Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Отиде си "доброто ченге" от Кръга "Монтерей"

IN MEMORIAM

Отиде си "доброто ченге" от Кръга "Монтерей"

Снимки от архива на фотографа Иван Григоров ни припомнят за Виктор Вълков

Виктор Вълков и Йосиф Петров, последен ден на Великото народно събрание, 23 ноември 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Преди дни, на 6 юли т.г., на 86-годишна възраст почина бившият депутат в Седмото Велико народно събрание, вицепремиер, министър на външните работи на България в коалиционното правителство на Димитър Попов и наш посланик в Анкара (1993 - 1998) и Загреб (2002 - 2006) - политикът Виктор Вълков.

Някои го наричаха "доброто лице на Кръга "Монтерей", защото той беше своеобразен говорител на това митично общество, белязано с противоречив обществен образ.

Виктор Вълков - крайният вдясно, 28 януари 2002 г. Среща на бивши външни министри на България, организирана от Соломон Паси. На втори ред, крайният вляво - ген. Любен Гоцев / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Вълков беше човекът, отворен за диалог с политическите опоненти и медиите. Човекът, който умееше да отговори и на най-провокативните въпроси по един непринуден и много убедителен начин. Дипломат от висока класа, той неслучайно бе неформалният лидер на Кръга "Монтерей".

Още

Почина ген. Любен Гоцев

Почина ген. Любен Гоцев

Кръстен на ресторанта, в който се събираха първоначално тези "асове в пенсия", хората които членуваха в "Монтерей", бяха подозирани в задкулисно дърпане на конците на политиката ни след Десети ноември 1990-а. Но докато "сивият кардинал" ген. Любен Гоцев седеше в сянка, Вълков бе достъпен за разговор по всяка тема. По неговия си начин.

Виктор Вълков - вдясно, зад него - Димитър Луджев / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Почина бившият вицепремиер и дипломат Виктор Вълков

Почина бившият вицепремиер и дипломат Виктор Вълков

Румен Петков го нарече "велик демократ", "велик човек" и прочее - определения, които за жалост не звучат убедително в очите на повечето българи, поради разочарованията ни от демокрацията. Затова по-убедителното определение за Вълков е това, че той беше роден дипломат - човек, който можеше със спокоен тон да отговори на всяко предизвикателство.

Такива уравновесени, и същевременно гъвкави политици като него, определено са "кът" в по-новата българска политика.

Виктор Вълков, на трибуната на Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера

Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера

Виктор Вълков мразеше преувеличенията и медийните измислици, но съумяваше да не бъде груб с авторите им. Веднъж го попитахме дали Маджо е спал в посолството ни в Загреб, а той отговори шеговито, за да прикрие раздразнението си от въпроса, с реторичен въпрос: "Защо да спи там?! Мислите ли, че Маджо няма пари да си плати за хотел?!" По същия начин Вълков парираше и други въпроси, свързани със слуховете за бизнес връзки между Кръга "Монтерей" и ъндърграунд герои като Маргините, например.

Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 година в София. Политическата му кариера започва в БЗНС. Той е потомствен земеделец. Баща му Георги Вълков е бил сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 година.

След промените - през 1990 година Виктор Вълков е избран за председател на съюза.

Още

Маджо и още куп емблематични фигури изпратиха ген. Любен Гоцев в последния му път

Маджо и още куп емблематични фигури изпратиха ген. Любен Гоцев в последния му път

Биографията на Вълков на пръв поглед изглежда "стандартната": завършил гимназия, после МЕИ. Започва работа в Силнотоковия завод "Васил Коларов" и бързо се издига като служител на отговорни длъжности в Министерството на външната търговия. По соц време работи в търговските ни представителства в чужбина. След 90-а се разбра, че е бил агент на Държавна сигурност. Несъмнено, повечето българи веднага ще свържат двата факта по най-елементарния начин - че е получавал примамливи длъжности заради принадлежността си към службите.

Хората, които познаваха Вълков отблизо, обаче, биха казали тъкмо обратното - че той попада в полезрението на службите като изключително интелигентен и способен човек.

Още

Последната книга на последния съветник - мисли, изречени с любов и болка за България

Последната книга на последния съветник - мисли, изречени с любов и болка за България

Всички познавачи на секретната дейност твърдят, че в областта на така наречения икономически "шпионаж" България е имала завидни разработки и дори е била за пример не само в соц лагера, но и отвъд Желязната завеса. По социалистическо време наши разработки са били купувани от Германия и Америка.

Основната дейност на Държавна сигурност не е била свързана с "доносничество", както предпочитат да говорят днес някои хора, а е имала важно значение за националната ни сигурност, за вътрешната икономика и външната ни търговия.

Виктор Вълков, крайният вдясно. Вляво от него - Димитър Луджев, Александър Томов и Димитър Попов / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Липсват данни да е имало разследване за смъртта й

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Няма данни за разследване на смъртта й

След 1990-а, като председател на БЗНС, Вълков води политика на неутралитет по отношение на коалиции с други политически партии и организации. В началото на 1991-ва започва преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков", в лицето на дисидента Ценко Барев - дългогодишен емигрант във Франция, и през юли 1991-ва се състоява съединителен конгрес, от който се ражда БЗНС-Единен, с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.

Виктор Вълков и Александър Йорданов, по време на откриването на 36-ото Народно събрание, 4 ноември 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Този конгрес, обаче, довежда до вътрешен разкол в ръководството на стария земеделски съюз, и част от недоволните от обединението създават собствена партия - БЗНС "Александър Стамболийски", ратуваща за коалиция с БСП и на практика станала неин партньор през 1994-а.

