Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Семейно неразбирателство докарва до самоубийство сина на автора на "Сърце"

СВЕТОВНА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Семейно неразбирателство докарва до самоубийство сина на автора на "Сърце"

115 години от смъртта на италианския писател Едмондо де Амичис

Едмондо де Амичис през 1885 г. Снимка: Getty Images

Знаете ли, че по едно и също време с книгата на всички времена "Приключенията на Пинокио" (1883) на Карло Колоди, излиза друго любимо за децата по света четиво - романът "Сърце" (1886) от италианския писател, журналист и поет Едмондо де Амичис (1846 - 1908). Той е написан под формата на дневник. Издаден е за пръв път на 17-и октомври 1886-а година и превръща автора си в знаменитост.

Още

Прототипът на Пинокио бил джудже с нещастна съдба

Прототипът на Пинокио бил джудже с нещастна съдба

Сюжетът е вдъхновен от училищния живот на синовете на автора - Фурио и Уго. Малкият герой в "Сърце" - Енрико, не пропуска нито ден да разкаже преживяванията на своите съученици. Така се ражда една невероятно интересна картина на живота в училище, изпълнена с множество истории - понякога трогателни до сълзи, друг път страшни, или смешни. Какъвто всъщност - пъстър с цялата гама от чувства, самият живот - и на децата, и на възрастните. Животът на самия Де Амичис също е изпълнен с много противоречиви събития.

Навършиха се 115 години от смъртта на големия италиански писател.

Едмондо де Амичис (1846 - 1908), фотография от книга

Едмондо де Амичис е роден на 21-ви октомври 1846-а година в Онеля, кралство Италия. Семейството му е богато - баща му е кралски банкер на соли и тютюн, а майка му е от известен аристократичен род. Семейството разполага с красиви имения на различни места в Италия, които днес имат друго - административно предназначение, но още е жива легендата за тяхната елегантност в миналото.

Малкият Едмондо първоначално завършва лицей в Кунео, на 16 постъпва да учи във военния колеж "Канделеро" в Торино, а след това завършва Военната академия в Модена. През 1866-а, като младши-лейтенант участва в пагубната за италианците битка при Кустоца.

Общ изглед на училище Edmondo De Amicis на 10 март 2020 г. в Милано, Италия / Снимка: Getty Images

Още

Военните маршове и приспивните трели са в основата на музиката

Военните маршове и приспивните трели са в основата на музиката

Първите му опити с писането са като военен журналист във Флоренция, където управлява изданието на Министерството на отбраната на Италия - в. "L'Italia militare". Изглежда скучна работа, защото описва военни скици, но пък това са ценни документи за времето, събрани по-късно в "La vita militare" ("Военният живот", 1868). Следват нови документални издания като "Италианската армия по време на холерата от 1867 г." и др. В последното става въпрос за епидемията от холера в Сицилия.

По официални свидетелства, Де Амичис не е бил пряк свидетел на събитията, но ги описва по блестящ начин като очевидец. Ето защо дълго време се е смятало, че е бил там.

Като военен журналист Де Амичис си сътрудничел и с флорентинския вестник "Ла Национе", където публикувал статии за превземането на Рим през 1870-а година по същия интригуващ начин. Военната му подготовка и живото му перо пресъздават в ярки картини събитията и впечатляват читателите.

Още

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

След като напуска армията, Де Амичис решава да се заеме с пътеписни дневници, които се отличават със същото живописно описание. Един след друг излизат: "Испания", "Спомени от Лондон", "Холандия", "Мароко", "Константинопол", "Спомени от Париж" и др. Тези живописни творби са плод на неговите пътувания до тези страни. Особено интересно е пътуването на писателя до Аржентина, описано в романа му "За океана". В друга своя творба - "В Америка", Де Амичис описва живота на италианските емигранти зад Океана.

Около 1877-а година писателят решава да се установи в Пиемонт. Както вече споменахме, семейството му разполагало с много къщи, така че той често пътувал между Торино и Пинероло, където притежавал фамилна вила, наричана от хората "Грациозната", заради изящния й архитектурен стил. Именно в тази вила Де Амичис написал творбата си "Пред вратите на Италия". Тя представлява нещо като градоописание на Пинероло и била високо оценена от жителите на града. През 1884-та година Едмондо де Амичис бил удостоен с почетно гражданство на Пинероло.

Още

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

През същата година, обаче, той заминава за Торино, където имал къща, която наричал "моето ателие". Там днес има паметна плоча в чест на писателя. Именно в тази къща Де Амичис написва прочутия си роман "Сърце". Книгата излиза в първия учебен ден на 1886-а година - на 18-и октомври с.г., като детско четиво, описващо живота на ученици от началните класове. Главният герой - Енрико Ботини е измислен персонаж, но историите му в основата си са почерпени от личния опит и разкази на синовете на писателя.

Само за няколко месеца романът "Сърце" пожънва такъв огромен успех, че бил преиздаден 40 пъти, включително и в преводни издания на различни езици.

Вероятно мнозина ще се учудят, защото все пак става въпрос за книга с образователно-педагогическо естество, на какво се дължи този успех в жанр, изглеждащ скучноват в очите на мнозина. Очевидно, обаче, книгата "Сърце" грабва сърцата с моралния си заряд и емоциите, които събужда, без разлика от пол и националност.

