ВИЗУАЛНИ МОМЕНТИ
Венеция, Флоренция, Ню Йорк, Сеул - кои бяха най-впечатляващите изложби на 2022?
2022 година мина под знака на възобновения живот след пандемията, как се събуди изкуството и какво трябва да запомним?
Автор : / 1303 Прочита 0 Коментара
"Млякото на мечтите" беше основната тема, създадена от кураторката на тазгодишното издание на Венецианското биенале Сесилия Алемани (Youtube/ Venice Biannale)
След поредица от закъснения и забавяния заради пандемията, много от най-очакваните изложби от последните няколко години се случиха наведнъж през 2022 година, което доведе до изобилие от изкуство по света.
Основните сред тях бяха традиционно провеждащи се форуми за изкуство като Венецианското биенале в Италия и Documenta 15 в Касел, които примамиха стотици хиляди посетители с обещанието си за най-актуалното съвременното изкуство.
Но наред с тези фестивали на изкуството, които привлякоха внимание и с изкуство, и със скандали, през 2022 година се случиха и страхотни ретроспективни изложби, които дори през канона на изкуството, въведоха нови тенденции и "усложниха" възприятието ни за определени майстори на изкуството, част от класиката.
"Донатело. Ренесансът", Palazzo Strozzi, Флоренция
От 19 март до 31 юли 2022 г. Fondazione Palazzo Strozzi и Musei del Bargello бяха домакини на "Донатело. Ренесансът".
Действително историческа изложба, която се случва за първи път до сега в такъв вариант.
Тя си постави за цел да реконструира удивителната работа на един от най-важните и влиятелни майстори на италианското изкуство на всички епохи, съпоставяйки работата му с шедьоври на художници, които са били негови съвременници като Брунелески, Мазачио, Андреа Мантеня, Джовани Белини, Рафаело и Микеланджело.
Курирана от Франческо Калиоти, професор по история на средновековното изкуство в Scuola Normale di Pisa, изложбата показа над 130 произведения на изкуството, включително скулптури, картини и рисунки, с уникални артефакти, някои от които никога не са били изложени досега, от почти шейсет водещите световни музеи и институции.
Домакин бяха две знакови места - Palazzo Strozzi и Museo Nazionale del Bargello.
Изложбата "Донатело. Ренесансът" позволи на посетителите да изследват живота, творбите и наследството на майстора на майсторите. Донатело именно дава старт на революционната епоха Ренесанс, развивайки нови идеи и фигуративни решения, които бележат историята на западното изкуство завинаги.
Чрез работата си Донатело възражда самото понятие за скулптура, съчетавайки най-новите открития в областта на перспективата с психологическото измерение на изкуството, обхващайки пълния набор от човешки емоции в цялото им най-дълбоко разнообразие.
"Млякото на мечтите", Венецианско биенале
Източник: Официална страница на Венецианското биенале
Метаморфозите на тялото и на земята са едни от основните теми, които занимават съвременното изкуство. Съвсем логично, те бяха част и от най-големия форум за съвременно изкуство - 59-ото Венецианско биенале.
"Млякото на мечтите" беше основната тема, създадена от кураторката на тазгодишното издание Сесилия Алемани. Названието е заимствано от книгата на представителката на сюрреализма Леонора Карингтън, в която се описва магичен свят на постоянна промяна.
Националните павилиони тази година отразиха прекрасно идеи и истории, които се задълбочават в съществуването ни, възможностите на нашия свят, на самите нас, донякъде повлияни от глобалната пандемия и разгара на нарастващите климатични катастрофи.
Почти всяка основна изложба на Венецианското биенале досега имаше тенденция да представя основно мъже художници.
"Млякото на мечтите" на Сесилия Алемани се противопостави на тази тенденция, като около 90 процента от изложбата от 213 души бе посветена на жени или направена от жени.
В този въображаем сюрреалистичен свят, артистите представят фантастични пространства, в които можем да се докоснем до по-близката връзка между естествения свят и човека, земята и човека, деколониалните погледи към историята и алтернативните вселени.
Акцентът, който Алемани постави върху жените сюрреалистки и множеството мини изложби и пърформанси, открояват основната изложба на Венецианското биенале като едно от най-странните, забавни и любопитни изложби от 2022 година.
Един от най-авторитетните форуми за съвременно изкуство бе изправен пред ескалация на спор за антисемитизма, който се изостри с искане за премахване на едно произведение.
Директорът на образователния център "Ане Франк" Мерон Мендел поиска от "Документа" да бъде отстранен плакат на индонезийския колектив от "Таринг Пади", който съдържа антисемитски мотиви.
