IN MEMORIAM
Отиде си "доброто ченге" от Кръга "Монтерей"
Снимки от архива на фотографа Иван Григоров ни припомнят за Виктор Вълков
Автор : / 24180 Прочита 34 Коментара
Виктор Вълков и Йосиф Петров, последен ден на Великото народно събрание, 23 ноември 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Преди дни, на 6 юли т.г., на 86-годишна възраст почина бившият депутат в Седмото Велико народно събрание, вицепремиер, министър на външните работи на България в коалиционното правителство на Димитър Попов и наш посланик в Анкара (1993 - 1998) и Загреб (2002 - 2006) - политикът Виктор Вълков.
Някои го наричаха "доброто лице на Кръга "Монтерей", защото той беше своеобразен говорител на това митично общество, белязано с противоречив обществен образ.
Вълков беше човекът, отворен за диалог с политическите опоненти и медиите. Човекът, който умееше да отговори и на най-провокативните въпроси по един непринуден и много убедителен начин. Дипломат от висока класа, той неслучайно бе неформалният лидер на Кръга "Монтерей".
Кръстен на ресторанта, в който се събираха първоначално тези "асове в пенсия", хората които членуваха в "Монтерей", бяха подозирани в задкулисно дърпане на конците на политиката ни след Десети ноември 1990-а. Но докато "сивият кардинал" ген. Любен Гоцев седеше в сянка, Вълков бе достъпен за разговор по всяка тема. По неговия си начин.
Виктор Вълков - вдясно, зад него - Димитър Луджев / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Румен Петков го нарече "велик демократ", "велик човек" и прочее - определения, които за жалост не звучат убедително в очите на повечето българи, поради разочарованията ни от демокрацията. Затова по-убедителното определение за Вълков е това, че той беше роден дипломат - човек, който можеше със спокоен тон да отговори на всяко предизвикателство.
Такива уравновесени, и същевременно гъвкави политици като него, определено са "кът" в по-новата българска политика.
Виктор Вълков, на трибуната на Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Виктор Вълков мразеше преувеличенията и медийните измислици, но съумяваше да не бъде груб с авторите им. Веднъж го попитахме дали Маджо е спал в посолството ни в Загреб, а той отговори шеговито, за да прикрие раздразнението си от въпроса, с реторичен въпрос: "Защо да спи там?! Мислите ли, че Маджо няма пари да си плати за хотел?!" По същия начин Вълков парираше и други въпроси, свързани със слуховете за бизнес връзки между Кръга "Монтерей" и ъндърграунд герои като Маргините, например.
Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 година в София. Политическата му кариера започва в БЗНС. Той е потомствен земеделец. Баща му Георги Вълков е бил сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 година.
След промените - през 1990 година Виктор Вълков е избран за председател на съюза.
Биографията на Вълков на пръв поглед изглежда "стандартната": завършил гимназия, после МЕИ. Започва работа в Силнотоковия завод "Васил Коларов" и бързо се издига като служител на отговорни длъжности в Министерството на външната търговия. По соц време работи в търговските ни представителства в чужбина. След 90-а се разбра, че е бил агент на Държавна сигурност. Несъмнено, повечето българи веднага ще свържат двата факта по най-елементарния начин - че е получавал примамливи длъжности заради принадлежността си към службите.
Хората, които познаваха Вълков отблизо, обаче, биха казали тъкмо обратното - че той попада в полезрението на службите като изключително интелигентен и способен човек.
Всички познавачи на секретната дейност твърдят, че в областта на така наречения икономически "шпионаж" България е имала завидни разработки и дори е била за пример не само в соц лагера, но и отвъд Желязната завеса. По социалистическо време наши разработки са били купувани от Германия и Америка.
Основната дейност на Държавна сигурност не е била свързана с "доносничество", както предпочитат да говорят днес някои хора, а е имала важно значение за националната ни сигурност, за вътрешната икономика и външната ни търговия.
След 1990-а, като председател на БЗНС, Вълков води политика на неутралитет по отношение на коалиции с други политически партии и организации. В началото на 1991-ва започва преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков", в лицето на дисидента Ценко Барев - дългогодишен емигрант във Франция, и през юли 1991-ва се състоява съединителен конгрес, от който се ражда БЗНС-Единен, с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.
