ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Булката на вятъра остава с него до смъртта му
80 години от смъртта на Франц Верфел
Автор : / 15343 Прочита 4 Коментара
Актрисата Сара Уинтър, в ролята на Алма Малер, във филма на режисьора Брус Бересфорд "Булката на вятъра"
Вероятно някои от вас са гледали филма "Булката на вятъра", взаимствал заглавието си от картината на Оскар Кокошка, която той посвещава на своята муза Алма. "Булката на вятъра" е биографична драма за Алма Шиндлер - съпруга и муза на композитора Густав Малер, на архитекта Валтер Гропиус, на художника Оскар Кокошка и на поета Франц Верфел, с когото тя остава до смъртта му.
Картината на Оскар Кокошка, за която се предполага, че е посветена на Алма, и кръстена от художника "Булката на вятъра"
Във филма от 2002 година на режисьора Брус Бересфорд, копродукция на няколко държави, главната женска роля се изпълнява от актрисата Сара Уинтър.
Филмът разказва за живота на красивата и талантлива Алма, която става съпруга на композитора Густав Малер и в името на семейството се отказва от музикална кариера. Алма отглежда две деца, асистира на Малер, пише нотите и книгите му, спасява го от дългове, но не се чувства щастлива.
Подигравали му се, че "говори по телефона с Бог"
Алма Малер, 1899 г.
Оскар Кокошка, който превърна драмата в сърцето си в изкуство
Докато се възстановява в санаториум след загуба на дете, се влюбва в архитекта Валтер Гропиус и започва афера с художника Оскар Кокошка. Не изоставя съпруга си Малер до края на живота му. Разделя се с Кокошка и се омъжва за Гропиус, но напуска и него, защото среща поета Франц Верфел - единственият от мъжете й, който настоява нейните музикални творби да бъдат чути. Алма изиграва важна роля в живота на Верфел. Някои считат, че не само е била негова муза, но че допринася за неговата популярност като автор.
Кой е Франц Верфел? Той е австрийски писател, поет и драматург. Твори между Първата световна война и до края на Втората световна. Умира през август 1945-а. Става известен най-вече с книгите си "The Forty Days of Musa Dagh", която е фокусирана върху събитията по време на Арменския геноцид, както и "Песента на Бернадет", по която е направен холивудски филм. На български най-познат е романът му за Верди - "Верди. Роман за една опера".
Корица на „Верди. Роман за една опера“ (1924) на Франц Верфел
Първите преводи на стихове от Верфел в България публикува Гео Милев в свой превод, съответно в сп. Везни ("Романс на змията" през 1919 г. и "Революционен позив" през 1921 г.).
По този начин самата поява на Верфеловото творчество на български език попада директно в литературните полемики около списание "Везни".
Често сравняват Верфел с Рилке. И той като него е роден в Прага, а в поезията му се долавя нещо мистично и недоизказано. Близко приятелство го свързва и с пражките писатели Макс Брод и Франц Кафка.
Какво повече знаем за Верфел. Животът му е изпълнен с обрати и сътресения. Главно заради това, че е син на заможен търговец, евреин. Роден е на 10 септември 1890 година. Младият Франц следва в университетите на Лайпциг и Хамбург и след като изкарва военната си служба се посвещава изцяло на литературата. В съавторство става един от съставителите на експресионистичната антология "Страшният съд" (1913-1921). Именно в онзи период се заражда дружбата им с Райнер Мария Рилке и с критика Карл Краус. През Първата световна война Верфел бил мобилизиран и служи на Източния фронт.
Франц Верфел
Набедиха го за хомосексуалист и гей-писател, а нови правила в Германия го изкараха "мигрант"
След войната заживява във Виена. Там среща Алма Малер, вдовицата на композитора Густав Малер. Двамата сключват брак и пътуват из Италия, до Египет и Палестина. Верфел придобива огромен авторитет и бил приет за член на Пруската академия на литературата. Идването на власт на националсоциалистите в Германия, обаче, буквално "занулява" всичките му постижения. Забраняват творбите му и го изключват от академията. След Аншлуса на Австрия през 1938-а Верфел бил принуден да емигрира. Първоначално живее за кратко във Франция, а после с Алма се преместват в Щатите. През 1941 година писателят получава американско гражданство.
С неговата участ, както е известно, са и братята Ман. Верфер и Алма се установяват да живеят в Бевърли Хилс, Калифорния, където той умира, без да се завърне в родината си.
Алма, както вече казахме, остава с него до края на дните му.
Жилището на Фрнц Верфел и Алма Малер в Санари-сюр-Мер
Франц Верфел сякаш се ражда в неподходящо време. Дълбоката му религиозност и природната му етика бездруго били дали отражение върху характера му - бил свит човек, а войната и гоненията го превърнали в социално изолиран и самотен човек. Това описание влиза в пълно противоречие с хуманистичния патос в поезията му и винаги е било повод за полемики в средите на литературните критици. От човек като Верфел съвсем не се очаква да бъде ведър и оптимистичен, но точно така звучат дори заглавията на стихосбирките му: "Приятел на света" [1] (1911), "Ние съществуваме" (1913) и "Един-друг" (1915).
Тези и следващите стихосбирки - "Песни от трите царства" (1917), "Съдният ден" (1919), "Заклинания" (1923) и "Нови стихотворения" (1928), са били духовна опора на младото поколение между двете световни войни.