Още

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

Единствено недоволна от четивото останала католическата църква, защото не открила в художествения разказ "значението на религиозните традиции". Де Амичис наистина "пропуснал" дори Коледното тържество. Този "пропуск", всъщност, не бил никак случаен, а израз на отношението на автора към папството, и по-конкретно на разочарованието на Де Амичис от отношенията между Кралство Италия и папа Пий IX, след превземането на Рим през 1870-а година.

Много критици смятат, че богаташът по рождение Де Амичис, много прилича на социалист по убежденията си. И това изобщо не подлежи на коментар, защото през 1896-а година той не само не отрича своето пристрастие към социализма, но го демонстрира и чрез творчеството си. В творбите му все повече проникват теми като трудния живот на хората от най-бедните слоеве на обществото.

Де Амичис дори започва да сътрудничи на вестници, близки до Италианската социалистическа партия, като "Социална критика" и "Класова борба".

Едмондо де Амичис и до днес занимава биографите си с многостранните си интереси и пристрастия. Някои смятат, че е бил и масон. Подозренията идват оттам, че през 1895-а година произнесъл масонския поздрав към Джовани Бовио от Торино. Случката се развива преди представлението на драмата "Свети Павел", в която участвал и актьорът Джовани Емануел, известен масон.

Така литературните критици започват да търсят и в романа на Де Амичис "Сърце" не само общочовешки, но и масонски идеи. И откриват доказателства, като тези например: че в романа се дава превес на държавата, а не на църквата; че герои са хората, а не религиозните мъченици и пр. И така пред нас се изправя една мистериозна личност - на богаташ, социалист и масон.

Още

Една американка в Китай: Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа

Една американка в Китай: Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа

След като разказва за трудния живот на емигрантите от Италия в Америка, Едмондо де Амичис написва и друга драматична история - "Романът на един учител",1890. През 60-те години на миналия век от това негово произведение ще се роди телевизионна драма. Екранизирани са и други творби на Де Амичис: "Любов и гимнастика", "Учителката на работниците" и "Каляската на всички".

Последните години на писателя били белязани от смъртта на майка му и разногласия със съругата му. Кавгите вкъщи довели до самоубийство на по-големия син на двойката - Фурио. През ноември 1898-а година, младежът се застрелял на пейка в един парк. За да се спаси от нажежената и тъжна семейна атмосфера, другият син - Уго, избягал и потърсил уединение в планината.

Още

Ръкопис на Нострадамус, открит в Германия, е върнат в Италия

Ръкопис на Нострадамус, открит в Германия, е върнат в Италия

Едмондо де Амичис бил дълбоко угнетен от тези събития. Първоначално се уединил с мъката си в едно малко студио в Торино, след което напуснал града. През 1903-а година заминал по повод на една награда за Флоренция, откъдето се отправил на гости на свой боен другар в Катания. Така, пътувайки, бягал от... себе си. Все по-рядко сядал да пише. Последните му творби са "Гениалният идиом", "Спомени от пътуване до Сицилия" и "Нови литературни и художествени портрети".

Паметник на писателя

Умира от мозъчен кръвоизлив на 11-и март 1908-а година в хотелска стая в Бордигера. Според последното му желание тялото му незабавно било пренесено и погребано в семейната гробница в Торино.

Синът му Уго станал адвокат и също като баща си - писател. Бракът му бил бездетен, така че не оставил наследници на богатата си фамилия. Умира през 1962-ра година. Внушителното наследство на Де Амичис, възлизащо на над 2 млрд. лири, което трябвало да остане на Община Торино и за стипендии на бедни студенти, мистериозно изчезнало.

Това е тъжният край на една фамилия и на най-известният й представител - авторът на "Сърце" Едмондо де Амичис.

Из "Сърце, Дневникът на един ученик" - Улицата

26, събота

Тая вечер те наблюдавах от прозореца, когато се връщаше от дома на учителя; ти блъсна една жена. Внимавай по-добре как вървиш по улицата. И там има задължения. Щом измерваш стъпките и движенията на ръцете си в частен дом, защо да не правиш същото и на улицата, която е дом на всички?

Винаги когато срещнеш някой старец, някой бедняк, някоя жена с дете на ръце, някой сакат с патерици, някой човек, превит от товар, някое семейство в траур, отстъпи с уважение — ние трябва да уважаваме старостта, нищетата, майчината любов, немощта, труда, смъртта.

Винаги когато видиш, че върху някого връхлита файтон, дръпни го настрана. Като видиш някое дете само̀, което плаче, попитай го какво му е и вдигни от земята бастуна на стареца, който го е изтървал.

...

Не гледай никого ухилен, не тичай без нужда, не викай. Уважавай улицата. За възпитанието на един народ се съди преди всичко по държанието му на улицата. Дето има простащина по улиците, ще има простащина и по домовете".

Еми МАРИЯНСКА

Още

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

Още

Италианският писател Джани Челати почина на 84-годишна възраст

Италианският писател Джани Челати почина на 84-годишна възраст

Още

В италианския град Борго Верчели започна поставянето на барелефа на Яворов

В италианския град Борго Верчели започна поставянето на барелефа на Яворов

Още

Италианският писател Алесандро Барико съобщи, че страда от левкемия

Италианският писател Алесандро Барико съобщи, че страда от левкемия

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн