Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За Деня на труда, с усмивка от старите кадри

ПРАЗНИК

За Деня на труда, с усмивка от старите кадри

1 май се чества в България от 1939-а

Снимка: Иван Григоров

1 май у нас все още се възприема като Ден на труда и трудовите хора. Всъщност, като международен празник е отбелязан като Ден на работническата солидарност.

У нас за пръв път го честват през 1890-а работниците от Топографското дружество, а като всеобщ официален празник на трудовите хора в България се налага през 1939-а.

По онова време в Третия райх празникът се отбелязва като Имперски ден на труда.

В съвремието ни през май го отбелязват само някои страни в света, защото в Америка, например, се чества през септември.

На самия 1 май, както е у нас, го отбелязват още в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд и Pycия.

Още 1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

Най-тържествените мигове от този празник в миналото у нас, безспорно бяха соц манифестациите пред мавзолея, срутен безжалостно с няколко взрива от демократичното време.

Стари кадри са запечатали тежката му снага, както и онези манифестации, които демонстрираха трудовите успехи на трудовите хора, а за трудови хора минаваха почти всички "трудещи се". Дори и онези, които снизходително помахваха от... мавзолея.

Снимка: Иван Григоров

Лозунгите, под които минаваха тези манифестации, днес ни изпълват с носталгично умиление и усмивка, защото нищо от онова в което вярваха нашите родители, и в което възпитаваха и нас самите, не се сбъдна, но едно е безспорно - че това определено беше време на идеали и... химери, или по-точно на химери, представяни за светли идеали, но като цяло бъдещето не изглеждаше страшно, а някак опряно на "другарско" рамо.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

Снимка: Иван Григоров

Днес няма манифестации, макар политиците да "манифестират" постоянно грижата си за човека на труда. Има стачки. Отвреме навреме, и за кратко трудовите хора подават лице на улицата, за да покажат, че съществуват - с надеждата да ги забележат. И, дотам.

Днес, да се трудиш, е привилегия, защото безработицата е факт. Работата за без пари, както и преди, не се възприема като унижение, а като "пазарна икономика" в речите на апологетите на "капитализма с човешко лице".

Снимка: Иван Григоров

Днес никой не пише в автобиографията си, наричана СВ, че произхожда от "бедно работническо семейство". Макар болшинството от народа да живее бедно, никой не иска да го мислят за такъв. Явно самочувствието на народа расте, а самооценката му се снижава. И знаете ли защо? - Защото ни липсват успехи.

Снимка: Иван Григоров

Нямаме индустрия, нямаме селско стопанство, здравеопазването ни куца, образованието ни е плачевно, а децата ни искат да учат в... колеж, а родителите ни - да си отидат достойно.

Снимка: Иван Григоров

И не че някога стремежите ни не бяха същите, а заплатите - ниски, но имаше нещо, което ни караше да се усмихваме дори на онези насилени мероприятия, наричани манифестация и банкет. Бяхме свикнали с "идеалите" си и дори понякога искрено се гордеехме, че "и ний сме дали нещо на света".

Ако не на света, то поне на държавата си. Защото килимите предяха нашенски тъкачки, вълната идваше от стадата ни, ябълките не бяха от Аржентина, а ги селектираха цели шест български института... И да не изреждаме като в речите на бай Тошо, как си имахме и проводници, и полупроводници, а ако нямаме деца, и деца ще ни "направят"! Ние вярвахме в химерите си до такава степен, че живеехме спокойно в нищетата си.

Снимка: Иван Григоров

Сега продължаваме да си имаме 1 май, но честно казано, слава Богу, че не манифестираме, защото с какви успехи на труда можем да се похвалим?!?

Снимка: Иван Григоров

Ето защо ни е толкова мило, като гледаме тези някогашни мили родни картинки от времето, в което в България не беше срамно да си трудов човек, а наивността ни ни правеше да сме донякъде щастливи?... Има нещо привлекателно дори в измамното щастие. Колко му трябва, на трудовия човек?!?

Автор: Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Иван ГРИГОРОВ 

 

ИЗБРАНО
Коментирай0

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Автентично "благодарително писмо" до Капитан Петко войвода беше показано за първи път от 145 години насам

Писмото е част от фонда на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" и за първи път напуска хранилището си

"Изчезващият пазар като културен феномен" - снимки и видеа, запечатали образи от 3 века

Експозицията в столичаната галерия "Сердика" повежда посетителите през времето, разкрива историческите пластове и метаморфозите на софийската "пазарна зона"

Напусна ни виртуозната пианистка Марта Деянова

Тъжната новина съобщи синът ѝ в социалните мрежи

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно българско действие

Навършват се 116 години от обявяването на България за независимо царство