ТЕАТЪРЪТ ОНЛАЙН

"Зимна приказка" е следващият спектакъл на Сфумато в Интернет днес

Гледайте на 26 март от 19.00 online

Редактор : Impressio / 26 март 2020 / 19:15 2499 Прочита 0 Коментара

Сцена от "Зимна приказка" (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube.

В момента нямаме възможност да се срещаме с най-важното за нас - вие, нашите зрители, но можем да ви предложим да видите по какъв начин сме рисували въздуха през годинитe, казват от екипа.

Те продължават със...

"Зимна приказка" по Уилям Шекспир на 26 март (четвъртък) от 19.00 часа

Постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Осветление: Даниела Олег Ляхова, Маргарита Младенова
Музика: Асен Аврамов

Участват: Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргита Гошева, Сава Драгунчев, Бойко Кръстанов, Явор Бахаров, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Марк Делчев/Борис Бонин

Премиера 27 януари 2011 г.

"Тогава прошепни ми я в ухото..."

Има по света древни люлчини песни, който приспиват детето със страшни истории и така го подготвят за суровото му битие.

"Зимна приказка" за мен е такава тъмна песен за възрастни - за човека, който се загубва и погубва живота си и близките си; за срока, който ни е даден преди клонът да се счупи и люлката да падне; за страстите човешки, които поболяват ума и за безчинствата на болния ум; за децата и какво им оставяме в наследство; за това как не съдбата, а ние сами превръщаме светлия сън в кошмар; за "човекът не ме радва" и за участта му като "история, разказана от луд"; за все неидващото покаяние; за чудото на прошката като единствена и последна възможност да се прекъсне спиралата на злото, човекът отново да се изправи и нагазил в калта - да погледне към звездите.

"Зимна приказка" - последният миракъл на гения, около който ние само можем да кръжим - уплашени и очаровани, да зърваме нещо през пролуките на оградата и да сънуваме какво сме видели там.

Маргарита Младенова

Сцена от "Зимна приказка" (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Първи спектакъл от програма "Шекспир" на Театрална работилница "Сфумато".

Маргарита Младенова получава наградата Аскеер 2011 в категория режисура.
Даниела Олег Ляхова получава наградата Аскеер 2011 в категория сценография.
Асен Аврамов получава наградата Аскеер 2011 в категория театрална музика.
Елена Димитрова е номинирана за наградата за изкуство Стоян Камбарев за 2011.
Бойко Кръстанов е номиниран за наградата Аскеер 2011 в категория изгряваща звезда.
Явор Бахаров е номиниран за наградата Аскеер 2011 в категория изгряваща звезда.
Даниела Олег Ляхова е номинирана за наградата Аскеер 2011 в категория костюмография.

Спектакълът е номиниран за наградата Аскеер 2011 в категория най-добро представление.

За спектакъла Маргарита Младенова получава наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2011.

Сцена от "Зимна приказка" (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

На 3 и 4.6.2011 г. е играна в основната програма на 19 Международен театрален фестивал Варненско лято.

На 5.6.2011 г. е играна на 5 Международен фестивал "Театрален пристан на голямата река" в Русе.

На 21.6.2011 г. е играна на 11 Международен фестивал на изкуствата "Перперикон 2011" в Кърджали.

На 29.7.2011 г. е играна на 51 Международен фестивал "Охридско лято" в Македония.

На 12.9.2011 г. е играна на 15 Есенен международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив.

На 20.9.2011 г. е играна на 18 Международен фестивал на сценичните изкуства Ex Ponto - NETA в Любляна, Словения.

На 10.12.2013 г. е 50-ото представление.

На 18.4.2016 г. е играна на Международния Шекспиров фестивал в Крайова, Румъния.

На 20.4.2016 г. е играна на Международния фестивал в Турну Северин, Румъния.

Предпоследната творба на най-значимия писател в англоезичната литература, наричан бардът на Ейвън - Зимна приказка, като че ли е събрала житейската мъдрост на човека в края на живота. Писана е вероятно в 1610 г., а играна на следващата 1611 г. в лондонския Globe Theatre - авторът се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Отпечатана е за първи път в известното Първо фолио седем години след смъртта му, през 1623. Днес влиза в категорията романси или трагикомедии. Невероятно как пиеса, писана преди 400 години, може да бъде изключително актуална за днешната действителност с историята и изведените характери.

Онзи, който има достатъчното: власт, любов, приятел, деца, започва да безчинства над собствения си живот, над близките си. Заразен и разнасящ болестта - ревност. С ескалация на злото, при това с вдъхновено ожесточение, той проваля всичко, за да се стигне до най-трудния жест - прошката. Посланието на прошката и неминуемият въпрос: престъплението има ли право на прошка? И ако тя може да стори чудо, то как се стига до нейното осъзнаване. Скритата роля на детето (ти) и неговото щастие. Маргарита Младенова дори го е персонифицирала чрез най-малкия актьор в трупата - Марк Делчев. Посланията, които са заложени в сюжета, кореспондират много плътно със сценографията на Даниела Олег Ляхова. Зимна приказка - алюзия в бяло като контраст на ледено-вкочаняващите взаимоотношения; бели костюми - опаковка на черните мисли, функционален декор - стена от бели тухли, които отварят изненадващи дупки. Асен Аврамов пък е решил спектакълът да започне с мадригал, изпят от актьорите, всички равностойно главни.