Важен факт от биографията на Виктор Вълков бе, че той намери сили достойно да оттегли кандидатурата си за президентския пост през 1990 година и че през 1991-ва бе един от политиците, които изработиха Конституцията, приета на 12 юли същата година.

Още

Тодор Живков: Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!

Тодор Живков: Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!

Във времето от 90-те години насам ние, българите, преминахме през толкова политически катаклизми, че забравяме някои наглед дребни, но достойни прояви на отделни наши политици, и се сещаме за тях едва когато трябва да им напишем епитафиите. Трябва да отбележим, макар и посмъртно, че Виктор Вълков бе от онези български политици, които не се натрапваха на общественото внимание като болшинството известни кариеристи. Вълков беше от малцината достойни хора в политиката, които не се "бутаха" с лакти към властта и не я приемаха като самоцел.

Виктор Вълков - крайният вляво, Кръгла маса, 23 януари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Време за размисъл с "Книгата за политиката"

Време за размисъл с "Книгата за политиката"

Дълго време за митичния кръг "Монтерей" се говореше, че е "правителство в сянка", сформирано от "старчета с пагони". В медиите излизаха скандални публикации за връзките на ген. Гоцев с бизнесмени и хора от ъндърграунда. Вълков развенчаваше тези митове по толкова дипломатичен начин пред медиите, че всеки журналист, който е получавал достъп до интервю с него, накрая е оставал с впечатлението, че "старчетата" просто си пият кафето в един ресторант и си разказват спомени от миналото. Но дори и да допуснем, че Виктор Вълков беше майстор на убедителната заблуда, пак му прави чест, че той умееше да бъде лоялен към хората, с които е свързан.

Трябва да признаем, че болшинството от тези хора бяха личности със заслуги за страната ни. Те бяха врели и кипели в политическия живот на България преди Десети ноември и по един или друг начин имаха своя значим принос за държавата ни в миналото. Очевидно не искаха да "слязат от коня" и след Десети. Но че бяха значими личности, е факт, колкото и да не им се харесва на някои споменът за соца и да отхвърлят всеки, свързан с предишната власт.

Виктор Вълков, на сбирка на "Монтерей" / Снимка: БулФото

Един журналист нарече монтерейците "майстори на пушилката" и в това има голяма доза истина. Зад "пушилката" те имаха връзка на най-високо ниво с голяма част от новите ни постдемократични управници. Много от новите политици сами са търсели съветите им, защото са знаели, че монтерейци са хора с опит в кариерата, както на професионално, така и на дипломатическо ниво.

Още

Изложбата "Последният първи" представя 60 образа на Тодор Живков

Изложбата "Последният първи" представя 60 образа на Тодор Живков

Зад "пушилката" монтерейци знаеха много неща, които оставаха скрити за обществото. Като всяко затворено общество, и те си имаха принципи и теми табу. Главните табута бяха тези за червените куфарчета и за смъртта на Луканов. Дори отвореният към медиите Вълков винаги отказваше разговор по тези две теми с по едно изречение. Например, за куфарчетата, с: "Такава тема няма! Иначе кумът ми щеше да даде и на мен!" Така, покрай истината и шегата, въпросът олекваше във въздуха и оставаше без отговор.

20 декември 1990 г., Виктор Вълков - крайният вдясно / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Владимир Костов: Българите гледат да са край силните на деня, националният интерес е без значение

Владимир Костов: Българите гледат да са край силните на деня, националният интерес е без значение

Несъмнено и ген. Любен Гоцев, и Виктор Вълков, отнесоха много тайни в гроба си, които обществото не знае. Но може би след време, някой от ползвалите опита им наши политици ще признае ролята на "старчетата" в нашия политически живот след Десети ноември. Монтерейци олицетворяваха симбиозата между държавната власт, сенчестия бизнес и елита на ъндърграунда. А какво друго, освен точно такава симбиоза, е нашият политически живот от 90-те, та до ден-днешен?!

Хора като Виктор Вълков имаха и опит, и акъл. И ако тези две качества можеха да служат на държавата, а не на постдемократичното задкулисие, България щеше да постигне по-големи успехи във вътрешен план, както и по-голям международен авторитет.

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Още

Владимир Костов: Заплахата за съществуването на ЕС скоро може да стане брутално откровена

Владимир Костов: Заплахата за съществуването на ЕС скоро може да стане брутално откровена

Още

Владимир Костов: Кризата на ЕС е последица от упоритостта на Брюксел да поддържа компрометираната антинационална политика

Владимир Костов: Брюксел упорито поддържа компрометираната антинационална политика

 

Коментирай 34

Календар

Препоръчваме ви

"Пътуване до Азербайджан" - част от фестивала Sofia MENAR

"Тези кратки пътешествия из труднодостъпните кътчета на Азербайджан ме принудиха да се обърна към документалната същност на фотографията", споделя Арслан Ахмедов

Фотографът Симон Варсано отваря ново пространство за култура

"Като фотограф, снимал еднакво дълго аналогово и дигитално, смятам, че е важно да не развиваме консуматорство в начина, по който снимаме.", казва фотографът

Световноизвестната фотографка Кристина де Мидел гостува в София

На 25 януари, в Националната художествена галерия - Двореца, се открива изложбата "По ръба на реалността"

Конкурс за фотография и рисунка "Божурът среща розата"

Поводът на конкурса е годишнината от установяването на българо-китайските отношения

Атанас Миланов: Вечерно пътуване с трамвай 22 - Прага

Откриването е на 16 януари от 18:00 часа в Чешкия център в София

Изложбите "Мигове от живота" и "Безкрайност" съпътстват фестивала Sofia MENAR

Фотографиите на тандема Мая Дойчинова-Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев са заснети в Мароко, Тунис, Египет, Турция, Узбекистан, Индия и Иран. Изложбата се открива на 9 януари