Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Излезе книга с пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник "Свобода или смърт"

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ

Излезе книга с пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник "Свобода или смърт"

Изданието е в чест на 145-годишнината от рождението на поета

Излезе книга с пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник "Свобода или смърт" ("Книги за всички")

Още

Вижте новия барелеф на Яворов в италианското градче Борго Верчели (снимки)

Вижте новия барелеф на Яворов в италианското градче Борго Верчели (снимки)

В чест на 145 годишнината от рождението на Пейо Яворов излиза факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник "Свобода или смърт! Бунтовен лист", списван от поета по време на участието му в борбата за освобождение на Македония.

Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на м. февруари до края на м. април 1903 г. Изданието е на "Книги за всички".

"Свобода или смърт! Бунтовен лист" от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер.

Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) - "Хайдушки песни", "Арменци"...

"Книги за всички"

Непосредственият повод за появата на вестника "Свобода или смърт-Бунтовен лист" е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание.

На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.

Още

Арменци даряват „хачкар“ на къщата-музей на Яворов в Чирпан

Арменци даряват „хачкар“ на къщата-музей на Яворов в Чирпан

Става дума за ръкописен вестник, "печатан" е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.

Съществуват запазени свидетелства и на обикновените хора на Македония, с които е работил "вестникарят" Яворов и този факт е особено ценен. През тридесетте години на 20. век племенникът на Яворов, д-р Найден Найденов обикаля селищата в България, в които живеят македонски бежанци и се среща с тези от тях, които са работили с поета. Така попада на свещеник Стоян Воденичаров от село Ляхово, Демирхисарско, от чиято църква П. Яворов държи известната си "Великденска реч" на 6 април 1903 г.

С дядо поп Стоян - вече 80 годишен, но със запазена памет и доста бодър, Н. Найденов разговаря през 1939 г. в село Петрово, Свети Врачко и записва разказа му: "Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка - (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг...

Още

Излезе книгата "Непознатият Яворов"

Излезе книгата "Непознатият Яворов"

В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка.... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население."

Д-р Н. Найденов се среща и с баба Доста, също от с. Ляхово, Демирхисарско. В нейната къща се помещава "печатницата" на "Свобода или смърт": "Всички българи в село, и мъже и жени знаеха, че у нас се печата вестник и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер.

А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ака мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината..."

Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси - образно преставени и умно анализирани и доказани.

Излезе книга с пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник "Свобода или смърт" ("Книги за всички")

Още

Излязоха непознати до днес стихотворения, писма и документи на Яворов

Излязоха непознати до днес стихотворения, писма и документи на Яворов

Най-известната уводна статия на Пейо К. Яворов от в. "Свобода или смърт" е от великденския извънреден брой № 9 от 6 април 1903 г. Тя е и единствената, за която може да се приеме, че е озаглавена - "Велик-ден" стои непосредствено под "главата" на вестника, на едно ниво с подзаглавието "Бунтовен лист".

Във "Велик-ден" поетът прави връзката между християнския Великден, празник за хилядите вярващи, и Великия ден за Македония - нейното освобождение, който ще настъпи като празник за хората ú след преживените борби и страдания.

На пръв поглед задачата му е неизпълнима, поради противоположността на посланията - "любов" и "освободителна борба" - известно е, че тази борба е свързана с насилие и смърт. Яворов обаче прави свое тълкуване на библейските сюжети - припомня на читителите си за Христос и неговата мъченическа смърт на Голгота, посочва борбата на първите християни и раждането на християнството.

Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: "И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един върх - ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес..." Дълги години в българската историопис последното изречение "Поне така се нарича днес..." съзнателно е изрязвано от цитата.

Вестникът на ВМОРО "Свобода или смърт. Бунтовен лист" е с размери 27 / 40 см. Изданието включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар.

Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на "Свобода или смърт! Бунтовен лист", съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.

Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева - правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. В началото на 2022 г. проф. Нанева внезапно си отиде от нас. Изданието е в нейна памет.

Още

Завръщането на Яворов (откъс)

Завръщането на Яворов (откъс)

Още

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Още

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Още

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Всяка седма продадена книга във Франция е манга комикс

Френският книжен пазар е вторият най-голям разпространител на манга в света след Япония, която е родината на този тип комикс

Изкуствен интелект откри в архива на библиотека неизвестна творба на Лопе де Вега

Ръкописът, съхраняван в архивите на библиотеката, е копие от края на 17-и век, доста след кончината на автора на "Фуенте Овехуна" и "Рицарят от Олмедо"

Десетте града, които поведоха света (откъс)

От древната метрополия до съвременния мегаполис

Харуки Мураками издава първия си роман от шест години

От издателство Shinchosha не разкриват заглавието на новата творба, нито темата й

"Времеубежище" на Георги Господинов е с номинация за Дъблинската литературна награда

Книгата е публикувана в лондонското издателство "W&N", а преводът на английски език е на Анжела Родел

Ина Иванова представя свои стихове от "Нещата, за които мълчим" в "Топлоцентрала"

"В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега" споделя Невена Дишлиев-Кръстева, която ще представи книгата