Поредица от войни и природни бедствия разрушават, дори погубват безвъзвратно, художествените и архитектурните подвизи на нашите предци. Споменът за всички сгради и произведения на изкуството в Италия и в цяла Европа, които са станали жертва на Втората световна война, все още е изключително болезнен.

Но никога преди не сме били свидетели на такова систематично и целеустремено усилие за премахване на собствената култура, наследство и история, както като случващото се в Сирия и Ирак. Покъртително заличаване на всичко онова, което идентифицира един народ. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова описва днешната ситуация като най-страшния вид културно и етническо прочистване.

"Портрети на Палмира в Аквилея" е първата изложба в Европа, посветена на Палмира след скорошното й опустошение. Тя отвори врати на 2-ри юли в Археологическия музей в италианския град Аквилея. Експозицията цели да направи още една символична стъпка по пътя на "Ранената Археология" - проект на фондация Аквилея.

Под ръководството на ЮНЕСКО изложбата обединява многобройни артефакти и от двата града с цел да покаже, че въпреки голямото разстояние, което разделя Палмира и Аквилея, те споделят едино и също културно минало и иконографски референции. Експозицията се стреми да информира за порочната разруха през последните години и да покаже оцелелите произведения на изкуството на широката публика.

Палмира възниква през Второто хилядолетие преди новата ера. В течение на времето е бил разрушаван и обезлюдаван няколко пъти, като през последните години стана и жертва на войната в Сирия. Не само благоприятното местоположение, но и изключителното културно наследство, го отличават и правят едно от най- големите постижения на Близкия изток - "няма друг подобен град в Римската империя".

Названието на града произлиза от това на "невестата на пустинята"- Палмира. Не само името, но и красотата свързват двете неща. В миналото по продължението на една великолепна улица с колонади се намирали величествени арки и храмове, бани и театър. Улиците, тези културни паметници са свидетелство, че жителите били изпреварили изкуството на своето време. 

Древният град Палмира преди разрушенията (Снимка: Shutterstock)

Древният град Палмира преди разрушенията (Снимка: Shutterstock)

От друга страна Аквилея е основан през втори век, но не отстъпва по историческо значение - четвърти по големина град в Италия и девети в Римската империя. Археологическите разкопки там продължават и до днес, което го прави най-големия резерват по рода си и съществен показател за ранен римски град в областта на Средиземноморието.

Аквилея (Снимка: Shutterstock)

Поради факта, че Аквилея и Палмира си приличат в множество аспекти - благоприятното местоположение, климат и историческо значение, експозицията също подчертава и "културното единство - най-характерната черта на Римския свят". 

Още

Последният филмов оператор, заснел великолепието на сирийската перла Палмира

"Портретите на Палмира в Аквилея" се допълва и от фотографската изложба "Погледи върху Палмира - снимки на Елио Чиол от 29-ти Март 1996г." Уникални, непубликувани снимки на майстора преди опустошенията.

Изложбата също така има намерението да запознае съвременния свят с античните граждани, като идентифицира техните роли и задачи. Реставрираната скулптура на глава от Ватиканският музей е пример за това.

Още едно доказателство, че Палмира била място, където много различни култури се смесват е и облеклото на Палмирските граждани. Това се вижда и от удивителната плоча, предоставена от Музея Тучи. На нея жената носи гръцки хитон и химатон, косата и е покрита с турбан и задържана от ценна диадема, докато момчето до нея носи персийски дрехи - широки панталони и туника, украсена с цветни галони.

Посетителите ще могат да се насладят и на забележителния стил на палмирските занаятчии, които извайвали фини декоративни детайли. Те добавяли също така графически оформления върху изключително деликатното си произведение, което доказва професионализма и изключително умелата им преценка.

Изложбата ще се проведе в Археологическия музей в Аквилея от 2 юли до 3 октомври 2017 г.

Савина Чергарова