БУНТАРИТЕ В ИЗКУСТВОТО
Ромейн Брукс - художничката, която демонстративно рисува... любовниците си жени
Считат я за пионер на феминизма в изкуството
Автор : / 5518 Прочита 2 Коментара

След Гертруда Стайн, може би Ромейн Брукс е втората интелектуалка в света, която така смело и провокативно да декларира своята различност не само в живота, но и в творчеството си.
Тя е толкова ексцентрична и независима от гледна точка на разбиранията на "средностатистическите" хора, че очевидно сама е осъзнавала, че няма да бъде разбрана дори след смъртта си. Приживе написва следната епитафия за себе си:
"Тук лежи Ромейн, която принадлежеше единствено на Ромейн". Т.е., на себе си!...
"Жена, художник и лесбийка. Съчетание, което трудно се преглъща в мъжкия свят. Не е странно, че се опитаха да се "освободят" от картините й много музеи. И сбъркаха!...", казва един от биографите на Брукс.
Приживе художничката живее като истински господар на съдбата си, без да се интересува от мнението на обществото. Ромейн била чужда на унинието, злобата, отмъщението, и на онова вторачване в миналото, което често терзае жените. По начина си на общуване и на себеизразяване, тя наистина била изключение не само в женския, но и в мъжкия свят. Абсолютен индивидуалист и космополит - човек над нещата, времето и пространството.
Ромейн се ражда в Рим от майка-американка и пътешественичка из Европа. Както се казва, още с раждането си, малката Ромейн била "заквасена" с този независим дух, който носела майка й.
Родителката й била от богато американско семейство, но образът й на живот бил съвсем различен - на нещо като хипи. Макар и богата по рождениие, тя и децата й не живеели богато. Богатството на Ромейн Брукс идва след сзмъртта на майка й, когато тя наследява огромното наследство на дядо си - мултимилионер.
От онзи момент нататък живее в охолство, но се отнася много отговорно към работата си, макар да не се интересува кой знае колко от продажбите на картините си. По-голямата част от живота на художничката преминава в Париж, а умира в Ница. На 96 годишна възраст.
Доживява до дълбока старост, без да се интересува от това какво мислят другите за начина й на живот. През целия си жизнен път предизвикателно скандализира висшето общество, към което всъщност принадлежи.
Волните сексуални виждания на Ромейн се смятали за аморални, но никой не смеел да я нарече по друг начин, освен..."бохемка". "Парите респектират!", иронизирала фалшивото отношение на пуританите към нея, самата Ромейн.
Любопитна страна от живота на тази невероятно свободомислеща жена е това, че като млада тя се омъжила веднъж - за пианист-хомосексуалист. Всъщност, носи фамилията му - неговото име е Джон Елингтън Брукс.
Бракът им продължил като съвместно съжителство цели 3 години, в които никой не пречел на другия. Именно в онзи период Ромейн напълно осъзнала, че също е гей.
По метода на самонаблюдението, тя се опитвала да проучи своите еротични желания и да ги... "нарисува".
Естетиката на картините й се характеризира с приглушени цветове в преобладаващо сива тоналност. Според психолози, тези цветове предизвиквали усещането за "балансиране на емоциите, на границата на изолацията и независимостта". Всъщност, Ромейн се научила да се изолира от околните още в детството си - брат й страдал от психическо разстройство, а майка й почти постоянно била емоционално неуравновесена.
В такова обкръжение, тя сама стигнала до т.нар. "поведенческо изолиране" - хем била физически заедно с тях, хем изобщо не чувала какво й приказват. Очевидно в по-късни години този метод на изолация продължил да й помага, за да не "чува" и "вижда" отношението на хората към нейната сексуална различност.
Ромейн Брукс открито обявява хомосексуалността си, като предизвикателно започва да рисува себе си в мъжки дрехи.
В тези автопортрети тя гледа право напред, към публиката - нещо, с което показва решимост да поеме ударите и липсата на всякакви предразсъдъци.
Биографката на Ромейн Брукс - Касандра Лангер казва следното за нея:
"Ромейн е една от първите съвременни художници, които описват съпротивата на жените спрямо патриархалното виждане за ролята на жените в изкуството. Тя е наясно, че жените в изобразителното изкуство са гледани по-скоро като предмети, а не като хора със своите желания и слабости. Ромейн си поставя задачата да промени това."
Художничката започва да рисува любовниците си. По този начин във висшето общество скоро се разбирало коя от дамите е... лесбийка. Дали е правела това със съгласието на тези жени? - Според биографите й - да. Самите те искали да се узнае за тях какви са всъщност?!? - Факт, че нито една от тези жени не нападнала Ромейн за портретите й.
Ромейн Брукс е истински пионер в историята на изкуството - тя отваря нова пътека за феминизма - като чрез картините си апелира за друго отношение към сексуално различните в света. На картините й и днес се гледа като на "апел" за свобода на изразяване - в пълния смисъл на тази дума - свобода духовна, сексуална, емоционална и мисловна.
Свобода на всичко онова, което прави една личност свободна да избере начина, по който иска да живее.
Еми МАРИЯНСКА