Филмовият и телевизионен оператор Емилиян Динов е снимал в най-горещите точки на планетата. Още пази за спомен талибански куршум от Афганистан, снимал е в Косово. Той е първият български кинооператор, плавал през нос Хорн, и вторият наш кинодокументалист, снимал на остров Ливингстън, Антарктида. Филмът "Антарктида 2012" взе една от големите награди на Първия международен кинофестивал за кино и телевизионни филми "Славянска приказка" в София, в тежка конкурентна битка с над 300 филма от Германия, Франция, Русия, САЩ, ЮАР и Китай.

Пред камерата на Динов за пръв път е снимана отблизо и Паисиевата история в Атонския манастир, при връщането на светинята. През 2004 г. двамата с журналистката Ваня Манолова снимат филма "Среща на вековете", в който е запечатано великолепието на древния град Палмира в Сирия. Може да се каже, че Емилиян Динов е последният филмов оператор, заснел уникалните паметници, преди ИДИЛ и войната да ги превърнат в руини. Какви са чувствата, които вълнуват филмовия оператор днес?

- Ето какво сподели самият Емилиян Динов специално за Impressio.

Емилиян Динов /Снимка: Авторката/

"Това беше друго време. През 2004 г. снимах документалния филм за Сирия. След дълго пътуване в пустинята - в пустата земя, със слънце, пясъци и без вода, изведнъж там долу, в долината, съзряхме Палмира.

Извадих камерата - нямаше време, слънцето с бърза скорост отиваше към залез. А залезът е много бърз в пустинята. Не исках да изпускам "Леонардовото"сфумато - великолепно време за снимане, което със златистите си отблясъци и ясно очертани контури съответстваше на красотата на Палмира.

Там, от високото, ние видяхме градоустройството на един римски град - централната улица, колоните, площада, колизеума, но и храма на бог Бел, който е със семитски произход. Смесването на културите, пластовете на времето - това е неизбежно следствие от хода на цивилизацията напред...

Оттам е минавал пътят на коприната, който идва с римляните - те носят разцвет, напредък, артефакти... Търговията, притокът на стоки и хора променят облика на града, и той от група постройки - цитадела, става нещо като столица - административен център с ново име - Палмира.

А защо са го кръстили така? - Заради великолепието на палмите, които опасват града. "Нахвърлих" се върху старините - общите планове на града, централната улица, колизеума, храма на Бел, детайлите от колонадата...

Времето на залеза свършваше, а трябваше да заснема и всичко онова, което беше вътре в музея. Тогава и не предполагах, че "времето на старината " става все по-ограничено!.. Че един ден всичко това ще бъде разрушено!..

Всичко заснето от мен вече го няма!..

Когато си припомня онова време, в което залезът огряваше един приказен свят, и трябва да приема факта, че тази красота вече не съществува,..малко е да се каже какво огорчение изпитвам само при спомените!..

Помня тогава, докато снимах, бях много жаден...Мечтаех за капка вода...И изведнъж пред мен, като в мираж се появиха камила и камилар, който пие вода.... Не се и усетих как стигнах до него с молба за вода. Той, разбира се, я изтъргува, но това е част от "пейзажа" там...Едва ли, обаче, хората тогава знаеха какво ги очаква...Сега, когато си мисля за онова време, не ме напуска усещането за мираж. За онази картина на великолепие, сякаш от друго измерение..Красота, окъпана в златото на слънцето...Не искам да повярвам, че всичко това е безнадеждно и невъзвратимо превърнато в руини!..", сподели за Impressio операторът Емилиян Динов.

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Емилиян Динов