Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

ВРЕМЕНА И НРАВИ

1 май - най-противоречивият празник, "запазена марка" за почивен ден

Не е "соц", чествали са го и в Третия райх

Това, което всеки може да каже за 1 май, е че той е Международният празник на труда. Днес в страните от Източна Европа на хората им е трудно да определят кои точно са трудовите хора, защото в съзнанието им техният брой сякаш "намаля", правопропорционално на съсипаната индустрия и унищоженото селско стопанство. Някак иронично звучат днес стиховете на Смирненски:

"Да спрат фабричните комини/и всеки черен труд да спре/и туй намръщено море/от морни роби и робини/да озари и приласкай/усмивката на първи май!"

Защо ли? - Защото фабричните комини "спряха" - в прекия и в преносния смисъл на думата. Денят 1 май за новото ни време, е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден, е свързано с международното социалистическо движение през 19-и век и работническите протести за социални права. Но ако надникнем в историята на 1 май, ще видим, че датата буквално е превърната в "ден за обща употреба", само и само, за да бъде... почивен ден.

1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Като празник на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през... септември. Но това няма нищо общо с контекста на думите на Гео Милев "Септември ще бъде май", който има смисъл само за нас и е с, така да се каже, "местно" историческо значение.

Ако мислите, че Първи май е соц измислица, дълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като "Импepcĸи тpyдoв дeн".

Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници, обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.

У нас 1 май е отбелязан като Ден на работническата солидарност за пръв път от Топографското дружество през 1890 г., а става официален празник за България далеч преди Девети септември 1944-а - през 1939 г. От 1945 г. година социалистическа България го чества тържествено с големи манифестации. От Десети ноември 1989-а насам не се лишаваме от празника, т.е. от почивния ден, но Денят се отбелязва все по-вяло.

Вероятно ще дойде ден, когато 1 май ще бъде отписан като "празник на труда" и отбелязван единствено като имен ден на хората с имена Мая, Тамара и производните на Ермина, т.е. като Ирминден. На 1 май християнската църква чества юдейския пророк св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател, който предсказал завладяването на Йерусалим от Навуходоносор. Именият ден не е особено популярен у нас в съвремието ни, но в миналото нашите предци са го чествали като традиционен ден за "предпазване от змии" и "ухапване от змия".

Контекстът, погледнат в определен ракурс, ще накара някои да се подсетят и усмихнат, дали пък това няма общо със "змиите", в лицето на "чорбаджиите изедници" и "капиталистите кръвопийци"? Май отиваме твърде далеч в предположенията.

А истината е, че Денят 1 май все повече губи значението си като празник на международната работническа солидарност, и все повече се превръща в един обикновен почивен ден от календара на месец май.

Еми МАРИЯНСКА

Бисери от соца:

Човекът е главна фигура в животновъдството (лозунг, провесен по стените в АПК)

Животновъдството (ни) допринесе за укрепване на населението (констатация от АПК)

Проблемите в животновъдството - грижа и дело на цялата общественост (плакат в града)

Час по-скоро да прибереме хляба на народа (плакат в ТКЗС)

Селянино, изми ли си яйцата? (плакат по стените на ТКЗС)

Във всеки дом - добитък (плакат, издаден от Наука и изкуство)

Да покрием всички кобилки от нашето село (призив от ранните години на ТКЗС-то)

Да издигнем овцевъдството на по-високо равнище (плакат в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село (призив за събиране на цялата селскостопанска реколта)

Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! (призив за отглеждане на повече селскостопански животни)

Във всяка къща - говедо! (лозунг от времето на т.нар. социалистическо самозадоволяване през 80-те години на 20-ти век)

Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! (надпис в кебапчийница)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (плакат в консервния комбинат в Пазарджик)

Всяко произведено от кооператорите яйце ще се превърне в бомба в редиците на империалистите! (лозунг в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба; всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (агиттабло в птицеферма)

Всяко яйце над плана - тухла в строителството на социализма! (плакат в птицеферма)

Всеки набран домат - кабърче в леглото на Кенеди! (плакат в ТКЗС)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Отбелязваме 151 години от обесването на Апостола на свободата

В Националния военноисторически музей посетителите ще могат да дешифрират оригинално писмо на Васил Левски

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Най-богатата колекция от лични вещи на Апостола ще бъде представена в Ловеч

Това е камата с канията, сабя, снимка на Васил Левски - оригинал от 1870 г., портативната печатничка, фалшивите турски печати и др. - общо 16 движими културни ценности

"Последното сражение" - победата при Шипка - Шейново през 1878 година

Повод за изложбата е навършването на 146-ата годишнина от битката при Шипка - Шейново, която е едно от възловите сражения в хода на Руско-турската освободителна война

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Спестовна касичка "Балканъ": Картички, фотографии и реклами представят коледния дух на Ловеч през 20-и век

"Беснейте, вийте, болести ненаситни, на моржовете не ще разбийте гърдите гранитни" - фотографиите пресъздават традиции, неподправени сцени от социалния, културния живот в Ловеч по време на зимните празници