ПЪТ НА МЪДРОСТТА
Албумът "Ваклуш": От смъртна присъда до "Осанна"
Албумът и новите издания на книгите на Ваклуш Толев се намират на шатра № 34 на "Алея на книгата" от 9 до 15 септември
Автор: / 1221 Прочита 0 Коментара
Албумът и новите издания на книгите на Ваклуш Толев се намират на шатра № 34 на "Алея на книгата" от 9 до 15 септември (Снимка: Николай Василев)
През 2023 г. се навършиха 100 години от рождението на известния духовен водач и учител Ваклуш Толев (7 януари 1923 - 27 ноември 2013).
По този повод режисьорът Николай Василев поднесе на българския зрител своя дълго създаван документален филм "Ваклуш", който години наред неизменно е стоял в центъра на неговото творческо и духовно съзнание.
"За мен срещата с Ваклуш беше съдбовна - разказва режисьорът. - Тя се случи, когато бях на около 21-22 години, първа година студент в НБУ по кино и телевизионна режисура. Посетих една негова лекция в София. Интуицията ми подказа, че срещу мен има много интересен и необичаен човек..."
Николай Василев снима своя герой в продължение на повече от 20 години.
Николай Василев преди прожекция на "Ваклуш" в Торонто (Снимка: Личен архив на Николай Василев)
В това общуване той е щедро възнаграден, с нови идеи, със свобода на мисълта, с оптимизъм за бъдещето.
Документалната лента съдържа ценни и непоказвани досега архивни кадри от живота на Ваклуш Толев и представлява вълнуващ, автентичен разказ за необикновената личност на Учителя и неговата мъдра философия, за настъпателната духовна битка, която води през целия си живот, за да просвети съзнанието на своя сънародник, да "подхрани" духовното му битие, да му даде сили да осъзнае своите духовни сили и нравствената си висота.
След стотиците триумфални прожекции в България, Западните покрайнини, Германия, Италия, Франция, Австрия, Швейцария, Кипър, Индия, Швеция и в повече от 15 града в Америка, където документалният филм "Ваклуш" преминава с голям успех, той е удостоен с над 10 престижни нагреди, селектиран е за участие в многобройни кинофестивали по целия свят.
Заснемането на ценните архивни кадри с Ваклуш Толев отнемат на Николай Василев стотици творчески часове.
"Бях избрал изключителни бисери от преживяна човешка духовност, които обаче в последствие отпаднаха, тъй като филмът има свой ритъм и те не се вписваха в него - споделя Василев. - Дори когато стигнах до по-завършен разказ, от тях впоследствие останаха по-малко от половината...
Тогава, в болката, докато се разделях с прекрасни откъси, се появи идеята - това, което не можа да влезе във филма да бъде отпечатано в Албум, в който също да има визуален разказ."
През настоящата 2024 г. мечтата на Николай Василев се сбъдна.
Всичко останало извън кадрите на филма, оригиналните материали, събирани с години, влязоха и бяха отпечатани в красиво оформения документален албум "Ваклуш", който българският читател вече държи в ръце. Така печатното издание се превърна в трайно продължение на едноименния документален филм.
Визуалният разказ в това изключително издание обема 376 страници. Той съдържа над 160 черно-бели и цветни фотографии и документи; включва непубликувани интервюта от периода 1989 - 2013 г. и споделя с нас мъдри мисли и сентенции, очертаващи нелекия жизнен и творчески път на Учителя Ваклуш Толев в неговия стремеж към нравствено издигане и духовно съвършенство.
Албумът и новите издания на книгите на Ваклуш Толев се намират на шатра № 34 на "Алея на книгата" в София от 9 до 15 септември.
Голяма част от фотографиите в албума се публикуват за първи път и проследяват важни периоди от живота на Ваклуш Толев, както и десетките му срещи с български и световни знаменитости. Основният фотограф е Любомир Андреев, със специално участие е Явор Попов, останалите автори на фотографиите са Николай Василев, Пламен Пеев, Чавдар Кулин и Георги Сребрев, а някои снимки са от личния архив на Ваклуш Толев. Забележителният графичен дизайн и цялостното оформление на луксозното издание е дело на художничката Адриана Герасимова.
В албума са включени малко познати биографични подробности за различни етапи от живота на Ваклуш Толев - за неговото семейство, за детството и юношеството му, за студентските години.
Значителна част от неговите страници проследяват нелекия, трънлив житейски път на Ваклуш Толев по времето на комунистическия режим. Едва навършил 28 години, той е осъден от т.нар. "Народен съд" на доживотен затвор и започва дълготото му прехвърляне по затворите из всички кътчета на България - Пловдив, Пазарджик, Шумен, Кърджали, Белене, Варна.
За разлика от политическите затворници, които по-късно дават обилни свидетелства за своите тежки преживелици и страдания, Ваклуш нарича затворите "обители". Там той не "лежи", а се отдава на творчество и се стреми към духовно развитие: пише стихотворения и поеми; драми, есета и философски трактати; работи върху овладяването на езици - английски, френски, немски, латински.
Надмогнал болката, насилието и жестокостта, той има една главна цел: да не се предава на страданието, а да запази своя буден дух и самобитната си човешка личност. В тези зловещи места Ваклуш осъзнава, че свободата не е вън от човека, а вътре в него и така достига до същността на смирението като израз на нравствен стоицизъм, на личностна доблест и вътрешна свобода. През тези години неговото вътрешно несъгласие има само едно външно измерение: в затворническото каре е единственият, който се движи обратно на установената посока...
Настъпва най-важният момент в неговия живот: духовното му пробуждане, което след време ще го превърне в мъдрец и Учител.