Този конгрес, обаче, довежда до вътрешен разкол в ръководството на стария земеделски съюз, и част от недоволните от обединението създават собствена партия - БЗНС "Александър Стамболийски", ратуваща за коалиция с БСП и на практика станала неин партньор през 1994-а.
Важен факт от биографията на Виктор Вълков бе, че той намери сили достойно да оттегли кандидатурата си за президентския пост през 1990 година и че през 1991-ва бе един от политиците, които изработиха Конституцията, приета на 12 юли същата година.
Във времето от 90-те години насам ние, българите, преминахме през толкова политически катаклизми, че забравяме някои наглед дребни, но достойни прояви на отделни наши политици, и се сещаме за тях едва когато трябва да им напишем епитафиите. Трябва да отбележим, макар и посмъртно, че Виктор Вълков бе от онези български политици, които не се натрапваха на общественото внимание като болшинството известни кариеристи. Вълков беше от малцината достойни хора в политиката, които не се "бутаха" с лакти към властта и не я приемаха като самоцел.
Виктор Вълков - крайният вляво, Кръгла маса, 23 януари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Дълго време за митичния кръг "Монтерей" се говореше, че е "правителство в сянка", сформирано от "старчета с пагони". В медиите излизаха скандални публикации за връзките на ген. Гоцев с бизнесмени и хора от ъндърграунда. Вълков развенчаваше тези митове по толкова дипломатичен начин пред медиите, че всеки журналист, който е получавал достъп до интервю с него, накрая е оставал с впечатлението, че "старчетата" просто си пият кафето в един ресторант и си разказват спомени от миналото. Но дори и да допуснем, че Виктор Вълков беше майстор на убедителната заблуда, пак му прави чест, че той умееше да бъде лоялен към хората, с които е свързан.
Трябва да признаем, че болшинството от тези хора бяха личности със заслуги за страната ни. Те бяха врели и кипели в политическия живот на България преди Десети ноември и по един или друг начин имаха своя значим принос за държавата ни в миналото. Очевидно не искаха да "слязат от коня" и след Десети. Но че бяха значими личности, е факт, колкото и да не им се харесва на някои споменът за соца и да отхвърлят всеки, свързан с предишната власт.
Виктор Вълков, на сбирка на "Монтерей" / Снимка: БулФото
Един журналист нарече монтерейците "майстори на пушилката" и в това има голяма доза истина. Зад "пушилката" те имаха връзка на най-високо ниво с голяма част от новите ни постдемократични управници. Много от новите политици сами са търсели съветите им, защото са знаели, че монтерейци са хора с опит в кариерата, както на професионално, така и на дипломатическо ниво.
Зад "пушилката" монтерейци знаеха много неща, които оставаха скрити за обществото. Като всяко затворено общество, и те си имаха принципи и теми табу. Главните табута бяха тези за червените куфарчета и за смъртта на Луканов. Дори отвореният към медиите Вълков винаги отказваше разговор по тези две теми с по едно изречение. Например, за куфарчетата, с: "Такава тема няма! Иначе кумът ми щеше да даде и на мен!" Така, покрай истината и шегата, въпросът олекваше във въздуха и оставаше без отговор.
20 декември 1990 г., Виктор Вълков - крайният вдясно / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Владимир Костов: Българите гледат да са край силните на деня, националният интерес е без значение
Несъмнено и ген. Любен Гоцев, и Виктор Вълков, отнесоха много тайни в гроба си, които обществото не знае. Но може би след време, някой от ползвалите опита им наши политици ще признае ролята на "старчетата" в нашия политически живот след Десети ноември. Монтерейци олицетворяваха симбиозата между държавната власт, сенчестия бизнес и елита на ъндърграунда. А какво друго, освен точно такава симбиоза, е нашият политически живот от 90-те, та до ден-днешен?!
Хора като Виктор Вълков имаха и опит, и акъл. И ако тези две качества можеха да служат на държавата, а не на постдемократичното задкулисие, България щеше да постигне по-големи успехи във вътрешен план, както и по-голям международен авторитет.
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fphotography%2Fotide-si-dobroto-chenge-ot-kraga-monterey&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F07%2F09%2F2378838%2F768x432.jpg%3F_%3D1657375173&description=Отиде си "доброто ченге" от Кръга "Монтерей"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}