ИЗКУСТВОТО ОНЛАЙН

"Сфумато продължава онлайн програмата си с "Жюли, Жан и Кристин" на Маргарита Младенова

Гледайте спектакъла на 9 април, четвъртък, 19 часа

Редактор : Impressio / 8 април 2020 / 10:24 1529 Прочита 0 Коментара

Сцена от "Жюли, Жан и Кристин", реж. Маргарита Младенова ( Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube.

Следва да видим "Жюли, Жан и Кристин" - гледайте онлайн на 9 април, четвъртък, 19 часа!

По "Госпожица Юлия" на Аугуст Стриндберг

Адаптация на Маргарита Младенова
Постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Фотограф: Симон Варсано

В ролите:
Албена Георгиева - Жюли
Христо Петков - Жан
Мирослава Гоговска - Кристин

Сцена от "Жюли, Жан и Кристин", реж. Маргарита Младенова ( Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

"Занимава ме тревожната мисъл, с която живеят философите от първата половина на 20 век: какво се случва с човека - особено след войните - щом той е престанал да бъде същински обект на цивилизацията? Той вече не стои в нейния център. Нещо става с класическия човек и той метаморфозира в някакво видоизменено подобие, за което Бог няма, няма неписани закони, понятия като съвест и морал се считат за анахронизми.

Страховете и кошмарите на Стриндберг са страховете и кошмарите на една струна, на една човешка вибрация, която вижда повече от другите. Върху това стъпваме. То се наслагва с нашата голяма тревога, с постоянната тема на Сфумато - да не се оставя човека на амнезията за това, което е постигнал човешкият дух."

Маргарита Младенова

Премиера на 2 февруари 2007 г.
Първа част на програмата "Към Дамаск".
Награда "Аскеер 2007" за сценография на Даниела Олег Ляхова.
Номинация за "Аскеер 2007" за поддържаща женска роля на Мирослава Гоговска.
Награди "Икар 2008" за сценография на Даниела Олег Ляхова и за майсторско техническо осъществяване.

Сцена от "Жюли, Жан и Кристин", реж. Маргарита Младенова ( Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Играна на 18.5. 2007 г. на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца, където Маргарита Младенова получава II награда за режисура (I награда не е присъдена), Христо Петков получава II награда за мъжка роля, Мирослава Гоговска получава II награда за женска роля, Даниела Олег Ляхова получава I награда за сценография.

Играна на XV Международен театрален фестивал "Варненско лято", 4.6.2007 г. (2 представления).
Играна в "Софийски театрален салон 2008", 22.3.2008 г.
Играна на Националната сцена "Le Parvis" в Тарб, Франция, 15.10.2008 г.
Играна на Есенния фестивал в Париж (в Театър "Бастилията") на 20, 21, 22, 24, 25, 26.10.2008 г.
Играна на Международния театрален фестивал "Пасажи" в Нанси, Франция на 15, 16 и 17.5.2009 г.
Играна на Националната сцена "Le Trident" (Театър "Vox") в Шербург, Франция на 19.1.2010 г.
Играна в Националния театър на Страсбург, Франция на 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13.3.2010 г.
Играна в Националния театър "Сао Жоао" в Порто, Португалия на 13, 14, 15.10.2011 г.
Играна на Международния театрален фестивал "Интерференции" в Клуж, Румъния на 29.11.2011 г.

Сцена от "Жюли, Жан и Кристин", реж. Маргарита Младенова ( Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Играна на Фестивала за свободен театър АСТ в София на 18.10.2014 г.
На 10.12.2016 г. е 100-ото представление.
Играна в Международния културен център "Оскар Нимайер" в Авилес, Испания на 16.2.2017 г.
Играна в програма "Шоукейс" на Международния театрален фестивал "Варненско лято" на 6.6.2017 г.

На 29.11.2017 г. е последното представление.

Добро начало поставя Маргарита Младенова на Програмата Стриндберг. Забравете обясненията за битката на половете, за ботушите на графа, за скепсиса му срещу еманципацията на човека и утопиите на разума. Умната й театрална чувствителност изтегля от пиесата на Стриндберг всичките му предчувствия за последиците от войната на неприкосновените лични истини и желания в баналната жестокост на ежедневната ни, разумно организирана кухня от дърво и метал. "До вас е лесно възпламеняваща се материя", казва Жан на Жюли, но в представлението на Маргарита Младенова всъщност не само той е възпламеняващата се материя. Модерният човек е показан като много лесно възпламеняваща се и напълно саморазрушаваща се материя.

