На 15 март миналата година ни напусна народната певица Любка Рондова. Нейният глас е все още жив в паметта ни и в десетките записи на песни, които отдавна са в Златния фонд на нашата музика. Наричаха Любка Рондова "македонския славей на българската народна музика", а тя самата изпя песен за "дъщерята на Егея" - вътре в себе си постоянно тъгуваше за родния си дом в костурското село Шестеово. "Сънувам малката къщичка и ключа, който открих след години там, където си бе седял винаги, и сякаш ме очакваше един ден да си се прибера!..", просълзяваше се певицата всеки път, когато станеше дума за родното й място.

Родната къща на Любка Рондова

Съдбата на Любка Рондова е необикновена. Нейният дядо Димитър е участник в Илинденско-Преображенското въстание. Самата Любка, още дете, трябва да преживее участта на бежанец по време на Гръцката гражданска война. Изведена е от партизани извън страната, заедно с други деца с нейната участ. Закарват ги с по една дрешка на гърба, без нищичко от родния дом, първо в Полша, после в Чехия. Там поне има шанса да се образова - завършва Славянска филология в Прага, владее няколко езика. Това й помага по-късно да си намери добра работа като преводач и екскурзовод.

Любка /горе в средата/, със семейството си

Когато идва в България през 60-те години на миналия век, дълги години работи като общински чиновник, което не й е призвание, въпреки че отговаря за културата. Песента напира в душата й. Още с преместването си в София, се записва в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев". 30 години е солистка и лице на този ансамбъл, който в сърцето й играе ролята на "жива връзка" с родния край. Веднага е забелязана. Българското национално радио и "Балкантон" почват да записват изпълненията й. Става любимка на слушателите на радио "Благоевград".

С Илия Луков

Любка Рондова бе не само изпълнител, тя даде живот на много забравени песни от нашия фолклор, записани в сборниците на братя Миладинови. Първият й самостоятелен албум -"Смиляна", излиза през 2000-та година. В него са включени 22 от най-популярните й песни, събирани цели 4 десетилетия.

През 2003 г. излиза неин диск със знаменателното заглавие "Песните са моите деца". В него записва 9 автентични песни от Костурско, от които 6 са нейни, авторски. През 2008 г. излиза дискът й "Дъщеря на Егея", за който тя с право казваше: "Всяка песен в него е сълза..."

Един от най-популярните албуми на певицата е дуетният й съвместно с нейния колега и приятел Илия Луков - "Хоро се вие" /2011 г./. Последният албум на певицата е "Песни от Балканската война", в който тя е солист на любимия й ансамбъл "Гоце Делчев".

Любка Рондова получи приживе много признания, но най-ценното за нея бе народната любов. Тя бе носител на орден "Стара планина", на орден "Кирил и Методий" и на златен медал "Петко войвода". Година преди да почине - през 2015 г., бе наградена с приз за цялостен принос към българския фолклор. До смъртта си Любка Рондова бе пример за талант и морал.

Поклон пред паметта й.