Неговият творчески "етикет" е романът му "Пилето", станал още по-популярен с филма на режисьора Алън Паркър и Никълъс Кейдж в главната роля. Авторът на оригиналната творба е Уилям Уортън - псевдоним на американския писател Алберт Уилям Дю Ейме.

Мнозина не знаят, че с истинското си име същият този талантлив писател е оставил художествени творби като талантлив художник.

Картина на Уортън / Източник: Страница на художника Алберт Уилям Дю Ейме

Ако сте виждали картините му, ще заключите, че ако не бе станал толкова известен писател, без съмнение щеше да бъде много известен художник.

Наскоро една галерия се зае със задачата да събере и опази художествените му творби.

Картина на Уортън / Източник: Страница на художника Алберт Уилям Дю Ейме

Още

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Авторът на "Пилето" изгубва близките си в катастрофа

Уортън е странна личност с нещастна съдба. Вероятно много езотерици смятат, че смъртта на любим близък човек е изпитание от съдбата, което не е случайно събитие. При Уортън също изиграва "роля". Загубата на дъщеря му и внуците му - 2-годишният Даниел и 11-месечната Миа, които загиват в жестока катастрофа, се оказва преломен момент в живота на Уортън.

Той се затваря в себе си, живее като отшелник и споделя мислите си само със своето творчество. Психолозите наричат това сублимация на енергията в творчество. Уортън остава в сянката на мъката си като един дълбоко мисловен страдалец, който бяга от хората, но винаги стига до тях по-дълбоко от всеки друг - чрез споделеното в творбите му.  

Накратко за него: Роден е на 7 ноември 1925 година във Филаделфия, Пенсилвания, в семейството на ревностни католици. Завършва училище по време на Втората световна война и е пратен на фронта. Раняват го тежко в битките при Ардените, но оцелява. По-късно завършва в Калифорнийския университет в Лос Анджелис Изящни изкуства и защитава докторат по психология. Десет години изкарва прехраната си като учител по рисуване.

През 1958-ма се мести със семейството си в Париж и прекарва по-голямата част от живота си на лодка-къща на Сена, издържайки се като уличен художник. Започва да пише, когато е на 50. Всеки един от деветте му романа отразява "парчета действителност" от преживяното.

Още

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА КИНОТО

Алън Паркър, който ни накара да страдаме с момчето, спящо голо в клетка за птици

Публикува най-известната си творба - "Пилето" през 1978-а, когато е на 53. Взима наградата за дебют, но си остава все така "скрит" за широката публика. До екранизацията на "Пилето" - филма на Паркър, който се превръща в истински хит и прославя автора си. Филмирани са и други два негови романа - "Отбой в полунощ" и "Татко".

Десет години след излизането на "Пилето" - през 1988 година се случва трагедията - дъщеря му Кейт, зет му Бърт и двете им деца, загиват в автомобилна катастрофа в Орегон. Уортън е съкрушен от мъка и до края на живота си е един криещ се от тълпата самотник.

Умира на 29 октомври 2008 година в Енсинитас, Калифорния. Съпругата му Розмари умира през същата година. Така се затваря последната страница от живота на едно семейство, преживяло мъката от голяма загуба.

Уортън старателно крие себе си през целия си живот, но в книгите му откриваме много автобиографични моменти. Особено в "Художникът" и "Отвъд килера". Там той обрисува вътрешния си свят по необикновен начин - поетично примесено с някаква мистика. Както казва един почитател на писателя, "книгите му са много различни - някои тъжни ("Татко", "Гордост"), други трагикомични ("Отбой в полунощ", където на Коледа нацисти и съюзници се замерят със снежни топки, вместо да се стрелят), трети - приказни ("Франки Фърбо"), но без значение от формата, всяка е туптящо в ръцете ти сърце, парченце свят. Не се сещам за друг романист с такава естественост, облечена в мъдрост, простота и любов към малките незабелязани неща в ежедневието. Око на художник, ръка на поет."

Много точно наблюдение над творчеството на Уортън. Много литературоведи са на мнение, че в него "няма нищо американско". Уортън носи някаква древна и космополитна мъдрост, мъдрост извън времето и пространството; мисъл, без ограничения.