Сцена от "Зимна приказка" (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Въпреки че е приказка с хепиенд, оголеният спектакъл на Маргарита Младенова звучи повече като откровение. Той поднася поредица от върхови и катарзисни ситуации, от които те побиват тръпки, пометени от пречистващ смях. Така се разтоварва електричеството от невидимия кабел...

Патриция Николова, "Една седмица в София"

Силен и красив спектакъл, от малкото, в които избързалите аплодисменти (често по регламент) не заглушават финалните реплики на героите. Не за друго, просто да не секва магията.

Сабина Василева, "Сега"

Маргарита Младенова изследва проблема за човешката екзистенция в един едновременно вълшебен и страшен свят, но също така и за разбирането и за чудото на прошката.

Светлана Панчева, "Дума"

Маргарита Младенова не се занимава нито с тези проблеми, нито с мотивите, които отключват гнева на Леонт. Макар да оставя възможност на зрителя да търси отговори и на тези въпроси.

Представлението се занимава с това, което се случва, след като се отключи напълно безпричинно, без никакви разумни обяснения, гневът му. Интересува се от разрушителната му сила. Основният въпрос, около който кръжи, е въпросът за днешния човек, който е "лесно запалим материал" (по думите на Жан от "Госпожица Юлия") и който не е в състояние да се справи със страстите си, с чувствата си и загубвайки любовта, загубва лесно границата между добро и зло. Той е поставен по различен начин в представленията на Маргарита Младенова изобщо през последните години и особено разгърнат е в тези по Стриндберг. "Зимна приказка" показва самата технология, механиката на злото и самоопиянението от него, невъзможността веднъж отключената му пружина да спре да се развива, докато не покрие сцената с трупове и не заплаши човешкото с пълно разрушение. Виждаме я представена в типичната за най-добрите спектакли на Маргарита Младенова емоционална геометрия.

Сцена от "Зимна приказка" (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Както подобава на приказка, срещу злото е противопоставено доброто; и както подобава на умно и красиво представление, контрастът се разпознава на всичките му нива. Черното и бялото се сблъскват в кубистичната конструкция и в костюмите на Даниела Ляхова. Великолепна в своята простота и минимализъм е идеята й в бели кубове като детско "лего" да създаде богато игрово пространство, с множество нива на действие. Режисьорката разгъва и разглобява тази конструкция в зловещата механика на емоциите, превръща я в действащо лице, отваря я хоризонтално в черната дълбина, когато говори Времето с гласа на Паулина (Маргита Гошева), или я разглобява във вертикали със стълби, по които тичат защитниците на Хермиона; превръща я в стена на куклен театър, над която пуска пророчествата на делфийския оракул. Чистата линия в пространствената геометрия на режисурата вписва интензивността на актьорската игра и динамиката на движението на актьорите.

Построено върху контрасти при показването на технологията на разрушителната страст, представлението не само в пространствено-визуалната си организация максимално ги експлоатира смислово. То е и жанрово организирано в контраста между разиграната като трагедия първа част (при Леонт) и разиграната като комедия втора част (при Поликсен). Казвам разиграна, защото видимо Маргарита Младенова използва жанровете и за да прокара отчетливия гротесков рисунък в актьорската игра и костюмите. Той й позволява да подчертае дистанцията, да включи в театралната игра доброто чувство за хумор. Изпълняването на няколко роли от актьорите е също ясен знак в кода на играчката-плачка, която се разиграва с тази "Зимна приказка".

Никак не е лесно постигането на същия контраст между сдържаност и страст, нежност и гняв в актьорската игра, особено при завъртането на няколко роли в различни жанрови вариации. Макар добре да се справят с изискваната от тях сложност в образите, актьорите трудно успяват да удържат емоционалната интензивност в овладяната форма на (далечния им) шекспировия стих, в игровия ритъм на отношенията между образите, както и в жанровата смяна. Елена Димитрова (Хермиона) е най-близо до емоционалната интензивност на овладяната форма - особено в защитния си монолог в края на първата част, извикан с пределно за обречената й любов отчаяние. Както и Маргита Гошева, в чиято отдадена на доброто Паулина актрисата успява да покаже и тъмните й (вещерски?) умения в технологията на неговата защита.

Изпитание е днес да се поставя Шекспир, когато човек е отдавна наясно, че Калибан, по думите на Хайнер Мюлер, е "новият му читател: "Научихте ме на човешка реч и ползата от туй е, че умея да хуля и кълна!". Но без всякакви преки референции към ужасяващите девиации в човешката психология, с които са пълни глобалните и локалните медии, "Зимна приказка" на Маргарита Младенова е всъщност внимателно вглеждане в съвременния човек чрез една великолепна театрална геометрия на страстите.

Виолета Дечева, "Култура"

Още

"Антихрист" в дома Ви?