Мащабният транспарант изобразява войник със свинско лице, носещ шал със звездата на Давид и каска с надпис "Мосад". Малко след това ръководителката на изложението Сабине Шорман подаде оставка.
Изданието на Documenta тази година бе дело на Ruangrupa - индонезийски артистичен колектив. Противоречията, които се появиха, разбира се, засенчиха някои от посланията и смисъла на изложбите.
Много от експонатите на изложбата, която традиционно продължава 100 дни, разглеждаха проблемите на колониализма от гледна точка на глобалния Юг.
"Just Above Midtown: Changing Spaces", Музей за модерно изкуство, Ню Йорк
"Малика "Капо" Рейнолдс", Роберта Флак, 1970 (Източник: МоМА)
Just Above Midtown — или JAM — е била художествена галерия и лаборатория в Ню Йорк, ръководена от Линда Гуд Брайънт, която поставяше на преден план афро-американски художници.
Съществувала е между 1974 г. и 1986 г.. Това е място, където магията на изкуството на чернокожите процъфтявало и се култивирал дебат.
Галерията предлагала възможности за художници, които от днешна гледна точка са признати за ключови фигури в изкуството от края на 20-ти век, включително Дейвид Хамънс, Лорънс Д. "Бъч" Морис, Сенга Ненгуди, Лорейн О"Грейди и Хауардена Пиндел.
JAM at 503 Broadway (Източник: МоМА)
Ненгуди описва енергията на JAM като "вибрираща", пространство, където на артистите "се дава карт бланш и няма ограничения". Тази изложба представя художници и произведения на изкуството, показвани преди това в JAM в широк спектър от медии, а архивните материали и интервенциите на артистите контекстуализират експерименталния етос, който определя галерията.
Изречението, изписано директно върху стената на галерията по време на изложбата на MoMA "Just Above Midtown. Changing spaces", проследява накратко практическото развитие на тези две институции - едната, посветена на изкуството на чернокожите и експериментирането, другата събираща историята на модерното изкуство.
JAM, както отбелязва лявата колона на галерията, "открита през 1974 г. в пространство под наем от 724 кв. фута на 57-ма улица", а MoMA, според дясната колона, "открит през 1929 г. в пространство под наем от 4600 кв. фута на 57-ма улица."
От това споделено местоположение нататък пътищата им се разминават - Линда Гуд Брайънт натрупва дългове, тъй като приоритизира нуждите на артистите пред изискванията за продажби и наемите, докато MoMA беше подкрепяна от богати (и бели) попечители.
Marta Minujín, Kidnappening, 1973 (Източник: as-coa)
В рамките на две групови изложби, в продължение на шест месеца, тази изложба от две части, започнала през 2021 г., изследва и поставя в диалог работата на 40 експериментални латиноамерикански художници и колективи, за които Ню Йорк е бил творчески дом през 60-те и 70-те години на миналия век.
Лилиана Портър, Untitled, 1970 (Източник: as-coa)
Чрез ангажиране с понятията за общност и идентичност чрез експериментални практики, включително минимализъм, пърформанс арт и концептуализъм, тези художници са успяли да се противопоставят срещу широко разпространените стереотипи, до болка срещани в американската култура.
Carlos Irizarry, Rembrandt vs. the New School at the Met, 1970 (Източник: as-coa)
Подготвен от куратора Ейме Иглесиас Лукин, представянето включва фигури като Анна Мария Майолино, Карлос Иризари, Силвия Паласиос Уитман и много други.
Източник: Национален музей за модерно и съвременно изкуство, Сеул
Deoksugung на MMCA в Сеул тази есен представи ретроспекция на художника Муун Шин.
Изложбата, посветена на стогодишнината от рождението му, подчертава какво точно е бил Муун, очертавайки началалните му опити в живопистта до преминаването му към скулптура и по-късно към монументалните инсталации и архитектура.
Скулптурите на Муун са истински зашеметяващи - чувствени, вълнообразни петна, които приличат на човешки органи и понякога граничат с нещо почти извънземно.
Той ги оформя с различни материали от бронз и неръждаема стомана до полирано дърво и цветни камъни.
Една от най-известните творби на Муун е монументалната поръчка, която той прави за Олимпийските игри в Сеул през 1988 г., в която чифт кули, направени от усукани полукръгове, се извисяват към небето.
Това в крайна сметка го кара да мисли все повече за създаването на масивни скулптури за публично изкуство, така че изкуството му да бъде по-достъпно за хората.
Много от тях никога не са били реализирани, но AR устройство в Музея за модерно и съвременно изкуство в Сеул позволява те да бъдат изследвани и видяни. Това може да накара зрителя да копнее да види парк, проектиран от Муун.
Изложбата продължава до края на януари.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}