Въпреки доказаната си съпротива срещу комунистическия режим, след демократичните промени, Ваклуш Толев не се изживява като "страдалец" и не се "героизира". Той отказва да се впише в редиците на многобройните "дисиденти", голяма част от които са били вербувани от Държавна сигурност, а сетне - инфилтрирани в различни демократични формации.
"Най-много съм благодарен, че тези властници не помислиха никога, не допуснаха в съзнанието си, че могат да ме поканят за такава работа - ще каже по-късно Ваклуш . - Дисидентството извърши една покруса над България, защото предаде чрез моста си властта на същите, които след това не направиха никаква свобода, а лъжеха, че правят демокрация"...
Стъпил здраво на своя изстрадан духовен Път и утвърдил своя религиозно-философски мироглед, Ваклуш не се подава на обичайното човешко себелюбие и щестлавие. Наречен от следовниците си просто "Ваклуш", той не се интересува от каквито и да било материални придобивки, а живее скромно, в близост до природата и хората.
Размишлява върху началото и края на човешкия живот, изучава историята на различните религии и "духовните вълни", които са съпровождали човечеството в общата му планетарна цялост през вековете. Взирайки се във Всемира, той търси връзката между реалния и свещения свят, между ежедневно-битовото и духовното.
За него няма по-важна задача от това да служи на хората с перо и слово, да им предава своята мъдрост, да им внушава увереността, че съществува една невидима, но постоянна и неотменна реалност - реалността на Духа, че e "по-важно е да бъдеш, отколкото да имаш!"
Когато проповядва публично своето духовно Учение, на помощ му идват поезията, живописта, музиката. Но и в тълкуването на изкуството се проявява самобитната, новаторска природа на Ваклуш, който смята, че "понякога е нужно да захвърлим дрехата на традицията, за да освободим пътя за реализация на творческата идея, на еволюиралото съзнание". Сам автор на стихотворни творби, той създава сентенции, които излъчват мъдри, философски прозрения и звучат като поетични притчи.
Нетрадиционно е и неговото тълкуване на древния мит за Сизиф: неговият неуморен и привидно "безплоден" труд не е безсмислен, а велик... поради липсата на отчаяние.
Поставил човека в центъра на Мирозданието, Ваклуш Толев е духовен визионер, който провижда бъдещото мултикултурно, многонационално и духовно развитие на съвременния глобализиран свят. Той определя третото хилядолетие като време на нова духовна вълна - вълната на Мъдростта, която ще поведе човечеството по възходящия път на духовната му зрелост.
Добросърдечен и благ, той признава светостта на всеки човек, с неговата морална и етична система, с правото му на свое религиозно вероизповедание. Забележително е неговото послание към ООН да включи в Хартата за правата на човека и клауза за правата на душата, за да няма "анатема" в религиите и да се премахне понятието "враг" от социално-гражданските отношения.
В днешното трудно и неспокойно време, когато неразумното човечество отново води жестоки войни и гинат хиляди невинни хора, когато трайните човешки ценности са подложени на изпитание, а доброто и злото отново са разделени от тънка граница - каква духовна сила и интелектуална смелост трябва да притежава човек, за да възкликне като Ваклуш Толев :"Няма Зло, има неволюирало Добро! "Човекът е един Бог в развитие!"
Днес, повече от всякога ние имаме нужда от прозренията на Ваклуш Толев и неговите мъдри послания.
Защото и днес в българското общество цари разделение и омраза, а измъченият ни сънародник търси сигурност предимно в нетрайните материални придобивки, оставяйки на заден план своите духовни и душевни протребности. При острия дефицит на обществена справедливост и при всеобщото социално униние, масовият критерий за истинските стойности в живота и изкуството е силно разколебан, а примитивното и бездуховното често взимат връх.
Вярваме, че разгръщайки албума "Ваклуш", хората ще бъдат докоснати от силата на духа на този изключителен човек и Учител, и ще се замислят над неговите общочовешки послания.
Те достигат до нас, за да ни приканят да се самопознаем и да се завърнем към изконната си същност, да преодолеем отчаянието и малодушието и да вярваме в себе си и в универсалните, общочовешки ценности, за да придобием сила и кураж за бъдещето.
Румяна ПАШАЛИЙСКА
Румяна Пашалийска с Албума "Ваклуш" (Снимка: Николай Василев)
Николай Василев е един от най-успешните ни кинодокументалисти.
Завършил кино и телевизионна режисура в НБУ, със степен "магистър", той е известен сценарист и режисьор, автор на множество документални филми и телевизионни продукции. Носител е на наградата Jameson (2010) за филма си "Приказки".
В творческата му биография има още десетки наградени филми, сред които "Добрият самарянин", "Пътят към Тива", "Високо", "Добрият Ад", "Резервни крила", "Осенение". През 2019 г. излезе филмът му "Формулата на Тео", посветен на известния учител по физика от Казанлък - Теодоси Теодосиев.
През 2021 г. Николай Василев представи "Да бъдеш Майстора", портрет на Владимир Димитров Майстора, както и филма "Гладиатор", посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев, през 2023 г. се състоя премиерата на неговия забележителен филм "Ваклуш", а през 2024 БНТ излъчи и филма за режисьора Иван Андонов "Смешни и тъжни неща".
Предстоящи прожекции на "Ваклуш" със свободен вход:
Пловдив, кино "Lucky" на 15 септември от 18:00 ч.
София, кино "Кабана" на 22 септември от 20:00 ч.
Лондон, в Българския културен институт на 5 октомври от 18:00 ч.
Токио, в Посолството на Република България на 01 ноември от 18:00 ч.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Falbumat-vaklush-ot-smartna-prisada-do-osanna&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F09%2F11%2F2804480%2F768x432.jpg%3F_%3D1726046197&description=Албумът "Ваклуш": От смъртна присъда до "Осанна"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}