпреки масовото производство на пошлост, ние всъщност нямаме какво да отнемем на езика - можем само да прибавяме.

Чуждиците и чатовете няма да го уязвят, не се страхувайте толкова от тях. Езиците за програмиране може да са по-доходоносни от майчиния, но винаги ще са по-нетрайни от него.

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: БТА)

На българския език няма да попречат дори българските политици - всеки техен бисер отива в съкровищницата на градския фолклор.

Езикът умее да отсява - особено когато има за помощник времето. Затова обикновено, без да се замисляме, казваме "по времето на Яворов" и не се сещаме за министрите по това време.

Езикът никога не губи, ръкописите не горят и буквите не избледняват.

Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи.

Честит празник!

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: BulFoto)

Празнично шествие по повод 24 май в София (Снимка: BulFoto)

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: БТА)

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: BulFoto)

На церемонията пред Националната библиотека днес тържествено беше отбелязан 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност (Снимка: BulFoto)

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Още

Словото е на върха на хранителната верига: Култови снимки и бисери от соца

Словото е на върха на хранителната верига: Култови снимки и бисери от соца

Още

24 май и погубеното послание на един химн

24 май и погубеното послание на един химн

Още

Изгубената България: Тежко́ ни и горко́, ако за знание говорим само на 24 май (галерия)

Изгубената България: Тежко́ ни и горко́, ако за знание говорим само на 24 май (галерия)

Още

70 езика и 300 милиона души в света използват кирилица

70 езика и 300 милиона души в света използват кирилица

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Още

Как се е отбелязвал празникът на светите братя Кирил и Методий някога в Македония?

Как се е отбелязвал празникът на светите братя Кирил и Методий някога в Македония?

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Мария Касимова - Моасе и нейните "Монолози"

Премиерата на сборника ще се състои на 25 юли от 19:00 ч. в кино "Кабана"

"Млъкнете: туй е спор между славяни-братя": не, това стихотворение не е за войната в Украйна

"Млъкнете: туй е спор между славяни-братя": не, това стихотворение не е за войната в Украйна. То датира от 1831 година, а негов автор е Александър Пушкин

Любовта идва без планове в историческия романс "Да измамиш джентълмен" от Сара Адамс

Дебютният роман на американската писателка ни връща в Англия от XIX в. и разказва забавна и емоционална история за неочаквана любов

Най-хубавите приказки на Андерсен в ново издание

С чудните илюстрации на Една Ф. Харт, Едмънд Дюлак, Вилхем Педерсен, Рекс Уистлър и други

Кои са местата в София, вдъхновявали българските писатели?

Четвъртият сезон на "Литературни маршрути" продължава през юли със "Зелена литературна разходка из Курубаглар" (днешен Лозенец) и с маршрут за проф. Иван Шишманов и неговия род и с маршрут, посветен на пет български писателки

Биографията на Зеленски излиза на български

Френски журналисти описват живота на актьора, който стана президент на Украйна