Още

КЛАСИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Мъдрецът, чиито мисли произвеждаха "суматоха"

Някои откриват във фразите му наивизъм, но вероятно забравят, че гениалните неща са прости. Уортън отрича конвенционалното във всичките му форми. Той сякаш постоянно те "разхожда" със себе си, и ти показва живота в отделни детайли, които ти не би забелязал сам. Уортън е нещо като гид към "незабележимото съществено". "И във всички тези неща, които ви показва, присъства Бог", допълва един критик.

Неговата умозрителност е като притча за "изгубения в Бог": "Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш. Земята се върти и ние сме впримчени.

Още

ВДЪХНОВЕН ОТ БУДИЗМА

Художник изследва широкия спектър от човешки емоции в многолики фигури

В книгата си "Последна любов" Уортън прави такова описание на картините, пейзажите и психологическите нюанси, че човек сякаш се "изгубва в сюжета". Уилям Уортън несъмнено си остава художник, който обича да пише. Такъв е във всичките си творби: "Пилето", "Татко", "Отбой в полунощ", "Художникът", "Гордост", "Илюзии", "Франки Фърбо", "Последна любов", и дори и в двете си мемоарни книги.

Произведенията му са преведени на над двайсет езика и се радват на уважението на критиците и любовта на читателите.

Под ревю на българското издание на романа му "Татко" откриваме следния коментар: "Едно чувство ме държеше за гърлото, докато бавно разгръщах страниците на "Татко" - тъга. "Татко" ме хвърли до самия ръб на чувства като състрадание, страх, отчаяние - една смесица от емоции, която върви с осъзнаването колко тъжен е животът, когато дойде старостта, болестта... и почти краят."

Още

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Американецът, който развенча американската мечта и възхвали Червената армия

Книгата проследява основно разказа на Джон Тремънт, американец, избрал да живее като художник във Франция, който се прибира в родния си дом, за да се грижи за родителите си в заника на дните им. Не е трудно да открием автобиографичния момент в романа. На моменти историята ни пренася и по-напред във времето, когато разказвач става Били, синът на Джон. Така паралелно Уортън проследява развитието на отношенията между две поколения - обичта и дългът, които ги свързват. Действието също има някаква линеен развой между две точки - болницата и дома.

Още

НОВА КНИГА

"Татко" от Елен Делфорж и Кантен Гребан поставя началото на кампания в подкрепа на бащинството

"Татко" е съкровена история, през която преминава всеки един от нас в живота си. Всичко е описано толкова истинско, че неволно човек се замисля за своя дом, за своите близки, за своя живот. Това е магическо преоткриване, каквото могат да постигнат малко писатели. Чувствата са естествено примесени - ако основното чувство е тъгата, то на моменти се изненадваме от неволната усмивка, която пораждат познати неща като: "...майка ми е нещо съвсем друго. Маниачка е на тема чистота. Мръсотията е самият дявол! (...) Откачаше и по отношение на прозорците. Те се миеха веднъж седмично без значение дали се налага или не. Когато бях дете, ми беше забранено да се приближавам до тях. Ако съществуваше опасност да замъгля с дъха си стъклото или не дай си боже да го докосна, тя изпадаше в луда паника (...) Едно от най-големите ми удоволствия сега е да притискам нос до стъклото и да оставям отпечатъци от устните си върху него. Обичам да пиша с пръст и да рисувам по изпотените стъкла (...) И все пак дори сега, щом се приближа до прозорец, очаквам мамините забележки. Тези дребни неща натрупват излишен товар в душите ни."

Уилям Уортън / Снимка: Getty Images

Истините на Уортън са толкова универсални, че сякаш ги чуваш като казани от приятел в среща "на по чашка": "Животът е една гадория. Скъсваш си задника от работа само за да оцелееш. Заплатата ти стига колкото да си наемеш жилище, да се нахраниш и да се облечеш, и то на старо. А няма начин да живееш, без да работиш; всички сме затворници."

ЗВучи познато, нали?!

