Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За Деня на труда, с усмивка от старите кадри

ПРАЗНИК

За Деня на труда, с усмивка от старите кадри

1 май се чества в България от 1939-а

Снимка: Иван Григоров

1 май у нас все още се възприема като Ден на труда и трудовите хора. Всъщност, като международен празник е отбелязан като Ден на работническата солидарност.

У нас за пръв път го честват през 1890-а работниците от Топографското дружество, а като всеобщ официален празник на трудовите хора в България се налага през 1939-а.

По онова време в Третия райх празникът се отбелязва като Имперски ден на труда.

В съвремието ни през май го отбелязват само някои страни в света, защото в Америка, например, се чества през септември.

На самия 1 май, както е у нас, го отбелязват още в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд и Pycия.

Още

1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

Най-тържествените мигове от този празник в миналото у нас, безспорно бяха соц манифестациите пред мавзолея, срутен безжалостно с няколко взрива от демократичното време.

Стари кадри са запечатали тежката му снага, както и онези манифестации, които демонстрираха трудовите успехи на трудовите хора, а за трудови хора минаваха почти всички "трудещи се". Дори и онези, които снизходително помахваха от... мавзолея.

Снимка: Иван Григоров

Лозунгите, под които минаваха тези манифестации, днес ни изпълват с носталгично умиление и усмивка, защото нищо от онова в което вярваха нашите родители, и в което възпитаваха и нас самите, не се сбъдна, но едно е безспорно - че това определено беше време на идеали и... химери, или по-точно на химери, представяни за светли идеали, но като цяло бъдещето не изглеждаше страшно, а някак опряно на "другарско" рамо.

Снимка: Иван Григоров

Днес няма манифестации, макар политиците да "манифестират" постоянно грижата си за човека на труда. Има стачки. Отвреме навреме, и за кратко трудовите хора подават лице на улицата, за да покажат, че съществуват - с надеждата да ги забележат. И, дотам.

Днес, да се трудиш, е привилегия, защото безработицата е факт. Работата за без пари, както и преди, не се възприема като унижение, а като "пазарна икономика" в речите на апологетите на "капитализма с човешко лице".

Снимка: Иван Григоров

Днес никой не пише в автобиографията си, наричана СВ, че произхожда от "бедно работническо семейство". Макар болшинството от народа да живее бедно, никой не иска да го мислят за такъв. Явно самочувствието на народа расте, а самооценката му се снижава. И знаете ли защо? - Защото ни липсват успехи.

Снимка: Иван Григоров

Нямаме индустрия, нямаме селско стопанство, здравеопазването ни куца, образованието ни е плачевно, а децата ни искат да учат в... колеж, а родителите ни - да си отидат достойно.

Снимка: Иван Григоров

И не че някога стремежите ни не бяха същите, а заплатите - ниски, но имаше нещо, което ни караше да се усмихваме дори на онези насилени мероприятия, наричани манифестация и банкет. Бяхме свикнали с "идеалите" си и дори понякога искрено се гордеехме, че "и ний сме дали нещо на света".

Ако не на света, то поне на държавата си. Защото килимите предяха нашенски тъкачки, вълната идваше от стадата ни, ябълките не бяха от Аржентина, а ги селектираха цели шест български института... И да не изреждаме като в речите на бай Тошо, как си имахме и проводници, и полупроводници, а ако нямаме деца, и деца ще ни "направят"! Ние вярвахме в химерите си до такава степен, че живеехме спокойно в нищетата си.

Снимка: Иван Григоров

Сега продължаваме да си имаме 1 май, но честно казано, слава Богу, че не манифестираме, защото с какви успехи на труда можем да се похвалим?!?

Снимка: Иван Григоров

Ето защо ни е толкова мило, като гледаме тези някогашни мили родни картинки от времето, в което в България не беше срамно да си трудов човек, а наивността ни ни правеше да сме донякъде щастливи?... Има нещо привлекателно дори в измамното щастие. Колко му трябва, на трудовия човек?!?

Автор: Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Иван ГРИГОРОВ 

 

Коментирай 0

1/1

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Календар

Препоръчваме ви

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции

Анастасия Димитрова - първата българска учителка

"И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има полза от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете, той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще се развие народното чувство". Турците се надсмиват над думите ѝ и оставят "тая луда жена" на свобода.

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Днес, в деня за почит към паметта на светеца, и храмов празник на светата обител, ще ви разкажем за това свещено място. Така, както го е видял известният скулптор Иван Лазаров преди 95 години