IN MEMORIAM
Вместо моряк, Рутгер Хауер става любимият злодей в киното заради...далтонизъм
Големият актьор си отиде на 75-годишна възраст
Автор : / 5681 Прочита 4 Коментара
В емблематичната си роля във филма Blade Runner
Големият актьор и режисьор Рутгер Хауер си отиде от този свят на 75-годишна възраст. Един от артистите, изиграли някои от най-големите злодеи в Холивуд, е починал в дома си в Холандия на 19 юли след кратка болест, съобщава Variety. Според агента му Стив Кенис погребението на Хауер се е състояло на 24 юли.
През 1988 г. Хауер е удостоен със "Златен глобус" за най-добър актьор заради ролята му във филма Sobibor Escape.
Той става най-известен с ролята в постапокалиптичния екшън Blade Runner. Но тя далеч не изчерпва големия му и разностранен талант.
Заради вечно втренчения му поглед и сякаш издялкани с нож черти, получава доста роли на отрицателни герои, които обаче притежават някакъв особен чар. Затова става любимият злодей на публиката.
По време на кариерата си Хауер участва в повече от 150 филма. Русият, синеок, висок и красив холандски актьор Рутгер Хауер си спечелва международна репутация с всякакви роли - от романтични и екшън герои, до коварни злодеи.
Хауер се ражда на 23 януари 1944 година в холандското градче Брукелен. Баща му преподавал актьорско майсторство в местния театрален колеж, а майка му водела занятия в курс по драматургия.
Тъй като родителите му често пътуват по турнета, Хауер и трите му сестри са отгледани от бавачка.
2011 г. На прожекцията на "Circus Columbia" в Ню Йорк (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Едва петгодишен той се появява на сцената, а на 8 юни 1955 година дебютира в трагедията на Софокъл "Аякс".
Хауер е непокорно дете, обича да нарушава правилата в училище и често се забърква в неприятности. Дядо му бил морски капитан, и когато става 15-годишен, Хауер избягва от дома си и работи една година на товарен кораб. Както своя прадядо, Хауер е далтонист, поради, което не може да продължи кариерата си като моряк.
При завръщането си, младежът се записва във вечерно училище и започва работа в строителството. Когато отново напуска училище, родителите му го записват в актьорска школа. Хауер усилено пише стихове и обикаля кафенета в Амстердам, вместо да си учи уроците. Изключват го за отсъствия и за кратко служи във военната авиация. Военния живот не му е по сърце и Хауер успява да убеди командирите си, че не е съвсем нормален и е изпратен в специален дом за хора с психически проблеми.
Мястото е неприятно, но Хауер остава там докато убеди военните лекари, че за армията ще е по-добре без негова милост. Това е първата му голяма роля и той я изиграва изключително добре.
Отново се връща в актьорското училище и след като го завършва, започва работа в "Noorder Compagnie" (1967-73), театрална група, която пътува и до най-малките селища на Холандия. Бил е директор, отговорник по костюмите и преводач (адаптира "За мишките и хората" на Стайнбек за сцената).
Там през 1968 среща голямата си любов Инеке, талантлива художничка и скулпторка. През 1985 година се женят. Дебютът му в киното е през 1969 с "Monsieur Hawarden", но сцените в които участва отпадат при окончателния монтаж. Същата година, става много популярен с участието си в ТВ сериала "Floris". Това е и началото на дългото му творческо сътрудничество с режисьора Пол Верховен. През 1973, звездата на Рутгер изгрява и на европейската филмова сцена с филма на Верховен "Turkish Delight". Базиран на предизвикалия много спорове роман на холандския писател Ян Волкерс, филмът е номиниран за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм през 1974.
Американското приключение на Рутгер започва през 1981, където заедно със Силвестър Сталоун играе в "Нощни ястреби". Това е филмът, който привлича към него вниманието на американската публика.
Рутгер иска да се усъвършенства и наема известния преподавател по диалог д-р Робърт Ийстън, за да го научи да говори американски английски без следа от европейски акцент - и с това става единственият европейски актьор в състояние да играе американски герои. Година по-късно играе с голям успех трагичната роля на клонинга Рой Бати в "Блейдрънър" на Ридли Скот.
Филмът се превръща в класика на жанра, а първата му версия влиза в Националния Филмов Архив към Библиотеката на Конгреса. През 1982 Хауер се представя отлично като Алберт Шпеер в "Inside the Third Reich", и отново доказва на публиката способността си да играе трагични герои.
Хауер е един от малцината световно успешни актьори, които имат фенове както сред зрителите на екшън блокбъстери, така и сред ценителите на арт-киното. През 1985, той играе в магическия средновековен филм на Warner Bros "Ladyhawke" с Мишел Пфайфър. Същата година се снима и в "Плът и кръв", който печели две холандски награди "Gouden Kalf", за най-добър филм и режисьор. Това си остава и до днес последният му филм с Пол Верховен.
Следват две важни роли: зловещият Джон Райдър в "Стопаджията", и ловецът на престъпници, Ник Рандал в "Wanted - Dead or Alive". Вторият филм е първият му американски филм, в който на плаката името му е поставено над заглавието. През 1988 с ролята си на състрадателния руски офицер в минисериала на CBS "Escape From Sobibor", Хауер е награден със Златен Глобус.
Ролята му на бездомника в "Легенда за светия пияница" на Ермано Олми, му носи наградата за "най-добър актьор" от международния филмов фестивал в Сиатъл през 1988. Филмът получава и други престижни награди като "Златен лъв" във Венеция, а през 1990 е избран от японската публика за "Най-добър филм на годината". В края на '80-те Рутгер влиза в списъка на 50-те най-скъпоплатени актьори на влиятелното в шоубизнеса списание "Hollywood Reporter".
Снима се още във филмите "Сляпа ярост", "Salute of the Jugger", "A Breed Apart", "Surviving the Game", "The Beans of Egypt, Maine", "Mariette In Ecstasy" и "Амелия Йърхарт: Последният полет", с Даян Кийтън.
През '90-те Рутгер все по-често предпочита да работи в независимото кино и да играе необичайни и странни герои. През 1992 списание "People" го включи в списъка си на 50-те най-сексапилни мъже. През 1994, когато навърши 50, отново бе номиниран за "Златен Глобус" за ролята си във филма на "Fatherland". През април 1999 Рутгер получи холандската награда за "Най-добър актьор на века", а това събитие е отбелязано от холандската телевизия, като цял ден без прекъсване излъчва само филми с негово участие.
През 1985 г. Хауер се жени за втората си съпруга. Той има една дъщеря, родена през 1966 г. През 1987 г. става дядо.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}