Бюст на Верфел във Виена
Едва в по-късните си произведения Верфел някак се променя и основен мотив в творбите му стават страданието, болестта и смъртта. Причина за това е личната му драма.
Верфел умира в разцвета на творческите си сили - на 54.
Гробът на Верфел във Виена
Като разказвач е признат за много добър новелист. Тук можем да споменем новелите му "Не убиецът, убитият е виновен" (1920) и "Смъртта на дребния буржоа" (1927). Връх в творчеството му са романите "Верди. Роман за една опера" (1924), "Абитуриентска среща. Историята на една младежка вина" (1928), "Барбара или Благочестието" (1929), "40-те дни на Муса Дага", "Сестрите от Неапол" (1931), "Песента на Бернадет" (1941) и др. Посмъртно, година след смъртта на Верфел, излиза романът му "Звездата на неродените" (1946). "Песента на Бернадет" пък е адаптиран за кино и филмиран в Холивуд.
Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии
Романът "40-те дни на Муса Дага" е история, фокусирана върху събитията по време на Арменския геноцид, и е считана от литературните критици за най-добрата му творба. В основата на романа са залегнали реални исторически събития от 1915 година, когато турските власти изселват арменското население в Алепския вилает. Местните арменци се изтеглят в планината Муса и водят себеотвержена отбрана в продължение на 53 дни.
В романа си Верфел използва свидетелски разкази на очевидци и исторически факти, извлечени от голямо количество литература. Писателят работел с месеци върху фактологията в няколко виенски библиотеки.
През 1934 година романът бил обявен за най-доброто литературно произведение на годината и удостоен е с международна литературна награда. Преведен бил на френски, английски и италиански езици. Издават го в 20 страни по света. Но, както вече споменахме, с идването на фашистката власт в Германия, заедно с други книги на Верфел, и този роман е бил забранен.
След войната е филмиран, а композиторът Йозеф Матем създава опера по него.
Всички американци обичат "немския руски евреин"
С еврейски произход, с католическо възпитание и образование, роден в Прага, в някогашната Австро-Унгарска империя, после прогонен от нацизма в САЩ, Верфел е типичната трагична фигура на епохата. В 30-те години на ХХ век той е един от най-четените и играни на театралните сцени европейски автор. Той е експресионист, редактор в издателство "Курт Волф"-Лайпциг и води поредицата "Страшният съд", която и до днес е считана за флагман на експресионистичното движение. Но нацистите забраняват книгите му.
След като участва на фронта в Галиция през Първата световна война и се установява във Виена, Австро-Унгарската империя рухва. Родното му място вече се нарича Чехословакия. Част от приятелите му като Рилке са загинали във войната, а други като Кафка агонизират пред прага на смъртта.
Разочарованието от всичко това е болезнено. Далече от родното място Верфел продължава да твори като американски гражданин.
Тя е била музата на 9 талантливи мъже
Но до него неотлъчно е Тя, жената-вятър, която се превръща в "нежния полъх" на неговия живот. Алма. Както пишат за нея, "жена с мощно разбиране за изкуство и със силен инстинкт". Тя първа забелязва огромната мощ на таланта му. Тя е човекът, който го преориентира от поезията към прозата, към романистиката му. Верфел става не само автор на бестселъри, но влиятелен автор - с романа си за Верди налага авторитета на италианския композитор в Германия; с "40 дни на Муса Даг" (1933) слага пръст в раната с арменския геноцид. Пиесите му "Човекът в огледалото", поставена от Макс Райнхарт през 1920 в Берлин, и "Трагедия", завладяват европейските сцени.
Заживявайки в Америка, здравословното му състояние е такова, че той не може да пътува до родното си място. Верфел умира в Бевърли Хилс на 26 август през 1945 година. Погребан е във Виена.
Животът на този изключително интелигентен човек и хуманист, е пример за това, как в мракобесни времена, светлите умове на човечеството са принудени да търсят светлината, въпреки гоненията.
Четейки негови цитати, ние схващаме в контекста им болката от тази нерадостна участ, да живееш със светли идеали във времена на войни и мрак. И в същото време думите му вдъхват сила и кураж, които надделяват над болката.
Франц Верфел - цитати
Фалшивите идеали не могат да бъдат разрушени от критиката. Срещу тях трябва да се изправят правилните идеали.
Религията представлява вечния диалог между човечеството и Бог. Изкуството пък е неговият монолог.
Възпейте божествената мистерия и светостта на човечеството!
Щастието е красотата от това да имаме свободата да покажем всички духовни сили, които се крият в нас.
Основната формула на всеки грях е разочарована или пренебрегната любов.
Най-безопасното богатство е да си беден откъм нужди.
За тези, които вярват, обяснение не е необходимо. За тези, които не вярват, обяснението не е възможно.
Между прекалено рано и прекалено късно никога няма повече от миг.
Да, смъртта е силна, но погледни кое е по-силно от нея - музиката е по-силна от смъртта.
Еми МАРИЯНСКА
"Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке в превод на Кирил Кадийски
Ръкопис на Кафка се предлага за продажба на аукцион за 280 хил. евро
Франц Кафка: За невежия човек всичко изглежда възможно
"Симфония на хилядата" от Малер закрива Европредседателството
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}