Още

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО

Патрик Суейзи - тъжната страна на една сбъдната американска мечта

Социалният елемент е представен така, че няма значение дали си американец, или някаква друга националност "обикновен човек": "Характерно за бедните е, че обикновено си раздават наляво и надясно много символични удари и още повече заплахи по адрес на босовете - обаче само в уютната сигурност на семейната среда; когато стане въпрос за фактическо противопоставяне на някой "бос", беднякът увяхва като напикано мушкато. Животът така ги е оскотил, така ги е натиснал и травматизирал, че те изпадат в луда паника при първия сигнал за битка. Страхът да не би да загубят и минимална сигурност, която са постигнали с адски мъки и за която се държат със зъби и нокти, ги вцепеняват напълно - лишава ги от каквато и да било инициативност и способност за действие..."

И още: "Ужасяваща е мисълта как в резултат на примирение и неувереност човек се превръща в безпомощно същество много по-лесно, отколкото при заболяване."

Още

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Авторът на "Богат беден": В Америка ние създадохме стереотипа на прокълнатия млад артист

Уортън умее да говори за сложните неща по удивително непосредствен начин. Ето как разкрива основния проблем с образованието и училището като институция: "Училището няма място за въпроси или мислене. Няма начин! Изпитите ангажират цялото ти внимание. Може би се предполага, че част от преподавания материал остава по стените на мозъците ни, след като го изстискаме обратно върху листовете хартия по време на изпити — мисля си по аналогия за изработката на гърнета в сухи гипсови калъпи. Едно е ясно: не искам да участвам повече в целия този ужас. Не виждам какво общо може да има между това насилствено помпане със знания и борбата за оцеляване в живота извън училище. Какво толкова добро може да ти донесе едно нищожно парче хартия, доказващо, че си бил в колеж, лизал си задници и си зубрил като луд в продължение на четири, шест или осем години? Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят, където трябва, преди да се усетиш!"

Уилям Уортън открива "диагнозата" на леността, обхванала нашата цивилизация - ние, хората , сме същества, които не искат да проумеят, "че нещата възникват без всякаква причина и нямат никакво значение".

Нашата инертност постоянно да преодоляваме някакви препятствия, ни превръща в зависими от препятствията. И така преминава животът ни, ден след ден. "Най-сигурният начин да загубиш, казва Уортън, е да се насилваш да победиш."

Въпросът за не свободата силно вълнува писателя: "Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безсмислен." "Птицата познава простора без знание." "Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен."

Уортън признава в прав текст, като леко открехва завесата към себе си: "Измъкнах се от всичко, не само от войната. И сега съм пленник, но пленник на света. Вече не воювам. И всичко ми се струва без значение - едно вълшебно усещане."

Четейки книгите му и гледайки картините на този истински мъдрец, ни обхваща необяснима тъга по неуловимото; разочарование от осъзнаването, колко са безсмислени дребните ни победи. Но пък получаваме едно удовлетворение от факта, че въпреки усилията ни, изглежда нищо не зависи от нас. Освен едно - има надежда в това да се научим да "не слушаме, за да чуем" и "да не гледаме, за да видим".

Уортън ни препоръчва един чудесен начин да усетим силата на живота с всичките си сетива, като се отървем от досадните "подробности" и опитите на обществото да наложи правила над мисленето ни.

Уилям Уортън, рисунка върху корица на мемоарна книга на писателя

"Да се оставим" на живота е един чудесен начин за бягство от зависимостите, които ни карат да вършим неща против волята си, само и само да се харесаме. Уортън ни кара да осъзнаем, че дистанцията от реалността всъщност може да ни доближи до същественото в нея. Вероятно той самият е намерил в това утехата да продължи да живее, въпреки болката от загубата и дълбоката тъга в душата си.

Еми МАРИЯНСКА

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Плен, затвор и катастрофа превръщат автора на "Шогун" в писател

Още

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Катастрофа между карета и влак унищожила най-големия му шедьовър

Още

МАЙСТОРИ НА ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Писателят Роалд Дал ослепял след катастрофа с боен самолет

Още

ГОЛЕМИТЕ УМОВЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА

Катастрофа отнема преди 60 години живота на "чужденеца" Албер Камю