В КИТАЙСКАТА ДРАМАТУРГИЯ И ЛИТЕРАТУРА

"Певци с барабани": Необикновеното като съдба и моралният пристан в хаоса

"Романът дарява читателя с особена светлина. А тя идва от усещането за яснота, яснота за това, къде е разликата между фалшивия морал на порядките – тоест, онова, което е измислено и постановено от хората, и истинския морал – моралът, даден ни свише", казва проф. д-р Калина Стефанова

Автор : Галина Чолакова / 24 януари 2024 / 12:06 188 Прочита 0 Коментара

"Певци с барабани" от Лао Шъ, в превод от китайски на Евгений Карауланов, издадена от издателство "Български Бестселър"

Лао Шъ е един от най-почитаните съвременни класици на китайската драматургия и литература (1899-1966), а романът е част от серията на българските издатели "Виж Китай". Преводът от китайски е на Евгений Карауланов, а редакцията и встъпителна студия към книгата прави проф. д-р Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ.

"Певци с барабани" е книга с необикновена съдба. Необикновена е съдбата и на нейния автор, както и на българския ѝ преводач от китайски.

В техния живот и чрез техния живот - на книга, автор и преводач - се срещат и се пресичат далечни светове, понякога се сблъскват и съпротивляват една на друга традиции, култури и епохи, ала по-често те си подават ръка и се влюбват, допълват се и се обогатяват, за да се разшири нашият хоризонт и да ни се покаже - на нас, твърдоглавите човешки същества - че онова, което виждаме със "сърдечните си очи", независимо къде се намираме и кога се оказваме там, е доста сходно, пише проф. д-р Калина Стефанова.

Още

Легендарните китайски пиеси "Буря" и "Чайна" отново на пазара

Лао Шъ пише романа по време на престоя си в САЩ (1946-1949) и участва в неговия превод от китайски на английски, като сам предлага и прави промени в оригинала. През 1966 година той става жертва на Културната революция, а по-късно част от ръкописите му се изгубват, сред които и китайският оригинал на "Певци с барабани".

Когато четете този роман, ще се потопите в Китай и в онези турбулентни години на войната (1937-1945), когато се променят много неща от всякакъв характер". Но, както каза проф. д-р Калина Стефанова:

"По-голямото богатство е, че въпреки цялата мъка, страдания и трагедия, които се описват, "Певци с барабани" дарява читателя с особена светлина. А тя идва от усещането за яснота, яснота за това, къде е разликата между фалшивия морал на порядките - тоест, онова, което е измислено и постановено от хората, и истинския морал - моралът, даден ни свише.

Този роман е един морален пристан сред хаоса на днешния ден."

Декември 2023 г. Проф. Калина Стефанова на премиерата на книгата "Певци с барабани" от Лао Шъ, в превод от китайски на Евгений Карауланов (Снимка: Издателство "Български Бестселър")

Проф. Стефанова представя във встъпителната студия и необикновената история на преводача Евгений Карауланов.

Сега сме в различни светове, но все още можем да пеем заедно

"Инженер и икономист по професия, той работи основно в Кремиковци, а в свободното си време се занимава с литература и помага в книжарница. След като завършва и китайска филология, започва да превежда от старокитайски.

Оказа се също, че е вече пенсионер и живее в подбалканско селце в Долината на розите, превежда и посвещава преводите на жена си и внуците си... Евгений започна превода на 10 февруари 2022... Последната глава пристигна на 25 март 2023 - Богоявление.

Десет дни по-късно, съпругата му Радка ми се обади, че Евгений си е отишъл от нашия свят. Знаех, че е много болен. Беше споделял с какви ужасни болки му се налага да се бори. Казваше, че преводите го крепят и че бърза, защото не знае колко още време има и дали ще може да ги довърши... Майка ми казваше, че книгите си имат съдба, точно като хората.

А съдбата на "Певци с барабани" очевидно е да променя своята форма, но да запазва същността си, както реката в притчата. Надявам се - вярвам - че, в крайна сметка, на български романът стана такъв, какъвто и Евгений би го харесал...: "Сега сме в различни светове, но все още можем да пеем заедно."

Благодарих и на Господ за срещата с този удивителен човек и за възможността да работя с него.", пише проф. Стефанова.

Още

За Петко Хинов - книжовника, за езика и за необикновеното време на необикновените хора

Морален пристан сред хаоса на днешния ден

Докато четете този роман, ще пътувате с претъпкан с бежанци параход нагоре по течението на река Яндзъ и ще примирате всеки път, когато трябва да се премине поредния смъртоносно опасен праг, ще преживеете опожаряването на планинския град Чунцин от японските бомбардировки и ще бягате от него в близките малки градчета, а после, когато настъпи сезонът на мъглите и вражеските самолети не смеят да летят, ще се върнете обратно там и ще градите живота си от нула, и така отново и отново, докато дойде края на войната и се качите пак на претъпкан параход, само че сега обратно - по течението на Яндзъ и напът към дома.

И през цялото това време ще мислите за театър, ще ходите на театър, ще живеете за театъра и благодарение на него.

Само че това не е този театър, който познавате, а друг, където артистите са едновременно певци, разказвачи и музиканти, и тяхното изкуство много лесно пътува, защото имат нужда само от гласа си, от един голям барабан и триструнна лютня, за да разказват балади и да карат публиката да се захласва или пък да им обръща гръб и да ги зарязва.

През цялото това време ще бъдете и част от семейството на Баоцин - майстор на това изкуство, майстор и на изкуството да се изправяш неизменно след всяка житейска превратност. И после трудно ще забравите хората от това семейство.

Тези герои се оглеждат в другите, за да се променят, те проглеждат за собствените си заблуди, илюзии и двуличие. Разбира се, най-често по най-трудния начин, точно както се случва в живота.

Още