ВЕЛИКИТЕ МОДЕРНИСТИ
Оскар Кокошка, който превърна драмата в сърцето си в изкуство
139 години от рождението на един от водещите представители на експресионизма, променил представите за модерно изкуство
Автор : / 4058 Прочита 1 Коментара

Оскар Кокошка (1886 - 1980) е австрийски художник, график и писател, известен като един от водещите представители на експресионизма. Роден в Пьохларн, Австрия, Кокошка израства във Виена, където учи в Академията за изящни изкуства. Въпреки първоначалното неодобрение на неговия стил, той бързо се утвърждава като ключова фигура в авангардните художествени среди.
Оскар Кокошка, Автопортрет
Източник: Leopold Museum
През 1910-те години Кокошка се свързва с групата "Der Sturm" в Берлин и става част от немския експресионистичен кръг. По време на Първата световна война той служи като войник и е тежко ранен, което оказва силно влияние върху по-късното му творчество. След войната се установява в Дрезден, където преподава в Академията за изкуства.
През 1937 г. нацистите заклеймяват неговите творби като "изродено изкуство", което го принуждава да емигрира първо в Прага, а по-късно във Великобритания. След Втората световна война прекарва по-голямата част от живота си в Швейцария, където остава активен като художник и интелектуалец.
The Croci, Оскар Кокошка
Източник: Leopold Museum
Художествен стил и влияние
Кокошка е сред най-ярките представители на експресионизма. В своите картини той използва динамични, напрегнати линии, както и експресивни цветове, за да предаде емоционални и психологически състояния. В ранните му творби се усеща влияние от Густав Климт и сецесиона, но по-късно стилът му става по-суров и експресивен.
Оскар Кокошка, сниман от Хюго Ерфурт
Източник: Moma Collection
Художникът е известен със своите портрети, които не просто представят физическото сходство на обектите, но и разкриват тяхната вътрешна същност. Сред най-известните му портрети са тези на композитора Арнолд Шьонберг и архитекта Адолф Лоос.
Освен тях, Кокошка също рисува множество културни и политически фигури, включително Алма Малер, която играе значителна роля в неговия личен и професионален живот.
Портрет на Алма Малер, Оскар Кокошка, 1912 г.
Източник: Leopold Museum
Освен портрети, Кокошка създава и драматични пейзажи, особено след Втората световна война. Неговите градски изгледи от Венеция, Лондон и Йерусалим са наситени с експресивни, вихрени движения и смели цветови контрасти. През годините неговият стил оказва влияние върху поколения художници, особено в контекста на експресионизма и фигуративното изкуство.
Къщата, в която е бил роден Кокошка в Пьохларн
Източник: Leopold Museum
Любовният живот на Кокошка
Един от най-драматичните и обсъждани аспекти от живота на Кокошка е неговият бурен любовен живот. Най-известната му връзка е с Алма Малер, вдовицата на композитора Густав Малер. Двамата се запознават през 1912 г. и връзката им е изпълнена със страст, конфликти и интензивни емоции. Тя е вдъхновението зад една от най-известните му картини - "Булката на вятъра" (1913), която отразява тяхната бурна любов.
Портрет на Лоте Францос, Оскар Кокошка
Източник: Leopold Museum
След раздялата си с Алма Малер, която отказва да се омъжи за него, Кокошка изпада в дълбока депресия. В опит да преодолее загубата, той поръчва изработването на кукла, наподобяваща Алма, с която живее известно време. Този странен акт се възприема като израз на неговата неспособност да се примири с края на връзката.
Воалът на Вероника, 1911 г., Оскар Кокошка
Източник: Leopold Museum
По-късно Кокошка има връзки с други жени, но никоя от тях не оставя толкова силен отпечатък върху него, както Алма Малер. Въпреки тези любовни сътресения, през 1941 г. той среща Олдрина Кокошка, която става негова съпруга и остава до него до края на живота му.
Бракът им е спокоен и хармоничен, което му дава известна стабилност в по-късните години.
Bride of the Wind, Оскар Кокошка
Източник: Leopold Museum

Портрет на Артур Шницлер, рисуван от Макс Опенхаймер, става част от колекцията на музея "Леополд" във Виена
Сред най-известните творби на Кокошка се нареждат:
- "Булката на вятъра" (1913) - портрет на неговата любовница Алма Малер, изпълнен с турбулентни, вихрени движения, отразяващи бурните им отношения.
- "Портрет на Адолф Лоос" (1909) - една от ранните му психологически проникновени творби.
- "Йерусалимски изгледи" (1954-1956) - серия платна, които показват сложната атмосфера на града чрез мощни експресивни щрихи.
- "Венеция, Гранд Канал" (1948) - драматична интерпретация на известния италиански град с интензивни цветове и експресивна четка.
Венеция, Гранд Канал, 1948 г., Оскар Кокошка
Източник: Leopold Museum
Литературна дейност
Освен художник, Кокошка е и писател. Неговата пиеса "Убиец, надежда на жените" (1909) е смятана за една от първите експресионистични драми. През 1971 г. издава автобиографичната си книга "Моите велики съвременници", в която разказва за срещите си с водещи интелектуалци на своето време. Той също така участва в различни обществени и политически дискусии, като защитава свободата на изразяване в изкуството.
Гола жена с обърнат гръб, 1907 г.
Източник: Leopold Museum
Наследство
Оскар Кокошка остава един от най-значимите художници на 20-ти век, затова неговите експресивни и емоционално наситени творби оказват влияние върху развитието на модерното изкуство и продължават да вдъхновяват поколения художници. Днес неговите картини се намират в колекциите на водещи музеи като Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Галерия Тейт в Лондон и Албертина във Виена.
През последните години се провеждат значителни ретроспективни изложби, посветени на Кокошка, сред тях са:
- Галерия Тейт, Лондон (2018-2019) - мащабна изложба, проследяваща неговата кариера от ранните години до късните му пейзажи.
- Музеят Албертина, Виена (2022) - ретроспективна експозиция с акцент върху влиянието му върху експресионизма и модерното изкуство.
- Музеят на модерното изкуство, Ню Йорк (2023) - включващ както живописни творби, така и графични произведения, свързани с литературата и театъра.
Тези изложби свидетелстват за нарастващия интерес към Кокошка и неговото творчество, утвърждавайки го като един от най-големите новатори.