Виолета Дечева, "Култура"

Когато излиза на сцената, госпожица Жюли кани Жан да танцува с нея отново. Той се подчинява. Тя тържествува като господарка, желае го, но когато актът е консумиран, всичко се преобръща. От Ерос в Танатос... Стриндберг говори за Кристин като за второстепенен персонаж. Това не е мнението на Театър "Сфумато", който е преименувал пиесата (твърде често поставяна около актриса-звезда в главната роля), в "Жюли, Жан и Кристин", подчертавайки по този начин играта на напрежения между трите персонажа и опустошението, до което това води в един свят, където човекът "е престанал да бъде същински обект на цивилизацията", казва Маргарита Младенова, автор на постановката. Една студена метална кухня заема сцената, като стерилна лаборатория, клиника. Потресаващо чиста. В съдовете ври водата, за да измие мръсотията. На пода - голям канал за отвеждане на отпадните води. В този квазиклиничен пейзаж "Сфумато" е сготвило своя спектакъл.

Жан-Пиер Тибода, в програмата за представлението в рамките на Есенния фестивал в Париж

С "Към Дамаск" "Сфумато" предлага нов поглед към шведския автор, работата върху Стриндберг възстановява до съвършенство остротата на едно сравнително рядко поставяно във Франция творчество, с изключение на "Госпожица Юлия", на която адаптацията на Маргарита Младенова вдъхва нова сила. Промяната на заглавието, "Жюли, Жан и Кристин", впрочем свидетелства за отместване на погледа, предложен на зрителите. Хвърлена върху сцената като в игра на кегли, пиесата се случва в кухнята на Кристин. Пространство от неръждаема стомана, с почти клинична студенина, където димят високи тенджери - котли на страстите. В малката зала на Бастилията, публиката е в сърцето на бесовската игра.

Майа Бутеле, "Libération"

"Госпожица Юлия" е поставена с хирургическа прецизност. Играта на актьорите изглежда толкова култивирана, че стига до един малко студен перфекционизъм. Но това е ефикасен начин да се изрази жестокостта на Стриндберговото слово.

Стефан Буларанд, bigorre.org

"Светът е ужасен. Отиде си последната Графиня!" - сякаш възкликва сцената, скрита в парите на врящите казани. Натуралистичната жестокост на предметния свят, видимия, където порозовялото месо излиза от мелачките и кървави легени се изливат в каналите, където металните тенджери и течащите води неумолимо убиват и последния копнеж по невъзможното (любовта) е сцената на новия безбожен и бездуховен свят.

Гергана Пирозова, "Дневник"

Сцена от "Жюли, Жан и Кристин", реж. Маргарита Младенова ( Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Постановката изглежда като парче автентична психична материя, изтъкана пред очите на публиката без намеси, осъвременяване и обяснения.

Людмила Димова, "Паралели"

Госпожица Юлия на Албена Георгиева е превърната в еманация на умиращия духовен човек, унижен и унищожен от новия цивилизован варварин Жан на Христо Петков. Между тях е застиналата духовно и физически Кристин на Мирослава Гоговска.

За театъра и зрителите е голямо изпитание да попаднат в пространството на Стриндберг - несъзнаваното, зона, която, ако бъде отблокирана, трудно може да се контролира и човек не знае дали изобщо може да се върне оттам, предупреждава Маргарита Младенова. И с това маркира изследваната територия в своя спектакъл. Контрастът между свръхемоцията, с която актьорите играят своите персонажи и концентрацията на режисурата върху тежестта и фактурата на материално, бележат координатната система на "Жюли, Жан и Кристин". Тук не става дума да се разкаже една история, независимо по какъв начин, а да се изкрещи (в буквалния и в преносния смисъл) един страх - страхът от неизбежната ненужност и безполезност, страхът от реалността и живота, а защо не и ужасът от собствената вътрешна безсмисленост. Струва ми се, че спектакълът "Жюли, Жан и Кристин" е точно за това. И във въздействието си (а то е силно, макар и доста неприятно) атакува закърнелите сетива и предизвиква тръпката на несъзнаваното и преодолявано живеене.

Светлана Панчева, "Дума"

Още